Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 41

град Добрич, 04.07.2017 година

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и седемнадесета, в състав:

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР  МОНЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ : АТАНАС  КАМЕНСКИ

                                                            КАЛИПТЕН  АЛИД

 

 

 

при участието на секретаря П.П., разгледа докладваното от съдия Петър Монев ВНЧХД №146/2017г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

 

         С Присъда №24 от 24.03.2017г., постановена  по н.ч.х.д. №1409/2015г., Районен съд-гр.Добрич е признал подсъдимата В.И.Ж., с ЕГН ********** за НЕВИННА в това, че

на 19 октомври 2015г. е разгласила позорни обстоятелства за Х.Д.Д., с ЕГН **********, лично и като управител на „***“ ООД, с ЕИК 124607629, със седалище и адрес на управление - гр.Добрич, ул.„**, вх.А, ет.7, ап.19, с думите: „Днес имах удоволствието да си купя баничка от баничарница ***до училище ** и намерих миши изпражнения.. просто нямам думи за тази мизерия, има детска градина и училище там!!!!!! Отидох до агенцията по храните, показах на жената и тя така погледна изпражненията, че все едно всеки ден си хапва баничка с такива късмети!!!! Никакво внимание! Даде ми лист на който да напиша жалба, НО... за тази цел трябва да знаете фирмата на тази баничарница!! И какъв е извода.. ние и децата ни ще ядем баници с изпражнения от мишки!!!“, като клеветата е разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук“, поради което на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.2 във вр. с чл.147 ал.1 предл.1 от НК.

Отхвърлен е предявения от частния тъжител Х.  Д.Д. срещу подсъдимита В.И.Ж. граждански иск  за сумата от 10 000.00/десет хиляди/лева,  ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 19.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Частният тъжител Х.Д.Д. е осъден да заплати по сметка на РС-гр.Добрич сторените по делото разноски  в размер на 120.00/сто и двадесет/лева, както и да заплати на подсъдимата В.И.Ж. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00/хиляда и двеста/ лева.

Недоволен от така постановената оправдателна присъда останал частният тъжител Д., който я обжалва.Жалбата е депозирана в законоустановения за това срок и като такава е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В проведеното пред Въззивната инстанция публично съдебно заседание процесуалният представител на частният тъжител поддържа депозираната жалба.Излагат се доводи за неправилност на постановената присъда и несъобразност със събрания по делото доказателствен материал.Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт и признаване на подсъдимата Ж. за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение.

Посдъдимата не се явява, не се представлява.Постъпила е молба с вх. №3987/20.06.2017г. от адв.М.Я. – повереник на подс.В.И.Ж..Молбата обаче не е подписана и в същата е посочен номер на друго дело – НЧХД №1409/2015г. по описа на РС-гр.Добрич.Предполага се, че с депозираната молба адв.Я. желае отлагане разглеждането на делото за друга дата.Предвид факта обаче, че приложената по делото молба не е подписана и е депозирана по друго наказателно дело с частен характер, подсъдно на РС-гр.Добрич, а също и въз основа на факта, че присъствието на подсъдимият в настоящото производство не е задължително, както и не е задължителна адвокатска защита, Окръжният съд съобразно чл.269 ал.3 от НПК даде ход на делото.

В деня след съдебното заседание /21.06.2017г./ е постъпила молба от процесуалния защитник на подсъдимата В.Ж., с която се настоява определението за даване ход на делото по същество да бъде отменено, тъй като същият бил в обективна невъзможност да се яви на проведеното на 20.06.2017г. заседание.Отново съобразно чл.269 ал.3 от НПК Окръжният съд счита, че следва да остави депозираната молба без уважение.

