Р Е Ш Е Н И Е

№ 54

гр.***, 10.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ки окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Каменски

ЧЛЕНОВЕ: Милена Хараламбиева

Калиптен Алид

при секретар П. П.

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия Хараламбиева в.ч.н.х.д. № 164/2017г.

и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда № 28 от 19.04.2017г. по н.ч.х.д. № 1180/2014г. Районен съд–гр.*** е признал подсъдимата И.П.Х. с ЕГН********** за виновна в това, че на 07.07.2014г. в гр. ***, обл.*** с жалба до Изпълнителния директор на ЦУ на НАП–***, чрез Териториалния директор на ТД на НАП – ***, приписала на И.И.С. с ЕГН**********, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му – „старши инспектор по приходите“ в отдел „Проверки“ в ТД на НАП – ***, офис ***, престъпления по чл. 311 от НК – съставил официален документ /протокол/, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства и по чл. 146 от НК – използвал обидни думи и квалификации, отнасящи се до бащата на децата й, на обществени места и в присъствието на колеги, като разгласила и позорни обстоятелства за И.И.С. с ЕГН ********** *** в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му – „старши инспектор по приходите“ в отдел „Проверки“ в ТД на НАП – ***, офис ***, изразяващи се в твърдения, че постоянно прави интриги и разгласява клюки по неин и на семейството й адрес – престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 147, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободил подс. Х. от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Осъдил е подс. Х. да заплати на И.С. сумата от 3000 лв, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането, като е отхвърлил иска до предявения му размер – 5000лв като неоснователен. В тежест на подсъдимата са възложени и сторените по делото разноски, както и заплащането на държавна такса върху уваженият размер на предявения граждански иск.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивна жалба и допълнителна жалба от адв.В. в качеството й на защитник на подс.Х., в която се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционния акт с настояване за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

В съдебно заседание подсъдимата лично и чрез защитника си поддържа жалбата.

Частният тъжител лично и чрез повереника си изразява становище за неоснователност на предприетото обжалване и потвърждаване на първоинстанционата присъда.

***кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид изнесеното в жалбата, както и становищата на страните, констатира:

От фактическа страна се установява следната обстановка:

Частният тъжител И. С. и подс. Х. били колеги, като към 07.07.2014г. С. изпълнявал длъжността „Старши инспектор по приходите” в Дирекция „Контрол”, отдел „Проверки”, сектор „Проверки” в ТД на НАП – гр. ***, офис ***, а подсъдимата работела на длъжност „Инспектор по приходите” в Дирекция „Контрол”, отдел „Проверки”, сектор „Проверки” в ТД на НАП – гр. ***, офис ***.

През м.март 2013г. на подсъдимата било възложено да извърши проверка на придобитите и продадени моторни превозни средства от П.Т.П.в качеството му на физическо лице за периода 2008–2012 година. Подс.Х. се отвела от извършването на проверката, защото живеела на семейни начала с П.П., от когото имала и две деца. След отвода проверката била възложена на тъжителя С.. Констатациите от проверката С. описал в протокол № ***/26.07.2013г. Във връзка с резултатите от извършената проверка на проверяваното лице П. била възложена ревизия, която приключила с издаването на Ревизионен акт № ***/08.04.2014г. от орган на приходите. Срещу извършената от частния тъжител проверка проверявания П.П. възразил многократно, но без особен резултат.

Развоят на обстоятелствата около проверката подтикнал подсъдимата в качеството си на инспектор по приходи – Дирекция „Контрол”, сектор „Проверки” в ТД на НАП – ***, офис *** да депозира в офис *** към ТД на НАП – *** жалба до Изпълнителния директор на ЦУ на НАП, чрез Териториалния директор на ТД на НАП – ***, срещу частния тъжител И.С., в качеството му на старши инспектор в сектор „Проверки” в ТД на НАП – ***, офис *** със съдържание: „Умишлено издаване на протокол с невярно съдържание на член от семейството ми, имащ за цел да ни навреди; използване на обидни думи и квалификации отнасящи се за бащата на децата ми, на обществени места и в присъствието на колеги; умишлено настройване на всички колеги срещу мен; извършването на постоянни клюки и интриги по мой адрес и членовете на семейството ми; постоянно присмехулно поведение в дирекцията, на улицата и на др. обществени места; нарочно отнемане на предимство когато карам и съм с децата си; демонстриране на власт и влияние и умишлено възпрепятстване на кариерното ми развитие” .

