Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. ***, 04.08.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и
седемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ПЕТРОВА
МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА
При участието на секретаря Петя Петрова
и прокурор при ДОП Румяна Желева,
разгледа докладваното от съдия Калина
Димитрова в.н.о.х.д. № 145 по описа
за
Производството е по чл.313 и
сл. от НПК.
С Присъда № 23 от
22.03.2017г., постановена по н.о.х.д. № 244/2017г. по описа на Районен съд – ***,
подс.П.И.П. с ЕГН – ********** ***, е признат
за ВИНОВЕН в това,
че:
На
26.10.2016г. в гр.***, от сладкарница, находяща се в ж.к. “Дружба - 2“, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - входна врата и чрез използване на
техническо средство - дръжка от
кухненски прибор за готвене, отнел чужди движими вещи: 2бр. чекмеджета
на обща стойност 30,00лв., 1бр. книга за дневни финансови отчети на стойност 3,20лв., 2бр. кочани с ръчни касови бележки на обща стойност
1,60лв., 4бр. кутийки с
телчета за телбод марка „01В“ на обща стойност 2,40лв., 1бр. флакон твърдо лепило марка „CENTRUM Glue Stick“ на
стойност 0,60лв., 1бр. телбод на
стойност 4,20лв., 1бр. ПВЦ кутия
за съхранение на продукти на стойност 0,20лв. и монети
на обща стойност 10,00лв., всичко на
обща стойност 52,20лв., от
владението на Г.К.Г.от гр.***, собственост на „***“ ЕООД - ***, представлявано от Г.К.Г.от гр.***
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на осн. чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 предложение 2-ро и т.4 предложение 2-ро вр. с чл.194 ал.1 от НК и на осн. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а вр. чл.54 ал.1 от НК наложил на П.И.П. наказание “лишаване от свобода” за срок
от две години, което на осн. чл.57
т.1 б.”Б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
На осн. чл.59
ал.1 от НК приспаднал времето, през което П.И.П.
е бил с МНО „Задържане под стража”
считано от 28.10.2016г. до влизане на присъдата в сила.
Осъдил П.И.П. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 107,30лв. по сметка на ОД МВР - ***.
С
процесната присъда е постановено - веществените доказателства по делото: 1бр.
дръжка от кухненски прибор за готвене - червен на цвят, 1бр.
оптичен носител СД марка „Verbatin DVD-R” да се отнемат в полза
на държавата и поради
ниската им стойност
да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Недоволен от
присъдата, подсъдимият П.И.П. я обжалва
в срока по
чл.319 от НПК. В жалбата се правят оплаквания, че наложеното с
цитираната по-горе присъда наказание е завишено и не
съответства на тежестта
на извършеното деяние. Иска
се присъдата да
бъде изменена, като наложеното
на подс.П. П.
наказание бъде намалено.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.*** намира жалбата за неоснователна. Счита фактическата
обстановка по делото за напълно и правилно изяснена поради и
което РС – *** правилно е наложил
съответното наказание. Счита постановената присъда за правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание отговаря на целите на чл.36 от НК, като
счита същото за справедливо, законосъобразно и съответстващо на извършеното престъпление. Пледира се поради
неоснователност на подадената жалба, съдебния акт на първоинстанционния съд
да бъде потвърден.
В последната си дума подсъдимият П. заявява,
че признава вината си, съжалява за извършеното от него деяние и иска да му бъде
намалено наказанието.
Присъдата е обявена в публично съдебно
заседание, проведено на 22.03.2017г. като е предоставен 15-дневен срок за
обжалване или протест. Срещу нея е подадена жалба от подсъдимия чрез първоинстанционния
съд на 05.04.2017г. Следователно същата е в срока по
чл.319 от НПК и като такава е
допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки
се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен
акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1 от
НПК, констатира следното:
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна, събраните по надлежния процесуален ред доказателства
удовлетворяват критериите, установени в чл.102
от НПК, като правилно е установена фактическата
обстановка. Същото е протекло
по съкратената процедура по реда на глава 27 от НПК, поради
категорично изразеното желание на
подсъдимия и неговия адвокат. Подсъдимият П.И.П. в съдебно заседание на 22.03.2017г. се е признал за
виновен, признал е всички факти и
обстоятелства посочени в
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират нови доказателства за тези
факти Предвид обстоятелството, че фактическата обстановка по делото не се оспорва, настоящата съдебна инстанция счита, че същата не следва да бъде
преповтаряна. При изцяло изяснена фактическа обстановка правилно
първоинстанционният съд е констатирал, че подсъдимият е нарушил цитираните по-горе
текстове от закона за които му е наложено и
съответното наказание.
Фактическата обстановка по делото,
Районен съд гр.*** е установил,
след внимателен анализ
на всички събрани и
проверени по надлежния
процесуален ред доказателствени материали, както и приобщените
към делото, по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при
спазване на процесуалните
изисквания за събирането
и проверката им. Събраните
по делото доказателствени
материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и установяват по несъмнен
начин релевантните за отговорността
на подсъдимия обстоятелства.
Въз основа на
събраните доказателства в
първата инстанция Окръжният
съд намира, че направените фактически
изводи
са правилни.
Първоинстанционният съд е събрал
доказателствата по предвидения
в НПК ред
и след задълбочената
им преценка обосновано
и законосъобразно е
стигнал до извода, че подсъдимият е
извършил виновно деянието
предмет в обвинителния
акт. Тези изводи на
решаващия съд са подкрепени от всички приложени по делото
доказателства. Изводите и
заключенията относно фактите
и обстоятелствата включени
в предмета на
доказване са направени
без да са тълкувани
превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Във връзка с
казаното по-горе Районният съд е изложил убедителни
съображения, които напълно се
споделят от настоящия
състав и не
е нужно да
бъдат преповтаряни. С присъдата
от 22.03.2017г. е даден отговор на кръга от
въпроси, включени в чл.301 ал.1 от НПК, като приетата за установена фактическа обстановка напълно се
подкрепя от събрания
доказателствен материал.
Правилно съобразно приложените към
делото справки за
съдимост, решаващият съд е приел, че подс.П.И.П. е
извършил процесното деяние при условията
на опасен
рецидив предвид предходни
негови осъждания /подробно описани в справката
за съдимост/. Кражбата е квалифицирана, тъй като е извършена от подсъдимия чрез повреждане
на прегради, здраво направени за защита на имот, както и чрез
използване на техническо
средство.
От субективна страна:
Деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 пр.1-во от НК,
като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Причини
за извършване на деянието са липсата на гражданско правосъзнание, елементарни морални и човешки задръжки, желанието му за набавяне на средства, посредством лек и неправомерен
способ, незачитане на установения
правов ред в
РБългария.
Правилно установената фактическа обстановка е довела до
законосъобразни правни изводи. Възприетата правна квалификация е в съответствие
със закона.
При определяне размера на наложеното наказание,
районният съд правилно е отчел и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства на подсъдимия. Първоинстанционното съдебно производство е
проведено по реда на глава 27 от НПК. При това положение и доколкото подс.П. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тях, то съдът е задължен
безусловно при определяне на наказанието да приложи и е приложил нормата на чл.
58а от НК. Индивидуализирайки наказанието на подс.П. съгласно разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК и съобразявайки правилото на чл.54 от НК, съдът е извършил
подробен и обстоен анализ на всички релевантни за отговорността обстоятелства.
Отчетени са лошите характеристични данни, съдебното минало – значителен брой
предходни осъждания и то все за посегателства срещу собствеността,
предпоставящи и наличието на опасен
рецидив. Тези обстоятелства макар и в съчетание със стореното самопризнание, в
етапа досъдебно производство, обосновават извод, че се касае за лице със висока степен на обществена опасност – криминално
проявен, без изградени трудови навици, склонен към извършване на престъпления –
предимно кражби, извършвани по идентичен начин.
Още повече, че това е поредния сблъсък на подс.П. със съдебните органи
по повод извършено от него обществено опасно деяние, субсимиращо състав на
престъпление от раздел І на глава Пета „Престъпления против собствеността” от НК.
Настоящата съдебна инстанция счита, че наложеното наказание е правилно определено. Въпреки високата обществена
опасност на подсъдимия /предвид многократните
му осъждания – осем на брой/,
то правилно ДРС
се е съобразил
с разпоредбите на глава 27
от НПК и е определил наказанието с приложението на чл.58а ал.1 от НК. Решаващият съд правилно е отмерил и наложил наказанието на подсъдимия, като така наложено,
същото съответства в пълна степен както на степента на обществена опасност на извършеното
престъпление, така и на дееца. Приетият
обем наказателна принуда по отношение на подсъдимия
е необходим за
постигане целите на наказанието, за поправянето
и превъзпитанието му, както
и да му се отнеме
възможността да извършва
други престъпления.
Несъмнено е, че подсъдимият се е признал за виновен,
доколкото това е абсолютно необходимо за
да се развие производството пред първата инстанция по реда на глава Двадесет и седма от
НПК, т.е. той е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства относно тези
факти. В конкретния случай обаче, следва да се отчете, че не се касае само за
формално признание, необходимо за провеждането на съкратено съдебно следствие,
а е налице самопризнание още от самото начало на наказателното производство,
вкл. от досъдебната му фаза. Подсъдимият
никога не е отричал обстоятелството, че е извършил процесното деяние.