Добричкият окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намери за установено следното :

На 20.10.2015г. частният тъжител Х.Д.Д., управител на „***“ ООД, ЕИК 124607629, разбрал от свои познати, че предишния ден /19.10.2015г./ подсъдимата В.И.Ж. е публикувала в социалната мрежа Фейсбук текст, касаещ баничарница „**“, гр.Добрич, стопанисвана от фирмата на тъжителя.Текстът, който тъжителят възприел като опозоряващ гласял: „Днес имах удоволствието да си купя баничка от баничарница ***до училище ** и намерих миши изпражнения.. просто нямам думи за тазци мизерия, има детска градина и училище там!!!!!! Отидох до агенцията по храните, показах на жената и тя така погледна изпражненията, че все едно всеки ден си хапва баничка с такива късмети!!!! Никакво внимание! Даде ми лист на който да напиша жалба, НО... за тази цел трябва да знаете фирмата на тази баничарница!! И какъв е извода.. ние и децата ни ще ядем баници с изпражнения от мишки!!!“.Към текста били публикувани снимки на баничарницата, както и такива на находката, която подсъдимата твърдяла да е открила в закупената баничка.В резултат на описаната публикация, станала достояние на огромен брой лица, тъжителят се почувствал опозорен, констатирайки изразено от потребителите на социалната мрежа недоверие към управляваната от него фирма.

Веднага, след като разбрал за процесната публикация, тъжителят Д. посетил Областна дирекция по безопасност на храните и поискал да бъде извършена проверка на стопанисвания от него обект – баничарница „**“.Тази проверка била извършена на 23.10.2015г.Видно от приложения към делото доклад и чек листа за инспекцията на обект за обществено хранене, при проверката не били установени несъотвествия с европейското и националното законодателство в областта на храните.

На 28.10.2015г. лично и като управител на „***“ООД, ЕИК 124607629 Х.Д.Д. *** тъжба срещу В.И.Ж., въз основа на която било образувано първоинстанционното производство.

Съобразно доказателствената тежест тъжителят представил пред районния съд писмени доказателства, а именно : справка от Търговския регистър, Доклад от инспекция в обект за произвоство и търговия с храни, Чек лист за инспекция с обект за обществено хранене, издадени от Областна дирекция по безопастност на храните – Добрич, разпечатка от публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ ведно със снимки, медицински документи на името на Х.Д.Д.,*** за депозирани сигнали срещу Х.Д.Д. и срещу „***“ ООД, както и гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите – И.Н.П., Р.А.П., Б.М.С. и М.С.Б..

Поради необходимостта от специални знания в областта на информационните технологии районният съд назначил изготвянето на програмно-техническа експертиза, която не успява да установи от какво устройство е направен преносът на данни, касаещ снимковия материал към процесната публикация.Не успяват да се установят и данните на адреса, от който е споделена в социалната мрежа публикацията – в същата не са открити конкретни имена на конкретни физически лица.

В съдебно заседание вещото лице по назначената програмно-техническа експертиза заявява, че не може да се установи по категоричен начин, че профилът с име „В.Ж.“ е именно профилът на подсъдимата, тъй като във виртуалното пространство всеки един профил било възможно да се ползва от  трето лице.Експертът е категоричен, че по техническите данни не може да се установи по безспорен начин , че именно подсъдимата е автор на процесната публикация.

По делото била назначена още една програмно-техническа ескпертиза със задачи : да се установи посредством кое приложение и от кое устройство е осъществена размяната на съобщения между профила на свид.М.С.Б.и ФБ – профила на подс.В.Ж.; на коя дата е осъществена комуникацията между двата профила; какъв е текста на съобщенията и съдържат ли се в тази кореспонденция имена на конкретни физически лица; какъв е механизмът на осъществяване на чат-комуникацията в приложението, което е установено в т.1.; да се установи IP адреса на устройството за профила на В.  Ж., от който  е осъществена размяна на съобщения с профила на свид.М.Б., посредством каква връзка са били изпратени съобщенията от профил, именуван „В.Ж.“.Съгласно заключението на вещото лице приложението, посредством което е осъществена размяната на съобщения между двата профила е Фейсбук Месинджър, като устройството не може да бъде определено.Кореспонденцията е осъществена на 19.10.2015г., като в текста на кореспонцията липсват имена на странични физически лица.IP адресът на устройството на профил „В.Ж.“  отново не може да бъде установен.

