О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 832 , гр. Добрич, 24.08.2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 390 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, по частна жалба, рег. № 12303/ 19.07.2017 г., депозирана от „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 19, с ЕИК ***, чрез процесуалния и представител против определение № 1274/ 10.07.2017 г. по гр. д. № 709/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич в частта му, с която е била осъдена да заплати на К.Т.Г. сторените от нея разноски по делото в размер на 300 лв. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, определението е направилно като постановено в разрез с процесуалните правила, тъй като съдът следвало да прецени молбата по отношение на тази страна за недопустима и да прекрати производството по отношение на нея. Освен това се касаело за охранително производство, по отношение на което правилата на чл. 78 от ГПК не важали. Настоява се за отмяна на определението в тази му част и отхвърляне на искането за присъждане на разноски.

Ответната по частната жалба страна К.Т.Г. не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е и частна жалба, рег. № 12337/ 19.07.2017 г., подадена от ответниците Н.К.И. и Е.И.Е. против определение № 1274/ 10.07.2017 г. по гр. д. № 709/ 2017 г. на ДРС в частта му, с която е била отхвърлена молбата им за присъждане на разноски по делото. Изложени са съображения, че съдът не се произнесъл по искането им за разноски. Неправилно насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, след като трябвало да се произнесе в закрито такова, което от своя страна довело до сторването на разноски. Неправилно Районният съд приел, че Н.К.И. и Е.И.Е. били молители. Не притежавали такова качество, а качеството на наследници в процеса. Като уважил отчасти молбата на „***“ ЕАД, съответно като уважил молбата за присъждане на разноски единствено на наследницата К.Т. Илиева, поставил частните жалбоподатели в неравноправно положение, което било проява на дискриминация. Най- сетне разпоредбата на чл. 541 от ГПК предвиждала, че разноските в охранителните производства са за сметка на молителя, поради което се настоява за отмяна на определението в обжалваната му част и уважаване на молбата за допълване в частта на разноските.

Ответната по частната жалба „***“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК, в който се противопоставя на основателността на релевираните оплаквания и се настоява за потвърждаване на определението, а в условията на евентуалност – за присъждане на възнаграждение в минимален размер, при съобразяване данните за сторените действително разноски в представеното пълномощно.

Всяка от депозираните частни жалби е депозирана в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от лица, разполагащи с правен интерес да атакуват съдебен акт в неизгодна за всяка от страните част, поради която всяка от жалбите е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 709/ 2017 г. по описа на ДРС е образувано по молба, депозирана от „***“ ЕАД, на основание чл. 51 от ЗН, за призоваване на наследниците на И. Е.И., а именно Н.К.И., с ЕГН **********, Е.И.Е., с ЕГН **********, К.Т.Г., с ЕГН **********, и н.т.и., с ЕГН **********, за да заявят дали приемат наследството на И. Е.И. или се отказват от него.

С решение № 542/ 09.06.2017 г. съдът разпоредил вписване в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена при РС гр. Добрич, волеизявлението на Н.К.И. и на Е.И.Е. за приемане на наследството. Разпоредено е да се впише в особената книга за приемане или отказ от наследство, водена при РС гр. Добрич, че съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗН Надя Т. Илиева е загубила правото да приеме наследството, оставено и след смъртта на И. Е.И.. С решението е произнесен диспозитив, че се констатира, че в особената книга за отказ от наследство при ДРС е вписан отказ от наследството на И. Е.И., направен от К.Т.Г..

С молба, рег. № 10386/ 20.06.2017 г., н.т.и. и К.Т.Г., чрез процесуалния им представител, са поискали допълване на съдебното решение в частта му за разноските, като им бъдат присъдени такива в размер на по 300 лв. за всяка една от тях, представляващ платен адвокатски хонорар.

С молба, рег. № 10652/ 23.06.2017 г., Н.К.И. и Е.И.Е., чрез процесуалния и представител, също да претендирали присъждането на разноски – платен адвокатски хонорар за всяка от страните съобразно приложените пълномощни.

По реда на чл. 248 ал. 2 от ГПК ответната по молбата страна „***“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е представила писмен отговор, в който се противопоставя на исканията за присъждане на разноски.

Относно основателността на жалбите Окръжният съд намира следното:

По частна жалба, рег. № 12303/ 19.07.2017 г.:

Същата е подадена от „***“ ЕАД против съдебния акт, с който е осъдена да заплати сторените от К.Т.Г. разноски в размер на 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар.

Изложените в частната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав.

Процедурата по призоваване на наследниците на едно починало лице, за да изразят волеизявление дали приемат или се отказват от наследството на починалия следва да се определи като спорна съдебна администрация, по отношение на която са приложими правилата на охранителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 56 ал. 1 от ГПК, съдът призовава страните за заседанията по делото. Това ще рече, че наследниците са участници в производство, за което са призовани и могат да упълномощят адвокат, съответно могат да сторят разноски за организираната от тях правна защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, с всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по отношение на разноските по правилото на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Същата е систематично разположена в Част I на ГПК „Общи правила“, които са относими към всички производства, описани по – нататък, включително и охранителните. Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е отсъди по спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има право на подобно обезщетение за съдебноделоводните разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК. В двустранните охранителни производства не се предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца /в този смисъл решение № 192 от 25.06.2014г. по гр.д. № 5663/2013 г. на IV г. о. на ВКС/.

В производството по гр. д. № 709/ 2017 г. на ДРС молителят „***“ ЕАД е инициирала производство по чл. 51 от ЗН, за да изиска наследниците на нейния починал длъжник да заявят дали приемат или се отказват от неговото наследство. Видно от доказателствата по делото, И. Е.И. е починал на 15.12.2007 г. На 09.05.2016 г. в особената книга на РС гр. Добрич под № 3014 е бил вписан отказа от неговото наследство, направен от К.Т.Г.. Първоинстанционното производство е образувано на 01.03.2017 г., към който момент К.Т.Г. вече не е притежавала качеството на наследник на И. Е.И. и поради тази причина по отношение на нея искането за волеизявление дали приема или се отказва от неговото наследство подлежи на отхвърляне. Действително, произнасянето на Районния съд формално не съдържа диспозитив „отхвърля“. Друг е въпросът, че ГПК изобщо не познава произнасяне в резолютивната част на съдебен акт с диспозитив „констатира“, защото по такова произнасяне няма как да бъде формирана сила на пресъдено нещо. Действително, актовете в охранителното производство не се ползват с такава сила, но независимо от това, производството по чл. 51 от ЗН не предполага произнасяне на съда в диспозитива на съдебния акт, че констатира отказа от наследство, извършен от един от наследниците. В крайна сметка, макар и доста неточно от процесуалноправна гледна точка, по същество това произнасяне идва да покаже, че К.Т.Г. не притежава качеството на наследник на И. Е. Георгиев, поради което молбата против нея следва да бъде отхвърлена. Това от своя страна означава, че на противната страна следва да бъдат възложени разноските, които е сторила в това производство, в размер на 300 лв. платен адвокатски хонорар. Доказателствата за плащането му са били представени в хода на първоинстанционното производство и не са били оспорени, поради което правилно Районният съд, в процедурата по чл. 248 от ГПК е възложил на страната на молителя „***“ ЕАД сторените от К.Т.Г. разноски за адвокатско възнаграждение. В тази му част обжалваното определение е правилно и не страда от пороци, налагащи неговата отмяна.

По частна жалба, рег. № 12337/ 19.07.2017 г.:

Същата е депозирана от Н.К.И. и Е.И.Е. против определение № 1274/ 10.07.2017 г. по гр. д. № 709/ 2017 г. на ДРС в частта му, с която е била отхвърлена молбата им за присъждане на разноски по делото.

Оплакванията в жалбата, че съдебният акт в тази му част е нищожен поради неясна воля на съда, са неоснователни. Напротив, налице е пълна яснота относно волята на съда и липсва противоречие между мотивната и резолютивната му част.

Едно от основните твърдения, изложени в тази частна жалба, касае процесуалното качества на тези страни. Действително, в производството по чл. 51 от ЗН тези лица имат качеството на наследници. Но в акта, приключващ решаването на този спор пред първата съдебна инстанция, липсва произнасяне по отношение на разноските, искани от ответните по молбата по чл. 51 от ЗН страни. Съдът е следвало да изпълни задължението си по чл. 81 от ГПК и да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноски, но след като не е сторил това, първо н.т.и. и К.Т.Г., а с втора молба и Н.К.И. и Е.И.Е. са претендирали допълване на първоинстанционния съдебен акт в частта му за разноските. Систематично разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК следва разпоредбите относно постановяване на решението, което сочи, че представлява самостоятелна процедура вън от процеса до постановяване на решението. Това от своя страна предпоставя сезирането на съда с нарочен документ, обикновено именован молба, каквато е подадена и от Н.К.И. и Е.И.Е.. Именно в тази процедура по чл. 248 от ГПК последните имат качество на молители. Атакуваното в настоящото производство определение е постановено именно по производство по чл. 248 от ГПК, инициирано от молба на наследниците и в него последните имат качество на молители. Поради тези съображения не е налице допуснато от съда нарушение в обжалваното определение относно посочване качеството на частните жалбоподатели в настоящото производство. Само за яснота следва да бъде посочено, че именно изявлението на призованите към наследяване лица дали приемат или се отказват от наследството им ги включва в кръга наследници. До този момент, ако не са приели наследството изрично или с конклудентни действия, те са само призовани към наследяване лица, но биха загубили това качество при отказ от наследство.

В частната жалба се съдържат и твърдения, че банката, инициирала производството по чл. 51 от ЗН, дължи заплащане на разноските, сторени от другите, участващи в производството лица, на основание чл. 541 от ГПК, която разпоредба изрично предвижда, че разноските в охранителните производства са за сметка на молителя.

Видно от общите правила на охранителните производства, същите по начало са едностранни, инициират се по молба на заинтересованото от издаването на искания охранителен акт лице. Затова е логически обосновано разноските в това производство да се поемат от молителя.

Различни от тях са производствата по спорна съдебна администрация, при които съдът е сезиран да разреши спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до насрещни права и задължения помежду им. Съдът, в тези случаи, не присъжда спорно право, тъй като такова спорно материално право не съществува. Налице между страните е обаче правен спор, който, като всеки двустранен спор следва да бъде разрешен с участието на всички заинтересовани страни, в противен случай правото на защита на някоя от тях ще бъде накърнено.

Разпоредбата на чл. 51 от ЗН, както беше посочено по – горе, изрично предвижда призоваване на страните. Следователно разрешаването на тази процедура не може да бъде проведено в резултат на закрито съдебно заседание, под страх от постановяване на един процесуално недопустим съдебен акт. В тази връзка изложените от частните жалбоподатели оплаквания за неоснователни.

Предвид всички изложени съображения въззивната инстанция намира, че всяка от жалбите, предмет на разглеждане на настоящото производство, са неоснователни. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

Във въззивното производство са претендирани разноски от частните жалбоподатели Н.К.И. и Е.И.Е.. С оглед изхода на спора, такива не им се следват.

Частният въззивник „***“ ЕАД не е претендирала разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство /а също и за първоинстанционното/, поради такива не и се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1274/ 10.07.2017 г. по гр. д. № 709/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич в обжалваните му части.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.