Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр. Добрич, 07.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На десети юли година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА С.

Секретар Стела Димова

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 181 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на Д.Т.С. срещу решение №131/13.02.2017г. по гр.д.№2973/2016г. на ДРС, постановено в производство по чл.59 ал.9 от СК, с което съдът е изменил мерките за родителските права спрямо детето на страните В., като ги и предоставил за упражняване на бащата Д.П.С. с определен режим на лични отношения на детето с майката, постановил местоживеенето на детето при бащата и е осъдил въззивницата за издръжка в полза на детето в размер на 150 лева месечно.

Според жалбата изводът на първоинстанционния съд за наличието на промяна в обстоятелствата, при които първоначално били определени мерките за родителските права спрямо детето, бил неправилен и в противоречие с правната норма и задължителна съдебна практика. Не било взето предвид, че битовите условия при майката не били влошени, нямало промяна в полаганите от нея грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които били адекватни на неговите необходимости, нямало и нови обстоятелства, които да препятстват майката в упражняването на родителските права. Като цяло не бил правилно преценен интересът на детето. Продължителните отсъствия на майката извън страната не означавали, че тя е изоставила детето, а пребиваването поради това на детето за дълги периоди при бащата, не било достатъчно да се приеме, че последният е добър родител. Не било взето предвид, че майката имала намерение да не отсъства повече и била предприела действия за това.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Д.П.С. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Д.П.С. и Д.Т.С. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение №33/06.02.2012г. по гр.д.№5151/2011г. на ДРС. С решението е одобрено постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК, с което родителските права спрямо детето им В. Д. С., род. на ***г., са предоставени за упражняване на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на детето с бащата и последният се е задължил за издръжка на детето в размер на 80 лева месечно.

Сега предявеният от Д.П.С. спор е по чл.59 ал.9 от СК и е за промяна на мерките за упражняване на родителските права, като се иска те да му бъдат предоставени на него, с определяне местоживеенето на детето в неговия дом, определяне режим на лични отношения с майката и осъждането на последната за издръжка в полза на детето в размер на 150 лева месечно.

Искането е обосновано с отсъствие и работа на майката в продължителни периоди от време извън страната. В тези периоди майката не се грижила за детето, което било оставяно на грижите на бащата. Продължителното отсъствие на майката създавало у детето чувство за неустановеност и несигурност, засилвано от бабата по майчина линия, която заявявала претенции тя да се грижи за В. по време отсъствието на майката и внушавала на детето, че не е желано от бащата и той не може да се грижи за него.

В отговора си по исковата молба майката посочила, че няколко пъти е била командирована в чужбина. Оспорила обаче отсъствията й да са били продължителни и да е оставяла детето под грижата на бащата. Той бил съгласен с това, но само, ако майката давала издръжка в невъзможен за нея размер. В резултат майката оставяла детето под грижите на своите родители. Въпреки отсъствията си майката осигурявала материално детето. Несигурността у детето се пораждала от поведението на бащата, който не спазвал режима за лични отношения и, като вземел В. от

дома на баба й по майчина линия, не я връщал обратно.

Предпоставка за промяна на мерките за упражняване на родителските права е настъпването на нови обстоятелства, които са довели до влошаване положението на детето при родителя, комуто родителските права са предоставени, или такива, които биха подобрили положението му при друго разрешение на този въпрос, или при изгубване смисъла на вече постановените мерки и практическата им промяна.

Първоинстанционният съд е променил мерките за родителските права с оглед приетия за установен от него факт на продължителни отсъствия на майката и в защита интереса на детето, изискващ то да се отглежда от родителя си – в случая бащата – а не от бабата и дядото по майчина линия.

Безспорно е, че майката на В. е била трудово заета, като естеството на работата й е било свързано с командироване за по няколко месеца извън страната. От съпоставката на писмените доказателства и подробните обяснения на майката в съдебно заседание в първата инстанция се установява, че повече от половината от времето в периода 15.12.2014г. – 06.01.2017г. майката е била на работа извън страната. Отсъствията са били за по няколко месеца, последвани от завръщане в страната средно за около месец.

Не е спорно, че в началото на 2015г. бащата предявил друга молба по чл.59 ал.9 от СК, която в последствие оттеглил. В този период е най-продължителното оставане на майката в страната – от 23.01.2015г. до 13.06.2015г., когато отново заминала в командировка за три месеца в чужбина.

По време отсъствията на майката грижите за В. са били поемани и са се осъществявали от бащата. Твърдяното по този въпрос в отговора на исковата молба се опровергава от гласните доказателства, от социалния доклад, а и от посоченото във въззивната жалба. Изводът, че при отсъствие на майката грижите за детето са били полагани от бащата, не изключва участието в това на бабата и дядото по майчина линия, макар и в по-малка степен.

Продължителните отсъствия на майката от страната са ново обстоятелство, настъпило след първоначалното определяне на мерките за упражняването на родителските права. Продължителните отсъствия са били предопределени от естеството на работата на майката и не са резултат на безотговорност и дезинтересиране от нейна страна от родителските й задължения. Те обаче обективно са възпрепятствали майката да упражнява родителските права в пълния им обем, което не е в интерес на детето.

Интересът на детето изисква не само да е добре фактически обгрижено – нахранено, изкъпано, облечено, осигурено с играчки и ученически пособия и др. От фактическа страна тези нужди на детето могат да бъдат ефективно задоволени независимо от местонахождението на родителя. Интересът на детето изисква да расте и да се развива, под грижата и подкрепата на родителите си, и естествената му потребност от общуване с тях да бъде задоволена. Този интерес на детето не може да се осигури от родител, който продължително отсъства.

Последното означава, че въпреки вътрешната й загриженост за В. и мерките, които е взела за нейното фактическо обгрижване и материално задоволяване, отсъствието на майката в продължение на месеци от страната е довело до влошаване положението на детето при нея, като при родител, на който са предоставени родителските права, който обаче обективно не е в състояние да отговори на интересите на детето си в пълен обем. В тази насока майката не би могла да бъде заместена от бабата и дядото. Бабата и дядото подпомагат родителите в грижите за внуците, както и между тях и внуците съществува емоционална връзка и необходимост, но това не задоволява нуждата на детето да расте при родителите си. Намалелите възможности на майката да отговори в пълен обем на интересите на В., както се посочи, влошават положението на детето при майката и е налице основание за изменение на мерките за родителските права.

От друга страна бащата на В. има постоянна работа в гр.Добрич и никога не е отсъствал продължително. Следователно той е в състояние винаги да бъде край детето, да го подкрепя, да общува с него. Съгласно заключението на психологическата експертиза бащата е заинтересован, отговорен и ангажиран с проблемите на детето си родител. Между него и В. съществува силна връзка и детето го обича.

Приетото относно качествата на бащата и връзката му с детето, не изключва същите добри родителски качества на майката, обичта и привързаността на детето и към нея. Касае се обаче за това, че въпреки добрите си родителски качества и връзката й с детето, поради работата си майката обективно е влошила положението на детето при себе си, докато бащата е бил този, който преимуществено е задоволявал нуждата на детето от реално общуване и подкрепа от родител. Предоставянето на родителските права на родителя, който е в състояние да живее с детето и ежедневно да отговаря на емоционалните му нужди, вместо на родителя, който продължително отсъства, е в интерес на детето. В този смисъл налице е основание за изменение на постановените мерки за родителските права по отношение на В., предвид, че положението й при бащата би било по-добро отколкото при майката, която отсъства за продължителни периоди.

Следва да се отбележи, че бащата е добър родител не само от гледна точка на възможността му да отговори на психоемоционалните нужди на детето, но и с оглед възможността му да осигури на В. фактически грижи и необходимата материална задоволеност. От социалния доклад и гласните доказателства се установява, че бащата разполага с необходимите битови условия за отглеждането на детето, лично и подпомаган от майка си обгрижва детето адекватно на нуждите му.

От изложеното следва, че след първоначалното постановяване на мерките относно родителските права спрямо детето В. на майката са настъпили нови обстоятелства, влошили положението на детето при майката и предпоставящи подобряването му при бащата. Налице е основание за изменение на мерките за родителските права и така приетото от първоинстанционния съд е правилно.

Изводът не се променя от следващите обстоятелства, настъпили след постановяване на обжалваното първоинстнационно решение. Касае се за това, че майката е започнала работа, несвързана с пътуване и командироване извън страната – администратор в хотел в с.К.. Видно е обаче, че трудовият договор е със срок до 30.09.2017г. и, с оглед естеството на работата, обосновано е да се приеме, че с изтичане на срока договорът ще бъде прекратен. Като се има предвид това и при отчитане, че и по-рано майката е преустановявала работата си, свързана с пребиваване извън страната /м.януари 2015г. – м.юни 2015г./, но само за няколко месеца, не може със сигурност да се приеме, че и след м.септември 2017г. това положение ще продължи.

В интерес на детето е да има сигурност и стабилност. Детето обича и двамата си родители, има връзка и с двамата и всеки от тях е с добри родителски качества. Не са в интерес на детето обаче недоразуменията между двамата и състоянието, в което родителските права са предоставени на майката, тя отсъства продължително и в нейно отсъствие бащата и родителите на майката спорят /установява се от обясненията и твърденията и на двете страни/ относно местоживеенето на детето, грижите, правата и отговорностите за него. Интересът на детето изисква да бъде изведено от така сложилото се положение, като родителските права спрямо него се представят на бащата за упражняване. С оглед безспорно осъществилите се обстоятелства и при липсата на сигурност в тяхното отпадане /трайно установяване на майката на работа в страната/ това е по-доброто за детето разрешение на спора.

Следователно правилно е приетото от първоинстанционния съд, че са налице основания за изменение на мерките за родителските права. Относно местоживеенето на детето, режима на лични отношения с майката и издръжката, която тя да му заплаща, във въззивната жалба не е посочено нищо конкретно. В тази част решението се атакува като последица на изменението на упражняването на родителските права и при липсата на оплаквания следва, че приетото от първоинстанционния съд е правилно.

От изложеното следва, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №131/13.02.2017г. по гр.д.№2973/2016г. на Добричкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.