Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 45
град ***, 07.07.2017
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС КАМЕНСКИ
КАЛИПТЕН АЛИД
при участието на секретар Петя
Петрова и в присъствието на прокурор Румяна Желева, като изслуша докладваното
от съдия К.Алид в.н.о.х.д. № 120 по
описа за 2017г. на ***ки окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда
№ 4 от 15.03.2017г., постановена по н.о.х.д. № 17 по описа за 2017г., Районен съд – град ***
признал подсъдимия Т.Д.И. за виновен в това , че на
10.06.2015г. в град ***, обл.***, на бензиностанция „***”,
с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение
у В.Х.В.от град *** – продавач-консултант
на бензиностанция „***”, че закупува
и ще заплати
Настоящото
производство е образувано по жалба на
подсъдимия срещу постановената присъда с искане за отмяна на съдебния акт по въззивен ред
и постановяване на нова присъда с оправдаването на осъдения поради неправилно
приложение на материалния закон и с оглед неправилна оценка на доказателствата
по делото. Жалбата е аргументирана с това, че подсъдимият е имал
гражданско-правни отношения с «***»АД – град *** и във връзка със сключен аренден договор са
останали неуредени между тях финансови въпроси и претенция на подсъдимия към дружеството
за издължаване на сума, възлизаща в размер, приблизителен на този на
причинените от процесното деяние имуществени вреди.
Според защитника по делото е неоснователен и уважения граждански иск по
предявената гражданско-правна претенция за причинени от престъплението
имуществени щети.
Липсва депозиран
протест от Районна прокуратура – *** срещу така постановения акт.
В съдебно заседание
защитникът поддържа жалбата с наведените в нея съображения в подкрепа на
искането си за отмяна на поднадзорния първоинстанционен съдебен акт.
С последната си дума
пред настоящия състав и подсъдимият изразява становище, че следва да бъде оправдан.
Представителят на ***ка окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата се
явява неоснователна, а присъдата като законосъобразна, правилна и обоснована,
следва да бъде потвърдена изцяло.
***кият окръжен съд, след
като прецени правилността на присъдата и
доводите на страните, на основание
чл.314, ал.1 от НПК прие за установено следното:
Съгласно Договор за
аренда на земеделска земя, акт № 55а, том I, рег. № 1305/2011г., вх. Регистър №
3562 от 21.10.2011г., вписан под № 116, том 6 на Служба по вписванията при
Районен съд – ***, на 21.10.2011г. в град ***, между подсъдимия Т.Д.И. и „***”
АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление град ***, ул. „***”, № 2, вх.Б,
ет.3, ап.8, представлявано от упълномощения П. Г.Г.,
е бил сключен договор, с който първото от посочените лица се задължава да предостави
на второто ЮЛ, срещу арендно възнаграждение в размер
от 35 % от добитата продукция върху общата договорена площ за ползване 5
поземлени имоти с номера **; **; **; ** и ** в землището на с.Р., общ.***, без
тази за лично ползване, считано от 2011-2012г. стопанска година. Преди
сключването на този договор, съпругата на подсъдимия И. е имала сключени
договори за аренда с „А.” ЕООД - град Т. и „**” ООД - град Т. за същите имоти
за срок от 7 години, считано от 2003г., чийто срок е продължен с анекс от
01.11.2007г. за срок от 10 години, считано от датата на подписване на анекса.
С решение №
90/25.09.2014г. по гр.дело № 191/2012г.
по описа на Районен съд – град ***, потвърдено с решение № 17/06.02.2015г. по
в.т.д. № 198/2014г. по описа на Окръжен съд – *** е бил оставен като процесуално
недопустим искът на „***”АД срещу подсъдимия за осигуряване на безпрепятствено
и спокойно ползване на имот № ** в землището на с.Ч., общ.***, респ. като
неоснователна претенцията, че е налице сключен аренден
договор за визирания имот. Със същия съдебен акт е отхвърлен като неоснователен
и иска на дружеството срещу Т.Д.И. за осигуряване на безпрепятствено и спокойно
ползване на петте процесни имоти, изброени по-горе в
договора за аренда от 21.10.2011г.
С посоченото решение
по аналогичен начин е отхвърлен като неоснователен и искът на „***”АД – ***
срещу ответниците „А.” ЕООД - град Т. и „**” ООД -
град Т. за осигуряване на безпрепятствено и спокойно ползване на имоти №№ ** в
землището на с.Ч., общ.*** и **; **; **; ** и ** в землището на с.Р., общ.***.
Видно от
обстоятелствената част на мотивите на цитирания по-горе съдебен акт е, че
съгласно справка на ДФЗ по отношение на„***”АД – ***, след 2012г. е нямало
възпрепятстване на спокойното ползване на имоти №№ **; **; **; ** и ** в
землището на с.Р., общ.***.
