О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    819           , гр. Добрич, 17.08. 2017 г.

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на седемнадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                                            ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 383 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

         Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, по частна жалба, рег. № 13223/ 04.08.2017 г., подадена от ищеца К.Т.К. ***, с ЕГН **********, против определение № 1297/ 12.07.2017 г., постановено по гр. д. № 791/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е била оставена без уважение молбата му за изменение първоинстанционното решение в частта му за разноските, изразяващи се в намаляване на присъдения на ответната страна адвокатски хонорар поради завишения му размер. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, определението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, като се настоява за отмяната му и за определянето му в съответствие със законоустановения минимум, визиран в Наредба № 1/ 20014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от въззивния съд.

         По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна Община гр. Добрич, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на възведените в частната жалба оплаквания и се настоява за потвърждаване на съдебния акт.

         Препис от атакуваното определение е било връчено на ищцовата страна на 26.07.2017 г. Частната жалба, подадена на 02.08.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К.Т.К. ***. Добрич претенции, както следва:

-                За признаване незаконността на уволнението му и за отмяна на уволнителната Заповед № 2/ 01.02.2017 г., издадена от Кмета на Община гр. Добрич;

-                За възстановяване на длъжността „Директор на РИМ гр. Добрич“, която е заемал преди уволнението;

-                За възстановяване срока на предизвестието на ищеца, който е започнал да тече от момента на възстановяването му на заеманата длъжност;

-                За осъждане работодателя да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане;

-                За осъждане лично Кмета на Община гр. Добрич да заплати горното обезщетение;

-                За заличаване прекратяването на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищеца.

Претендирани са и съдебно – деловодни разноски.

С решение № 554/ 13.06.2017 г. по гр. д. № 791/ 2017 г., ДРС отхвърлил предявените от К.Т.К. ***. Добрич претенции за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на уволнителния акт, както и за възстановяване та длъжността,  която е заемал преди уволнението, а също и за осъждане да заплати сума в размер на 3 146. 40 лв. Оставил е без разглеждане исковете за възстановяване срока за предизвестие и за осъждане лично Кмета на Община гр. Добрич да заплати дължимото обезщетение, като в тежест на ищеца е възложил сторените от ответника разноски в размер на 1000 лв. платен адвокатски хонорар съобразно приложения списък и доказателствата за плащането му.

Списъкът, както и банковия документ за плащането му на адвокатското възнаграждение е бил представен от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 30.05.2017 г.  В това заседание не е било възведено възражение за прекомерност от страна на ищеца или неговия процесуален представител. Такова е въведено едва с молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. След като не е било надлежно въведено в рамките на първоинстанционното производство до приключване на устните състезания пред съответния съд, то възражението за прекомерност е преклудирано, поради което не следва да бъде преразглеждано по реда на чл. 248 от ГПК. В този смисъл молбата за изменение на решението в частта за изменение на решението в частта му за разноските действително е неоснователна, но по съображения, различни от възприетите от Районния съд. Тъй като определението е правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1297/ 12.07.2017 г., постановено по гр. д. № 791/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.