О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 808 , гр. Добрич, 11.08. 2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на единадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 365 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, по частна жалба, вх. № 12170/ 18.07.2017 г., подадена от процесуалния представител на С.А.Д., с ЕГН **********, против определение № 1149/ 20.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1136/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е било прекратено производството по делото поради процесуална недопустимост на заявената претенция. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, съдебният акт бил незаконосъобразен и неправилен. Районният съд не съобразил, че по предявения от него иск с правно основание чл. 439 от ГПК били изтъкнати новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в промяна на кредитора, както и в погасяване на вземането по давност поради липса на извършени от съдебния изпълнител действия. Настоява се за отмяна на определението и връщане на делото пред първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от обжалваното определение е връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 11.07.2017 г. Частната жалба, подадена на 18.07.2017 г., попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна „***“ АД, чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на прекратителното определение.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от С.А.Д. /страната по делото не е посочила адрес в съответствие с чл. 127 ал. 1 от ГПК/, чрез пълномощника му адв. А.А., против „***“ АД, със седалище и адрес на управление град Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г,бул.***N 258, с ЕИК ***, претенция за признаване на установено, че сумата от 2 946. 21 лв., представляваща главница по изп. д. № 20137370402501 по описа на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, както и акцесорните задължения за лихви, разноски ца ЧСИ и юрисконсултско възнаграждение, са недължими поради новонастъпили след образуване на изпълнителното производство обстоятелства. В самата искова молба такива не са били посочени, а са били изложени твърдения, че е бил осъден да заплати парична сума, че е подал възражение, че тази сума не се дължи, че не разполага със средства, с които да заплати задължението, че през периода, за който е начислена сумата, електрическа енергия не е била консумирана. Като ново обстоятелство е изтъкната промяна на кредитора, тъй като взискател е бил „Е.ОН България Продажби“ АД, а понастоящем – „***“ АД.

По указания на съда да отстрани нередовностите в исковата си молба, изразяващи се в представяне на адвокатско пълномощно и посочване на изпълнителното дело, ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че след като след като се е запознал с ч. гр. д. № 2745/ 2013 г. /вероятно задължението е установено в заповедно производство, но уточнения в тази насока Районният съд не е изискал от ищеца/ установил, че вземането на ищеца /вероятно се касае за вземане на ответника със следващото му се реципрочно задължение от ищеца, но указания за отстраняване и на тази нередовност не са били давани на страната/ е погасено поради изтичане на погасителна давност, настъпила след образуване на изпълнителното производство.

Районният съд отпочнал процедура по чл. 131 ал. 1 от ГПК, като след получаването на отговора на ответника, с поднадзорното определение оставил без разглеждане исковата молба и прекратил производството по делото, тъй като ищецът не представил доказателства за предприето против него принудително изпълнение, а също и твърдените от него обстоятелства не били новонастъпили.

Мотивите на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Ищецът твърди, че предявява претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, заявявайки, че не дължи на взискателя по изпълнително производство сумата, предмет на същото поради настъпването на нови, след образуване му, факти. Исковата молба в действителност е нередовна, тъй като първоинстанционният съд, за да приеме, че е надлежно сезиран с иск за оспорване на изпълнението, следва да даде достатъчно ясни и подробни указания на ищеца да изложи твърдения относно изпълнението: кога, въз основа на какъв акт е образувано, за какви суми по изпълнението се твърди, че не са дължими – видно от исковата молба, твърди се в петитума и, че е недължима не само главница, но и акцесорните задължения за лихви. Твърди се, че не се дължат разноски на ЧСИ, което искане не подлежи на разглеждане по реда на чл. 439 от ГПК, а също и юрисконсултско възнаграждение. Тези суми не са уточнени нито като произход, нито като размер. Доколкото първоинстанционният съд не е дал указания за неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба, не би могъл да предприеме прекратяване на производството по делото поради недопустимост на претенцията.

Въззивната инстанция намира, че ищецът е посочил новонастъпило обстоятелство и то е твърдението му за погасяване на вземането на кредитора му по давност след образуване на изпълнителното производство. В тази му част исковата молба също е нередовна, тъй като не става ясно за кои от вземанията, чиято недължимост ищецът се стреми да установи, е настъпило правопогасяващото условие. На ищеца не е указано също така да изложи допълнителни твърденията за броенето на погасителен давностен срок, начало, край и причини за настъпване на погасителния на материалното право на ответника ефект.

Останалите твърдения не са за новонастъпили факти, поради което няма как да бъдат разглеждане в производство по чл. 439 от ГПК.

При така изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 1149/ 20.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1136/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.