Във връзка с
изложеното и предвид сключения договор за аренда от 21.20.2011г. с „***” АД, подсъдимият
считал, че дружеството му е дължало 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева арендно възнаграждение. Поради тази причина той решил в
замяна на вземането си, да зареди на бензиностанция на „***” АД - град ***,
дизелово гориво за същата сума. Дотогава подсъдимият никога не бил зареждал
гориво на бензиностанцията, стопанисвана от длъжника.
На 10.06.2015г. в
град ***, на бензиностанцията на „***” АД - град *** не е присъствал нито
управителят на дружеството, нито друг представляващ дружеството. На посочената
дата на смяна бил свидетелят В.Х.В., назначен за продавач – консултант съгласно
трудов договор №75/31.05.2014 г. Смяната му приключвала в 08.00 часа. Подсъдимият пристигнал на бензиностанцията около
06.00 – 06.30 часа /когато обичайно нямало клиенти/ със своя товарен автомобил
„***” с бяла каросерия, с натоварени два празни бидона с вместимост от по 1000
/хиляда/ литра всеки. Казал на свидетеля
В.В.да напълни бидоните с дизелово гориво, държейки
плик и недвусмислено показвайки, че в него са парите, с които ще плати за
стоката.
Когато
свидетелят В.В.заредил горивото, влязъл в сградата на
бензиностанцията, за да издаде касов бон. След като излязъл, подсъдимият му
казал, че ще плати по – късно, тъй като имал налични само евро. Обещал му, че
след като ги обмени в банката, когато отвори, ще се разплати с цялата сума.
Свидетелят В. му се доверил, защото се засичали на ловни излети, а и защото
градът е малък и не допускал, че ще злоупотреби на място, където почти всички
се познават.
Когато приключила смяната на свидетеля В. В.,
подсъдимият още не бил платил дизеловото гориво, поради което той предал на
колегата си от следващата смяна, че има задължение, което следва да се покрие.
Около 08.30 часа,
подсъдимият се обадил по телефона на свидетеля Г.Г. с
думите: „Г., ти си коректен към мен и аз съм коректен към теб, нищо не ми
дължиш, но да си остане между нас.”, и веднага прекъснал разговора. Свидетелят Г.Г. останал в недоумение и му звъннал няколко пъти, но не
получил ответ. Впоследствие, около обяд, след като му
се обадил свидетелят В. и му казал, че рано сутринта подсъдимият е заредил 2
000 /две хиляди/ литра нафта от бензиностанцията и не е платил, разбрал какво е
имал предвид сутринта И.. За случая, късно следобед, на 10.06.2015г. е бил
уведомен и управителят на „***” АД – свидетелката С.Г..
През деня свидетелят
В. търсил многократно подсъдимия по телефона, като първоначално вторият от тях
го уверил, че се е оправил с Г. и престанал да му вдига телефона. Надвечер служителят
в бензиностанцията го открил в близост до гробищния парк в град ***. Попитал го
какво става, кога ще плати зареденото от сутринта дизелово гориво, но Т.Д.И. му
заявил, че няма да плати. Казал му още, че свидетелят Г.Г.
му дължи пари за рента от 2012 година и си е прихванал задължението, като е
заредил нафтата от бензиностанцията му. Тогава свидетелят В.В.го
предупредил, че ще подаде жалба в полицията, но той му отвърнал само „Пускай
!”.
На 11.06.2015г. в РУ
на МВР – *** била депозирана жалба от
свидетеля В.В.срещу подсъдимия Т.И.. Образувано било
досъдебно производство. Процесното гориво - 2 000
/две хиляди/ литра дизелово гориво, намиращо се в два пластмасови бидони, всеки с
вместимост от по 1000 /хиляда/ литра било предадено на отговорно пазене в склад
на „***” АД – ***.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно – стокова експертиза, е видно, че към
момента на извършване на престъплението – 10.06.2015г., цената на литър дизелово гориво е била 2.30 лева /два лева и тридесет стотинки/, поради
което стойността на процесното количество е оценена
на 4 600 /четири хиляди и шестстотин/ лева.
Тези фактически положения, с известни
уточнения, направени от въззивния състав, по същество
са идентични с приетите за установени от първостепенния съд, който е събрал
доказателства в рамките на пълния им възможен обем, като е направил преценка на
тези доказателства, спазвайки всички правила, визирани в нормите на НПК.
Настоящият съдебен състав приема фактическите констатации, направени от РС – ***,
защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства, с детайлен анализ на всеки от доказателствените
източници, които позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното
убеждение на съдебния състав. С основание първоинстанционният съд е приел, че
по делото е безспорно доказано инкриминираното деяние и авторството му.
