Р Е Ш Е Н И Е

№ 218 , гр. Добрич, 14.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 246 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 7758/09.05.2017 г., подадена от пълномощника на ответника „***“ ЕООД против решение № 349/ 19.04.2017 г. по гр. д. № 46/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с която е бил осъден да заплати на Ж.И.Е. следните парични суми: в размер на 503 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.01.2017 г.) до окончателното плащане; в размер на 1006 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.01.2017 г.) до окончателното плащане; сума в размер на 311. 38 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 13 дни за 2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.01.2017 г.) до окончателното плащане, както и в частта на осъждането му да и заплати сумата от 640. 39 лв., представляваща сбор от неплатен остатък от трудови възнаграждения по чл. 242 от КТ (в това число в размер на 394. 30 лева за месец октомври 2016 г. и в размер на 246. 09 лева за отработените 14 дни през месец ноември 2016 г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.01.2017 г.) до окончателното плащане, както и в частта, в която са му възложени сторените от ищцата съдебно деловодни разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. В разрез със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приел исковете за основатени въз основа на липса на положен подпис на ищцата във ведомостите за заплати. Приложените 2 бр. РКО установявали реално плащане. Това била и практиката в предприятието, което се установявало от гласните доказателства по делото. Трудовите възнаграждения на ищцата били за месеците октомври и ноември 2016 г. били изплатени предварително поради затрудненото и финансово състояние. Районният съд кредитирал изцяло показанията на св. Е. – М., дъщеря на ищцата, която освен това не била и очевидец на отношенията между майка и и работодателя. Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне ищцовите претенции. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по жалбата страна Ж.И.Е., чрез процесуалния и представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява решението, като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Препис от решението е било връчено на ответника на 24.04.2017 г. Въззивната жалба е подадена на 09.05.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу неизгоден за него съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ж.И.Е. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител против „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК ***, искове за осъждане на ответното дружество да и заплати следните парични суми: в размер на 1533. 80 лв., представляваща сбор от неплатените остатъци от трудови възнаграждения по чл. 242 от КТ, включващи остатък за месец юли 2016 г. от 89. 42 лв., за месец август 2016 г. от 389. 42 лв.; за месец септември 2016 г. от 414. 57 лв.; за месец октомври 2016 г. от 394. 30 лв.; за месец ноември 2016 г. от 246. 09 лв.; в размер на 503 лв., представляващо обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие; в размер на 1006 лв., представляващо обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ при пенсиониране, в размер на 311. 38 лв., представляващо обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, Ж.И.Е. била назначена на длъжността „продавач – консултант“ в ответното дружество на 31.03.2016 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лв. На 18.11.2016 г. подала заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие поради неплащането на трудовото възнаграждение, както и поради други нарушения от страна на работодателя, напр. полагане на труд извън установеното работно време, в рамките на 12 часа дневно без прекъсване, лоши санитарно – хигиенни условия, удръжки при констатирани липси, обидно отношение от страна на управителя на дружеството – ответник. За неспазения срок на предизвестието работодателят и дължал обезщетение на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ. Ищцата твърди също така, че за месеците август, септември и октомври 2016 г. Не получила трудово възнаграждение, но била принудена от работодателя да подпише ведомостите за работна заплата. Последният я принудил да подпише и договор за заем, какъвто тя не била получила от него. За времето на полагане на труд ищцата не била ползвала платен годишен отпуск, поради което следвало да и бъде изплатено обезщетение за неползването му. Тъй като придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то и на основание чл. 222 ал. 3 от КТ работодателят и дължал обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца. Настоява за уважаване на исковете, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „***“ ЕООД гр. Добрич, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции с твърденията, че ищцата не разполагала с право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ, тъй като към датата на прекратяване на подаване на заявлението са и били изплатени всички дължими трудови възнаграждения. Самата Ж.И.Е. често получавала от работодателя суми, тъй като била в затруднено финансово състояние, които суми били оформяни като служебен аванс, включително работодателят и дал в заем сума от 10 000 лв., за да покрие свое старо задължение. Не отговаряли на истината твърденията и, че липсвали хигиенно – битови условия при полагането на труд, както и че полагала такъв извън установеното работно време. Самата ищца лошо изпълнявала трудовите си задължения, тъй като често били констатирани липси. Не представила доказателства, че е придобила право на пенсия поради достигане на определена възраст и осигурителен стаж. В тази връзка ответникът настоява ищцовите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, че на 31.03.2016 г. Между страните бил сключев трудов договор, по силата на който Ж.И.Е. изпълнявала длъжността „продавач – консултант“ в павилион на ответника – работодател.