Видно от заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, в случая не може да бъде установен нито IP адреса на устройството, нито самото устройство на профил „В.Ж.“.Въззивната инстанция напълно споделя изложеното от районния съд становище, че дори и да бе установен IP адресът, както и че този адрес и устройство се ползват от подс.Ж., тези обстоятелства сами по себе си не биха могли да доведат до категоричния и безспорен извод, че именно подс.В.Ж. е автор на процесната публикация.Заключенията на вещите лица указват, че всеки ФБ – профил би могъл да се използва от трето лице, както и че е възможно всеки да създаде  и използва снимка, име и данни на трето лице в социалната мрежа.

Изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза не установява по категоричен начин наличието на причинно-следствена връзка между здравословните проблеми на тъжителя и вмененото на подсъдимата Ж. деяние.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност.

Въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е преценил, че са налице единствено косвени доказателства относно процесния случай.Въпреки назначените и изготвени програмно-технически експертизи в производството пред първата инстанция остава спорен въпроса за авторството на деянието.Вещите лица не успяват по изисквания от закона категоричен и безспорен начин да установят, че именно подсъдимата Ж. е автор на процесната публикация в социалната мрежа, от която тъжителят се е почувствал опозорен.Налице са единствено предположения, които съгласно чл.303 от НПК не могат да послужат за основание на осъдителна присъда.Безспорно установено по делото е единствено обстоятелството, че на 19.10.2015г. от Фейсбук профил с неименование „В.Ж.“ е публикуван следния текст: 

„Днес имах удоволствието да си купя баничка от баничарница ***до училище ** и намерих миши изпражнения.. просто нямам думи за тазци мизерия, има детска градина и училище там!!!!!! Отидох до агенцията по храните, показах на жената и тя така погледна изпражненията, че все едно всеки ден си хапва баничка с такива късмети!!!! Никакво внимание! Даде ми лист на който да напиша жалба, НО... за тази цел трябва да знаете фирмата на тази баничарница!! И какъв е извода.. ние и децата ни ще ядем баници с изпражнения от мишки!!!“.  В този смисъл обвинението се явява недоказано.

Не на последно място Въззивната инстанция намира, че деянието е и несъставомерно, тъй като в процесната публикация не фигурира името на тъжителя.Престъплението, което се вменява във вина на подсъдимата посредством частната тъжба е уредено в чл.147 ал.1 предл.1 от НК.Клеветата в тази законова хипотеза може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго.Съгласно наказателно-правната теория от обективна страна пострадалият от клеветата може да бъде единствено конкретно физическо лице.В процесния случай бе безспорно установено, че имената на тъжителя не фигурират по никакъв начин в текста на публикацията.В този смисъл липсва съществен елемент от фактическия състав на престъплението клевета, без наличието на който съдът не може да приеме, че е извършено вмененото с тъжбата престъпление.Възоснова на изложеното единственият законосъобразен изход на съдебния процес е неговия завършек с оправдателна присъда.

Фактът, че подсъдимата следва да бъде оправдана, налага и неоснователността на предявената от частния тъжител гражданскоправна претенция, поради което районният съд правилно и обосновано е отхвърлил предявения от частния тъжител против подсъдимата, граждански иск в размер на 10 000.00 лева, за причинените му с процесното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на твърдяното увреждане – 19.10.2015г., до окончателното изплащане на сумата.

При извършената проверка по реда на чл.314 от НПК Въззивната инстанция не установи в хода на първоинстанционното произвоство да са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да основават изменението или отмяната на обжалвания съдебен акт.Следователно същият следва да се потвърди.

 

Възоснова на горното и на основание чл.338 от НПК Добричкият окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло  Присъда №24 от 24.03.2017г., постановена  по н.ч.х.д. №1409/2015г. по описа на Районен съд-гр.Добрич.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :…………….                                           

 

ЧЛЕНОВЕ : 1...................

 

                                                                                                   2...................