Р Е Ш Е Н И Е

№63

гр. Д., 10.08.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА П.

КАЛИПТЕН АЛИД

При участието на секретаря Петя П. и прокурор при ДОП Румяна Желева, разгледа докладваното от съдия Калина Димитрова в.н.о.х.д. № 147 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.313 и сл. от НК.

С присъда № 16 от 09.03.2017г., постановена по н.о.х.д. № 98 по описа за 2015г., РС – Д. е признал подсъдимата Т.П.П., с ЕГН ********** ***, ЗА ВИНОВНА в това, че:

В периода 09.04.2014г. – 22.04.2014г. в гр.Д., с цел да набави за себе си и за друго, неустановено при разследването лице, имотна облага, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с неустановено при разследването лице:

- На 09.04.2014г. поддържала у Ж.К.Г. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 5 000лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – служител на Министерство на вътрешните работи;

- На 17.04.2014г. поддържала у В.И.Т. от гр.Д. заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 2 000лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – служител на Здравна каса;

- На 22.04.2014г. поддържала у Н.С.П. от гр.Д. заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 750лева, като деянието е останало недовършено в стадия на опита поради независещи от дееца причини, а общата стойност на причинените с деянието имуществени вреди възлиза на паричната сума от 7 750лв./седем хиляди седемстотин и петдесет лева/, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.1 пр.1-во във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.54 ал.1 от НК й НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДНАЛ при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимата П. е била задържана, считано от 10.10.2015г. до 12.10.2015г.

ОСЪДИЛ подсъдимата Т.П.П., с гореснетата самоличност да заплати на Ж.К.Г. с ЕГН ********** ***, сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените й с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 09.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200 /двеста/ лева по сметка на Районен съд – Д., представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪДИЛ подсъдимата Т.П.П., с гореснетата самоличност да заплати на Х.И.Т. с ЕГН ********** ***, съобразно дела му от наследството на починалата В.И.Т. (1/2) сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 17.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – Д., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪДИЛ подсъдимата Т.П.П., с гореснетата самоличност да заплати на Г.И.Т. с ЕГН ********** ***7, съобразно дела му от наследството на починалата В.И.Т. (1/2) сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 17.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – гр.Д., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪДИЛ подсъдимата Т.П.П., да заплати сторените по делото разноски в размер на 456лв. /четиристотин петдесет и шест лева/ по сметка на Районен съд – гр.Д..

ПОСТАНОВИЛ е приложеното по делото веществено доказателство – мобилен телефонен апарат марка „Nokia” с IMEI 359832/01/238835/4, ведно с батерия и СИМ-карта, след влизане в сила на присъдата ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им - подс.Т. П. П..

Недоволна от така постановената присъда останала подсъдимата, която я обжалва в предоставения за това законен срок, чрез процесуалния си представител. Излагат се доводи и съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се пледира първо присъдата да бъде отменена и бъде постановена оправдателна такава. Второ, навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила при установяване на фактическата обстановка, както и такива за неправилно третиране на доказателствата по делото, поради което присъдата следвало да бъде отменена и делото върнато на прокурора със задължителни указания. В случай на алтернативност се навеждат доводи, че наложеното наказание е крайно несправедливо и предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, се иска на подс.Т.П.П. да бъде наложено по-леко наказание, под определения в закона минимум.

В проведеното пред въззвината инстанция публично съдебно заседание на 18.07.2017г. защитникът на подсъдимата поддържа изцяло жалбата така, както е подадена и отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава и отхвърляне на гражданските искове. В условията на алтернативност се настоява за връщане на делото на прокурора за допълнително разследване.

Представителят на ДОП счита жалбата за неоснователна, а съдебния акт за правилен и законосъобразен. Навеждат се доводи, че присъдата е мотивирана и съобразена изцяло със събраните доказателства, а наложеното наказание е правилно индивидуализирано, като счита същото за справедливо, законосъобразно и съответстващо на извършеното престъпление, както и отговарящо на целите на чл.36 от НК. Счита фактическата обстановка по делото за напълно и правилно изяснена, поради и което РС – Д. правилно е наложил съответното наказание. Твърди, че липсват основания за отмяна или изменение на присъдата, като се пледира поради неоснователност на подадената жалба и допълненията към нея, съдебния акт на първоинстанционния съд да бъде потвърден.

Гражданските ищци редовно призовани, не се явяват и не се представляват пред настоящата съдебна инстанция.