На 18.11.2016 г. ищцата отправила до работодателя заявление, че едностранно прекратява трудовото си правоотношение с него на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ, за това, че не и е било изплатено трудово възнаграждение /възнаграждение за извънреден труд/, поради неспазване на установеното работно време и неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

На същата дата работодателят издал заповед за прекратяване на трудовия договор с ищцата, в който посочил като основание за прекратяването му – чл. 327 ал. 1 т.2 от КТ. Разпоредил е на работника да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 10 работни дни, които е посочил в последствие, че е изплатил с РКО. Такъв не е представен като доказателство по делото.

Всяка от страните в процеса е ангажирила гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

В рамките на първоинстанционното производство е била разпитана като свидетел Т.Д.Е. – М., дъщеря на ищцата. Пред Районниясъд е заявила, че работното време на майка и е било 12 часа, почивала единствено в неделя. От майка си знаела, че когато собственикът на обекта извършвал ревизии, установявал липси. Тя споменавала пред свидетелката, че не получавала възнаграждение.

Св. С.С.Д., познат на ищцата, е твърдял, че на 18.11.2016 г. Присъствал в близост до търговския обект, в който работела Ж.И.Е.. Виждал извършването на ревизията и отстрани си личало грубото отношение на работодателя към нея. В този смисъл са и показанията на М.З.И., който присъствал заедно със св. Димов.

св. П.А.С., бивш работник в друг обект на същия работодател, е посочила, че по време на полагането на труд е било спазвано работното време, трудовите възнаграждения са били изплащани навреме.

Като свидетел е бил разпитан и Т.Й.Д., продавач – консултант и помощник на управителя на работодателя. Посещавал два – три пъти седмично обекта, в който работела ищцата. На 18.11.2016 г. присъствал в обекта заедно със собственика на дружеството – ответник, тъй като ищцата заявила, че иска да напусне незабавно и следвало да бъде изготвена ревизия. Открити били липси в касата на парични средства, а също така и на стоки. Ищцата получавала трудовото си възнаграждение навреме, често самият свидетел и носел заплатата и ордерите, на които да се подпише.

Ответникът е представил с отговора на исковата си молба два бр. РКО за изплащане в полза на ищцата на суми, както следва: в размер на 600 лв. и в размер на 285 лв. Същите са оспорени от ищцовата страна като не съдържащи минимално изискуемите реквизити по ЗСч. Представил е и доказателства – обяснения на ищцата за липси в търговския обект, в който е работила, за различни периоди от време.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за месеците април, май, юни, юли, август и септември 2016 г. Във ведомостите за заплати има положени подписи от страна на ищцата за получено трудово възнаграждение. За месеците октомври и ноември 2016 г. няма положени подписи във ведомостта, но има разписани два касови ордера на обща стойност 885 лв., които обаче не са били заведени в счетоводството на дружеството – работодател. По ведомост трудовото възнаграждение за тези два месеца възлизало в общ размер на 885. 98 лв. През месец ноември било начислено обезщетение по чл. 224 от КТ за 12 работни дни в размер на 287. 43 лв., като съществувала разлика за доплащане за един работен ден в размер на 23. 95 лв. Вещото лице е изчислило обезщетенията по чл. 221 от КТ и по чл. 222 ал. 3 от КТ на база на начислено трудово възнаграждение за последния месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.

От представеното разпореждане на ТП на НОИ се установява, че на 12.11.2016 г. Ж.И.Е. е придобила правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от Ж.И.Е. против „***“ ЕООД претенции са процесуално допустими, страните са легитимирани да участват в процеса, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно правилността му, Окръжният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 221 ал. 1 от КТ:

Разпоредбата на чл. 221 ал. 1 от КТ сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327 ал. 1 т. 2, 3 и 3 а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Ищцата е твърдяла, че на 18.11.2016 г. с едностранно изявление е прекратила трудовото правоотношение с дружеството – ответник на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ. Съгласно тези правни норми, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: т. 2 - работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; и т. 3 - работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.

В отговора на исковата си молба ответникът е оспорил основанието за предприетото от ищцата едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към момента на заявлението е получила изцяло трудовото си възнаграждение. Не бил извършил нарушения на задълженията си по трудов договор, поради което не дължал обезщетение по този ред. В тази връзка Окръжният съд намира следното:

Факт е, че работодателят е издавал заповедта от 19.11.2016 г. за прекратяване на трудовия договор с Ж.И.Е., в който като основание е посочил чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ. По този начин обаче е признато единствено правото да направи изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по този ред, но не съставлява признание, че са били налице фактическите основания за упражняването му.

В изявлението си за прекратяване ищцата не е посочила за кои два месеца счита, че не е било изплатено трудовото и възнаграждение. Не е конкретизирала и какви точно нарушения на задълженията по трудовия договор е извършил работодателя.

Районният съд е приел, че към момента на изявлението на ищцата към 18.11.2016 г. не са и били платени трудовите възнаграждения за месеците октомври и ноември 2016 г. Видно от ал. 1 на чл. 2 от трудовия договор между страните, възнагражденията с постоянен характер се изплащат на работника до 25 – то число на следващия месец. От заключението на вещото лице се установява, че действително на ищцата не са били изплатени обезщетения за месеците октомври и ноември 2016 г., но вземането и за тях е възниква съответно до 25.11. 2016 г. – за това за месец октомври и до 25.12.2016 г. – за това за месец ноември 2016 г. Към 18.11.2016 г. ищцата не е имала все още възникнало вземане за заплати към работодателя. Извършеното от нея едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие е породило своя ефект, но същото е било лишено от материалното основание за това, визирано в чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ.

Районният съд е приел, че работодателя е допуснал нарушения на трудовото законодателство, които били обективирани в проверка, извършена от Инспекцията на труда. Видно от протокола от 22.12.2016 г., при извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич е посочено, че в електроразпределителното табло на проверявания обект са били монтирани неоразмерени и нестандартни вложки на предпазителите, както и нямало схема и надписи за тяхното предназначение.

Всъщност в разпоредбата на чл. 327 ал. 1 т. 3 от КТ законодателят е предвидил основание за едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника не поради извършени от работодателя нарушения на трудовото законодателство изобщо. За да възникне такова основание работодателят следва да е променил мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт. Така предвидените от законодателя хипотези не са били налице към момента на едностранното изявление, направено от Ж.Е.И., нито тя самата е сочила конкретно извършени от него нарушения на задълженията му, произтичащи от трудовия договор.

При това положение въззивната инстанция намира, че произнасянето по този иск е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като Окръжният съд отхвърли иска.

По иска с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ:

Съгласно чл. 222 ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.

От представеното разпореждане на ТП на НОИ се установява, че на 12.11.2016 г. Ж.И.Е. е придобила правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настъпването на този факт обуславя възникването на право на обезщетение на работника по чл. 222 ал. 2 от КТ по силата на закона, без значение дали работодателят е бил предварително уведомен или не за настъпването му. Произнасянето на Районния съд по този иск, удовлетворявайки го, е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ:

Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че по време на трудовото си правоотношение няма данни ищцата да е ползвала платен годишен отпуск, като и се е полагал такъв в размер на 13 работни дни. Действително, в заповедта, изготвена от работодателя, за прекратяване на трудовото и правоотношение, посочено, че следва да и бъде изплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван отпуск в размер на 10 работни дни. Самият работодател е сочил, че е платил същото с разходен касов ордер. По делото няма доказателства за плащането на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, поради което това обезщетение следва да бъде присъдено на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК във въззивната жалба липсват оплаквания относно размера на това обезщетение, поради което Окръжният съд няма да се занимава с този въпрос.

В тази връзка и по отношение на това произнасяне решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл. 242 от КТ:

Кодексът на труда възвежда възмездност на положения труд, въз основа на която разпоредба се налага извода, че трудовото възнаграждение, договорено между страните в пълен размер, следва да бъде изплащано изцяло и в срок.

Съдът е уважил ищцовата претенция касателно изплащането на трудовите възнаграждение за месеците октомври и ноември 2016 г. В тази връзка въззивната инстанция също кредитира заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че във ведомостите за изплатените работни заплати за тези месеци липсват положени подписи от ищцата. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, ответникът – работодател е следвало да установи, че е платил дължимото на Ж.И.Е. трудово възнаграждение за тези месеци. В тази връзка той е представил два бр. РКО, с които твърди да и е изплатил трудовото възнаграждение. Същите са заявени като оспорени от ищцата, макар да не е твърдяла, че подписът, положен в тях не е нейн. Видно от самите РКО, не съдържат минимимално изискуемите съобразно ЗСч реквизити – не е посочена датата на изплащането на сумите, не е обозначено и лицето – физическо или юридическо, което извършва плащането. Най – сетне според вещото лице РКО не са счетоводно заведени в дружеството – ответник. При това положение, независимо, че в тях са посочени суми, чийто общ размер отговаря на дължимото на ищцата трудово възнаграждение за два месеца, то не се установяват по несъмнен начин, че с тях са изплатени възнагражденията на ищцата за месеците октомври и ноември 2016 г. Ответникът се е домогвал да докаже, че такъв ред за изплащане на заплати е бил въведен в предприятието, че при необходимост от парични средства на ищцата е бил даван служебен аванс. Дори и при тези твърдения, в самите РКО липсват данни за кой период се отнасят и дали се отнасят конкретно за процесните вземания. В този аспект изложените в жалбата оплаквания са неоснователни. В тази му част решението е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

За яснота следва да бъде посочено, че имуществената отговорност на работника за липси не е била реализирана и не е предмет на настоящото производство.

Предвид изложените съображения въззивната инстанция счита, че в атакуваните му части решението не страда от пороци, налагащи неговата отмяна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е възложил в тежест на ответника сторените от ищцата разноски. При уважаване на жалбата против претенцията по чл. 221 ал. 1 от КТ решението в тази част следва да бъде отменено за сумата от 312. 50 лв., като сума в размер на 300 лв. платено от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено на ответник

При настоящото разглеждане на делото всяка от страните е претендирала разноски. На въззивника следва да бъдат присъдени 25 лв. за платена държавна такса, а на ответника – 900 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 349/ 19.04.2017 г. по гр. д. № 46/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич в частта му, с която „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК ***, е бил осъден на заплати на Ж.И.Е. ***, с ЕГН **********, следните парични суми: в размер на 503 лв. /петстотин и три лева/, представляваща дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.01.2017 г.) до окончателното плащане, и в размер на 312. 50 лв. /триста и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи част от присъдените на Ж.И.Е. ***, с ЕГН ********** разноски в първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.И.Е. ***, с ЕГН **********, против ***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК ***, иск за осъждането му да и заплати сума в размер на 503 лв. /петстотин и три лева/, представляваща дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.01.2017 г.) до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 349/ 19.04.2017 г. по гр. д. № 46/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич в останалите му части.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК ***, Ж.И.Е. ***, с ЕГН **********, сторени от нея разноски във въззивното производство в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.

ОСЪЖДА Ж.И.Е. ***, с ЕГН **********, да заплати ***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., с ЕИК ***, сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, сторени от него разноски в две съдебни инстанции.

На основание чл. 280 ал. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.