Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
град Д., 17.07.2017 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание на двадесети
юни, две хиляди и седемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЕТЪР МОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: КАЛИНА ДИМИТРОВА
КАЛИПТЕН АЛИД
При участието на прокурор Свилена Костова и съдебен
секретар П. П. разгледа докладваното от съдия Петър
Монев В.Н.О.Х.Д. №163/2017г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и следващите
от НПК.
С Присъда №6 от
18.04.2017г., постановена по НОХД №48/2017г. Районен съд-гр.***е ПРИЗНАЛ
подсъдимия В.С.И., с ЕГН **********,***,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
че на 06.06.2015г. в с.**.,
общ.**.причинил на Б.С.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на втори горен ляв зъб на нивото на венеца, което обусловило трайно затруднение
на дъвченето-във фазата на отхапването и на говора,
поради което и
на основание чл.129 ал.ІІ във вр. с ал.І
от НК във вр. с чл.55 ал.І т.2 б.“б” от
НК и чл.42а ал.ІІ т.1 и т.2 от НК му НАЛОЖИЛ наказание Пробация, включваща следните пробационни мерки:
“задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА с периодичност на пробационната
мярка два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
На основание чл.189 ал.3 от
НПК, ОСЪДИЛ подсъдимия В.С.И. да заплати на гражданския ищец Б.С.К., с ЕГН **********
сумата от 1 200.00/хиляда и двеста/
лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането-06.06.2015г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 240.00/двеста
и четиридесет/лева, сторени разноски по делото, съобразно уважената част от
гражданския иск, като отхвърлил предявения граждански иск в частта за разликата
над уважения до претендирания размер от 4 000.00/четири хиляди/лева.
На същото основание е ОСЪДИЛ
подсъдимия В.С.И. да заплати сторени по делото разноски в размер на 104.88 лева
по сметка на ОД на МВР- гр.Д. и в размер
на 140.00 лева по сметка на РС-гр.***, както и да заплати в полза на държавата по сметка на РС-гр.***.сумата
от 50.00 лева, представляваща държавна
такса от 4% върху уважения размер на
гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В.С.И., който я обжалва в законоустановения срок,чрез защитника
си адв.А.А. ***.
Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима, а
разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съдебно заседание, проведено на 20.06.2017г. пред
Въззивната инстанция подсъдимият се яви лично и със защитника си адв.А.А., чрез
който оспорва жалбата като неоснователна.Представителят на гражданския ищец и прокурора намират жалбата за неоснователна, а присъдата
за правилна и законосъобразна.
Д.кият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата
обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства,
мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата
съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното :
Производството пред първата инстанция е образувано въз
основа на обвинителен акт по обвинението на В.С.И., с ЕГН **********, за това, че:
на 06.06.2015г. в с.**., общ.**.причинил на Б.С.К. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на втори горен ляв зъб на нивото на венеца,
което обусловило трайно затруднение на дъвченето-във фазата на отхапването и на
говора, квалифцирано като престъпление по
чл.129 ал.ІІ
във вр. с ал.І от НК.
По делото е установена следната фактическа обстановка
:
Подсъдимият В.С.И. и свид.Р.С.са
братовчеди. На 06.06.2015г., подс.И. транспортирал с личния си автомобил свид.Д.С.,
съпруга на свид.С. и внучето им от Автогарата на гр.**. до дома им в с.**..За
благодарност тя го поканила на гости у дома им, на което той се съгласил.Освен
него и домакините, вечерта в дома на свид.Р.С.и свид.Д.С. в с.**., общ.**имало
и други близки на домакините лица.