Следователно цялостното му процесуално поведение, по никакъв начин не е възпрепятствало както разкриването на
обективната истина, така и нормалното развитие на цялото
наказателно производство водено срещу
него и това безспорно
е било отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Правилно е било прието от ДРС,
че престъплението не е било извършено с цел набавяне на храна, тъй като влизайки в обекта
подсъдимият се е насочил към мястото, където обичайно се съхраняват пари, както и факта, че там е имало малка сума, не е могъл
да му бъде
известен и е независещ от намеренията му.
Въпреки това обаче, настоящата съдебна инстанция
счита, че наложеното наказание е
правилно определено към минимума предвиден в текста на закона. Всички изложени
по-горе обстоятелства са били взети предвид от решаващия съд и намаляването на
наказанието по размер би довело до
явната му несправедливост. Следва да бъде отбелязано така също, че прилагането
на едно по-ниско наказание, би било
несъобразено с изразените в
НК цели на
наказателната политика,
предвид предишните му
осъждания, с които явно не
е
постигнато целяното с
тях превъзпитание на подсъдимия,
поради което липсват материално правните предпоставки както за приложение на чл.66 от
НК, така и за намаляване на така
определеното наказание, като подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание
ефективно, при строг
затворнически режим.
Така
индивидуализираното наказание очевидно не може да бъде определяно като явно
несправедливо, а от друга страна постановеното ефективно изпълнение на
лишаването от свобода се основава на
неговите минали осъждания. Няма основание за намаляване на това наказание, а искането за определяне
на по-ниско наказание, предпоставящо
приложение на чл.55 от НК е
изцяло неоснователно, тъй като липсват многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а тези по делото нито са изключителни, нито многобройни
за да се
стигне до приложението на чл.55 от НК, т.е. липсват материално правните предпоставки за неговото приложение.
При така изложеното,
при индивидуализация на
наказанието съдът приема по отношение на подсъдимия, че извършването на противообществени деяния не е
изолирана проява в живота му, а противообществените му схващания се
превръщат в престъпни навици които
се затвърждават. Установява се, че в процесния случай не се
касае за инцидентно извършено престъпление, поради което факта на обвинението
и наказателния процес, на
осъждането и налагането
на определено наказание не са от естество да окажат върху
подсъдимия и върху останалите
граждани /с оглед на индивидуалната и генералната превенция/ достатъчно интензивно, репресивно и
възпитателно въздействие.
Следва да се
отбележи също така, че
тези деяния са
със завишена степен
на обществена опасност поради непрекъснато увеличаващия
се брой на отнемането на чужди вещи, чиято обществена
опасност и морална укоримост са значително завишени, не само поради широкото
разпространение в обществото на
престъпленията от този
вид.
Въз основа на изложеното,
определеното от районния съд наказание напълно съответства на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца и е напълно в състояние да
изпълни целите
на генералната и персонална превенция, визирани в чл.36
от НК.
По отношение твърдението на подсъдимия пред настоящата съдебна инстанция,
че пред
решаващия съд прокурорът поискал по-ниско наказание, следва да бъде отбелязано
следното: Действително в пледоарията си по същество, прокурор при ДРП
е поискал на подс.П. да бъде наложено наказание
две години лишаване от свобода от което да се приспаднат осем месеца и да
остане окончателно наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода
при строг затворнически режим. Това
искане е абсолютно неправилно освен по изложените вече по-горе причини и поради
факта, че минималното предвидено наказание за това престъпление е три години
лишаване от свобода. Не става ясно защо точно това наказание се иска от
представителя на прокуратурата, тъй като същият е поискал
приложението на чл.58а от НК, а не чл.55 от НК, поради липсата
на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, както вече бе обяснено по-горе, т.е налагането на по-ниско
наказание от три години е абсолютно недопустимо и незаконосъобразно в настоящия
случай. Не без значение е и обстоятелството, че настоящото деяние подс.П. е
извършил само ден след освобождаването му от затвора, където е изтърпял предходно негово осъждане за абсолютно идентично деяние като
това по настоящото дело по
чл.196 ал.1 т.2 и сл. от НК.
Настоящата
съдебна инстанция след като
обсъди обстойно обществената опасност на извършеното деяние, както и на самият извършител, съобразявайки се стриктно с основните
принципи на действащото законодателство счита, че възприетата правна квалификация е в
съответствие със закона, а
що се отнася
до размера на
наложеното наказание жалбата е неоснователна.
При
служебната проверка на първоинстанционния съдебен акт в рамките на
настоящото производство, не бяха констатирани процесуални нарушения,
обуславящи неговата отмяна, поради което присъдата като обоснована,
правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена
Предвид
горното и на основание чл.338 от НПК, ***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 23 от 22.03.2017г., постановена по н.о.х.д. № 244/2017г. по описа на
Районен съд – гр.***.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.