Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

Гр.ДОБРИЧ 17.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ЮЛИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 59/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от АД „ Е. П. М.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.В.,В. Т.-Е,бул.“ В. В.“ **,представлявано от членовете на УС Н. Й. Н. и К. Т. И.,чрез процесуалния им представител-юрисконсулт В.В.,искова молба,с която против ООД „ Б. А. Ф.“,ЕИК **,с.С.,Добричка община,представлявано от управителя Ж.С.В.,е предявен иск с правно основание чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 ГПК,за признаване за установено в отношенията между страните,че по фактури:№ТМ **/22.02.2016г.;№ЛМ **/05.02.2016г..;№ ФМ **/07.03.2016г.;№ ФМ **/08.04.2016г.;№ ФМ **/09.05.2016г.;№ ФМ **/07.06.2016г.;№ ФМ **/08.07.2016г.;№ ФМ **/08.08.2016г.;№ ФМ **/08.09.2016г.;№ ФМ **/07.10.2016г.№ ФМ **/07.11.2016г.;№ ФМ **/06.12.2016г.,ответникът има неплатени задължения към ищеца,представляващи:главница в размер на 28 358.26 лв.,дължима като цена за достъп и пренос на ел.енергия,ведно със законна лихва върху тази сума,начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-10.01.2017г.,до окончателното изплащане на задължението;мораторна лихва върху главницата,в общ размер на 1 075.87 лв.,представляваща сбора от мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение за всяка фактура,от датата,следваща падежа й,до 19.12.2016г.

Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.

Претенцията на ищеца се основава на следните,изложени в исковата молба обстоятелства:

Ответното дружество е клиент с клиентски номер ** на ищцовото във връзка с осигурен достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца и осъществяване на пренос на ел.енергия през тази мрежа за обект на потребление,находящ се в с.С..Тези облигационни отношения се регламентират от сключени на основание чл.104,ал.1 от ЗЕ и чл.14 от Правила за търговия с ел.енергия Договор за достъп до електроразпределителната мрежа на АД „ Е. П. М.“,изх.№ N **/18.11.2013г. и Договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на АД „ Е. П. М.“,изх.№ N **/18.11.2013г.

Съгласно клаузите на цитираните договори,плащанията по издадените фактури се извършват в рамките на 5 работни дни от издаването им по посочена от ищеца сметка,а в случай на забава на плащането се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Предвид горното и на основание чл.410 ГПК,във вр. с чл.107 от ЗЕ,на 10.01.2017г. ищецът е подал в ДРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми,въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 53/2017г.по описа на съда.С издадена по делото заповед за изпълнение заявлението е изцяло уважено.Срещу заповедта длъжникът е подал възражение,че не дължи изпълнение на вземането по нея,в резултат на което е предявен настоящия иск.

Обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост с диспечерско име „ С.“,с.С..Този трафопост се захранва с ел.енергия от въздушен електропровод с наименование К..Ищцовото дружество е собственик на цялата разпределителна мрежа до трафопоста и извършва съответното поддържане и обслужване на енергийните обекти,включени в същата.

Редът и условията за заплащане на цена на достъп и пренос се определят от Правилата за търговия с ел.енергия.Съгласно чл.29,ал.3 от Правилата,

клиенти и производители,присъединени към електроразпределителната мрежа,дължат на оператора на тази мрежа утвърдена от КЕВР цена за достъп и пренос,която цена се дължи не за конкретно захранващо съоръжение,а се разпределя равномерно между всички клиенти относно общите разходи по цялата разпределителна мрежа.

Електромерът на ответника с фабричен № ** е двупосочен индиректен трифазен статичен електромер,монтиран на 25.02.2014г.и разположен на фасадата на трафопост„ С.“ в стопански двор,с.С..Чрез него се осъществява мерене както на произведената,така и на потребената в обектите на стопанския двор ел.енергия,което означава,че СТИ отчита едновременно произведената и потребена ел.енергия,като измерването се осъществява на ниско напрежение.

Следователно,ответникът дължи на ищеца заплащане цена за достъп и пренос на ел.енергия както на основание двустранно подписаните договори,така и на нормативно определени основания.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 2371/12.04.2017г.,ответникът,чрез пълномощника си - адв.М.П.,ДАК,оспорва исковата претенция като неоснователна,с молба за отхвърлянето й и за заплащане на сторените по делото разноски,по следните съображения:

Сключването на двата процесни договора,както и неплащането на главницата по процесните фактури не се спори от ответната страна.