Въззивната инстанция след като прецени изложените в жалбата доводи, доказателствата по делото, становищата на страните изложени в съдебното заседание и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, прие за установено следното:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 09.04.2014г. около 14:00ч. звъннал домашният телефон /абонатен № 058/605385/ на 81-годишната тогава Ж.К.Г. ***. Ж. Г. вдигнала телефонната слушалка и чула глас на мъж, който се представил като „...Петков от МВР...”. Непознатият за Ж.Г. мъж съобщил на същата, че дъщеря й и зет й били катастрофирали, като при случилото се пътнотранспортно произшествие загинало и 6-годишно дете. Непознатият мъж казал, че „...всичко ще се оправи...”, но за целта Г. трябвало да даде паричната сума от 10 000 лева. Разстроена от чутото и плачеща, Ж.Г. уведомила непознатия, представил й се за полицейски служител, че разполага с паричната сума от 5 000 лева, като изразила съгласие да предаде парите „...щом е толкова сериозна работата”. След като възрастната жена обяснила на „полицейския служител” Петков къде живее, последният й казал, че ще изпрати жена, която „...също работи в МВР...” и на която трябвало да бъде предадена паричната сума от 5 000 лева. Жената която също работела в МВР, щяла да чака Г. на „...завоя на „Старата баня”...”. След като съобщила какви пари /купюри/ ще носи, които трябвало да бъдат описани от Петков и след като казала как ще бъде облечена, Ж. Г. увила сумата от 5 000 лева, формирана от банкноти от по 20 лева и 50 лева във вестник и найлонова торбичка и отишла на уговореното за предаване на парите място. На уговорената среща, която се състояла в непосредствена близост до сградата на Д.А.Ц” ЕООД – гр.Д., намиращ се на адрес: гр.Д., бул.„Добруджа” № 42, от страна на „полицията” се явила подсъдимата Т.П.П.. Същата до този момент не била позната на Ж.Г., като последната я попитала „Ти ли си от МВР-то?”, и получила утвърдителен отговор: „Да, аз съм. Работя там”. Подсъдимата П. се засмяла и извадила от джоба на палтото си мобилен телефон и го подала на Г.. Видно от приложената по делото справка от „К.Б.М.” ЕАД, мобилен номер +359898486834 бил собственост на Т.П.П. с ЕГН ********** /л.78 от ДП/. Доближавайки телефона до ухото си, възрастната жена чула гласа на мъжа, представил й се малко преди това по домашния й телефон като полицейски служител. Непознатият мъж казал: „Майор Петков съм, давай парите и изчезвай, бягай!” Парите /5 000 лева/, които носела увити във вестник и найлонова торбичка, Ж.Г. поставила собственоръчно в отворената чанта на подсъдимата Т.П.. Като оставила парите в чантата на подсъдимата, Ж.Г. закопчала ципа на чантата й и казала: „Отивай веднага в МВР-то, за да не ти ги откраднат. Носи ги в МВР-то на Петков”. Подсъдимата Т.П. хванала чантата си с две ръце и се отдалечила, бързайки. Едва след като се прибрала у дома си, Ж.Г. се сетила да потърси дъщеря си и внучката си. Чувайки се с тях, възрастната жена разбрала, че е била измамена, като уведомила за това органите на МВР.

При разследването не е могла да бъде установена самоличността на мъжа, представил се на гр. ищец Ж.Г. за полицейски служител, съвпадащ с мъжа, уговорил срещата между Г. и подсъдимата П..

На 17.04.2014г. в часовете преди обяд звъннал домашният телефон /абонатен № 058/835616/ на 75-годишната тогава В.И.Т.. Гр. ищец В.Т. вдигнала телефонната слушалка и чула гласа на мъж, който се представил като „...д-р Димитров...”. Непознатият за Т. мъж съобщил на последната, че синът й Х. бил „...прегазен от кола...”, бил доведен в болницата, където било установено, че е необходимо да му бъде направена операция на гръбначния стълб, както и да му бъдат поставени „...златни пирони...”, защото и „...кракът му бил счупен...”. „Докторът” уведомил В.Т., че „...здравната каса няма пари...”, а операцията щяла да струва 6 000 лева. Притеснена от чутото, Т. уведомила непознатия, представил й се за медицинско лице, че разполага с паричната сума от 2000лева, като изразила съгласие да даде парите. След като възрастната жена обяснила на „доктора” къде живее, последният й казал, че ще изпрати жена, която била „...счетоводителката на здравната каса Петкова...” и на която трябва да бъде предадена паричната сума от 2 000 лева, за да започне операцията. Жената, която била представена като счетоводителката Петкова, щяла да чака В.Т. пред входа на жилищния й блок. След като съобщила номерата на банкнотите, които ще носи, които трябвало да бъдат описани от „доктора”, за да „...влязат в касата...”, и след като казала как ще бъде облечена, В.Т. поставила сумата от 2 000 лв., формирана от банкноти от по 50 лева в хартиен плик, върху който изписала имената и адреса си, и слязла от апартамента си пред входа на жилищния си блок, намиращ се в гр.Д., ж.к.„Дружба” № 29, където в непосредствена близост до жилищната сграда я чакала подс.Т.П.П., която съгласно показанията на В.Т. имала косми по брадата и устните. Възрастната жена доближила и попитала подс.Т.П.: „Вие ли сте счетоводителката на Здравната каса?” и получила утвърдителен отговор: „Да, аз съм Петкова”. Гр. ищец Т. предала на подсъдимата П. плика с намиращите се в него 2 000 лева и й казала: „Ето ви 2 000 лева”. Подсъдимата взела плика с парите и преди да си тръгне изрекла: „Аз съм Петкова. Идвам за парите за операцията”, след което се отдалечила с бърз ход. Във вечерните часове на 17.04.2014г. В.Т. била посетена от другия си син – Г. и от него разбрала, че синът й Х. е здрав и, че е била измамена.

При разследването не е могла да бъде установена самоличността на мъжа, представил се на гр. ищец В.Т. за медицинско лице, съвпадащ с мъжа, уговорил срещата между Т. и подсъдимата П..

На 22.04.2014г. в часовете след обяд, звъннал домашният телефон /абонатен № 058/839993/ на 69-годишната тогава Н.С.П. от гр.Д.. Св. П. вдигнала телефонната слушалка и чула глас на мъж, който се представил като „...д-р Илиев от Бърза помощ гр.Д.”. Непознатият за св.Н.П. мъж съобщил на същата, че синът й М. го била „...блъснала кола с пиян шофьор...” и автомобил на Бърза помощ в гр.Д. щял да го транспортира в болница в гр.Б., тъй като бил „...в много тежко състояние...”, като операцията щяла да струва 10 000 лева, защото трябвало да му сложат „...златни гвоздеи...”. Докторът уведомил св.П., че „...операцията се поема от здравната каса...”, но за започването й били необходими 2 000лв. - 3 000 лева като гаранция. Силно притеснена от чутото, св.П. уведомила непознатия, представил й се за медицинско лице, че разполага с паричната сума от 750 лева, като изразила съгласие да даде парите. След като възрастната жена обяснила на „доктора” къде живее, последният й казал, че ще изпрати жена която да вземе парите за „операцията” на сина й. Уговорена била среща пред автомивка „Ралица”, намираща се по ул.„Ген. Столетов” в гр.Д.. „Докторът” не дал описание на жената, с която трябвало да се срещне П., но казал на последната да не затваря телефона си, докато не се срещне с изпратената от него жена и след като й предаде парите, да се върне в къщи и да му каже, че е предала парите. Св.Н.П. поставила паричната сума от 750 лв. в хартиен плик, написала върху него имената си и тръгнала към мястото на уговорената срещу. Излизайки от дома си обаче, П. първо потърсила своя съсед и свидетел по делото П. Т. П., споделила му за телефонния разговор, който провела малко преди това, и го помолила да я придружи. Св.П., чувайки разказаното му от св.П. се досетил, че в случая става въпрос за „телефонна измама” и тръгнал със съседката си, като взел от нея плика с парите. По пътя двамата срещнали друг свой съсед – Д., като й разказали за разговора с „доктора” и я помолили да се обади в полицията. Свидетелите П. и П. изчаквали на мястото, но никой не идвал. Докато чакали, св.П. се свързал по телефона със свой познат от Центъра за спешна медицинска помощ – гр.Д. и от него научил, че там не е постъпвала информация за катастрофа с пострадало лице. Също така, след като св.П. дала мобилният номер на сина си М., П. успял да се свърже с него и установил, че нищо лошо не се е случило с него. Не след дълго, покрай свидетелите П. и П. преминала подс.Т. П. П., която след като подминала автомивката се спряла, като започнала да говори по мобилния си телефон. Свидетелят П. доближил подс.Т. П. и я запитал: „Ела тука да те видя, ти ли дойде тука за парите?” Като чула въпроса на св.П., подс.Т.П. пъхнала телефона в джоба на палтото си и без да продума, каквото й да било, тръгнала да се отдалечава с бърз ход. Св.П. осъществил граждански арест и задържал подсъдимата, която се опитвала да се отдалечи. Подсъдимата, видимо уплашена започнала да вика „Пусни ме, нищо не знам, пусни ме, нищо не знам...”, като се дърпала, опитвайки се да се отскубне от ръцете на П.. С помощна на Г., собственика на автомивка „Ралица”, подс.Т.П. била задържана до пристигането на полицейски екип, изпратен на място по сигнал, подаден в Първо РУ на МВР – Д. от лицето Д., споменато по-горе. На място пристигнали полицейски служители от Първо РУ на МВР – гр. Д., един от които бил и свидетелят Станислав И. ***, които отвели задържаната от граждани подсъдима Т.П.П.. Паричната сума от 750 лева, която св.П. имала намерение да предаде, за да бъде лекуван синът й, останали във владение на последната.

При разследването не е могла да бъде установена самоличността на мъжа, представил се на св.П. за медицинско лице, съвпадащ с мъжа, уговорил срещата между св.П. и подсъдимата Т. П..

При разследването се установило, че непознатите мъже, представили се съответно като „Петков от МВР”, „д-р Димитров” и „д-р Илиев от Бърза помощ – Д.”, провеждали телефонни разговори с Ж.Г., В.Т. и Ненка П. чрез СИМ-карти с абонатни номера 0894 027 325 и 0897 442 643, регистрирани на името на едно и също лице – св.М.Р.М. от гр.Пловдив.

Така описаната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства - справки от мобилни оператори, писма и разпечатки от мобилни оператори, фотоалбуми, протоколи от разпознаване на лица, СГЕ № 20 от 28.05.2016г., както и от показанията на свидетелите Ж.К.Г., В.И.Т., Н.С.П., М.Д.Ч., И. К. К., П. Т. П., С. И. С., Р. Е. Радушев, П.Г. П и В. Й.П.. Тази еднопосочна съвкупност от взаимно допълващи се и препотвърждаващи се гласни и писмени доказателствени средства, съчетани със специализираните знания и умения на графолозите и техните експертни заключения, категорично оборват лансираната от подсъдимата Т.П.П. версия, която е непохватно поддържана, като съдът приема нейните обяснения като преднамерени, противоречиви и явно недостоверни. Тука следва да бъде отбелязано и следното, че за правнозначимите факти и обстоятелства обаче, подсъдимата се е възползвала от правото си да не дава обяснения, задавайки въпроса: „Може ли да не отговарям?”, както и заявявайки, че не си спомня.

Въззивната инстанция намира, че ДРС правилно е кредитирал изцяло дадените от свидетелите показания, тъй като същите са логични, последователни, безпротиворечиви, безпристрастни, взаимно допълващи се и са подкрепени от всички събрани и приложени по делото доказателства. Установените противоречия са били подробно коментирани в мотивите към постановената присъда. Правилно ДРС е отчел, че и трите пострадали лица В.Т., Ж.Г. и Ненка П., до момента на инкриминираните деяния не са имали връзка помежду си, като в същото време разкриват подробно механизма на престъпните деяния, който е изключително сходен. От това обстоятелство, макар и косвено, след съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, правилно е извлечен правно обоснования извод, че именно подс.Т. П. П. е била и на трите „срещи” с Т., Г. и П., именно с целта да получи инкриминираните суми посочени по-горе.

Правилно решаващият съд е приел, че обстоятелството, че е извършено разпознаване по снимки, а не в присъствието на самото лице, в случая не е от категорията на съществените процесуални нарушения предвид следното: Действително, извършените разпознавания са били проведени при условията на чл.171 ал.4 от НПК, съгласно която разпоредба, когато не е възможно да се покаже самото лице, се показва негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност. В случая, към момента на провеждане на разпознаването, по описа на Първо РУ на МВР – Д. са били образувани три досъдебни производства срещу „неизвестен извършител”, за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, с пострадали лица Ж.Г., Ненка П. и В.Т., като и по трите досъдебни производства е нямало конституирано обвиняемо лице. Тези производства са били обединени с постановление на районен прокурор в д.п. № 401/2014г. на 02.10.2014г., значително време по-късно от извършване на разпознаването. Към момента на извършване на действието по разпознаването, разследващите органи не са били събрали достатъчно доказателства, че подс.Т.П. е извършител на процесните деяния, респективно са разследвали всички възможни следствени версии. С оглед изложеното съдът счита, че към датата на провеждане на разпознаването не е било възможно да се покаже самото лице, поради което и разпознаването е било извършено по снимки. Това е било възможно вече към един по-късен момент, когато разследващите са били събрали достатъчно доказателства за привличането на Т.П. П. в качеството на обвиняема. Правилно е отбелязано, че на досъдебното производство подс.Т.П.П. е била обявена за общодържавно издирване с телеграма № 20044/23.05.2014г. на ГД „НП” /л.143 от д.п./, поради което правилно не са приети доводите на защитата, че подсъдимата е била винаги на разположение на органите на досъдебното производство. Ето защо, като е предприето разпознаване по снимки, не е допуснато нарушение по чл.171 ал.4 от НПК. Извън това, протоколът за разпознаване в случая, съвсем не е единственото доказателствено средство за авторството на деянието.

