Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 50

град Добрич, 11.07.2017 година    

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ        

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ПЕТРОВА

                                                                     КАЛИПТЕН АЛИД

 

При участието на прокурор Наталия Станчева и съдебен секретар П. П. разгледа докладваното от съдия Петър Монев н.ч.д. №204/2017г. по описа на ДОС и за да се  произнесе съобрази следното:            

 

Производството е образувано по реда на чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни  решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС, наричан за краткост в мотивите на решението специалния закон / за признаване на влязла в сила присъда по наказателно дело с наложено наказание „лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено за срок от 2/две/ години, през които са наложени ограничителни пробационни мерки за наблюдение, постановена от Районен съд-гр.А., придружена с Удостоверение по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация, издадено от съдебните власти на Румъния и засягащо българския гражданин К.В.В., с ЕГН **********.

В съдебно заседание представителят на ОП-Добрич изразява становище за признаване на присъдата на съдебните власти на Румъния в частта на изпълнение на определените пробационни мерки чрез адаптирането им към българския закон, тъй като са изпълнени изискванията на специалния закон като не са  налице нито една от предпоставките за отказ.

По отношение на К.В. производството се води по реда на чл.269 ал.3 т.1 от НПК.Редовно упълномощения процесуален представител на осъдения В. - адвокат Е.В. *** не оспорва фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение.В съдебно заседание заявява, че са изпълнени всички условия на закона, поради което трябва да бъде признато за изпълнение  решението на румънските съдебни власти в частта на определените пробационни  мерки като се съобразят с тези, уредени в НК на Р България.

Окръжният съд, съобразявайки се с искането, събраните доказателства, изразените становища на страните, от фактическа и правна страна приема следното:

С Удостоверение, именовано сертификат по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване към съдебните решения и решенията за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции е представена за признаване и изпълнение  наказателна присъда №628/04.04.2017г. по дело №13033/55/2016, постановена от Районен съд-гр.А., Р Румъния, влязла в сила на 30.05.2017г., с която на българския гражданин К.В.В. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 1/един/ месец, което е спряно за изпълнение и заменено с мерки за наблюдение за срок от 2/две/ години, които са:

1. Да се явява в пробационната служба в гр.А. на датите, посочени от нея; 2. Да приеме посещения от пробационен служител, определен за надзора му; 3. Да съобщи предварително за смяната на жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни; 4. Да уведоми за промяна на работното място и 5. Да представи информация и документи, които да позволяват контрола върху неговите средства за препитание,    

за деяния, извършени на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища.

Осъждането е за две деяния, реализирани на територията на ГКПП-Надлак, Р Румъния /издаващата държава/ на 14.05.2017г., квалифицирани по чл.335 ал.1 от НК и по чл.323 ал.1 от НК.  

Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение №1 към чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС,  в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.6 от закона.

По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съдебен орган  и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.

Изпратеното в Окръжен съд-гр.Добрич удостоверение на румънски език с превод на български език съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложената присъда, чието признаване се иска.Присъдата е представена на румънски език с превод на български език заедно с мотивите в заверени копия.

Касае се за наказателна присъда за налагане на пробационни мерки, която съгласно нормата на чл.3 ал.1 б.„б” т.3  от  ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е спряно и е заменено с определени за търпене пробационни мерки за определен срок.Актът е на съдебен орган и е за извършени престъпления.

Деянията, осъществени от осъденото лице К.В.В., попадат сред изброените в чл.14 ал.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, поради което не се изисква да е налице двойна наказуемост, т.е. същите деяния да са наказуеми и по българското законодателство.Независимо от това следва да се има предвид, че извършените от К.В. деяния се преследват и от българското законодателство.  

В удостоверението и наказателната присъда изрично са описани деянията на В., а именно: Осъждането е за две деяния, реализирани на територията на ГКПП-Надлак, Р Румъния /издаващата държава/ на 14.05.2017г., квалифицирани по чл.335 ал.1 от НК на Р Румъния, за което Законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години и по чл.323 ал.1 от НК на Р Румъния, за което Законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3 месеца до 3 години.Посочените деяния се явяват наказуеми и по чл.343в ал.2 от НК на Р България и по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 от НК на Р България,  като за второто Законът предвижда по-тежкото наказание от лишаване от свобода до 8 години.Следователно е налице и изискването за двойната наказуемост по чл.14 ал.1 от закона.

Предвид обстоятелството, че К.В. е български гражданин, притежаващ валидна лична карта, с постоянен адрес ***, съдът прие, че  местоживеенето му се намира на територията на Р България, т.е налице е една от предвидените предпоставки за признаване на решението с наложените пробационни мерки.

В нормата на  чл.15 ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от признаване и изпълнение.С оглед данните в удостоверението и наказателната присъда вкл. и другите събрани доказателства, Окръжният съд приема, че не е налице нито една от законопредвидените предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на присъдата на румънските съдебни власти.

С оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, Окръжният съд приема, че трябва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателната присъда пробационни мерки с приложението на чл.5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, т.е. чрез адаптирането им към българското законодателство към чл.42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им.

Съобразявайки се с нормата на чл.5 от Закона адаптирането да бъде в съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство, Окръжният съд приема следното:

В нормата на чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 от НК на Р България, за същото деяние е предвидено наказание лишаване от свобода до 8 години, поради което е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, респ. този вид наказание може да бъде заменен с наказанието „пробация”, като се налага изводът, че в случая адаптирането трябва да обхване отделните видове мерки по присъдата на румънските власти с мерките, предвидени в НК на Р България.

Пробационните мерки, наложени с наказателната присъда на основание чл.93 ал.1 от НК на Р Румъния се обхващат от пробационните мерки, предвидени в чл.42а ал.2 т.1 и 2 във връзка с чл.42б ал.1 и ал.2 от НК на Р България, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с полагане на подпис пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като мерките са за срок от 2/две/ години.

Мярката да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5/пет/ дни, не съответства на нито една от пробационните мерки по НК на Р България, а се явява част от задължителните действия, които осъденият трябва да извърши при започване на изпълнението на наказанието пробация, включително да предостави на пробационния служител, осъществяващ надзор над него или на прокурора всякаква информация, касаеща личността му.

С оглед на изложените фактически и правни изводи, Окръжният съд приема, че следва на основание чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като постанови  признаване и изпълнение на наказателната присъда на румънските съдебни власти с посоченото адаптиране на пробационните мерки.

Водим от гореизложените съображения, окръжният съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА  наказателна присъда №628/04.04.2017г. по дело №13033/55/2016, постановена от Районен съд-гр.А., Р Румъния, влязла в сила на 30.05.2017г., с която на българския гражданин К.В.В., роден на ***г***, с ЕГН ********** е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 1/един/ месец, изпълнението на което е спряно и е заменено с пробационни мерки за наблюдение за срок от 2/две/ години, които са:

1.Да се явява в пробационната служба в гр.А. на датите, посочени от нея; 2.Да приеме посещения от пробационен служител, определен за надзора му; 3.Да съобщи предварително за смяната на жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни; 4.Да уведоми за промяна на работното място и 5.Да представи информация и документи, които да позволяват контрола върху неговите средства за препитание,

за деяние, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища.

ПОСТАНОВЯВА изпълнението на посочената присъда спрямо К.В.В., с  ЕГН **********, в частта на наложените мерки за наблюдение в двугодишен срок чрез адаптирането им към чл.42а и сл. от НК на Р България както следва:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от две години, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител - два пъти седмично и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.  

ПРЕПИС от решението да се връчи на засегнатото лице.

 

ДА се уведомят съдът на издаващата държава и Министерството на правосъдието на Република България след влизането на решението в сила.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд-гр.Варна в петдневен срок, считано от днес.

 

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                  

 

 

 

           2.