Р Е Ш Е Н И Е

№ 224 27.09. 2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На единадесети септември 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 324 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №323/07.04.2017 год. по гр.д. № 1425/2016 год. на Районен съд,гр.Добрич, с което :1./на основание чл. 128 ал.1 СК са определени мерки на лични отношения между С.И.В. ,ЕГН ********** и К.М.В., ЕГН **********,*** и техния внук - ***В., ЕГН **********,***, произхождащ от майка А.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** и баща И.К.В.,ЕГН **********,***, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 18.00 ч. до 20.00 ч., като ищците вземат детето от дома на бащата и го връщат в дома на майката, както и пет дни през лятото, когато детето е във ваканция, майката не ползва платен годишен отпуск и бащата не упражнява определяния му по силата на решение № 104/27.04.2016 год. по в. гр. д. № 142/2016 год. на ДОС, режим на лични отношения, като ищците следва да вземат детето от дома на майката и да го връщат отново там и е 2./ отхвърлена като неоснователна молбата на С.И.В.,ЕГН ********** и К.М.В., ЕГН **********,*** в частта й за определяне на мерки за лични отношения между тях и внука им за времето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето над определените 5 дни през лятото до заявените 20 дни, както и за рожденния ден на детето или денят следващ рожденния му ден, като неоснователна.Образувано е по реда на глава от ГПК,въз основа на подадени от страните жалби ,както следва:

1.жалба рег.№6432/18.04.2017 год. на С.И.В. и К.М.В.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт е отправено искане да бъде отменен ,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за определяне на много по-разширени мерки на лични отношения на баба и дядо с техния внук и извън режима на лични отношения на бащата –техен син с внука им.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е връчено на дата 11.4.2017 год., жалба рег.№6432/18.04.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна И.К.В. счита жалбата за основателна и настоява да бъде уважена,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 9519/07.06.2017 год.

Въззиваемата страна А.Б.П. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 9398/05.06.2017 год.

2.насрещна жалба рег.№ 9398/05.06.2017 год.на А.Б.П.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт е отправено искане да бъде отменен ,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за отхвърляне на подадената от бабата и дядото на детето й молба по чл. 128 ал.1 СК.

Въззиваемите страни С.И.В. и К.М.В. считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 10267/19.06.2017 год.

В обстоятелствената част на жалбите,респ.отговорите по чл. 263 от ГПК ,страните повторно възпроизвеждат излаганите пред първата инстанция всички свои фактически твърдения и правни доводи относно основателността и доказаността на молбата по чл. 128 от СК ,респективно възраженията си срещу твърденията и оспорванията на противната страна .

В производството се разглежда и частна жалба рег.№ 8980/ 30.05.2017 год. на А.Б.П. срещу определение № 956/23.05.2017 год .,постановено по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. Определението се обжалва с доводи за неправилното приложение на правилата за разпределяне отговорността за разноски в производство на спорна съдебна администрация.При данни,че определението е било съобщено на дата 30.05.2017 год.,частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и процесуално допустима.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от С.И.В. и К.М.В. молба рег.№ 8972/20.05.2016 год.,с искане съдът да постанови мерки за лични отношения с внука им ***В.,родителските права по отношение на които се упражняват от майката А.Б.П.,а на бащата И.К.В. е определен режим на лични контакти съобразно съдебно решение,постановено в производство по чл. 59 ал.9 от СК.Изложени са обстоятелства,че бракът на родителите на техния внук е бил прекратен с развод по силата на влязло в сила решение,с което родителските права били предоставени за упражняване на майката,а на бащата определен режим на лични отношения.Първоначално определения режим на бащата задоволявал и молителите,тъй като им позволявал да поддържат отношения с внука си във времето,определено за неговия баща.Впоследствие по предявен от майката иск по чл. 59 ал.9 от СК режимът бил променен и фактическото му осъществяване затруднено поради създавани пречки от родителя,упражняващ родителските права.Горното се отразило и върху възможността на баба и дядото да контактуват със своя внук,поради което настояват да им определен самостоятелен режим на лични отношения.Считат,че горното е в интерес на детето,тъй като разполагали с жилище и добри условия на живот,между тях и внукът им имало изградена силна емоционална връзка и взаимна привързаност.Както те, така и синът им се занимавали с детето,като в заниманията им се включвали разнообразни игри,учене и забавления.

