П Р О Т О К О Л

21.08.2017г., гр. Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и първи август две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар – ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА

Прокурор – РУМЯНА ЖЕЛЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия Монев

ВЧНД № 287 по описа за 2017 год.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГР. ДОБРИЧ – Редовно призована, представлява се от прокурор ЖЕЛЕВА

ОБВИНЯЕМИЯТ – Г.С.Г. – Редовно призован, воден от органите на ОЗ “Охрана” гр. Добрич, явява се лично и с адв. И.Ц. от ДАК, редовно упълномощен от досъдебното производство.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

АДВ. Ц. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед липсата на процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ снема самоличността на обвиняемия.

Г.С.Г. - роден на ***г. в гр.Варна, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с настоящ адрес:***, с ЕГН**********.

На основание чл. 274 от НПК съдът разяснява на обвиняемия правото му на отвод срещу членовете на състава, прокурора и секретаря, както и правата му, предвидени в НПК.

АДВ. Ц. – Нямаме възражения срещу състава на съда, прокурора и секретаря. Доверителят ми е запознат с правата си съобразно НПК.

Съдът запитва страните имат ли искания по доказателствата.

АДВ. Ц. - Поддържаме жалбата.

Нямаме други искания по доказателствата. Няма за сочим други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ – Считаме, че жалбата е неоснователна.

Няма да сочим други доказателства.

С оглед липсата на други искания по доказателствата, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ц. – Поддържаме изцяло жалбата. Основното ми притеснение относно тази мярка, която е наложена от Районен съд Добрич е че, моят клиент е изнесъл един остър миокарден инфаркт, през 2011г. В последствие когато е бил задържан в Първо РУ на следващата година 2012г., точно не мога да кажа юли или август е задържан и отново е направил инфаркт. Там е лежал само в бърза помощ, и от там е напуснал отново. Считам, че тази мярка е твърде тежка за неговото здравословно състояние.Той има постоянен адрес, не се укривал, има две малки деца, наистина в актовете за раждане за децата той не фигурира, защото е бил в затвора, когато се е родил големия Стойчо, доколкото си спомням се казваше. Сега в момента докато подадем молбата, те пък взеха че го задържаха и на другото дете не може да фигурира в акта за раждане. Това са основните моменти при него, поради тази причина ще молим поради здравословното му състояние, два пъти съм ходил в ареста, често го водят от килията, твърде е тежко е жежко за него и през половин час го вадят малко да вземе въздух. Притеснява ме състояние, физическото, здравословното и считам, че една мярка „домашен арест“, той си има постоянен адрес, би била изпълнила превенцията да не извърши друго престъпление.Ще направи всичко възможно да помага на жена си да гледа малкото дете. Считам, че това е основният мотив да пусна тази жалба. По възможност да бъде под „домашен арест“. Не визирам делото, досъдебното производство е приключило според мен, то е ясно там, че имаме вина, не го оспорвам.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата неоснователна. От събраните доказателства се установява, той е извършил деянието за което е повдигнато съответното обвинение. Освен това деянието е извършено при условията на опасен рецидив.В предвид на което считам, че в случая е налице задължителна хипотеза на чл.63 ал.2 т.1 от НПК, по отношение на същия да бъде взета най-тежката мярка „Задържане под стража“.В този смисъл да потвърдите определението на Районен съд Добрич.

Съдът предоставя на обвиняемият последна дума.

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. – Ако може по лека мярка.

Съжалявам много за постъпката си. Моля за мярка „Домашен арест“

След изслушване последната дума на обвиняемия, съдът се оттегли на тайно съвещание, след което обяви публично своя съдебен акт в присъствието на страните.

Съдът, след като се запозна с материалите по досъдебно производство и след преценка на доводите на страните, намира че искането за изменение на мярката за неотклонение от "Задържане под стража" в друга по-лека е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Производството е по реда на чл.64 ал.VІІ и сл. от НПК.

Съдът е сезиран с жалба от обвиняемия Г., чрез неговия защитник адв.И.Ц.,***, с което спрямо него е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

Г.С.Г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.206 ал.3, предл.второ във вр. с ал.1 във вр. с чл.29 ал.1, буква „а“ от НК, като деянието представлява тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до десет години.

За да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение по досъдебното производство по принцип следва да са налице няколко кумулативно дадени признака, а именно обвинението да е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода; от данните по делото да може да се направи обосновано предположение, че именно задържаният е автор на престъплението, за което е обвинен и да са налице данни за реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление.