Навеждат се твърдения,че по силата на договор за продажба,обективиран в НА № **,том **,н.д. № **/20.08.2013г.на СВ при АВ Добрич и НА № **,том *,н.д. № **/**г. на СВ при АВ Добрич,ответното дружество е собственик на Трафопост-командна кабина с площ от 24 кв.м.,присъединен на извод „К.“,разположен в парцел **,кв.** по плана на с.С..В имота има изградени сгради,собственост на ООД

„ Б. А. Ф.“,до които електроенергията достига чрез електрическа мрежа за ниско напрежение,също собственост на ответника,изградена от него в имота.Техническите устройства за отчитане на потребената ел.енергия от външните абонати се намират в трансформаторния пост-килия ниско напрежение,също собственост на ответното дружество.

АД „ Е. П. М.“ не е собственик на трафопоста,не е участвало в изграждането и не участва в стопанисването му,като ползва трафопоста за преобразуване от високо в ниско напрежение,достъп и пренос на ел.енергия ниско напрежение по собствени на ответника кабелни линии ниско напрежение през неговия имот и до други потребители,без да заплаща на ООД „ Б. А. Ф.“ съответната сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии НН.Сумите за пренос и достъп ниско напрежение не следва да бъдат начислявани на ответника и събирани от него,тъй като всички технически съоръжения,с които се осъществява преобразуването,са собствени на ответното дружество,а уредите за измерване на ел.енергия за краен потребител са монтирани в трафопоста – килия НН-негова собственост.

Ответникът е собственик както на трафопоста,изграден в Стопанския двор на с.С.,така и на съоръженията за преобразуване на ел.енергия средно/ниско напрежение.Трафопоста е присъединен към мрежата на ищеца „ Средно напрежение“ и преобразува електроенергията от „ средно напрежение“ в „ ниско напрежение“.От това може да се направи извод,че ищецът не доставя ел.енергия ниско напрежение.Като потребител на ел.енергия,който захранва собствения си обект по мрежа,която е негова собственост,ответникът не дължи заплащане цена за услуга и дейност,които не са му предоставяни,поради което процесните суми са му неоснователно начислени.

В представена допълнителна искова молба,вх.рег.№ **/05.05.2017г.ищецът по подробно изложени съображения оспорва твърденията в депозирания отговор.

Според него въпросът за принадлежността на правото на собственост върху трафопоста и кабелните линии ниско напрежение е ирелевантен за настоящия спор.Оспорва твърдението на ответника,че щом обектът е присъединен посредством трафопост и кабел ниско напрежение,собственост на ООД „ Б. А. Ф.“,и доставяната ел.енергия се извършва чрез негови собствени съоръжения,той не дължи цена за пренос и достъп ниско напрежение.Дължимостта на услугите пренос,както и на достъп,като ценообразуващи компоненти на крайната цена,заплащана от потребителя,не е предпоставена в зависимост от фактическото използване на конкретното съоръжение.Цената за достъп е една и съща за всички присъединени клиенти към мрежата на ищеца,независимо на какво напрежение са присъединени обектите им.Никъде в нормативната уредба не е предвидено,че цена за достъп се определя в зависимост от мястото на СТИ,още по-малко,че не се дължи от определени потребители на тази услуга.Безспорен е факта,че за целия процесен период ел.енергия е била доставяна до процесния обект без прекъсване и поради тази причина цената за достъп е била дължима и правилно начислявана,независимо от мястото на монтирания измервателен уред.

В условията на евентуалност,ако се приеме,че въпросът относно правото на собственост на ответното дружество е релевантен за спора,ищецът оспорва твърдението на ответника,че е собственик на трафопоста,като твърди,че нито посоченият в нотариалните актове праводател на ответника,нито неговия праводател,са били собственици на процесния трафопост-командна кабина.Праводателят на ответника изначално не би могъл да бъде носител на правото на собственост върху процесния трафопост,поради наличие на изрична законова разпоредба.Към датата на съставяне на НА № ** е намирал приложение § 4 от ПЗР на ЗЕ,съгласно който енергийните обекти и съоръжения,представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа,се изкупуват от преносното или съответното разпределително предприятие и не могат да бъдат обект на сделки между частноправни субекти.

