Р Е Ш Е Н И Е

№ 64, 16.08.2017г.; гр.Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Д.кият окръжен съд, наказателно отделение

На шестнадесети август две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател  Петър Монев

Членове: Деница Петрова

Калиптен Алид

Секретар  Павлина Пенева

Прокурор  Наталия Станчева

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова ч.н.д. № 279 по описа за 2017година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал. І от ЗПИИРКОРНФС / Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган – решение за налагане на финансова санкция издадено от Bonnen & Transacties Transactiemod, Н., засягащо българския гражданин Д.А.Д. , роден на ***г., с последен известен адрес ***.

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище уважаване на искането.

От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че се касае за българския гражданин Д.А.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***

Засегнатото лице, редовно призовано не се явява, като не представя доказателства за уважителни причини за неявяваването си, поради което и на основание чл.16 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС ,съгласно която разпоредба неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото, съдът даде ход на делото.

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение, постановено на 25.10.2016, влязло в сила на 06.12.2016. по преписка ***на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдиято / GJIB/, издадено от Bonnen & Transacties Transactiemod, Н., с което на българския гражданин Д.А.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция –глоба за нарушение, квалифицирано по чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Н.. С решението на несъдебния орган е наложена глоба на българския гражданин в размер на 90 евро за извършено на 08.03.2016г. нарушение, изразяващо се в това, че при движение през нощта в населено място `s-*** /Х./, Л. задните светлини на превозното средство не светят едновременно с предните. Съгласно удостоверението финансовата санкция е за сумата от 90 евро /глоба/ , който е общия размер на сумата, чието признаване се иска.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен несъдебен орган за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – гр.Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, по смисъла на нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая- акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган . Доколкото в удостоверение се иска признаване на сумата за глобата в размер на 90 евро , като не са включени разноските / видно от решението, възлизащи на 9 евро/ решението на съда следва да се ограничи в сумата по отношение на която се иска признаване-90 евро.

Деянието, осъществени от засегнатото лице Д.А.Д. , роден на ***г., с ЕГН ********** попада сред изброените в чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС – а именно –чл.30 ал.2 т.1 – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се прави проверка за двойна наказуемост.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС и отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. Срещу Д.А.Д. за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция –няма данни за такова. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението е повече от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност / съответно административнонаказателна/ отговорност за деянието, предмет на решението. Производството срещу Д.А.Д. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като Д. е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение , предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентния орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение. Тъй като се касае до несъдебен орган изрично в удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.

Както вече се посочи не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.

С оглед на обстоятелството, че Д.А.Д. , роден на ***г., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес *** т.е. местоживеенето му е на територията на Р България, съдът намира че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро/ , или– 90 евро -глоба за извършенF нарушение са равностойни на 176,02 лв към датата на решението за налагане на финансова санкция -25.10.2016г.. т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата от 176,02 лв.

По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция – решение -, постановено на 25.10.2016, влязло в сила на 06.12.2016. по преписка ***на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдиято / GJIB/, издадено от ***, Н., с което на българския гражданин Д.А.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция –глоба за нарушение, квалифицирано по чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Н.., в размер на 90 евро, равностойни на 176,02 лв по курс на Българска Народна Банка към датата на решението за налагане на финансова санкция -25.10.2016г..

Препис от настоящото решение, ведно с решение за налагане на финансова санкция- решение -, постановено на 25.10.2016, влязло в сила на 06.12.2016. по преписка ***на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдиято / GJIB/, издадено от ***, Н./, да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от съобщаването му.

Председател: Членове: 1.

2.