Ето защо, съдът правилно е намерил, че наред с гласните доказателствени източници, авторството на деянието е безспорно установено и от протоколите за разпознаване /л. 63-64 и л.л. 60-62/. Както В.Т., така и Ж.Г. независимо една от друга са разпознали именно подсъдимата Т.П.П., като един от извършителите, като са посочили и устойчивите белези, по които са направили това, а те напълно съвпадат със заявеното от тях в проведените непосредствено преди разпознаванията разпити. С оглед изложеното, ДРС правилно е намерил доводите на защитата на подсъдимата, за процесуална негодност на разпознаването като процесуално-следствено действие за неоснователни.

Относно доводите на адв.А., че органите на досъдебното производство е следвало да разследват и други лица по делото, както и да разкрият истинския извършител на деянието, то правилно е констатирано, че в настоящия случай представителят на държавното обвинение е повдигнал обвинение с обвинителния акт на Т.П.П. за престъпление измама, извършено в съучастие, като съизвършител с неустановено при разследването лице. С обвинителния акт няма повдигнати обвинения и на други лица, поради което и съдебния състав дължи произнасяне по въпроса има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимата Т.П., извършено ли е виновно, както и съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация /чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК/.

Ето защо, обстоятелството дали има и други лица, които се явяват „явният извършител на деянието” или не, както и кое е неустановеното при разследването лице, явяващо се съучастник на подс.Т. П., са все обстоятелства, които остават извън предмета на доказване по делото, определен съобразно чл.102 от НПК.

Относно направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при разпитите на пострадалите лица на досъдебното производство, както и в съдебна фаза, правилно Районен съд гр.Д. ги е приел за неоснователни по следните съображения:

В досъдебното производство Ж.К.Г., В.И.Т. и Н.С.П. са били разпитани в качеството на свидетели от орган на досъдебното производство през месец април 2014г. Ноторно известно е, че дадено лице придобива качеството на обвиняем с факта на привличането му като обвиняем и предявяването на постановлението. Към датата на провеждането на техните разпити в качеството им на свидетели по делото, не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, като подс.Т.П.П. е била привлечена в качеството на обвиняем на 17.12.2014г., на която дата е било предявено и постановлението за привличане на обвиняем /л.22 от ДП/. Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от НПК, обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие. Съвсем логично, тази разпоредба намира приложение единствено, когато има конституиран обвиняем. При положение, че към датата на провеждане на разпита на пострадалите лица, не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, то няма как да възникне и задължение за уведомяване на защитника му. Настоящата съдебна инстанция установи, че са спазени и правилата за провеждане на разпитите на свидетели в съдебно заседание.

Фактическата обстановка по делото Районен съд гр.Д. е установил, след внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали, както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им. Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимата обстоятелства. Въз основа на събраните доказателства в първата инстанция Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни. Първоинстанционният съд е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след задълбочената им преценка обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимата е извършила виновно деянието предмет в обвинителния акт. Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от всички приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване са направени без да са тълкувани превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Във връзка с казаното по-горе Районният съд е изложил убедителни съображения, които напълно се споделят от настоящия състав и не е нужно да бъдат преповтаряни.

С присъдата от 09.03.2017г. е даден отговор на кръга от въпроси, включени в чл.301 ал.1 от НПК, като приетата за установена фактическа обстановка напълно се подкрепя от събрания доказателствен материал.

Доколкото са констатирани противоречия по делото, те са били много обстойно анализирани, като Районният съд е изложил изключително подробни съображения относно тях и с присъдата си е дал аргументиран и обоснован отговор защо приема едни, а дискредитира други доказателства. В своите мотиви ДРС обстойно е анализирал и подробно изложил съображенията си относно извършеното деяние от подс.Т. П.П. и доказателствата които го подкрепят, поради което настоящата въззивна инстанция изцяло ги подкрепя, съгласна е с изложеното и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. ДРС правилно е намерил за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

Въз основа на изложеното въззивната инстанция намира за безспорно установено и доказано по делото, че подс.Т. П. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.210 ал.1 т.1 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което именно и е повдигнато обвинение посредством внесения пред първата инстанция обвинителен акт.

Законосъобразно са приобщени към материалите по делото и писмените доказателства, имащи значение за изхода на същото, разкриващи релевантни за делото факти на основание чл.283 от НПК, и правилно така събраните и приобщени към делото доказателствени средства са ползвани от решаващия съд при постановяване на присъдата си. Първоинстанционният съд след спазване на изискванията на разпоредбите на чл.102 и чл.136 от НПК е извършил подробен анализ на релевантните за предмета на доказване обстоятелства и на тази база е постановил своя съдебен акт.

Тука следва да бъде отбелязано следното: настоящият състав, разполагайки с правомощието да проверява по същество вътрешното убеждение на инстанцията по същество относно приетите за установени факти, включени в предмета на доказване намира, че фактическите изводи на районния съд относно авторството на жалбоподателката като извършител на инкриминираното деяние е правилен. Вече бе отбелязано, че за правнозначимите факти и обстоятелства обаче, подсъдимата се е възползвала от правото си да не дава обяснения, задавайки въпроса: „Може ли да не отговарям?”, както и заявявайки, че не си спомня.

По време на досъдебното разследване е отказала, в качеството си на обвиняема да дава обяснения за извършеното от нея деяние. От една страна нейните обяснения са доказателствено средство /арг. чл.115 от НПК/, но и средство за защита, което тя упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и районният съд извършва точно това. Ето защо, извода за авторството на инкриминираното деяние е изграден върху всички останали доказателства. В този смисъл не може да бъде удовлетворено искането за оневиняване.

С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че материалният закон е приложен правилно, а претенцията на жалбоподателката да бъде оневинена несериозна, като съдебния акт на районният съд следва да остане в сила. Още повече, че първоинстанционният съд е взел пред вид всички останали доказателства по делото.

Освен имуществото, предмет на измамата е и личността на измамения, у когото е било възбудено или поддържано заблуждение или е използвана неговата неопитност и неосведоменост, в резултат на което той е бил подведен да извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна вреда.

В настоящия случай, правилно решаващият съд, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства намерил за безспорно установено, че подс.Т.П. е осъществила една от формите на изпълнителното деяние, визирани в чл.209 ал.1 от НК, а именно – “поддържане”. Характерно за тази форма /както и за изпълнителното деяние “възбуждане”/ е, че чрез нея се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти или обстоятелства. Безспорно е установено, че подсъдимата Т.П. е поддържала заблуждение у Ж.Г., В.Т. и Ненка П.. Това е така, защото у изброените лица, подсъдимата е формирала неправилна представа относно условията, при които се извършва акта на имущественото разпореждане с паричните суми, както и, че имотната вреда е настъпила, като пряко следствие от това имуществено разпореждане.

От обективна страна подсъдимата е осъществила фактическия състав на престъплението чрез действие – използвала е заблуждението на св.Ж. К.Г., Величка И. Т. и Ненка С.П. и с това им причинила имотна вреда в размер на 5 000лв. за първата и 2 000лв. за втората, а по отношение на Н.П. /750лв./ деянието е останало недовършено, в стадия на опита по независещи от дееца причини.

Според наказателноправната теория, неправилната представа на измаменото лице се отнася до правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на разпореждане със собственото си имущество. Тази представа е от съществено значение за вземане на решението за разпореждане с имуществения предмет. Ако измаменият не е формирал такава представа, той не би се разпоредил с имуществото си. В процесния случай, пострадалите лица са извършили акт на имуществено разпореждане като са предали парите на подсъдимата считайки, че в първия случай Ж.Г. предала 5 000лв. на посредник /жена работеща в МВР/, която ще предаде парите на „майор Петков от МВР” който и съобщил, че дъщеря й и зет й са катастрофирали, като при случилото се пътнотранспортно произшествие загинало и 6-годишно дете, поради което същият щял „...всичко да оправи...”. Във втория случай В.Т. предала на подс.П. 2 000лв. считайки, че предава парите на посредник /счетоводителката на здравната каса/ която ще предаде парите на „д-р Димитров”, който и съобщил, че синът й Х. бил „...прегазен от кола...”, бил доведен в болницата, където било установено, че е необходимо да му бъде направена операция на гръбначния стълб и да му бъдат поставени „златни пирони...”, защото „кракът му бил счупен”. „Докторът” уведомил В.Т., че „...здравната каса няма пари...”, че ще изпрати жена, която била „счетоводителката на здравната каса Петкова”, на която трябвало да бъде предадена паричната сума за да започне операцията и да оправи нещата по този начин. В третия случай Н.П. трябвало да предаде 750лв. считайки, че предава парите на жена която ще предаде парите на „д-р Илиев от Бърза помощ гр.Д.”, който и съобщил, че синът й М. бил блъснат от кола с пиян шофьор и автомобил на Бърза помощ в гр.Д. трябвало да го транспортира в болница в гр.Б., тъй като бил „в много тежко състояние”. Така също трябвало да му сложат „златни гвоздеи”, като „Докторът уведомил св.П., че операцията се поема от здравната каса...”, но за започването й били необходими 2 000 - 3 000лв. като гаранция. Непознатият, представил се за медицинско лице и казал, че ще изпрати жена, който да вземе парите за „операцията” на сина й. В този случай обаче деянието е останало недовършено, в стадия на опита, по независещи от дееца причини.

