О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№791

гр. Добрич, 01.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На първи август година 2017

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

АЛБЕНА ПЕЕВА

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 182 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420 ал.3 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В.Г.К. – И. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №619/04.04.2017г. по ч.гр.д.№706/2017г. на Добричкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за спиране /частично/ на принудителното изпълнение по изп.д.№20179010400094 на ЧСИ с рег.№901, образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение №419/08.03.2017г., издадена по ч.гр.д.№706/2017г. на ДРС.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на приетото от първоинстанционния съд, че частната жалбоподателка не е представила убедителни писмени доказателства, че не дължи сумите, за които е издадена заповедта по чл.417 от ГПК, за принудителното изпълнение за които е поискала спиране. Настоява за отмяна на определението на районния съд и за спиране на принудителното изпълнение /частично/.

В писмен отговор насрещната страна „***“ – гр.Добрич оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване определението на районния съд.

След като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д.№706/2017г. ДРС е образувано по заявление на ”ДКЦ I Добрич”ООД - гр.Добрич с вх.№ 3582/01.03.2017г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ал.1 т.8 от ГПК-акт за начет, и изпълнителен лист срещу длъжника В.Г.

Комарова-И. за сумата 157 760.52лв., съставляваща вземане за вреди, установено с акт за начет №11-04-25/01.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 47 016лева обезщетение за забава от деня на причиняване на вредата до 01.12.2016г. Заявлението е удовлетворено, като е издадена заповед №419/08.03.2017г. за незабавно изпълнение на описаните парични задължения и изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист за събиране на сумите по заповедта е образувано изп.д.№20179010400094 на ЧСИ с рег.№901 и район на действие ДОС.

С молба от 30.03.2017г. В.Г.К. поискала от заповедния съд да спре принудителното изпълнение за част от сумите по заповедта /конкретизирани са в молбата/ по съображения за погасяване на задълженията в тези части по давност. Позовала се е на писмени доказателства, приложени към акта за начет и възражение, депозирано при кредитора с вх.№РК-06-139/30.03.2017г., с което длъжникът възразила за погасяване по давност на задълженията по акта за начет за обезщетения за вреди за месеците януари – октомври 2011г. общо в размер на 22 632.97 лева и за законни лихви върху посочените главни вземания в общ размер от 12 361.90 лева.

С обжалваното сега определение №619/04.04.2017г. заповедният съд е отхвърлил молбата на длъжника за частично спиране на принудителното изпълнение.

След постановяване на това определение и преди произнасянето на въззивния съд по частната жалба срещу него, В.Г.К. учредила две законни ипотеки в полза на кредитора по заповедта за незабавно изпълнение, с което дала обезпечение по чл.181 от ЗЗД. В съответствие с чл.420 ал.1 от ГПК така даденото обезпечение е довело до спиране на принудителното изпълнение изцяло, което заповедният съд е обявил с определение №821/03.05.2017г. В хипотезата на чл.420 ал.1 от ГПК спирането на принудителното изпълнение настъпва по силата на даденото от длъжника обезпечение, а определението на заповедния съд има само декларативен, уведомителен характер. Независимо от това определение №821/03.05.2017г. на заповедния съд е обжалвано от кредитора и е потвърдено с определение №300/14.06.2017г. по ч.т.д.№300/2017г. на ДОС.

Или понастоящем принудителното изпълнение е изцяло спряно и това поставя под въпрос правния интерес на длъжника да иска спиране на изпълнението само в една негова част. Доколкото настъпилото спиране е резултат на дадено от длъжника обезпечение при условията на чл.420 ал.1 от ГПК, а искането, по което е постановено обжалваното определение, е за спиране поради наличието на убедителни писмени доказателства при условията на чл.420 ал.2 от ГПК, както и с оглед указанията в определение №406/11.07.2017г. по в.ч.гр.д.№304/2017г. на Апелативен съд – Варна, наличието на правен интерес от обжалване на неизгодното за длъжника определение по чл.420 ал.2 от ГПК следва да се приеме за установен.

Жалбата освен това е редовна и е подадена в срок.

Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да отхвърли молбата за спиране на принудителното изпълнение в посочените части, първоинстанционният съд е приел, че длъжникът не е представил убедителни писмени доказателства. Под убедителни писмени доказателства, съставляващи основание за спиране на принудителното изпълнение, разпоредбата на чл.420 ал.2 от ГПК има предвид такива, които сами са достатъчни убедително и несъмнено да наложат извод, че длъжникът не дължи; касае се за писмени доказателства за обстоятелства, които безусловно препятстват възникването на задължението или водят до неговото погасяване. Възражението за давност, макар и доказано заявено и достигнало до знанието на кредитора, не е достатъчно да обоснове, че съответните вземания са погасени, вкл. при отчитане на писмените доказателства /акта за начет и приложенията към него/ относно датата на изискуемостта им. Това е така, защото изтичането на предвидения в закона давностен срок е свързано понякога не само с обикновеното изминаване на определен период от време, но и с други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Изследването на тези обстоятелства е извън заповедното производство и правопогасяващото възражение за давност може да бъде разгледано единствено в общия исков процес.

Следователно правилно е приетото от първоинстанционния съд, че длъжникът не е представил убедителни писмени доказателства, съставляващи основание по чл.420 ал.2 от ГПК за спиране в поисканата от него част на принудителното изпълнение. Обжалваното определение за отхвърляне на молбата за спиране е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №619/04.04.2017г. по ч.гр.д.№706/2017г. на Добричкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.