В срока по чл. 131 от ГПК А.Б.П. е депозирала отговор на молбата, според който предявеният иск е неоснователен по причина,че не е в интерес на детето да бъдат определени лични отношения с неговите баба и дядо по бащина линия.Счита вмешателството на възходящите на детето за една от причините за развода си с баща му,което продължава и понастоящем и има негативно отражение върху психиката на детето.Бабата била възприела поведение на манипулиране и настройване на внука си срещу неговата майка.Вън от горното,молителите живеели заедно със своя син и споделяли режима му на лични контакти с детето, а по време на трудовата му ангажираност,то било изцяло и само при тях.Следвало да бъде съобразено,че понастоящем почивните дни се поделяли между двамата родители на детето,а право на лични отношения с него имали не само молителите-баба и дядо по бащина линия, а и бабата и дядо по майчина линия.

В срока по чл.131 от ГПК И.К.В. е депозирал отговор на молбата, според който предявеният иск е основателен.Между родителите и сина му имало силна връзка на привързаност .По причина,че отскоро живеел в гр.Генерал Тошево,а родителите му в гр.Добрич липсвала фактическа възможност ,те да споделят времето,което му е определено да прекарва със сина си.С оглед на горното,настоява да им бъде определен режим на лични отношения извън неговия график.Такова е и становището му в съдебното заседание от 11.09.2017 год.,че не желае да споделя режима си на лични контакти с детето с този на неговите родители.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Детето ***В. е родено на дата *** год. от майка А.Б.В. и баща И.К.В..

Бракът на родителите на детето е прекратен с развод с решение № 62/2013 год. по гр.д.№ 3830/2012 год. на ДРС,влязло в сила на дата 16.11.2013 год. ,като упражняването на родителските права е предоставено на майката ,в дома на която е определено и местоживеенето му.На бащата е бил определен режим на лични контакти-всяка първа,втора и трета седмица от месеца, за времето от 18.30 часа в петък, до 18.00 часа в неделя, с преспиване,деня,следващ рождения ден на детето,един месец през лятото,половината от пролетната и зимната ваканции на детето.

Понастоящем мерки за упражняване режим на лични контакти на детето с неговия баща са определени с решение № 104/27.04.2016 год. по в.гр.д. № 142/2016 год. на ДОС, постановено по реда на чл. 59 ал.9 от СК ,влязло в сила на дата 27.04.2016 год. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 18.30 часа в петък, до 18.00 часа в неделя, с преспиване, с изключение на съботите и неделите в летния месец, в който майката ползва отпуск; 30 дни през лятото, когато детето не е на училище и майката не е в отпуск; първата половина от коледната ваканция, вкл. коледните празници (втората половина, вкл. новогодишните празници - при майката); първата половина от пролетната ваканция (втората половина - при майката).

Ищците по делото са родители на бащата на детето .

Бабата,дядото и майката на детето живеят в гр.Добрич и в един и същи квартал-ЖК“Добротица“,съответно бл.25 и бл.21.Видно от документите по делото за водените между страни дела (развод,промяна в родителските права) ,бащата на детето е бил адресно регистриран при своите родители в гр.Добрич, ЖК“Добротица“,бл.25.Настоящото производство е образувано въз основа на молба по чл.128 ал.1 от ГПК ,подадена на дата 20.05.2016 год.В хода на делото ответникът И. Калинов В. е променил регистрацията си и считано от 28.07.2016 год. е заявил като настоящ адрес ***. от 25.10.2016 год., същият е дал отговор на въпрос,зададен му по реда на чл.176 от ГПК- дали това е адреса на неговата баба,че на адреса пребивава през летните месеци негов чичо,който живее в Германия .За времето от месец април до месец август е трудово зает в курортен комплекс „Албена”.