Правилно и обосновано районният съд е
поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите В.Х.В.,
Г. П. Г. и С.К.Г. вместо обясненията на подсъдимия. Съдът е кредитирал първата
група гласни доказателства като достоверни не само поради факта, че очевидно са
еднопосочни, взаимнодопълващи се и вътрешно
непротиворечиви по същество, но и с оглед обстоятелството, че същите се
подкрепят от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Обясненията на подсъдимия Г., че намерението му за „прихващане” е възникнало,
едва докато е чакал в банката за обмен на чуждестранната валута в българска, не
само са с изолиран характер, но и не съответстват на обективираните
му действия в процесния ден, включително и на
„случайното” съвпадение на цената на количеството заредено гориво с размера на претендираната от него дължима сума. Настоящият съдебен
състав счита тази му линия на поведение за защитна и целяща избягването на
наказателна отговорност за извършена измама, макар че и в тази хипотеза/твърдението
му, че намерението му за прихващане е възникнало пост фактум/,
действията му биха били съставомерни за друго
престъпно посегателство/обсебване/.
Въз основа на
събраните доказателства, Окръжният
съд приема направените от първата инстанция фактически изводи за
правилни. Законосъобразна е и преценката,
че от субективна страна подсъдимият
И. е осъществил процесното престъпно деяние при форма на вината пряк умисъл.
Поради изложените съображения,
правната оценка на така приетото за установено поведение на подсъдимия, налага
извод за осъществен от него престъпен състав на чл.209, ал.1 от НК, а именно: На
10.06.2015г. в град ***, обл.***, на бензиностанция „***”,
с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение
у В.Х.В.от град *** – продавач-консултант
на бензиностанция „***”, че закупува
и ще заплати
Тъй като и пред въззивната инстанция се изтъква доводът за наличието на
неуредени преюдициални гражданско-правни отношения,
довели до престъпното посегателство, което е предмет на разглеждане по делото,
следва да се отбележи, че дори и претенцията на подсъдимия спрямо ощетеното
дружество да е основателна, това не прави поведението му несъставомерно.
Напротив, същият е следвало да претендира уреждане на имуществените си
претенции по правомерен начин – чрез извънсъдебни или съдебни способи и ред.
При определяне на размера
на наложеното наказание и за постигане на съответната справедливост при постановяване
на крайния съдебен акт, първостепенният съд е преценил, че спрямо подсъдимия И.
следва да се ръководи не от общото правило, заложено в чл.54 от НК с
приложението на чл.66, ал.1 от НК (института на условното осъждане), а на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Въззивният съд
намира, че отмереното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца (отчитайки
наличието на превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и
неговата зряла възраст) съответства на
обществената опасност на деянието и на подсъдимия, и чрез него ще бъдат
постигнати целите, визирани в чл.36 от НК. Определеният 3-годишен изпитателен
срок при налагане на санкцията „лишаване от свобода” е обоснован от спецификите
на инкриминираната престъпна проява и от подбудите за извършването й.
По отношение на
гражданско-правната претенция: Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
защитата, че предявеният граждански иск в първоинстанционния
съд за причинени от процесното деяние имуществени
вреди е неоснователен. Напротив, същият черпи правното си основание от
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и следва да бъде уважен изцяло. Възражението за
наличие на репариране на щетите предвид доброволното предаване от подсъдимия на
бидоните, пълни с гориво, след сезирането на органите на реда, се явява
несъстоятелно. Това е така, не само защото е изцяло в прерогативите на
пострадалия какъв начин на възстановяване да избере – връщане или заместване,
но и с оглед факта, че неслучайно законодателят е предвидил особен режим за производството,
транспортирането, разпространението, съхранението и използването на течните
горива, каквото е и процесното количество дизелово
гориво. След като липсват ангажирани доказателства от страна на подсъдимия, че
притежава делигирани от съответните държавни органи правомощия
в тази насока, правилен е изводът на първоинстанционния
съдебен състав, че отнетото в полза на държавата дизелово гориво не отговаря на
нормативните изисквания за съхранение и транспортиране, за да се приеме, че е
налице възстановяване на причинените имуществени вреди на ощетеното дружество.
По отношение на веществените доказателства: Не
подлежи на преразглеждане въпросът за приложението на императивната разпоредба
на чл.53, ал.2, б.”б”, пр.1 от НК за отнемане в полза на държавата на предмета
на престъплението, когато не подлежи на връщане.
Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на пръвоинстанционната присъда, Окръжен съд – град *** на
основание чл. 334, т.3 от НПК
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 4 от
15.03.2017г. по НОХД № 17/2017г. по описа на Районен съд – град ***.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/