Ищецът твърди,че процесния трафопост е изграден преди 1999г.и при изграждането си е попадал под разпоредбите на тогава действащата нормативна уредба,съгласно която трафопоста е бил общодържавна собственост,неразделна част от държавната електроразпределителна система.

Ако се установи,че трафопоста е бил изграден при действието на Закона за електростопанството /в сила от 01.07.1976г./,то и при неговото действие той се явява вещ извън гражданския оборот и е налице императивна законова забрана да е предмет на каквито и да било разпоредителни действия.

Предвид изложеното,сделките,обективирани в нотариалните актове,с които ответното дружество се легитимира като собственик,са нищожни на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,поради противоречието им със закона.

В допълнителната искова молба ищецът е предявил инцидентен иск за прогласяване за нищожно,поради нарушение на повелителните разпоредби на чл.576,във вр. с чл.570,ал.1 от ГПК и чл.46,ал.1 от ЗННД,на извършеното с нотариален акт № **,том ****I,дело № **,вх.рег.№ **/10.11.2005г. на СВ-Добрич нотариално удостоверяване.Въз основа на този акт праводателят на ответното дружество се легитимира като собственик.Последица от обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване е,че Събирателно дружество“ В. А. А. Л.„ не е станало собственик, поради което и ответникът не би могъл валидно да придобие правото на собственост върху процесния трафопост.

В депозиран по делото в срока по чл.373,ал.1 от ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№ **/29.05.2017г.,ответникът оспорва твърденията на ищеца в допълнителната искова молба,че не е собственик на процесния трафопост.Освен това изразява становище,че правото на собственост е ирелевантно за спора,тъй като от решаващо значение за дължимостта на цената за достъп и за пренос на ел.енергия е дали средството за търговско измерване е правомерно поставено на местата за измерване,установени в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.Според ответника,в настоящия случай измерването на потребеното количество ел.енергия е извършено извън местата,определени в ПИКЕЕ,което обосновава извод за неоснователност на исковата претенция,защото в случаите,когато потребената ел.енергия е измерена на места,различни от нормативно определените,това измерване не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.СТИ,измерващо потребената ел.енергия в обекта на ответника,е монтирано в електромерно табло,разположено на южната страна на трафопоста.Мястото на измерване е на входа на табло ниско напрежение,което е в противоречие с правилото,че мястото на измерване следва да бъде на страната на по-високото напрежение.

Ответната страна категорично оспорва и твърдението на ищеца,че сделките,с които ответното дружество е придобило имота,са нищожни поради противоречието им със закона,като твърди,че в случая е налице хипотезата на чл.2,ал.2 от Закона за електростопанството/отм./Процесният трафопост е изграден със средства на бившото предприятие АПК Д.,чието имущество чрез поредица от преобразувания е преминало в патримониума на ответника.

Оспорва се като неоснователна и заявената в допълнителната искова молба претенция за прогласяване за нищожно на извършеното с нотариален акт № **,том ****I,дело № **,вх.рег.№ **/10.11.2005г. на СВ.Добрич нотариално удостоверяване.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С постановеното по делото по реда на чл.374 от ГПК Определение № **5/02.06.2017г.съдът не е приел за съвместно разглеждане с първоначалния иск предявеният от ищеца с допълнителната искова молба инцидентен иск за прогласяване за нищожно,поради нарушение на повелителните разпоредби на чл.576,във вр. с чл.570,ал.1 ГПК и чл.46,ал.1 от ЗННД,на извършеното с нотариален акт № **,том ****I,дело № **,вх.рег.№ **/10.11.2005г. на СВ-Добрич нотариално удостоверяване.При това положение,предмет на настоящото дело е предявения с исковата молба иск с правно основание чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 ГПК.

Същият е процесуално допустим.

Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по настоящото дело ч.гр.д.№ 53/2017г.по описа на ДРС,с оглед постъпило от длъжника по делото възражение срещу издадената заповед за изпълнение,с Разпореждане от 26.01.2017г. съдът е указал на заявителя да предяви,в едномесечен срок от уведомяването,на иск за установяване на вземането си по заповедта,като довнесе дължимата държавна такса.Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 07.02.2017г.Исковата молба за установяване на вземането,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е изпратена по пощата на 02.03.2017г. При това положение,предявеният с нея положителен установителен иск подлежи на разглеждане по същество като процесуално допустим,заведен в преклузивния,установен в нормата на чл.415,ал.1 ГПК,едномесечен срок.