Дирекция „Социално подпомагане” – Добрич е извършила проучване и изготвила доклад,съобразно който ,жилището, в което живеят ищците е тяхна собственост, като за посещенията на *** В. е обособен кът за игра и почивка. Пред социалния работник ищците са заявили, че работят в курортен комплекс „Албена”. В доклада е посочено, че С.В. проявява интерес към развитието на ***, като информация за това получава от ответника И.В. и от класния ръководител на детето. Установено е, че отношенията между двамата ответници – родители на *** са сравнително спокойни. Същите комуникират помежду си с оглед отглеждането и възпитанието на детето. Ответникът А.П. посочила, че не ограничава контактите на сина си с неговия баща, като дори е позволявала контакти извън определения режим на лични отношения.

От показанията на разпитаните по делото свидетели :*** , И. **, ** Б.П. и *** и заключение на съдебно-психологическа експертиза, се установява,че детето страда от синдром на дефицит на вниманието ,респективно не е налице синдром на родителско отчуждение към родителите, като детето е привързано и към двамата,както и към своите баба и дядо. Отношенията между *** и неговите баба и дядо са много добри,детето се чувства спокойно и обичано,връзката им е идеална. Същевременно детето е наясно, че баба му и дядо му не харесват майка му, а майка му не харесва баба му. Детето заявява желание всяка седмица да е при мама и тати,както и да вижда баба си и дядо си . Във времето определено за лични отношения на бащата с детето, режимът се ползва от бабата – С.В., доколкото момчето не може да бъде с баща си, докато последният е на работа .

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по реда на чл.128 от СК по искане на дядо и баба за определяне мерки за лични отношения с техен внук и е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. Съдът не е обвързан от формулираното от молителите искане .В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 128 СК съдът разполага с властта да разреши изцяло по своя преценка конкретни мерки на лични отношения,като водещи и най-важни при решаване на въпросите за мерките на лични отношения са интересите на детето.

Законът гарантира възможност на бабата и дядото да развиват и утвърждават самостоятелно емоционална връзка с тяхното внуче – чл. 128 СК и по начин ,който да е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, а преценката на съда следва да обхваща обстоятелствата по § 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. Установяването на правото им по чл.128 от СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.

По делото се установява, че молителите се намират в изискуемата от закона родствена връзка с детето на ответниците. В обсъжданата хипотеза от установените фактически положения се налага извода, че действително са налице предпоставки за определяне по съдебен ред на мерки относно личните отношения, доколкото от данните по делото се налага извода, че уреждането на въпроса за продължителността и интензивността на контактите между молителите и детето не може да бъде разрешен от страните по делото по пътя на диалога, поради неразбирателството помежду им.

Основна цел на режимите на лични контакти на детето както с родителя,който не упражнява родителските права,така и с неговите баба и дядо е осигуряване възможността,то да расте по грижата и подкрепата на всички свои родственици,задължително за хармоничното му развитие като личност. Близкото обкръжение на детето следва да осигурява пълноценна грижа,защита правата и интересите на детето. Дълг на родствениците е да поддържат добра комуникация помежду си,толерантност и ненамеса в отношенията на останалите с детето,взаимно зачитане и незастрашаване на емоционалните връзки.Времето за лични отношения следва да е достатъчно за поддържане на пълноценни контакти на всеки един и същевременно да не е за сметка на останалите и да прави невъзможно изпълняване на отговорностите.В конкретния случай следва да бъде съобразено,че местоживеенето на молителите и ответника-техен син,който не е упражнява родителските права и различно.Местоживеенето е променено в хода на производството от дома на родителите в друго населено място без да се изтъкне обоснована причина,която да налага промяната-трудова ангажираност,придобиване на собствен жилищен имот и пр.Несъмнено,ответникът има право да избира местоживеенето си.Налице са обаче данни,че е трудово зает само през летните месеци като сервитьор в курортен комплекс,че настоящото дело е иницирано само месец,след като личните му контакти с детето са ограничени (вместо почивните дни на всяка първа,втора и трета седмица от месеца на почивните дни на всяка първа и трета седмица от месеца),че въпреки твърдяните чудесни взаимоотношения с молителите и изтъкваните от него множество техни качества и достойнства,отказва да сподели с тях времето,което прекарва със сина си съобразно обичаите и традициите.С оглед на горното,следва да се направи извод,че недобросъвестно се цели да бъде попречено, да се приложи възможността личните отношения между баба и дядо от една страна и внук от друга да се осъществяват в дните,определени за упражняване на лични контакти между бащата и детето, а като на молителите бъде определен режим в почивните дни на една или две от седмиците през месеца,да бъде възстановен по същество режима на отношения с детето от бракоразводното решение ,респективно майката на детето лишена от възможността да прекарва време през почивните дни с детето си.