Депозираната от подсъдимата жалба станала причина за извършване проверка, в хода на която частният тъжител С. дал обяснения, а становище било изготвено от Милена Георгиева Колева – директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП – ***. Съгласно становището липсвало виновно поведение от страна на С., а се касаело за злонамерени непотвърдени обвинения, вероятно на лична основа. С писмо с изх. №36980-5/27.10.2014г., директорът на ТД на НАП–*** уведомил изпълнителният директор на ЦУ на НАП, че случаят е изяснен, поради което с резолюция от 25.07.2014 г. и преписката била закрита.

На 07.07.2014г. освен жалбата, подс. Х. подала и заявление с изх. № 4749/07.07.2014 г. до изпълнителния директор на ЦУ на НАП, чрез териториалния директор на ТД на НАП – *** за прекратяване на служебното й правоотношение с НАП за заеманата от нея длъжност, а със заповед № 31-311/30.07.2014г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за държавния служител и заявление с вх. № 37003/08.07.2014 г. служебното правоотношение с подс. Х. било прекратено.

Горната фактическа обстановка се доказва въз основа на събраните гласни доказателства, както и въз основа на и приложени писмени документи. Правилно РС – гр.*** е дал вяра и кредитирал изцяло показанията на свидетелите С.-Г., К. и Х., доколкото са еднопосочни, безпротиворечиви и в синхрон с писмените доказателства по делото. Обосновано съдът е игнорирал споделеното от св.П.П.. Заявено от него не кореспондира с останалия доказателствен материал – от една страна, и от друга – касае се за показания на заинтересовано и пристрастно лице, доколкото св.П. живее на съпружески начала с подсъдимата и очевидно, че споделеното от него е с цел безрезервна подкрепа на защитната теза на подсъдимата. Що се касае до писмените доказателства, то те са подробно и изчерпателно изброени и анализирани от първоинстанционния съд, затова въззивната инстанция намира за ненужно тяхното преповтаряне.

При описаната фактическа обстановка, правилен и обоснован е извода на РС – гр.***, че с действията си подсъдимата Х. е осъществила фактическия състав на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, а именно - на 07.07.2014 г. в гр. ***, общ. ***, обл. ***, с жалба до Изпълнителния директор на ЦУ на НАП–***, чрез Териториалния директор на ТД на НАП – ***, приписала на И.И.С. с ЕГН ********** ***, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му – „старши инспектор по приходите“ в отдел „Проверки” в ТД на НАП – ***, офис *** престъпление по чл. 311 от НК - съставил официален документ /протокол/, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства и по чл. 146 от НК – използвал обидни думи и квалификации, отнасящи се до бащата на децата й, на обществени места и в присъствието на колеги, като разгласила и позорни обстоятелства за И.И.С. с ЕГН ********** ***, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му – „старши инспектор по приходите“ в отдел „Проверки” в ТД на НАП – ***, офис ***, изразяващи се в твърдения, че постоянно прави интриги и разгласява клюки по неин и на семейството й адрес.

От обективна страна престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, вменено на подсъдимата по силата на депозирната тъжба се изразява в разпространяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на другиго на неизвършено от него престъпление. Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, в случая – тъжителят С.. Изпълнителното деяние е действие, което може да бъде осъществено устно или писмено, при директно общуване с адресата или по друг начин, както е в конкретния случай. Деецът твърди, пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. За да е осъществен фактическия състав на клеветата в процесната хипотеза е нужно приписваното престъпление да не е извършено от пострадалия.

От обективна страна подсъдимата И.Х. е осъществила и двете форми на изпълнителното деяние, визирано в чл. 147, ал. 1 от НК, а именно – приписване на престъпления, които засегнатият не е извършил, както и разгласяване на неистински позорни обстоятелства.

Налице са и квалифициращи признаци на деянието – клеветата е разпространена по друг начин по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК– чрез депозираната жалба и засяга длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – т. 3 на същата разпоредба.

