Р Е Ш Е Н И Е

№ 222 27.09.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тринадесети септември 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 348 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 11197/03.07.2017 год. на В.Т.П., ЕГН ********** срещу решение №563/15.06.2017 год. по гр.д.№ 3313/2016 год. на Районен съд,гр.Добрич с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент №2, находящ се в гр.Добрич, ул.”***” №3, вх.А, ет.1, самостоятелен обект с идентификатор ***по КК на гр.Добрич, със застроена площ от 97.25 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, входно антре и сервизни помещения, ведно с изба №20 с площ от 10.62 кв.м. и таван №16 с площ от 9,20 кв.м. и припадащите му се 2.18421% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ***и от отстъпеното право на строеж върху дворно място с идентификатор ***по КК на гр.Добрич между съделители и квоти както следва : В.Т.П.- 5454.5/10306 ид.части и Я.Х.Т. -4851.5/10306 ид.части.

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се настоява същият да бъде отменен и постановен от въззивния съд нов по съществото на спора за отхвърляне на иска за делба. В обстоятелствената част на жалбата въззивникът е възпроизвел повторно излаганите пред първата инстанция всички свои фактически твърдения и правопогасяващи възражения,както и правни доводи за неоснователността на делбения иск.Недвижимия имот не бил съсобствен на съделителите,а обект на лично притежание на въззивника по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 16.06.2016 год., жалба рег.№ 11197/03.07.2017 год.,изпратена по пощата на дата 30.06.2016 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Я.Х.Т., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал1 от ГПК отговор рег. № 12477/21.07.2017 год.Обжалвания съдебен акт бил постановен в съответствие с доказателствата по делото,вкл. за завеждани и от въззивника дела за съдебното поделяне на имота и тълкувателната практика на ВКС относно придобиването от съсобственик на имот по давност .

Предявеният от Я.Х.Т. срещу В.Т.П. иск е за делба на недвижим имот представляващ апартамент №2, находящ се в гр.Добрич, ул.”***” №3, вх.А, ет.1 ,със застроена площ от 97.25 кв.м.,ведно с прилежащите му избено и таванско помещения и съответен процент от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място.

Изложени са обстоятелства,че страните по делото са бивши съпрузи,като недвижимият имот бил придобит по време на брака им.Поради невъзможност за уреждане на отношенията във връзка със съсобствеността им по доброволен начин,се настоява за съдебната му подялба при квоти отчитащи правата им в съпружеската имуществена общност и по трансформация, признати с влязло в сила съдебно решение .Заявява искане,исковата молба да се цени като предизвестие по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС и претендира ползващия целия имот съсобственик да й заплаща обезщетение в размер на по 200 лв. месечно.

Ответникът В.Т.П. е оспорил основателността на иска за делба на недвижимия имот с отговор рег.№ 298/10.01.2017 год.

Част от имота притежавал на лично основание,като придобита по силата на прехвърлено му право на обезщетение за отчужден недвижим имот от негов възходящ.Делбения имот съставлявал семейното жилище на страните по време на брака им,ползването на което бракоразводният съд предоставил на ищцата.Считано от 1994 год.,същата отказвала да ползва имота и по никакъв начин-чрез нотариална покана,иск или изпълнително дело не поискала да възстанови владението си .Единствено той живеел в имота и го владеел повече от 20 години след развода им,поради което целият имот следвало да се счете за негова собственост на основание изтекла придобивна давност .Направил бил подобрения в имота-изградил една от терасите с итонг,поставял дограма и изолация на част от жилището Заявил е,че никога не се е противопоставял ищцата да ползва нейната част от жилището,за което тя имала ключ и с оглед на този факт,не й дължал наем.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на дата 20.02.1996 год. решение по бр.д.№ 161/1994 год. на Добричкия районен съд е прекратен с развод сключения на дата 29.11.1975 год. граждански брак между страните по делото.Ползването на семейното жилище е било предоставено на Я.Х.,при запазено право на ползване на Антон Т. -пълнолетен син на бившите съпрузи на една от стаите-спалнята.