Независимо от горното ,както и от влошените отношения между молителите и майката на детето,то не следва да бъде лишавано от възможността на общува с баба си и дядо си,още повече при изразявано от него желание за това. При постановяване на режима ,следва да се съобрази на първо място времето,което то прекарва с всеки от родители си .Действително времетраенето на личните отношения на детето е по-дълго с неговата майка,но това е родителят който упражнява непосредствено родителските права и отговорности , осигурява подреденост в живота на детето-съблюдаване на училищен режим,съдействие в образователния процес и извънкласни занимания и пр. Следва да бъде гарантирана еднаквата възможност на детето да общува пълноценно през почивните дни и с двамата си родители,поради което не е удачно,още повече при отказ на всеки от тях,на молителите да се определя режим на лични отношения през почивните дни. Бащата на детето предлага,на молителите да се определят за контакти почивни дни от месеците през годината,които има повече от четири седмици,т.е. през петата седмица.Такива са случаите само през 4 или 5 от месеците през различните календарни години и съдът не намира за удачно общуването с внука на молителите да бъде сведено до тях.В интерес на детето са регулярните контакти,поради което за тях следва да бъде определено време,през някой от делчните дни и то всяка седмица.Молителите и детето живеят в един и същи квартал,поради което горното няма да съставлява затруднение както за тях,така и за родителя,упражняващ родителските права.Съдът съобразява,че времето за контакти не следва да се отразява на учебния процес на детето и пълноценната му почивка,поради което следва да бъде определено на 2 часа след приключване на училищните занятия и в средата на седмицата-всяка сряда.При данни,че през летните месеци молителите и техния син са трудово заети в курортен комплекс Албена,където и живеят по време на сезона,то времето на бабата и дядото за лични контакти с внука им следва да се определи в рамките на режима на бащата на детето ,т.е. да се споделя.

Разноски по делото не следва да бъдат присъждани съобразно заявеното от всяка от страните искане.Производството е на спорна съдебна администрация.За разлика от исковото,в него не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на осъществяване на гарантирани от закона контакти между деца и техните близки.Съдебното решение не е предпоставено от заявения от молителите начин на осъществяване на контактите,изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето,ползва него и близките му,а повод за завеждането са станали всички участници-възходящши на детето от първа и втора степен,поради което и всяка страна следва да понесе разноските,които е направила независимо от изхода на делото.

Горното налага обжалваните съдебни актове да бъдат отменени и спора решен съобразно изложеното по-горе.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №323/07.04.2017 год. по гр.д. № 1425/2016 год. на Районен съд,гр.Добрич,изменено с определение № 956/23.05.2017 год ., като вместо това постановява: ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между С.И.В.,ЕГН ********** и К.М.В., ЕГН **********,*** и техния внук - ***В., ЕГН **********,***, произхождащ от майка А.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** и баща И.К.В.,ЕГН **********,***, както следва: 1./всяка сряда от 18.30 часа до 20.30 часа,като вземат детето от дома на майката и го връщат там,с изключение времето през ваканциите,което детето прекарва с майка си А.Б.П., ЕГН ********** съобразно решение № 104/27.04.2016 год. по в.гр.д.№ 142/2016 год. на Добричкия окръжен съд –през лятото по време на годишния й отпуск ,втората половина от коледната ваканция,вкл. новогодишните празници и втората половина от пролетната ваканция и 2./ пет дни през лятото,във времето на определения на И.К.В.,ЕГН ********** режим на лични отношения съобразно решение № 104/27.04.2016 год. по в.гр.д.№ 142/2016 год. на Добричкия окръжен съд,като го взимат и връщат от и на бащата.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.