Около 22.00ч. към тях се присъединили свид.С.Х.и гражданския
ищец-свид.Б.К., които са съседи на семейство С.и.Всички употребявали алкохол.Мъжете
в една от стаите наблюдавали, излъчван по телевизията футболен мач, а жените и
децата били в друга стая.Свид.Б.К. и подсъдимия се скарали по повод на футболната
среща, която наблюдавали.Свид.К. напсувал подсъдимия и последния, раздразнен и
от това, че пострадалият и свид.Х.се присъединили към тях без да бъдат поканени,
поканил К. да излязат навън за да се разберат.Пред вратата в двора на къщата,
двамата продължили взаимно да се псуват
и обиждат, като започнали и да си разменят удари.Подсъдимият успял да нанесе
силен удар с юмрук в лицето на свид.К. и той паднал по гръб на земята.Тогава
подсъдимият седнал върху гърдите му, който нямал възможност да се отбранява и
продължил да му нанася с ръцете си удари в областта на лицето и по горната част
на тялото.Тогава се намесил свид.Х., който издърпал подсъдимия встрани и така
преустановил нанасянето на удари по лицето и тялото на свид.К..След това
пострадалият се изправил и заедно със свид.Х., излезли пред улицата на къщата, където последния се
обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се.Малко по-късно дошли двама служители
на полицията – свид.Я.Н. и свид.И.В., които отвели подсъдимия, пострадалия и
свидетелите С.Х.и Р.С. в РУ на МВР-гр.***за изясняване на случая.На 07.06.2015г.,
пострадалият посетил братовчедката си свид.Б.К., която виждайки раните по
лицето и тялото му, го придружила до болницата.При извършения преглед за
оказана медицинска помощ на пострадалия рег.№** от СО на МБАЛ гр.**. се
установили фрактура на носни кости и контузио капитис.
От заключението на ВЛ по назначената в хода на
досъдебното производство и приета от първоинстанционния съд по делото
съдебно-медицинска експертиза видно, че
вследствие на нанесените удари гражданския ищец-свид.Б.К. получил: контузия на главата, ожулвания по челото,
ожулване по носа и с отток и палпаторна болезненост, счупване на носни кости,
репозиция, лек отток на горната устна вляво, счупване на втори горен ляв зъб на
нивото на алвеоларния гребен, по едно кръвонасядане двустранно-поясно,
кръвонасядания по дясна мишница.Всички посочени травматични увреждания са в
резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети, нанесени в различни области на тялото-главата, десния горен
крайник и двустранно хълбочно, като са възникнали при директни удари с твърди
тъпи предмети, както посочи пострадалия-при нанасяне с юмруци, ритници и падане
и удар в земната повърхност.Счупването
на втори горен ляв зъб на нивото на
венеца е обусловило трайно затруднение на говора и на дъвченето във фазата на
отхапването.
Подсъдимият В.С.И. не е осъждан към момента на извършване на
процесното деяние, както и към настоящия момент.
Въззивната инстанция
намира, че описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанията на подсъдимия, от разпитаните по делото множество свидетели, както
и от събраните по делото писмени доказателства.
От обективна страна не е
налице никакво съмнение, че подсъдимият И. на 06.06.2015г.
в с.**., общ.**.причинил на Б.С.К.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори горен ляв зъб на
нивото на венеца, което обусловило трайно затруднение на дъвченето-във фазата
на отхапването и на говора.
С описаното
деяние подс.В.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.129
ал.ІІ във вр. с ал.І от НК.
Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние посредством активни действия, изразяващи се в нанасянето
на множество удари с ръце по лицето и тялото на свид.Б.К..Налице е причинно-следствена връзка от нанесените удари в лицето, вследствие на което пострадалия получил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупването на втори горен ляв зъб на нивото на венеца, което е обусловило трайно затруднение на говора и на
дъвченето във фазата на отхапване.
Твърдението на защитата на подсъдимия, че е налице реторсия, тъй като при сбиването
подсъдимият също бил получил удари, с деянието не била нанесена средна телесна
повреда, тъй като зъбът на пострадалия бил счупен много време пред инцидента и
други от този род са несъстоятелни.Те не намират никаква опора в приложения по
делото доказателствен материал.В приложения по делото лист за преглед на
пациент в СО на МБАЛ-гр.**. е отразено, че при извършения преглед на подсъдимия
на 07.06.2015г. в 09.30ч. не са констатирани никакви фрактури.Другото
възражение се опровергава от показанията на свидетелите С. Х.и Б. К., както и
съдебно-медицинската експертиза по делото, а останалите от показанията на
останалите свидетели, в това число и служителите на полицията.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината – пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 пр.І от НК – същият е съзнавал противоправността на
извършеното деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е целял настъпването им.В случая подсъдимият, нанасяйки удари в
жизнено важен орган- главата на пострадалия, е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е предвиждал обществено опасните последици.Безспорно е
установено, че с ударите подсъдимият е целял причиняване на телесна повреда,
съставомерна по чл.129 ал.ІІ във вр. с ал.І от НК.