По силата на съставен на дата 17.11.1978 год. нотариален акт за собственост върху жилище на държавно място от ЖСК“Лъч“ № 120 т.І д.№ 290/1978 год., В.Т.П. е бил признат за собственик на жилище № 2 на първия етаж от вх.А в етажна собственост на ЖСК“Лъч“ по ул.“***“ № 17,състоящо се от три стаи,кухня,килер,входно антре и сервизно помещение със застроена площ от 97.25 кв.м.,ведно с изба №20 с площ от 10.62 кв.м. и таван №16 с площ от 9.20 кв.м. и принадлежащите му 2.18421% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място,съставляващо парцел ХХІІ в кв.236 по плана на населеното място.Имотът е идентичен с процесния съобразно приложеното удостоверение от дата 11.11.2016 год. на Община гр.Добрич.

С решение № 966/05.11.1997 год. по гр.д.№ 647/1996 год. на Добричкия районен съд (влязло в сила на дата 05.11.1998 год.) е уважен отчасти предявения от В.П. срещу Я.Х. иск по чл. 21 ал.1 от СК (отм.) за преобразуване на негови лични парични средства в размер от 603 лв. в придобия по време на брака им недвижим имот и произтичащото от трансформацията придобито в негово лице право на собственост върху 603/10 306 ид.ч. от делбения имот.Посочено е ,че лични на ищеца са станали идеални части,съответни на стойността на отчужден недвижим имот,собственост на негов възходящ,а разликата в стойността на отчуждения и отстъпения в обезщетение имот,заплатена със средства от отпуснат на страните паричен заем се включва в съпружеската имуществена общност.

Видно от удостоверение изх.№ 11-03-155/31.01.2017 год., ищцата е била адресно регистрирана на административния адрес на делбения имот в периода 28.06.1983 год.-20.06.1996 год.,а след тази дата на настоящ адрес ***.Считано от дата 01.01.2000 год. това е и постоянния й адрес-така удостоверение за промени на постоянен адрес.Същата е подала през 1998 год. декларация по чл.14 , чл.27 и § 2 от ПЗР ЗМДТ ,както и е заплатила данък за имота за 2016 год. и 2017 год.

В.Т.П. е депозирал искови молби рег.№№ 12480/18.07.2016 год. и 15423/17.09.2016 год.,въз основа на които са били образувани гр.д.№№ 2042/2016 год. и 2616/2016 год. на Добричкия районен съд ,с които е заявил срещу Я.Х.Т. искове за делба на недвижимия имот,представляващ апартамент №2, находящ се в гр.Добрич, ул.”***” №3, вх.А, ет.1 ,със застроена площ от 97.25 кв.м.,ведно с прилежащите му избено и таванско помещения и съответен процент от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място.В условията на евентуалност е посочил,че ако въз основа на документите за негово членство в ЖСК,съдът отхвърли иска за делба,то настоява да бъде признат за собственик на това основание и чл. 56 т.6 от СК,имотът бъде предоставен на него като собственик.Производствата по двете дела са били прекратени поради неотстраняване на нередовности (вписване на исковите молби).В исковите молби са изложени твърдения,че е помолил бившата си съпруга да продадат жилището и всеки да поеме по пътя си.