Действайки като посредник между неустановено при разследването лице и Ж.Г., В.Т. и Ненка П., и най-вече, представяйки се на Г. и Т. за длъжностно лице /служител на МВР и служител на Здравна каса/, което ще получи пари за да се „оправи” случай, свързан със смърт при ПТП с участието на сина на Г. и за да се лекуват синовете на Т. и П., подсъдимата е поддържала заблуждение у пострадалите лица, т.е. затвърдила е у тях неверни представи относно съществуването на определени факти и обстоятелства /мними пътнотранспортни произшествия и липсваща необходимост от парични средства за прикриване участието на сина на Г. в пътнотранспортно произшествие и за лекуване на пострадали лица, родственици на Т. и П./, които вече са били създадени /възбудени/ дистанционно /по телефон/ от друго лице, неустановено при разследването. Поддържането на заблуждение у Ж.Г., В.Т. и Ненка П. относно създадените от друго лице неверни представи е мотивирало всяка една от тях, да направи имуществено разпореждане, като предостави на подс.П. различни по размер суми. Ако невярната представа относно действителната необходимост от парични средства, създадена от неустановено при разследването лице, не е била поддържана от подс.Т.П., то Г., Т. и П. не биха се разпоредили със свое имущество /пари/. Гр. ищци Ж.Г. и В.Т. са били допълнително мотивирани да направят фактическо /имуществено/ разпореждане и поради обстоятелството, че подсъдимата им се е представила за длъжностно лице, качество, каквото в действителност не е притежавала и което определя квалифициращият признак по чл.210 ал.1 т.1 пр. 1-во от НК.

Отношенията между подс.Т.П.П., която е поддържала заблуждение у пострадалите лица и неустановеното при разследването лице, което по телефон е възбудило /създало/ това заблуждение у същите лица, представляват отношения между съизвършители на едно и също наказуемо от закона деяние. Подс.Т.П. е извършила деянието в съучастие, като извършител с друго лице – извършител, тъй като самостоятелно е осъществила всички елементи на изпълнителното деяние - поддържане на заблуждение. Т.е., престъплението е извършено при особена форма на извършителство, а именно – съизвършителство.

Престъплението измама е резултатно увреждащо престъпление и се характеризира с неблагоприятно изменение в съотношението между активите и пасивите на увреденото чуждо имущество. Това неблагоприятно изменение безспорно се доказва от събраните по делото доказателства по отношение имуществото на пострадалите лица. Престъплението е реализирано в условията на продължавано престъпление посредством три деяния, субсимиращи състав на едно и също престъпление, като отделните деяния са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, еднородност на вината, като всяко следващо деяние е продължение на предшестващото.

От субективна страна подс.Т.П. е действала при форма на вината пряк умисъл - съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им. Същевременно при осъществяване на изпълнителното деяние подс.П. е преследвала користна цел - да набави за себе си имотна облага, т.е. целяла е в собственото и имущество да настъпят благоприятни изменения. Безспорно е установено, че подсъдимата е получила лично инкриминираните суми в първите два случая, като престъплението е довършено с настъпването на имотната вреда за пострадалите. Паричните суми са напуснали патримониума на пострадалите и са преминали във фактическата власт на подсъдимата. С това престъплението е довършено и се намира в своята крайна фаза. Характерна е особената причинно-следствена връзка между деянието и престъпния резултат. Имотната вреда настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, което пък е следствие от неправилната представа на това лице относно основанието или условията на разпореждането. Така също подс.Т.П.П. безспорно е съзнавала, че е участник в измамна схема, като е действала с пряк умисъл и с користна цел. Свидетелските показания говорят, че подсъдимата безспорно е съзнавала необичайността на ситуацията, съзнавала е незаконосъобразния характер на дейността си, но въпреки това е осъществила деянието. По отношение на третия случай вече бе казано, че деянието е останало недовършено, в стадия на опита поради независещи от подсъдимата причини.

Поддържането на заблуждение от подсъдимата и настъпилите за Ж.Г. и В.Т. имуществени вреди са били в причинно-следствена връзка. Мотивирани от погрешната представа, формирана от подс.Т.П., Ж.Г. и В.Т. са извършили акт на имуществено разпореждане и по този начин е настъпил и престъпния резултат – имотната вреда. Тя може да настъпи както в имуществото на измаменото лице, така и в това на трето лице. За съставомерността на деянието не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения. При това без правно значение е обстоятелството, подс.Т.П. облагодетелствала ли се е или не, т.е. изразходвала ли е подсъдимата получените суми за свои нужди или не, както и предала ли ги е на трети лица или не, са правно ирелевантни обстоятелства.

По отношение на всички направени пред първата инстанция възражения от страна на подсъдимата и нейния адвокат, съдия-докладчика е отговорил изчерпателно и в цялост с мотивите към постановената присъда, с които настоящата съдебна инстанция е изцяло съгласна и напълно кредитира.

