О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 842 , гр. Добрич, 30.08.2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 402 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ал. 2 от ГПК, по частна жалба, вх. № 1827/ 31.07.2017 г., против определение № 120/ 03.07.2017 г., постановено по гр. д. № 182/ 2013 г. по описа на РС гр. Тервел, с което е било допълнено определение № 133/ 15.07.2014 г. в частта му за разноските, като ищцата И.К.Х. е била осъдена да заплати на К.Б.К. сторените от него разноски по делото в размер на 410 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, определението било незаконосъобразно, тъй като било постановено в разрез с разпоредбата на чл. 248 от ГПК, съгласно която искането за изменение или допълване на съдебен акт в частта за разноските било обвързано с преклузивен срок. Молбата била подадена от ответника извън последния, поради което определението следвало да бъде отменено.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна К.Б.К., чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на основателността на жалбата и настоява за потвърждаване на определението.

Препис от определението е връчено на 20.07.2017 г. Частната жалба е подадена на 27.07.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е подадена, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 182/ 2013 г. по описа на РС гр. Тервел е образувано по предявена от И.К.Х. срещу Б. К. Т. и К.Б.К. претенция за делба на недвижим имоти, останали им в наследство от К. И. Т. и С. Д. Т.а. В производството е предявен е инцидентен установителен иск по чл. 26 от ЗЗД и чл. 76 от ЗН, за признаване недействителността на договор за дарение, с който С. Д. Т.а е дарила на К.Б.К. собствената си 1/ 3 ид. част от недвижимия имот.

Ответникът К.Б.К., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост на инцидентната установителна претенция, алтернативно – за нейната неоснователност, което да доведе до отхвърляне на иска за делба като неоснователен. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

По искане на страните и на основание чл. 229 ал. 1 т. 1 от ГПК производството по делото е било спряно. Поради липса на искане за възобновяването му, с определение № 133/ 15.07.2014 г. делото е било прекратено. На ответника К.Б.К. е бил връчен препис от определението на 24.07.2014 г., а на същата дата, видно от пощенското клеймо, е депозирал молба, вх. № 1488/ 28.07.2014 г., за допълване на определението в частта му за разноските. Съдът се произнесъл, приключвайки делото в съответната инстанция, но не се произнесъл в частта му за разноските, а такива били дължими, предвид факта, че ответникът сторил такива. Към молбата е представен списък с разноски и доказателства за платеното адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 248 ал. 2 от ГПК ответницата И.К.Х. депозирала писмено становище, в което оспорила основателността на молбата, тъй като не било отправено по реда на чл. 131 от ГПК искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, а и липсвали доказателства относно извършеното плащане.

В тази връзка с разпореждане от 15.10.2014 г. съдът указал на молителя да представи доказателства относно платеното адвокатско възнаграждение и такива били депозирани в срок.

С разпореждане от 02.02.2015 г. съдът разпоредил ново връчване на преписи от молбата и представените доказателства на ищцовата страна по реда на чл. 248 ал. 2 от ГПК. В подадения втори писмен отговор е изразено становище за недължимост на разноските, тъй като ответникът станал пречка за сключване на спогодба и прекратяване на съсобствеността, липсвали доказателства за надлежно извършеното плащане на адвокатския хонорар, а договорът за правна защита и съдействие не отговарял на условията.

По така депозираните молби съдът се произнесъл едва с определението от 03.07.017 г., след като с молба от 31.03.2017 г. бил сезиран от К.Б. К..

Независимо, че от момента на сезиране на съда с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК до датата на произнасянето е изтекъл период от около три години, атакуваното определение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по редовно предявена и депозирана в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК молба, а по същество е правилно.

В отговора на исковата молба ответникът К.Б.К. е отправил искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Доказателства за сторването им не са били представени с отговора на исковата молба, тъй като процесуалният срок за представянето им изтича до приключване на устните състезания пред съответната инстанция – чл. 80 от ГПК. Производството по делото е било спряно по взаимно съгласие на страните и е било прекратено, тъй като нито една от тях не е поискала неговото възобновяване в шестмесечен срок. Няма значение дали извънпроцесуалното поведение на ответника К.Б.К. е довело до липса на сключена спогодба, тъй като исковото производство е било инициирано от И.К.Х. и същата е разполагала с процесуалната възможност да поиска възобновяване на производството. Независимо, че в делбеният процес всяка от страните е едновременно и ищец, и ответник, в настоящата хипотеза искът за делба е бил предявен от И.К.Х., ерго ответникът К.Б.К. е ангажирал адвокатска защита и е сторил разноски именно по това производство. С оглед изхода на спора – прекратяване на производството по делото и качеството му на ответник, то на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК разноските в процеса му се следват. Страната е представила доказателства за реалното им сторване, поради което правилно първоинстанционният съд ги е присъдил. Определението не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 120/ 03.07.2017 г., постановено по гр. д. № 182/ 2013 г. по описа на РС гр. Тервел.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.