При определяне наказанието
на подсъдимия за извършеното престъпление, районният съд е взел предвид обществената
опасност на дееца, както и тази на извършеното деяние.Първоинстанционният съд,
правилно е приел, че престъплението е извършено само и единствено при наличието
на смекчаващи вината обстоятелства: липсата на други неприключили наказателни производства
срещу подсъдимия,
чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни по местоживеене/изготвени от РИ от РУ на
МВР/ и ниската степен на обществена опасност на неговата личност.Настоящият
съдебен състав, счита, че правилно районния съд е приложил разпоредбата на чл.55 ал.І т.2 б.”б” от НК, тъй като в случая са
налице многоборойни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които
предвиденото наказание лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко.
За престъплението по чл.129
ал.ІІ във вр. с ал.І от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до шест години.Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно и
законосъобразно е определил наказание „пробация“, предвид
факта, че подсъдимият не е осъждан до момента, а деянието му е извършено
единствено при наличието на смекчаващи вината обстоятелства.Налагането към момента на първите две пробационни мерки очевидно
биха оказали нужното предупредително и превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия.
Районният съд
правилно е преценил, че за постигане целите на наказанието в конкретния случай
е необходимо на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация“ чрез налагане на първите две пробационни мерки за срок от определения минимум - шест месеца: “задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично и “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за
срок от шест месеца.С оглед
данните за личността на подсъдимия, минималния срок на наказанието пробация е
съобразено с обстоятелството, че деянието е един изолиран случай в живота на
подсъдимия.
Въззивната инстанция
намира, че наложеното наказание в посочения размер е в състояние да постигне
целите на генералната и персоналната превенция на наказателната репресия съгласно
смисъла на чл.36 ал.1 от НК, а именно да поправи осъдения към спазване на
законите и добрите нрави, както и да въздейства предупредително върху него.
С престъплението на пострадалото лице са причинени
неимуществени вреди, представляващи болка и страдание, причинени вследствие на
средната телесна повреда.Районният съд правилно е преценил, че паричния еквивалент за претърпените болка и страдание следва
да се определи в размер на 1 200.00 лева, като е съобразил характера на травматичните уврежданията, за които е бил необходим период
на възстановяване и лечение, като е присъдил и законната лихва, считано от 06.06.15г.
до окончателното изплащане.Счупването на зъба е обусловило трайно затруднение
на дъвченето и на говора, респ. до
ограничаване контактите и общуването на пострадалия.Поради това определената репарация в посочения размер
съответства на причинените увреждания,
поради което съдът я намира за справедлива.В останалата си част за
разликата над 1 200.00 лева до
претендирания размер от 4 000.00 лева
гражданската претенция за причинени неимуществени вреди е неоснователна.
Правилно,
първоинстанционният съд е приел, че искането на гражданския ищец за присъждане
на сторените по делото разноски е основателно, като го е уважил, съобразно
доказателствата по делото за адвокатско възнаграждение и съобразно уважената
част на предявения граждански иск.
След извършване на цялостна проверка на постановената
от Районния съд присъда, съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред
доказателства, изложените в жалбата доводи и становищата на страните,
настоящата съдебна инстанция установи, че при постановяване на обжалвания
съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяната или изменението му, поради което на основание чл.338
от НПК, Д.кият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда №6 от 18.04.2017г., постановена по НОХД №48/2017г. по описа на
Районен съд-гр.***.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : .………… ЧЛЕНОВЕ :
1………………….
2…………………..