По съществото на иска:

Безспорно между страните съществува валидна облигационна връзка на основание сключените два договора-Договор за достъп до електроразпределителната мрежа на АД „Е. П. М.“,изх.№ N **/18.11.2013г./стр.37-40/ и Договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на АД „Е. П. М.“,изх.№ N **/18.11.2013г./стр.41-44/.Видно от съдържанието им,договорите са сключени на основание чл.104,ал.1 от ЗЕ и чл.14 от Правилата за търговия с ел.енергия/ПТЕЕ/относно стопански обект с кл.№ **,б.№ **,с местонахождение:с.С..Предмет на първия договор е предоставяне на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“,а на втория - предоставяне на услугата“ пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“.За предоставените услуги е предвидено ООД „ Б. А. Ф.“ да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа- раздел II,чл.1,ал.2 от договора за достъп и цена на пренос на ел.енергия по електроразпределителната мрежа – раздел I,чл.1.1 от договора за пренос.

Съгласно чл.104,ал.3 от ЗЕ,редът и условията за заплащане на цената за достъп и пренос се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия(ПТЕЕ),издадени от ДКЕВР,обн.ДВ,бр.66/26.07.2013г.,изм. и доп.ДВ,бр.39/09.05.2014г.

В ал.3 на чл.29 ПТЕЕ е посочено,че клиенти и производители,присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа,за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.Ищецът е оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на чл.34б,б.“а“ от ДР на ЗЕ,поради което като такъв и като страна по процесните договори за достъп и пренос,сключени с ответника,на основание чл.29,ал.3 от ПТЕЕ е издал процесните фактури/стр.13-32/,без

Фактура № ТМ **/22.02.2016г.и №ЛМ **/05.02.2016г.,в които е начислил върху количествата енергия съответните цени за достъп високо напрежение,достъп средно/ниско напрежение,пренос високо напрежение,пренос ниско напрежение.

Съгласно неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза/стр.156-179/,основанието за издаване на Фактура № ТМ **/22.02.2016г.,на стойност 30.00 лв.,е:“Възстановяване на захранването чрез оперативно превключване М“,а на фактура №ЛМ **/05.02.2016г.,на стойност 7.21 лв.,е : Известие за обезщетение за забава по фактура № ФМ **/08.01.2016г.,с падеж 18.01.2016г.,върху сумата от 3 706.62 лв.“.В този смисъл,твърдението на ищеца,че основанието на всички,претендирани от него по процесните фактури главници,е неплатена цена за достъп и пренос на ел.енергия,е недоказано.Доколкото неплатените главници по процесните две фактури са дължими на друго,различно от претендираното от ищеца основание,то претенцията в частта й относно сумата от 34.30 лв.-неплатена стойност по двете фактури,подлежи на отхвърляне.

Заключението на СИЕ- Справка № 2 от него,потвърждава твърдението на ответника в писмения му отговор,че същият е заплатил дължимите по процесните фактури такси за достъп и пренос високо напрежение,поради което спорният въпрос в настоящото производство е дали ООД „ Б. А. Ф.“ дължи начислените във 10-те фактури цени за достъп средно/ниско напрежение и пренос ниско напрежение,които цени,след приспадане дължимите на друго основание суми по фактури № ТМ **/22.02.2016г.и №ЛМ **/05.02.2016г.,на обща стойност двете 34.30 лв.,възлизат съгласно Справка № 1 от СИЕ на общата сума от 28 323.96 лв.

Предвид изричната разпоредба на чл.29,ал.1 от ПТЕЕ,цената за достъп и цената за пренос се заплащат съгласно измереното количество на консумираната ел.енергия в местата за измерване,определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.

В процесните договори – раздел III,чл.4,ал.1 от договора за достъп и раздел II,чл.2.1 от договора за пренос,е уреден начинът за определяне дължимия размер на предоставените услуги достъп и пренос.

При съблюдаване на горните разпоредби следва извода,че стойността на достъпа и преноса представлява ценова компонента на крайната цена,дължима от потребителя,като за да бъдат правилно изчислени дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа следва средството за търговско измерване/СТИ/да е постановено на място съобразно законодателните изисквания,тъй като цените за достъп и пренос се определят съобразно отчетената от СТИ активна,а при необходимост и използваната и отдадена реактивна електрическа енергия/съобразно договора за достъп/ и консумирана активна електрическа енергия/съобразно договора за пренос/.Т.е следва,че дължимите цени за достъп и пренос са определяеми,като правилното определяне на същите

е пряко обвързано от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в нормативната уредба.

Съгласно чл. 14,ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия( ПИКЕЕ ),обн.,ДВ,бр.98 /12.11.2013г.,при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,съответно електроразпределителната мрежа,към потребител,мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя(ако има такава трансформация)или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,съответно електроразпределителната мрежа.

Във връзка с наведеното от ответника в допълнителния му отговор твърдение,че в настоящия случай измерването на потребеното количество ел.енергия е извършено извън местата,определени в ПИКЕЕ,по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза.

От приетото като доказателство по делото заключение по тази експертиза/стр.180-184/,както и от обясненията на вещото лице в проведеното на 11.07.2017г.открито съдебно заседание,се установява следното:

Трафопостът има две помещения, в които са разположени уредба средно напрежение (20 kV),силов трансформатор 20/0,4 kV,разпределителна уредба ниско напрежение (РУ – 0,4 kV),дизелов агрегат за производство на електричество.Захранването на трафопоста се осъществява посредством въздушно отклонение от въздушна електропроводна линия средно напрежение с диспечерско наименование „К.“.Изводните линии ниско напрежение са кабелни,положени в земята.В помещението на уредба средно напрежение (20 kV) са монтирани три броя проходни изолатори,вертикална шинна система от три броя плоски алуминиеви шини,един въздушен разединител, три високо волтови предпазители.Под тази уредба средно напрежение е монтиран силов трансформатор тип ТМ 400/20(мощност 400 кVА).В помещението на РУ – 0,4 kV е монтирано табло ниско напрежение,служещо за разпределение на ел.енергия, преобразувана по напрежение от силовия трансформатор. На южната стена на трафопоста,до вратата на РУ – 0,4 kV, е монтирано табло ТЕПО-1Т с един трифазен електромер,като измерването е на ниво ниско напрежение, индиректно(посредством три броя токови трансформатори 150/5 А, монтирани в табло НН).Потребител е ответникът,за обект с абонатен № **.В помещението на РУ – 0,4 kV са монтирани още пет броя електромери на други потребители.През процесния период,измерването на ел.енергията,потребявана в обекта на ответника,се е извършвало посредством трифазен статичен електромер.Средството за търговско измерване е било монтирано в електромерно табло,разположено на южната страна на трафопоста.Измерването е на ниво ниско напрежение,индиректно,посредством токови трансформатори.Мястото на измерване е на входа на табло НН.Трафопостът е оборудван с технически съоръжения за преобразуване и разпределение на ел.енергия,постъпваща от мрежата на оператора „Е. П. М.“ АД.Достъпът до разпределителната мрежа средно напрежение се осъществява посредством въздушно отклонение от стомано-решетъчен стълб с монтиран разединител тип РОС до трафопоста.Достъп до разпределителна мрежа ниско напрежение не се осъществява.В конкретния случай,преносът на ел.енергия с ниско напрежение се осъществява посредством кабелни линии от табло ниско напрежение в РУ-0,4 kV на трафопоста до съответните обекти.При тези констатации в съдебно заседание вещото лице потвърждава,че в случая мястото на измерване,което е от значение за правилното измерване на количеството енергия,е след трансформатора,на страната на ниското напрежение,поради което не е спазено нормативното изискване на чл. 14,ал.1 от ПИКЕЕ,като допълва заключението си,отразявайки с химикал в принципна еднолинейна схема на трафопост „С.“,с.С. към него/стр.186/ мястото,на което съобразно изискването на чл.14,ал. 1 от ПИКЕЕ следва да се извършва измерването на количеството ел.енергия – отклонението от РОС.

При положение,че средството за търговско измерване е монтирано в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение в ел.табло ниско напрежение,което е в противоречие с правилото,че мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високото напрежение, в случая – на средно напрежение,следва извода,че измерването на потребеното количество електроенергия е извършено от ищеца извън местата,определени в ПИКЕЕ.Като компоненти,чиято стойност е определяема в зависимост от количеството измерена електроенергия,цените на достъп до и на пренос по електроразпределителната мрежа не са определени чрез измерване по нормативно установените правила,поради което претенцията за заплащане по процесните фактури на цена за достъп и пренос,в размер на общата сума от 28 323.96 лв.главници,е неоснователна и недоказана и като такава подлежи на отхвърляне.Не представлява опора за различен извод изразеното от вещото лице разбиране,че чл.14,ал. 1 от ПИКЕЕ в случая е неприложим,доколкото не се измерва потребената само от ответника ел.енергия,а такава и на други потребители,в който случай,поради техническа необходимост,мястото на измерване не може да бъде на страната на по-високото напрежение.Разпоредбата на чл.14,ал.1 от ПИКЕЕ не съдържа подобно ограничение,т.е че се прилага само при измерване потребената от един потребител енергия,поради което няма основание съдът да приеме,че в случая тази разпоредба е неприложима.С оглед специфичното предназначение на таксата за достъп и таксата за пренос като компоненти на цената на електрическата енергия,провомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.Количеството консумирана електрическа енергия,измерено в места,различни от нормативно определените или от уговорените от страните,не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.Следователно,тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми,от което произтича съответно и тяхната недължимост.От гореизложеното следва, че „Е. П. М.“ АД не е доказал твърдението си,че ответникът му дължи,както на основание двустранно подписаните договори,така и на нормативно определените основания,заплащане цена за достъп и пренос на ел.енергия в претендираните в исковата молба размери.

Поради отхвърляне на главната претенция,в общ размер по 12 - те процесни фактури от 28 358.26 лв.,като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция да се признае за установено,че ответникът дължи на ищеца мораторна лихва върху главницата,в общ размер на 1 075.87 лв.,представляваща сбора от мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение за всяка фактура,от датата,следваща падежа й,до 19.12.2016г.

С оглед този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи и следва да заплати на ответника сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски,в общ размер от 1505.00 лв.съгласно представен списък на разноски по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие към него,от които:55.00 лв.-заплатен депозит за вещо лице;1450.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от АД „ Е. П. М.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.В.,В. Т.-Е,бул.“ В. В.“ **,представлявано от членовете на УС Н. Й. Н. и К. Т. И.,чрез процесуалния им представител-юрисконсулт В.В.,*** Ф.“,ЕИК **,с.С.,Добричка община,представлявано от управителя Ж.С.В.,иск с правно основание чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 ГПК,за признаване за установено,че по фактури:№ТМ **/22.02.2016г.;№ЛМ **/05.02.2016г..;№ ФМ **/07.03.2016г.;№ ФМ **/08.04.2016г.;№ ФМ **/09.05.2016г.;№ ФМ **/07.06.2016г.;№ ФМ **/08.07.2016г.;№ ФМ **/08.08.2016г.;№ ФМ **/08.09.2016г.;№ ФМ **/07.10.2016г.№ ФМ **/07.11.2016г.;№ ФМ **/06.12.2016г.,ответникът има неплатени задължения към ищеца,представляващи:главници в общ размер на 28 358.26 лв./двадесет и осем хиляди триста петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ - дължима цена за достъп и пренос на ел.енергия,ведно със законна лихва върху тази сума,начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-10.01.2017г.,до окончателното изплащане на задължението;мораторна лихва върху главниците,в общ размер на 1 075.87 лв./хиляда седемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/,представляваща сбора от мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение за всяка фактура,от датата,следваща падежа й,до 19.12.2016г.,за които суми на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 53/2017г.по описа на Добрички районен съд е издадена Заповед № 44/12.01.2017г.за изпълнение на парично задължение.

ОСЪЖДА АД „ Е. П. М.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.В.,В. Т.-Е,бул.“ В. В.“ **,представлявано от членовете на УС Н. Й. Н. и К. Т. И.,чрез процесуалния им представител-юрисконсулт В.В.,*** Ф.“,ЕИК **,с.С.,Добричка община,представлявано от управителя Ж.С.В.,сторените по т.д.№ 59/2017г.по описа на ДОС разноски,в общ размер от 1505.00 лв./хиляда петстотин и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: