О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     825          , гр. Добрич, 21.08.2017 г.

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на двадесет и първи август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                                            ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 391 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

         Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 1 от ГПК, по частна жалба, рег. № 12335/ 19.07.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответницата Е.Е.П. ***, с ЕГН **********, против определение № 1231/ 03.07.2017 г., постановено по гр. д. № 2314/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е било допуснато обезпечение на предявения от Д.Й.Д. ***, с ЕГН **********, против Е.Е.П. иск за установяване правото му на собственост върху л. а. м. „Ситроен“, модел „Ц 3“, с ДК№ ТХ 96 45 ХН, и за осъждането на ответницата да му предаде владението, евентуално, ако вещта е отчуждена или не съществува, да му заплати левовата и равностойност в  размер на 2 500 лв. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, определението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено от местно некомпетентен съд. Адресът на ответницата бил в гр. Варна, поради което искът следвало да бъде разгледан от ВРС и каквото възражение за местна некомпетентност ответницата била препятствана да подаде, тъй като обезпечението на иска предхождало процедурата по чл. 131 ал. 1 от ГПК. В този случай искът бил недопустим като заявен пред некомпетентен съд, което водело и на недопустимост на определението за обезпечаването му. Освен това не били налице предпоставките за допускане на обезпечението. Липсвала обезпечителна нужда, тъй като твърденията на ищеца били голословни. Ответницата държала фактическата власт върху автомобила, но не разполагала с никаква възможност да се разпореди с него. Самият ищец можел да го спре от движение и без намесата на съда. Настоява се за обезсилване на определението, респективно неговата отмяна. Претендира съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар.

         Ответната по частната жалба страна Д.Й.Д., чрез процесуалния му представител, не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 276 от ГПК.

         Запорното съобщение е връчено на ответницата на 12.07.2017 г. чрез Български пощи. Частната жалба, подадена на 19.07.2017 г., попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с рег. № 11253/ 03.07.2017 г. на ДРС, с която Д.Й.Д. е претендирал осъждането на ответницата за предаване владението върху собствения му лек автомобил. Изложени са твърдения, че вещта е собствена на ищеца, а Е.Е.П. взела ключовете на ищеца без неговото знание и съгласие и се преместила в гр. Варна, а всички документи останали у него.  Ищецът не знаел дали се плащат всички необходими данъци и налози на автомобила, дали има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, дали е минал технически преглед. Съществувало опасност с автомобила да се причини ПТП, като във всички случаи отговорността била на ищеца като негов собственик. В тази връзка настоява правото му на собственост да бъде установено, като вещта бъде виндицирана от ответницата като владеещ несобственик, при условията на евентуалност да бъде осъдена да му заплати левовата му равностойност в размер на 2 500 лв., ако автомобилът бил погинал или отчужден. В исковата молба се съдържа особено искане за обезпечаване предявения иск посредством налагането на обезпечителна мярка „Запор и спиране на МПС от движение“, като горните съображения са изложени като обезпечителна нужда.

         В исковата молба е посочено, е адресът на ответницата е в гр. Варна.

         Към исковата молба Д.Й.Д. приложил копия от свидетелството за регистрация на МПС, договор № 381/ 14.08.2013 г. за закупуването му и фактура на негово име.

         Първостепенният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 395 ал. 2 от ГПК, се произнесъл по молбата по чл. 389 ал. 1 от ГПК в деня на постъпването и, допускайки обезпечение на предявения ревандикационен иск посредством налагането на обезпечителна мярка „Запор и спиране на МПС от движение“.

         Определението е процесуално допустимо, макар и да е постановено от местно некомпетентен съд. Процедурата по чл. 389 от ГПК не е самостоятелна, за разлика от тази по обезпечение на бъдещи претенции, поради което компетентността на съда по разглеждането и произнасянето по молбата по чл. 389 от ГПК е обусловено от компетентносттта му по вече заявената претенция. Съгласно чл. 119 ал. 3 от ГПК, с изключение на родовата подсъдност и специалната по местонахождение на недвижимия имот, за местната неподсъдност съдът не следи служебно, а следва да бъде сезиран от ответната страна с нарочно възражение в срок най – късно изтичане срока за отговор на исковата молба. Независимо, че исковата молба е била подадена пред местно некомпетентен съд, до предявяването на възражение само от ответника и то до изтичане срока по чл. 131 от ГПК, сезираният съд е бил компетентен да се произнесе по всички поставени пред него искания. Следователно определението е постановено от компетентен съд и като такова е процесуално допустимо.

         Определението е правилно.

         За да се допусне обезпечение на иск, съдът следва да прецени наличието на предпоставките, визирани в чл. 391 ГПК, ерго необходимо е искът да е допустим и вероятно основателен, следва да е налице обезпечителна нужда, както и исканата обезпечителна мярка да е подходяща и оправдана съобразно интереса на молителя, които елементи следва да бъдат налице кумулативно, за да се приеме, че претендираното обезпечение на иска се явява основателно.

Ищецът е представил доказателства, от които може да се изведе заключение за допустимост и вероятна основателност на вече предявения от него иск, както и за наличието на обезпечителна нужда, породена от действията на ответницата по упражняване фактическата власт върху автомобила. Обезпечителната нужда на ищеца се извежда не само от опасността ответницата да се разпореди с вещта. В случая такава е налице, тъй като съществува опасност от обременяването на ищеца като собственик с разходи за глоби, ако за МПС не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не е платен винетен стикер, не е преминал технически преглед и пр. Вън от горното, евентуалното произтичане на ПТП с автомобила отново ще ангажира имуществената отговорност на неговия собственик. При това положение правилно първостепенният съд е преценил обезпечителната нужда и е определил адекватна обезпечителна мярка. Няма данни автомобилът да страда от повреда, която да налага спирането му от движение, а и в крайно сметка тази процедура не е задължителна за собственика. В този смисъл изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Атакуваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1231/ 03.07.2017 г., постановено по гр. д. № 2314/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                 2.