Безспорно от данните по делото към настоящия момент се констатира, че са налице достатъчно писмени и гласни доказателства, които да обосноват извод, че именно Г.Г. е извършител на посоченото деяние.Освен всичко това деянието, в извършване, на което е обвинен Г.Г. се характеризира с висока обществена опасност и морална укоримост, в този смисъл се касае за тежко престъпление. В тази насока са не само депозираните от обвиняемия обяснения с характер на самопризнание, но и показанията на разпитаните свидетели, изготвения протокол за отговорно пазене, заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, т.е. валидно повдигнатото обвинение и наличните доказателства, сочещи Г. като извършител на престъпното посегателство против собствеността, водят съда до извод, че са налице първите предпоставки за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил процесното престъпление, което е наказуемо с „лишаване от свобода” от три до десет години.

Безспорно е налице и другата предпоставка, а именно реалната опасност обвиняемият Г. да се укрие или да извърши и друго престъпление. Този извод се обосновава на първо място от съдебното му минало.От приложената справка за съдимост се установява, че същият е многократно осъждан за различни престъпления против собствеността, тоест има обременено съдебно минало, което го характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. В хода на досъдебното производство, същият е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма №3346/2017г. Всички тези обстоятелства, както и поотделно, така и в тяхната съвкупност могат да доведат до единствения възможен и категоричен извод, че по отношение на обвиняемия е налице и третата кумулативно предвидена предпоставка, дадена в условията на алтернативност, а именно, че е налице както реална опасност да се укрие, така и да извърши ново престъпление.

Освен това следва да се посочи, че в конкретния случай предвид разпоредбата на чл.63 ал.2 т.1 пр.2 от НПК, реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши и други престъпления се презюмира от закона , тъй като същия е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив.Тази опасност не само не се оборва, но и се подкрепя от останалите събрани по досъдебното производство доказателства.

Отделно от това все пак трябва да се отчете и фактът, отчетен и от първоинстанционния съд, че разследването е в ранен стадий, като предстои и събиране на нови доказателства, включително и оневиняващи такива, съгласно разпоредбата на чл.107 ал.3 от НПК.

Опасността от извършване на престъпление при евентуална промяна на мярката за неотклонение, респ. отмяна на определението на РС-Добрич е реална, а не хипотетична и този свой извод съдът базира на предходните осъждания на Г. и останалите обстоятелства, които вече бяха коментирани по-горе.

По отношение на твърдението за родени през 2013г. и 2017г., две негови деца, за които той полага грижи, съдът установи, че в представените две Удостоврения за раждане на децата – С.Р.Б.и Сава Росицов Бонев, е посочена само майка, а бащата е неизвестен, т.е. липсват доказателства в тази насока, поради което не би следвало да се взема предвид това обстоятелство, още повече, че само по себе си то не е достатъчно да обоснове по-лека мярка за неотклонение. Раждането на две деца на обвиняемия, както правилно е приел и районният съд, не е го е разубедило да извърши престъплението, а видно от свидетелството му за съдимост той през повечето време в последните години се намира в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и не е полагал грижа към никого от близките си.

Към настоящият момент липсват данни обв.Г. да страда от заболяване, въпреки твърдяния от защитата инфаркт от 2011г., което дори хипотетично да прави невъзможно пребиваването му в местата за лишаване от свобода, респ. налагането спрямо него на най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража". Следва да се има предвид, че при настъпване на такива и възникнала необходимост от медицински грижи, съществува възможност същият да бъде преместен в специализираните болници към местата за лишаване от свобода. При спешни случаи и обостряне на състоянието на обвиняемия, може да се поискат консултации и съответно лечение по реда, предвиден в чл.255 от ЗИНЗС и Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, както е отчел и ДРС.

Казаното дотук индицира извода за наличие на висока обществена опасност както на деянието, така и на обвиняемия Г.Г., поради което настоящата съдебна инстанция счита, че определението на ДРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено, тъй като към настоящия момент единствената адекватна мярка за неотклонение, която би била в съответствие с целите по чл.57 от НПК се явява „Задържане под стража”.

Предвид изложените съображения, Добричкият окръжен съд на основание чл.64 ал.VIII от НПК,

О П Р Е Д Е Л И: №263

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 511/14.08.2017г. постановено по ЧНД № 1053/2017г., по описа на Районен съд гр. Добрич, с което по отношение на Г.С.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,обвиняем по досъдебно производство № 1038/2016г. по описа на Първо РУ на МВР гр. Добрич, е взета мярка за неотклонение “ Задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ.

ПРЕПИС от определението да се приложи по досъдебното производство и да се изпрати на Районна прокуратура-гр.Добрич за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Делото приключи в 14:10 часа.

Протоколът е изготвен на 21.08.2017г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: