О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 814 , гр. Добрич, 15.08.2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА С.

КАЛИПТЕН АЛИД

Разгледа докладваното от съдия Елица С. в. ч. гр. д. № 378 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, по частна жалба, инкорпорирана във въззивна жалба, рег. № 10716/ 23.06.2017 г., подадена от ищеца ***гр. София, бул. „***“ № 52, чрез пълномощника и, против решение № 432/ 11.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2096/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич в частта му, с която производството по делото е било прекратено по иска на НАП против Х.Б.Б.от гр. Д.ап. 2, при участието на трето лице помагач „***“ ЕАД с ЕИК ***, за установяване на вземане, предмет на заповед за изпълнение № 310/ 22.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3720/ 2015 г. по описа на ДРС в размер на 188. 50 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 3720/ 2015 г. на ДРС. Настоява се за отмяна на решението, в тази му част с характер на определение.

Ответната по частната жалба страна не е депозирала писмен отговор.

Препис от решението, в което е обективирано обжалваното определение, е било връчено на ищцовата страна на 23.05.2017 г. Частната жалба е подадена в срока за обжалване на решението, предвид липсата на посочен срок по чл. 275 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК, по искова молба, с която Националната агенция по приходите гр. София е предявила против Х.Б.Б.от гр. Добрич претенция за признаване на установено вземането и в размер на 12 804. 60 лв., предмет на заповед № 310/ 22.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3720/ 2015 г. по описа на Добричкия РС, против която заповед за незабавно изпълнение ответницата – длъжник е подала писмено възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК. В сумата на вземането ищецът е посочил, че са включени следните парични суми: 10 016. 12 лв. – главница по сключен договор за студентски кредит от 13.09.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.06.2015 г. до окончателното и изплащане; 506. 38 лв. – договорна лихва за пери4ода от 20.08.2012 г. до 09.05.2013 г.; 72. 79 лв. – наказателна лихва за периода от 10.05.2013 г. до 04.06.2013 г.; 2 021. 31 лв. – законна лихва за забава за периода от 05.06.2013 г. до 10.06.2015 г., както и сумата от 188. 50 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство.

Районният съд се произнесъл с решение по предявените претенции, като прекратил производството за сумата от 188. 50 лв., тъй като същата представлява разноски в заповедното производство и не могат да бъдат предмет на установителната претенция по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

Определението е постановено от законен съдебен състав, в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което е процесуално допустимо.

Същото е правилно по съображенията, развити от първоинстанционния съд, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно постановките на т. 10 в от ТР № 4/ 2013 г.а на ОСГТК, разноските, сторени в заповедното производство, не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск. Процесуалният закон изчерпателно е уредил способите, чрез които да се реализира отговорността за разноски на страните и претендирането им като предмет на самостоятелен иск, е недопустимо поради погасяването на тази правна възможност извън процеса, за който направените разноски се отнася. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412, т.6 ГПК. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Отговорността за разноските, включително и тези, сторени в заповедното производство, представлява последица от разрешаването на правния спор и от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. В този смисъл обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА инкорпорирано в решение № 432/ 11.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2096/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, определение, с което производството по делото е било прекратено по иска на ***гр. София, бул. „***“ № 52, против Х.Б.Б.от гр. Д.ап. 2, при участието на трето лице помагач „***“ ЕАД с ЕИК ***, за установяване на вземане, предмет на заповед за изпълнение № 310/ 22.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3720/ 2015 г. по описа на ДРС в размер на 188. 50 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 3720/ 2015 г. на ДРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.