М О Т И В И към присъда № 12 от 06.07.*17г. по

нохд № 160/ *17г. по описа на Окръжен съд-гр.***

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура – гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно производство № 150/*16г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР– гр.***. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение на И.Б.М. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 249, ал. 1във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство протече по реда на съкратеното съдебно следствие в алтернативата по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. След разясняване на правата му за предварително изслушване съгласно чл. 372, ал. 1 от НПК, подсъдимият заяви, че желае предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, твърдейки, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратеното съдебно следствие, като след изслушване самопризнанието на подсъдимия, констатира, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност. Пледира за признаване на М. за виновен и налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК и да се постанови изтърпяването му при общ режим. Прокурорът пледира да не бъде налагано наказание глоба.

Подсъдимият М. се явява лично и с назначен служебен защитник. М. се признава за виновен, а също признава и фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.

Защитникът пледира за определяне на наказание „лишаване от свобода” при условията на чл. 55 от НК.

***кият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка :

Подс.М. и св.Е. обитавали обща квартира, представляваща таванска стая в гр.***, ул.”***” № *. Подс.М. знаел, че св.Е. на всяко седмо число от месеца получава пенията си в размер на 170 лв, както и му било известно, че Е. притежава дебитна карта, която съхранява в чекмедже в общата им квартира. На 07.*.*16г. преди обяд подс.М. се срещнал със св.С.И. в дома на баща й, находящ се по ул.”**” **в гр.***, където по същото време били и св.Д.С., с когото св.И. живеела на семейни начала и св.И.И. – брат на св.И.. Пред изброените лица подсъдимият споделил, че има намерение да отиде до банкомат и да изтегли пенсията си.

По-късно същия ден св.С. отвел подсъдимия до жилището му. Подсъдимият се прибрал в квартирата и в отсъствието на св.Е., както и без негово знание взел от чекмеджето дебитната му карта ведно с изписания пин-код. Веднага след това се срещнал със св.И., която чакала за преглед пред лекарски кабинет в близост до „**” гр.***. Подсъдимият помолил св.И. да му изтегли пари с картата от намиращия се в близост банкомат. Св.И. отказала, като обяснила, че не може да борави с банкомат. По същото време покрай тях минал познат на св.И. – св.И.Ж.. И. помолила св.Ж. да помогне на подсъдимия да изтегли пенсията си. Св.Ж. първоначално отказал като предложил да посетят банков офис, но подсъдимият настоявал да изтеглят пари, предоставил пин-кода на св.Ж. и успял да го убеди, че дебитната карта е негова. Св.Ж. поставил дебитната карта на св.Е. в устройството на банкомата, подсъдимият му продиктувал кода и при извършена проверка видял, че по сметката има налични 170 лв. Св. Ж. извършил три тегления с дебитната карта в последователност - *0 лв, 50 лв и 20 лв. Цялата изтеглена сума ведно с дебитната карта св.Ж. предоставил на подсъдимия. Извършвайки транзакциите св.Ж. бил убеден, че картата е собственост на подсъдимия и той му върши услуга, като едва след около седмица от св.И. узнал, че картата била притежание на друго лице. Използването на картата от св.Ж. било документирано на видеозапис. По-късно същия ден подсъдимият изхвърлил картата.

Дебитната карта, собственост на св.Е., с която била изтеглена инкриминираната сума била Master Card с № ** и издадена от „***“ АД. За времето от 00,00 до 24,00 часа на 07.*.*16г. с тази дебитна карта били извършени три успешни транзакции, съответно в 09,07ч., 09,09ч. и 09,13ч. на АТМ /банкомат/ № AFIB 9306, собственост на „***” АД, находящ се в гр.***, ул.”***” № *.

От заключението по назначената и изготвена лицево-идентификационна експертиза се установява, че на изследваните файлове, съдържащи записи от охранителните камери на горецитираното АТМ устройство е било заснето лицето И.Т.Ж..

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, то се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които съдът съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК директно може да ползва. В подкрепа на самопризнанието на подсъдимия са показанията на разпитаните свидетели, заключението по изготвената експертиза, писмените документи, справки, и др.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК съдът прие, че подсъдимият с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в чл. 249, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК от НК, тъй като на 07.*.*16г. в гр.***, в условията на продължавано престъпление:1. в 09:07ч., чрез посредственото извършителство на И. *** използвал платежен инструмент – дебитна карта Master Card с № **, издадена от „***“ АД, без съгласието на титуляра П.М.Е. *** и изтеглил сумата от *0,00лв. /сто лева/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, 2. в 09:09ч., чрез посредственото извършителство на И. *** използвал платежен инструмент – дебитна карта Master Card с № **, издадена от „***“ АД, без съгласието на титуляра П.М.Е. *** и изтеглил сумата от 50,00лв. /петдесет лева/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, 3. в 09:13ч., чрез посредственото извършителство на И. *** използвал платежен инструмент – дебитна карта Master Card с № **, издадена от „***“ АД, без съгласието на титуляра П.М.Е. *** и изтеглил сумата от *,00лв. /двадесет лева/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление. Деянието е реализирано чрез посредственото извършителство на св.Ж., когато подсъдимият използвал, мотивирайки го съзнателно да извърши престъплението, като от св.Ж. не може да се търси наказателна отговорност, тъй като той е макар и да е наказателно отговорен, е действал без умишлена вина. Стореното от подс.М. притежава характеристиките и на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налице три деяния, осъществяващи един и същи състав на едно и също престъпление- това по чл. 249, ал. 1 от НК, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващите.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им.

Съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, то съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съобразявайки се с разпоредбата на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК предвиденото наказание е „лишаване от свобода” от две до осем години, както и „глоба” до двойния размер на получената сума. За да определи наказанието съдът взе предвид следното: подсъдимият М. е на 72 години, българин, български гражданин, с начално образование, пенсионер, разведен и осъждан.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия за стореното престъпление, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, направените от подсъдимия самопризнания /не само за да се ползва от процедурата на глава 27 от НПК, но още в хода на досъдебното производство/, допринесли за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление към деянието, липсата на висящи досъдебни производства, не на последно място и напредналата възраст на подсъдимия – 72 години. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете наличието на минали осъждания, включително и такива, свързани с ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, недобрите характеристичнини данни. Или имайки предвид изложеното, съдът приема, че констатираните смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях се явява изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което и липсват основания за прилагането на тази норма.

С оглед на това наказанието на подс.М. съдът определи съобразно правилото на чл. 54 от НК и намери, че отмереното наказание от две години с редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода” се явява справедливо. Съобразявайки правилото на чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС съдът постанови така индивидуализираното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Кумулативно предвиденото наказание глоба в определения минимален размер, предвиден в закона – *0 лв, съдът наложи на основание чл. 47 и чл. 54 от НК, съобразявайки се с имущественото състояние на подсъдимия –не работи, пенсионер, живее в жилище под наем.

Така индивидуализираните наказания съдът намира, че съответстват изцяло на тежестта на самото престъпление, обществената опасност на извършителя и ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.

В тежест на подсъдимият и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се възложиха да заплати сторените по делото разноски: по сметка на ОД на МВР- гр.*** в размер на 55,12 лв.

Вещественото доказателство - 1брой диск CD-R марка ЕМТЕС, съдът постанови да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

Предвид изложените съображения , съдът постанови присъдата си .

СЪДИЯ: