О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 346

Гр.ДОБРИЧ 10.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДЕСЕТИ ЮЛИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.ч.т.д.№ 178/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във връзка с чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по подадена от З.З.И.,ЕГН:**********,***,

частна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 2500/2016г.по описа на Добрички районен съд Определение № 656/07.04.2017г.,с което производството по делото е прекратено,поради недопустимост на предявения иск.

Като релевира доводи за неправилност на обжалваното определение,частният жалбоподател моли за отмяната му и връщане на делото на ДРС за продължаване на процесуалните действия.Според жалбоподателя,в качеството си на ищец в указания му от първоинстанционния съд срок той е обосновал правния си интерес от завеждане на иска,предмет на разглеждане по гр.д.№ 2500/2016г.по описа на ДРС,като изводът на съда в обжалвания акт,че предявения иск е недопустим,поради липса на правен интерес от воденето му,не е съобразен с наведените от ищеца обстоятелства и представените за установяването им доказателства,които ДРС не е анализирал обстойно и правилно.

В депозиран по делото писмен отговор ответникът по гр.д.№ 2500/2016г. по описа на ДРС изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли като такава същата да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение да бъде потвърдено,като правилно и законосъобразно.

Добричкият окръжен съд,като взе жалбата,въз основа на която е образувано производството по делото и прецени събраните доказателства,намира,че като подадена от легитимирано лице,в законоустановения по чл.275,ал.1 от ГПК срок,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,частната жалба подлежи на разглеждане като процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

От данните по гр.д.№ 2500/2016г.по описа на ДРС се установява,че производството по делото е образувано по искова молба на З.З.И.,ЕГН:**********,***,с която срещу АД „***“,ЕИК ***,гр.София,е предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,че ищецът не му дължи по Акт за начет от 08.05.2012г.сумата от 1 250.00 лв.,представляваща част от вземане в общ размер от 30 597.87 лв.

С Разпореждане от 29.11.2016г.първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба,като е указал на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да изложи факти и обстоятелства,които обосновават правния му интерес от търсената по делото защита.

В изпълнение на дадените указания,в определения срок ищецът е депозирал по делото писмена молба,вх.рег.№ 21595/19.12.2016г.,в която е изложил следните твърдения:

Веднага след съставяне на процесния Акт за начет от 08.05.2012г. за липси от предоставени парични средства,ответникът е предприел действия спрямо ищеца за погасяване на задълженията по акта.В резултат на това и поради липса на собствени парични средства З.И. е сключила договор за заем с АД „***“,гр.София,ЕИК ***,за предоставяне на паричен заем в размер на 16 088.82 евро,с равностойност 31 467 лв.,за обезпечаване на който на 11.06.2012г.З.И. и Пенчо Маринов Иванов са учредили в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствен недвижим имот,обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,№ 79,том V,рег.№ 6248,дело № 828/11.06.2012г.на Нотариус с район на действие при ДРС,вписан в Нотариалната камара под № 160.Видно от съдържанието на този договор,приложен като доказателство към молбата на ищеца от 19.12.2016г.,страните са се договорили и това е изрично записано в т.1.1 от акта,че паричният заем се предоставя с цел погасяване на задълженията на заемополучателя З.З.И. към АД „***“,ЕИК ***,гр.София,в общ размер на тези задължения от 16 088.82 евро,като паричният заем ще бъде предоставен по посочена в т.1.2 от акта конкретна банкова сметка *** „***“,ЕИК ***,гр.София в АД „ Алианц Банк България“.По твърдения на ищцата,тя няма задължения към други лица,извън това към работодателя си по процесния Акт за начет,което се установява и от съдържанието на т.3 от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.Договореният заем е бил преведен от заемодателя по сметка на ответника по гр.д.№ 2500/2016г.на ДРС,но поради това,че е не е върнат от ищцата в договорените срокове,АД „***“,гр.София,ЕИК ***,се е снабдило с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2931/2013г.по описа на ДРС за изплащане на дължимите суми по договора за заем,въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20137370401916 по описа на ЧСИ Л.Тасева,рег.№ 737,район на действие-ОС,гр.Добрич,по което,видно от издаденото по това дело и приложено към молбата на ищеца от 19.12.2016г. удостоверение,е предприето принудително изпълнение срещу собствени на З.И. недвижими имоти.Предвид това,ищцата счита,че има правен интерес да установи,че не дължи на работодателя си – ответник по делото,сумите по акта за начет,във връзка с погасяването на които суми З.И. е била принудена да тегли заем,съответно,поради невъзможност да върне заема в договорените срокове и ред,да търпи принудително изпълнение върху имотите си.

С Определение № 656/07.04.2017г.ДРС е прекратил производството по гр.д.№ 2500/2016г.,като образувано по недопустим иск,като е изложил следните мотиви:

Както е посочено от друг състав на ДРС по гр.д.№ 774/2016г.,което дело е образувано по искова молба на настоящата ищца срещу същия ответник,с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК,оспорвайки процедурата по издаване на обсъждания акт за начет от 08.05.2012г.,не е налице правен интерес у ищцата да търси защита,тъй като между нея и ответника няма извънсъдебен спор относно дължимостта на сумите по акта,понеже няма данни ответникът да е предприел действия спрямо ищцата за реализиране на имуществената й отговорност,произтичаща от акта за начет.Така постановеното определение,с което е прекратено производството по делото,поради недопустимост на предявения иск,е потвърдено от ДОС с Определение № 369/07.06.2016г.по вз.ч.гр.д.№ 270/2016г.;

Самото съществуване в правния мир на процесния акт за начет,не е достатъчна предпоставка за предявяване на иска по настоящото дело.Възраженията за недължимост на суми в полза на работодателя,претендирани от последния като липса на парични и/или материални ценности,в резултат на трудовата дейност на работник/служител могат да се правят от последния в исково производство по реда на чл.207,ал.1,т.2 и чл.211 от КТ по реализиране на неговата материална отговорност като отчетник,в което производство З.З.И. би могла да противопостави всички свои възражения във връзка с въпросния акт за начет.Ищцата не е в нужда да се брани,тъй като такъв иск срещу нея не е предявен.След като кредиторът не търси съдебна защита срещу ищцата,то тя няма правен интерес да установява недължимост на процесната сума.Ако З.И. счита,че не дължи процесната сума,претенцията си следва да насочи срещу третото лице - АД „***“,гр.София,по искане на което е образувано изпълнително дело,с предмет събиране на оспорената сума.

Обжалваното определение,по изложените в същото мотиви,е необосновано предвид очертания спорен предмет по делото,наведените от ищеца твърдения и представените от него доказателства във връзка с тях,поради което следва да бъде отменено като неправилно.

Не кореспондира с данните по делото изводът на ДРС,че между същите страни,на същото основание,е налице приключил съдебен процес по гр.д.№ 774/2016г.по описа на ДРС,по което с влязло в сила Определение съдът е прекратил производството по делото,поради недопустимост на иска.

От приложените по гр.д.№ 2500/2016г.Определение от 18.04.2016г.по гр.д.№ 774/2016г.по описа на ДРС/стр.29,30/,Определение № 396/07.06.2016г.по вз.ч.гр.д.№ 270/2016г.по описа на ДОС/стр.31,32/,както и от служебно извършената от настоящия състав справка в деловодната система на ДОС относно съдържанието на Определение № 39/09.02.2017г.по ч.гр.д.№ 4817/2016г.по описа на ВКС,Второ гражданско отделение,се установява,че по гр.д.№ 774/2016г.ДРС е бил сезиран с иск за установяване на нищожност на Акт за начет,съставен на 08.05.2012г.С Определение № 396/07.06.2016г. ДОС е потвърдил прекратяване на производството по гр.д. 774/2016г.по описа на ДРС досежно този иск,като изрично в мотивите е отбелязал,че на разположение на ищеца е отрицателен установителен иск.С Определение № 39/09.02.2017г.ВКС е потвърдил определението на ДОС,като е развил съображения,че доколкото актът за начет не съставлява договор или гражданско-правно едностранно волеизявление,по отношение на неговата валидност не са приложими правилата по чл.26-33 ЗЗД,което прави недопустима предявяваната искова претенция,с която се претендира акта за начет да бъде прогласен за нищожен или да бъде унищожен.

Както първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявената по гр.д.№ 2500/2016г.по описа на ДРС претенция,същата черпи правното си основание от разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК.При положение,че искът по гр.д.№ 774/2016г.по описа на ДРС е за установяване на нищожност на Акта за начет,съставен на 08.05.2012г.,то липсва опора за извод,че между същите страни,на същото основание е налице приключил съдебен процес,прекратен поради недопустимост на заявената претенция,съответно,че изложените в прекратителното определение мотиви са меродавни за прекратяване на производството и по гр.д.№ 2500/2016г.на ДРС.

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се обуславя от естеството и съдържанието на конкретния правен спор.В конкретния случай,правният интерес на ищцата от търсената с иска защита произтича от обстоятелството,че тя отрича дължимостта на платените от нея,чрез трето лице,на ответника по съставения на 08.05.2012г. акт за начет суми,но следва да върне на заемодателя - АД „***“,гр.София,вкл. по реда на принудителното изпълнение,отпуснатия за погасяване на сумите по акта за начет заем.В Определение № 509/24.07.2012г.по ч.т.д.№ 392/2012г.,I т.о.,Т.К.на ВКС,което е само част от константната практика на ВКС,се сочи,че: „Не е необходимо правният интерес от водене на установителен иск да е непременно непосредствен,т.е пряк,достатъчен е и евентуален правен интерес.“В цитираното определение на ВКС,имащо пряко отношение към изводите на ДРС,е прието и че :“ Правен нонсенс е разбирането,че когато липсват данни ищецът да е ответник по други,образувани срещу него производства,същият няма правен интерес от водене на такъв иск.“ При положение,че на АД „***“,ЕИК ***,гр.София,са заплатени от ищцата,посредством трето лице,сумите по процесния акт за начет,то ответното дружество няма правен интерес да предприема процесуални действия по ангажиране отговорността на ищцата по съставения акт за начет по реда на чл.211,във вр. с чл.207,ал.1,т.2 от КТ.След като е удовлетворен извънсъдебно,кредиторът няма интерес да търси съдебна защита срещу ищцата,съответно тя не би могла в образувано исково производство за ангажиране на пълната й имуществена отговорност да противопостави всички свои възражения във връзка с въпросния акт за начет.Предписаният с разпоредбата на чл.211 от КТ съдебен ред за осъществяване на пълната имуществена отговорност на работника към работодателя не означава забрана за заплащане на вредите от работника без наличие на съдебно производство.Подобно плащане е допустимо от закона на общо основание без спазване на особена процедура.В този смисъл,неправилен е извода на ДРС,че след като работодателят като кредитор не търси съдебна защита срещу ищцата в производство по реда на чл.211 от КТ,то тя няма правен интерес да води отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по акта за начет.Извънсъдебното погасяване на тези суми има за последица,че ответникът губи възможността да претендира плащането им по уредения в чл.211,вр. с чл.207,ал.1,т.2 от КТ съдебен ред,но не лишава ищцата от правната възможност да установи по съдебен ред,че не дължи платените суми.Не може да бъде споделено и изразеното в атакувания съдебен акт разбиране,че ако З.И. счита,че не дължи процесната сума,то претенцията й следва да бъде насочена срещу третото лице - АД „***“,гр.София,по искане на което е образувано изпълнително дело,с предмет събирането на оспорената сума.Облигационното правоотношение между ищцата и третото лице има общо с предмета на гр.д.№ 2500/2016г.по описа на ДРС само дотолкова,че заетата парична сума е получена не от З.И.,а от ответника,като нейн работодател и кредитор във връзка с въпросния акт за начет.Иначе договорът за заем,сключен между ищцата и третото лице,е неотносим към предмета на гр.д.№ 2500/2016г.,тъй като ищцата не твърди,че не дължи връщане на заема,отпуснат от заемодателя,а,че не дължи сумите по акта за начет,погасени с отпуснатия заем.Предмет на изпълнителното производство не е събиране на оспорената сума,както приема ДРС,а на отпуснатия и невърнат за заплащането й заем,поради което третото лице - АД „***“,гр.София,не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения по гр.д.№ 2500/2016г.по описа на ДРС отрицателен установителен иск.

Предвид гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК ДОС намира,че следва да отмени постановеното по гр.д.№ 2500/2016г.по описа на Добрички районен съд Определение № 656/07.04.2017г.,с което производството по делото е прекратено,поради недопустимост на предявения иск,и да върне делото на същия състав на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Ищцата е навела твърдения,съответно ангажирала доказателства в тяхна подкрепа,обосноваващи правния й интерес от водене на отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК.Ако ответникът ги оспорва,в негова тежест е да докаже възраженията си,но това следва да стане в хода на производството по делото.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 2500/2016г.по описа на Добрички районен съд Определение № 656/07.04.2017г. и ВРЪЩА делото на същия състав на Добрички районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.