Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр.***, 18.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ки *** съд - наказателно отделение, публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Флорентина Неделчева,

Членове: Калина Димитрова и Калиптен Алид,

прокурор Румяна Желева, съдебен секретар П. П., разгледа

н.ч.д. № 228/2017г. на *** съд-гр.***, докладвано от съдия К.Димитрова

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.*** Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебни власти на Германия и засягащо българския гражданин Д.М. – роден на ***г., с последен известен адрес гр.*** ул.”***” № *.

От извършената служебно справка за данните на лицето се установява, че се касае за българския гражданин Д. Д. М. роден на ***г***, с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***.

Тъй като засегнатото лице не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано /същото по данни на близки е в Германия/ и е напуснало границите на страната, на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС му е назначен служебен защитник.

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.*** изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.

В съдебно заседание назначеният служебен защитник пледира за признаване на решението, поради наличие на всички предпоставки за това.

След запознаване с всички доказателства приложени по делото, *** съд гр.*** установи следното:

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение № 3.32.1 - BU 0102640006 постановено от несъдебен орган - Главен кмет на гр.Ремшайд, Германия на 12.12.2016г., с което на българския гражданин Д.М. е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 160 евро, както и заплащане на сторените в съдебното и административно производство разходи в размер 28,50 евро. Осъждането е за деяние, реализирано на територията на гр.Ремшайд, Германия /издаващата държава/ на 30.10.2016г. в 13,33ч. и квалифицирано като административно нарушение на обществения ред по чл.41 ал.1 във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24, чл.25, чл.25 ал.2а от Закона за движение по пътищата, 11.3.7 от Федерален каталог за финансови санкции, чл.4 ал.1 от Правилника за прилагане на Федерален каталог за финансови санкции.

Решението на Главен кмет – гр.Ремшайд, Германия е постановено на 12.12.2016г. и е влязло в законна сила на 19.01.2017г.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – гр.*** удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.

Деянието осъществено от засегнатото лице Д.М., попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки че и по българското законодателство аналогично поведение се санкционира като административно нарушение съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Д.М. за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Главен кмет – гр.Ремшайд не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 188,50 евро /равностойни на 368,67лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 12.12.2016г./, от които 160 евро - парична сума, наложена с осъждане за извършено правонарушение и 28,50 евро - сторени разходи по съдебното и административно производство. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу Д.М. е било писмено, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Предвид обстоятелството, че Д.Д.М. е български гражданин, с постоянен адрес—*** съдът прие, че местоживеенето му се намира на територията на Р България, т.е налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, или 188,50 евро към 12.12.2016г. са равностойни на 368,67лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, ***кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА решение № 3.32.1 - BU 0102640006 постановено от Главен кмет на гр.Ремшайд, Германия на 12.12.2016г., влязло в сила на 19.01.2017г., с което на българския гражданин Д.Д. М., роден на ***г***, Р България, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 188,50 евро /от които парична сума – 160 евро, наложена с осъждане за извършено правонарушение и 28,50 евро - сторени разходи по съдебното и административно производство/, равностойни на 368,67лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 12.12.2016г.

След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с решението, постановено от Главен кмет - гр.Ремшайд, Германия на 12.12.2016г., влязло в сила на 19.01.2017г. да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение!

След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

Препис от решението да се връчи на засегнатото лице!

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от съобщаването му.

Председател: Членове: 1.

2.