Безспорно, с част от съдържанието на жалбата подсъдимата приписва извършване на престъпление от частния тъжител, което би могло да бъде квалифицирано като такова по чл. 311 от НК, т.е. за това, че частният тъжител С., в качеството на длъжностно лице, в кръга на службата си е съставил официален документ, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства. Няма съмнение, че подсъдимата Х. е визирала протокол № *** от 26.07.2013г. с приложените към него констатации, в който са отразени резултатите от извършената от частния тъжител във връзка със службата му проверка на физическото лице св.П.П., с което подсъдимата се е намирала във фактическо съжителство. Изготвеният от тъжителя протокол съдържа характеристиките на официален документ, по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК – издаден е по установения ред и форма от длъжностно лице, в кръга на службата му. Няма спор и, че частният тъжител притежава качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, тъй като му е било възложено да изпълнява със заплата служба в държавно учреждение – ТД на НАП – ***, офис ***, а и протоколът е съставен от частния тъжител във връзка със службата му, по силата на РИП № 1308160/18.03.2013 г. на Г.С.- Началник отдел „Проверки” при ТД на НАП - ***.

От събраните по делото писмени доказателства несъмнено се налага извод, че в този протокол няма умишлено удостоверени обстоятелства с невярно съдържание. За да достигне до това заключение РС-гр.*** е изложил подробна мотивировка, описвайки механизма, по който е преминал този протокол преди да бъде финализиран. Проектът на протокола, бил изпратен за съгласуване до Началника на сектор „Проверки”, който трябвало да изготви становище, с или без забележки, евентуално с препоръки и едва след това протокола щял да се връчи на задълженото лице, като се изпращал и доклад до отдел „Селекция”, съдържанието на който доклад не се свеждал до задълженото лице. Процесният протокол бил приет без забележки, а констатациите в него са били потвърдени от назначената на проверявания –св.П.П. ревизия. В преписката, образувана по депозираната жалба от подсъдимата срещу частния тъжител, е приложен доклад до Инспектората на Министерство на финансите от Д.И.- ръководител „Инспекторат” към НАП. Изводите от този доклад са: Съгласно т. ІV.2., при извършена проверка от ЦУ на НАП не са установени нарушения от И.С.. Съгласно точка ІV.3., протоколът е съгласуван с М. К., която не е пряк ръководител на извършващия проверката, по решение на Началник отдел „Проверки” в ТД на НАП *** Г.С.. Видно от т. ІV.4, по искане на ОД на МВР *** са поискани ревизии на 11 физически лица, с оглед установяване на укрити данъчни задължения. Направени са проверки на 10 физически лица, като същите са прераснали в ревизии, една от които не е приключила. Съгласно т. ІV.5, в резултат на извършената ПУФО и възлагането на ревизия на П.П. е възникнал междуличностен конфликт между И.Х. и прекият й ръководител М. К.. Съгласно т. ІV.6. констатирания при проверката проблем във връзка с регистрирането на голям брой моторни превозни средства на името на български граждани – физически лица и осъществяването на продажби на автомобилите на румънски граждани, води до установяване на трайна порочна практика, при която се извършва дейност по занятие от нерегистрирани като търговци лица, при която се реализира печалба, която не се декларира като доход и не се облага. Видно от този доклад, ревизиите са по искане на ОД на МВР – *** във връзка с образувано досъдебно производство и не се отнасят само до св. П.П., за да се твърди, че с проверката се цели злепоставяне на подсъдимата. Нещо повече от доклада от Л.Г.– директор на Дирекция „Контрол по изпълнението”, ЦУ на НАП до Изпълнителния директор на НАП се установява,че във връзка със сигнала от П.П. срещу констатациите в протокола от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, не са установени незаконосъобразни и нецелесъобразни действия от страна на служители на НАП.

На следващо място с депозираната пред ТД на НАП жалба подс.Х. също твърди, че тъжителят С., в качеството си на старши инспектор в сектор „Проверки” в ТД на НАП ***, офис *** е използвал обидни думи и квалификации, отнасящи се за бащата на децата й, на обществени места и в присъствието на колеги. Т.е., с тази част от жалбата, подсъдимата приписва извършване на престъпление от частния тъжител, което би могло да бъде квалифицирано като обида по смисъла на чл. 146 от НК. Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства не установяват тъжителят И.С. да е отправял обидни думи и квалификации, отнасящи се до бащата на децата на подсъдимата, на обществени места и в присъствието на колеги. По отношение на споделеното от св. С.-Г., че тъжителят И.С. й е казал: „Как можеш да дружиш с такъв човек, на който мъжът й е прост селянин”, РС – гр.*** и е изложил обстойни мотиви, защо казаните от тъжителя думи не съставляват обида, с които въззивинят съд се солидаризира. В допълнение следва да се отбележи, че въпросното словосъчетание, доста често използвано в разговорния език, макар и да носи известен негативен оттенък, като цяло не може да се квалифицира като обида.

