Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

гр.***, 20 юли 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение в публично заседание на двадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФЛОРЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА

при участието на секретаря Анжела Никова и окръжния прокурор Радослав Бухчев разгледа докладваното от съдия Флорентина Неделчева вз. ч.н. д. № 237 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.163 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С решение № 86 от 30.06.2017 г. по н.ч.д. № 157/2017 г. Балчишкият районен съд е постановил настаняване на М.Ж.К. за задължително стационарно лечение в ЦПЗ „***”-*** за срок от три месеца. Разпоредил е незабавното изпълнение на решението за привеждането на К., не е спрял изпълнението на решението. Назначил е за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на К. ***, определено със заповед на Кмета на общината.

Недоволен от решението е останал М.К. , който го обжалва с искане за отмяната му . Не се оспорва установеното заболяване, но се оспорват изводите на първата инстанция относно опасността за нараняване спрямо него самия и спрямо околните. На тези основания се счита решението за незаконосъобразно с искане за отмяната му. Информираното съгласие да се дава от неговата майка, а не от длъжностно лице от общината като в този част решението се моли съдът да го измени.

Становището на окръжния прокурор е за правилност на атакувания съдебен акт с искане за неговото потвърждаване. Счита се жалбата за напълно неоснователна във всичките й части при мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение.

Окръжният съд, съобразявайки се с оплакванията в жалба, изразените становища на страните, събраните доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт, от фактическа и правна страна приема следното:

Решението е обявена в проведеното на 30.06.2017 г. публично съдебно заседание в присъствието на освидетелствания и неговия защитник-адвокат. Жалбата е подадена чрез РС-***на 06.07.2017 г., поради което е в законоустановения срок.

Жалбата е допустима и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При служебната проверка, Окръжният съд не констатира съществени нарушения на процесуални правила, водещи до отмяна на обжалвания съдебен акт.

Първата инстанция в решението си е обсъдила всички събрани по делото доказателства като въз основа на тях е направила своя краен извод за наличие на законовите предпоставки за стационарното лечение на К. за срок от три месеца в психиатричното заведение, намиращо се в гр.***.

Всички съображения в това решение изцяло се споделят от въззивния съд.

Чрез тройната съдебно-психиатрична експертиза безспорно се установява, че К. страда от параноидна шизофрения с възбудно-пароноидно-халюцинаторен синдром, което заболяване е визирано в чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Трите вещи лица са констатирали качествени промени в мисловната и емоционално-волевата дейност, към която той е абсолютно некритичен т.е. не осъзнава болестното си състояние. Тези промени са довели той да не е в състояние да контролира постъпките си, да разбира свойството и значението им, с което става опасен за себе си и за околните.

Разпитаните по делото свидетели посочват поведение на К., което по своето съдържание налага същите изводи, каквито са заправили експертите в своето заключение.

В жалбата се обсъждат поотделно тези показания като се изваждат от контекста части от тях т.е. те не са обсъдени в тяхната цялост и съвкупност. Поради този факт, Окръжният съд не счита за необходимо да излага подробни съображения в тази насока като пример са обсъдените в жалбата показания на Попова. Самата тя свидетелства, че когато е разговаряла с К., той е стоял около 10-15 минути, разговаряли са за общи неща.

Надали за това кратко време тази свидетелка може да придобие цялостна представа за лицето и неговото здравословно състояние при демонстрирано от него спокойствие. Дори при това заболяване с неговия синдром, К. има моменти на спокойствие, особено когато няма обстоятелства, които да го раздразнят с последица проява на неговата агресивност. Виждането от време на време на К. спокоен, не може да наложи извода, че Попова има цялостна представа за неговото поведение и състояние.

Правилно първата инстанция е изключила показанията на тази свидетелка, тъй като чрез тях не може да се установи неговото състояние за един по дълъг период от време, тъй като самата тя няма изградена реална представа за него / състоянието му/.

От друга страна нейните показания са в пълно противоречие с показанията на останалите свидетели, които сочат конкретни факти за неговото поведение при определени обстоятелства т.е. обстоятелства, които същият е трябвало да прецени и да изрази становище по тях. В тези ситуации се проявява неговата агресивност независимо от формата й спрямо третите лица.

Окръжният съд счита, че в случая на К. е задължително стационарното лечение в такъв продължителен период от време с цел стабилизирането му, поради следното:

Заболяването е в достатъчно тежка форма с твърде сериозни последици по отношение на неговите възможности да преценява ситуациите от живота, да ги разбира като контролира поведението си. Заключението на тримата експерти в тази насока налага изводът, че при К. има моменти, в които той може да се яви и невменяем и да не носи наказателна отговорност за поведението си, ако извърши деяние, което представлява престъпление. Достатъчно е съществуването на тази възможност, за да бъде мотивиран всеки съд да го настани в съответното заведение за стационарно лечение т.е. същият да бъде лекуван, за да се стабилизира и да не се влошава това му състояние. На лице е и друго особено отежняващо обстоятелство, а именно: че самият той не осъзнава болестното си състояние, което на практика доказва неговата не мотивираност по какъвто и да било начин да се лекува при домашни условия.

В проведеното публично съдебно заседание, К. беше разпитан от съдебния състав относно здравословното му състояние и неговото отношение към него. Във връзка с дадените отговори допълнително бяха разпитани експертите по тройната съдебно-психиатрична експертиза.

Чрез тези действия безспорно се установиха следните обстоятелства:

На думи К. признава, че е болен, но реално заявява, че няма нужда от лечение, тъй като е здрав т.е. при него липсва каквото и да било съзнание за психичното му заболяване. Чрез своето поведение на видимо спокойствие, той потвърди констатациите на вещите лица за формата на изява на заболяването, а именно: прикриване на същото, стремеж за контрол, внезапност на отключването му с агресивност като изказ и маниер на поведение.

Неоснователни се явяват доводите в жалбата, че агресивността на К. е само вербална т.е. чрез говор, поради което същият не е заплаха нито за себе си, нито за околните. Заплахата по смисъла на закона се явява едно отрицателно въздействие чрез определено поведение спрямо себе си и спрямо околните т.е. заплахата е на лице не само чрез агресивни действия на психично болния, но и чрез въздействие върху психиката на околните вкл. и спрямо него самия.

С оглед изложените съображения въззивният съд приема, че са изпълнение всички изисквания на закона за принудителното лечение на К. като изцяло споделя мотивите на първата инстанция в обжалваното решение.

По повод на информираното съгласие в случая е недопустимо майката на К. да го дава, поради факта, че самата тя не е осъзнала заболяването на сина си, за нея той е здрав. Това отношение на майката към заболяването на детето й я прави абсолютно неподходяща за изпълнение на тези функции относно информираното съгласие, поради което и в тази част решението на първата инстанция е правилно.

С оглед на изложените фактически обстоятелства и прави изводи, Окръжният съд приема, че трябва да потвърди обжалваното решение като обосновано, законосъобразно и постановено без нарушаване на процесуални правила, а жалбата да остане без уважение като неоснователна.

ВОДИМ ОТ ГОРЕИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ, ОКРЪЖНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86 от 30.06.2017 г. по н.ч.д. № 157/ 2017 г. на ***районен съд..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.