Освен това настоящата инстанция упражни и правомощието си по повод направените оплаквания да провери спазването и на процесуалните правила, гарантиращи правилност на формираното вътрешно убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. В тази връзка следва да се посочи, че съдът няма процесуално задължение при решаване въпросите по чл.301 ал.1 от НПК да използва единствено и само преки доказателства. Постановяването на осъдителна присъда въз основа и на косвени доказателства, не е процесуално недопустимо щом съдът при преценка и анализ на доказателствата е направил единствено възможен и безпротиворечив извод, в случая за авторството на въззивника като извършител на инкриминираното деяние. По настоящото дело районният съд е сторил това, след като е изпълнил задължението си по чл.303 ал.2 от НПК, по отношение както вече бе казано по-горе обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства. Първоинстанционният съд в съответствие с чл.107 ал.5 от НПК е извършил анализ на доказателствения материал, въз основа на който е обосновал извода си за достоверността на установеното, относно механизма и авторството на подсъдимата по инкриминираното деяние. При положение, че съдът прави извода си в тази част след съпоставка с обективни доказателствени източници, констатациите за едностранчивост и избирателен подход при проверка на доказателствата е лишен от основание. Ето защо настоящият състав приема, че направените оплаквания за нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, с оглед основанието за нарушение при установяване на фактите, относно авторството на подсъдимата като извършител на процесното деяние е необосновано. Всъщност недоволството от мотивите на първоинстанционната присъда не са от неизпълнение на задълженията по оценка на доказателствата, а по скоро от техния резултат.

Причините за извършване на престъплението, със сигурност следва да се отдадат на ниското правно съзнание и култура на подсъдимата, стремежът и към бързо и лесно облагодетелстване по неправомерен начин, незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила и норми.

При определяне вида и размера на наказанието – „лишаване от свобода“ за срок от една година, районният съд е преценил правилно степента на обществена опасност на деянието, съпоставил е подбудите на дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на образувани други наказателни производства, като по този начин съдът е отчел, че биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция, залегнали в чл.36 ал.1 от НК.

По отношение на подсъдимата Т.П.П. са налице предпоставките за прилагане института на „условното осъждане”: наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, към момента на извършване на деянието подс.Т.П. не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, като съдът правилно е намерил, че за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимата не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното и наказание. Въззивната инстанция споделя становището на районния съд, че самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание са в състояние да окажат върху подсъдимата Т. П. П. и върху останалите граждани нужното наказателно - поправително и предупредително въздействие. Не на последно място следва да се отчете и специфичния момент на условното осъждане - в случай, че подсъдимата Т.П. в изпитателния срок извърши друго престъпление, постановеното с обжалваната присъда наказание ще бъде приведено в сила.

Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че наказанието на подсъдимата не следва да бъде индивидуализирано съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като в конкретния случай, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. При съществуващите данни за подсъдимата Т.П.П., едно последващо намаляване размера на така определеното наказание, в каквато насока е едното от исканията и, би било явно несправедливо и не би изпълнило целите на наказателна репресия, визирани в чл.36 от НК.

Безспорно е, че сред отегчаващите отговорността обстоятелства не са отчетени проявеното упорство в преследване на набелязаната цел, фрапиращата злоупотреба с оказаното доверие, демонстрираната спрямо пострадалите и разследващите явна наглост. Допълнително следва да се отбележи, че колкото наивно и юридически неграмотно е било поведението на пострадалите лица, толкова безразсъдни, необезпечени и зле прикрити са били постъпките на подсъдимата. Тези обстоятелства недвусмислено предопределят невисоката обществена опасност на извършеното, предвид естеството на другите посегателства от този вид. Съчетанието на този извод с позитивните данни за личността на П. и съществуващия относителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, не налагат преразглеждане на наложеното от първоинстанционния съд наказание и определения за неговото изпълнение начин. Именно поради това няма основание да се приеме, че е допусната явна несправедливост и възраженията на адвоката на подсъдимата П. следва да бъдат оставени без уважение.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати процесуални нарушения. На страните е била предоставена възможност да упражнят правата си в пълен обем, поради което липсват предпоставки за отменяване на присъдата. Липсват предпоставки за постановяване на друг резултат и касателно гражданско осъдителната част. Обосновано е ангажирана отговорността на подс.П. по реда на чл.45 от ЗЗД, чрез осъждането и да заплати присъдените обезщетения за нанесените на Ж.К.Г. и наследниците на В.И.Т. имуществени вреди.

Предвид изложените фактически констатации и правни изводи, жалбата на подсъдимата е неоснователна. Поднадзорната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, като липсват основания за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда Присъда № 16 от 09.03.2017г., постановена от РС – гр.Д. по н.о.х.д. № 98 по описа за 2015г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.