Следва да се подчертае, че за да е съставомерно деянието по чл. 147 от НК, разгласените факти или обстоятелства, освен позорящи, трябва да бъдат и неистински. Същото важи и за приписаното престъпление. Ако се установи, че наклеветеният действително е извършил даденото престъпление, деецът няма да носи наказателна отговорност. При извършената на плоскостта на чл. 147, ал. 2 от НК проверка, се констатира, че И.С. не е извършил нито приписаното му документно престъпление по чл. 311 от НК, нито такова против личността по смисъла на чл. 146 от НК.

От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимата при форма на вината евентуален умисъл –тя е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е вероятното настъпване на общественоопасните последици и е допускала настъпването им. Въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно способността на подсъдимата да съзнава престъпния характер на приписваните на тъжителя деяния и възможността същите въобще да не са били извършени. Подсъдимата е притежавала нужната образователна и професионална грамотност, както и достатъчен житейски опит, щото да може да направи основателното предположение относно свойството и значението на своите действия. Подсъдимата е съзнавала и длъжностното качество на тъжителя и именно по повод заеманата от него длъжност е осъществила наклеветяването, целейки да го злепостави. Още едно потвърждение за умишлените действия на подсъдимата е и обстоятелството, че в депозираната жалба липсва искане за извършване на проверка.

Що се касае до придружаващите въззивната жалба съдебни актове, то същите са били представени на вниманието и РС–гр.***, който ги е обсъдил аргументирано, включително и коментирал и базираните на тях възражения от защитата на подсъдимата. Наведените пред въззивната инстанция доводи за нарушена тайна на кореспонденцията в ТД на НАП–гр.*** и ТД на НАП–гр.***, както и обстоятелствата по какъв начин тъжителят се е снабдил с копие на инкриминираната жалба и налице са допуснати нарушения от страна служител/служители, са ирелевантни за предмета на делото и не попадат в неговия обсег.

В заключение -правилно установените от Районния съд-гр.*** факти са квалифицирани законосъобразно под хипотезата на правната норма на чл. 148 ал. 2, във вр. с ал. 1, т.2 и т. 3 и във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Оправдава се наличието от обективна и субективна страна на признаците на престъпното посегателство срещу личността:приписване на престъпление и публично разгласяване на неистински позорни обстоятелства за И.И.С.. Изложените съображения водят до извод за неоснователност на искането за оневиняване на подсъдимата.

При наличие на материалноправните предпоставки е осъществено и приложението на чл. 78а от НК. Подсъдимата Х. е пълнолетно лице. Описаното по-горе престъпление, извършено от нея е умишлено и наказуемо с наказание „глоба” от пет до петнадесет хиляди лева и „обществено порицание”. Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, от деянието й не са причинени имуществени вреди. Тези обстоятелства правилно обосновават освобождаването й от наказателна отговорност за посоченото престъпление и налагането на административно наказание глоба и то в минималния предвиден в закона размер, доколкото престъплението е реализирано при наличие само на смекчаващи вината обстоятелства. Така индивидуализираното наказание и настоящата инстанция приема, че ще бъде в състояние да изпълни целите на административно-наказателната репресия.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати процесуални нарушения. На страните е била предоставена възможност да упражнят правата си в пълен обем, поради което липсват предпоставки за отменяване на присъдата. Липсват предпоставки за постановяване на друг резултат и касателно гражданскоосъдителната част. Обосновано е ангажирана отговорността на подсъдамата по реда на чл. 45 от ЗЗД за нанесените на И.И.С. неимуществени вреди. Определеното обезщетение от РС – гр.*** настоящият състав намира за справедливо, като при отмерване на размера му правилно и законосъобразно е отчетено обстоятелството, че спрямо тъжителя са били осъществени и двете форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета.

Сторените пред настоящата инстанция разноски от частния тъжител за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник в размер на 400 лв, видно от представения договор за правна защита и съдейстиве, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се възложат на подсъдимата.

Предвид изложеното, ***кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖАДАВА изцяло присъда № 28 от 19.04.2017г. по н.ч.х.д. № 1180/2014г.по описа на Районен съд-гр. ***.

ОСЪЖДА И.П.Х. с ЕГН********** да заплати на И.И.С. с ЕГН********** сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.