Св.Коста Павленков излага, че познава страните от 1973 год., когато започва строителството на ЖСК, в която се намира процесния имот и на която е бил заместник председател.Ответникът и родителите му получил два апартамента за отчуждените им имоти,в които се нанесли да живеят от 1977 год. Свидетелят сочи, че ищцата Я.Т. не живее в имота от 12-13 години и не я е виждал в него. В апартамента без прекъсване живее ответника, който заплаща всички консумативни разходи за общите части – за почистване, за стълбищно осветление и пр. Ищцата Я.Т. никога не е плащала тези разходи. Св.Добринка Кирова,съсед на ответника сочи, че страните са се разделили през лятото на 1995 год., като ответникът В.П. останал да живее в жилището заедно с децата и баба си. Свидетелката не е виждала ищцата Я.Т. в имота от 1995 год. Жилището се поддържа от ответника В.П.. Св.*** ,на която страните по делото са кумове дава показания, че след развода между страните апартаментът бил присъден на Я.Т., с цел отглеждане на децата. Впоследствие тя отстъпила на бившия си съпруг ползването на жилището, тъй като била подсигурена с апартамент от баща си. През 2016 год. страните споделили със свидетелката, която се занимавала с посредничество при продажба на недвижими имоти, желанието си да продадат апартамента. Ответникът заявил, че е необходимо двамата с бившата си съпруга да вземат решение да продадат апартамента. Определена била и цена за това, но след като свидетелката огледала апартамента, преценила, че цената следва да бъде много по-ниска. Апартаментът се нуждаел от основен ремонт. Ответникът В.П. е остъклил терасата, със средства на сина си,работещ в чужбина, други подобрения в имота не са правени. След развода между съпрузите, ищцата Я.Т. е имала достъп до апартамента. Ключ бил оставен на свидетелката и на съседи.През изминалата година ищцата е ходила да почиства. Вземала е ключ от съседите. ** свидетелства, че след женитбата си страните живели една година в къща с родителите на ответника,а след събарянето и в изградена на нейното място кооперация. Ищцата Я.Т. е живяла в апартамента до развода. След това баща й закупил жилище. Т. е ходила в апартамента, след като сина на страните излязъл от затвора, което било преди 5-6 години. Носела храна, перяла. Св.** твърди, че била потърсена от ответника В.П. с молба да му съдейства да се срещне с ищцата, за да уговорят продажба на апартамента. Такава среща не се състояла. Желанието на П. било двамата с ищцата да продадат жилището.Предлагал закупуването на две гарсониери. Също така П. предложил на ищцата да й плати 25 000 лева, а тя да се откаже от дела си. Апартамента да остане на него,а тя да купи жилище на сина им.През лятото на миналата година разходите за ток и вода в апартамента били заплащани от ищцата Я.Т.. През годините В.П. направил една тераса в апартамента и сменил един прозорец, като парите за това му били дадени от сина на страните.

Разпитаните по делото свидетели са без родство със страните или в приятелски отношения и с двете страни по делото,показанията им безпротиворечиви и следва да бъдат кредитирани.От същите по несъмнен начин е установено,че съделителите са се нанесли да живеят в жилище в ново изградена кооперация през 1977 год. и са го обитавали съвместно като семейно тяхно до развода им през 1996 год.Ищцата не се е възползвала от предоставеното й право на ползване от брачния съд и го е напуснала пред вид влошени отношения и поради факта,че е била в състояние да задоволява жилищната си нужда в друг имот,обект на лично нейно притежание.Делбения имот се е ползвал непрекъснато от ответника и от синовете на страните по различно време,поради което и П. е заплащал консумативните разходи.Достъпа на ищцата не е бил препятстван,като през годините тя е имала възможност да влиза в жилището с ключ,оставен при познати .Ответникът е извършвал дребни ремонти ,необходими за нормалното ползване на жилището и намаляване на разходите-дограма,тераса ,средствата за които са осигурени от сина му.Отношенията на страните по повод собствеността на жилището не са били уредени в годините,намеренията им са били да го продадат съвместно,за което са предприели съответни действия.

Предявеният иск е на съсобственик срещу друг съсобственик за делба на обща вещ-недвижим имот,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 34 от ЗС,като производството по делото е образувано по реда на глава ХХІХ от ГПК.

Бракът на страните е сключен и делбения имот ,придобит от тях по време на действието на СК от 1968 год.(отм.),прекратен е по време на действието на СК от 1985 год. (отм.) и на основание § 4 от преходните му разпоредби,именно правилата на този кодекс следва да се приложат по отношение имуществените отношения на бившите съпрузите.

Съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 от СК (отм.) вещите и правата върху вещи ,както и паричните влогове ,придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това ,на чие име са придобити. Придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение-чл.20 ал.1 от СК (отм.). При частично преобразуване размерът на дяловете-този ,който се придобива в лична собственост и този, който се придобива в имуществена общност се определя според отношението между стойността на личното имущество,което се трансформира в лична идеална част и общата стойност на новопридобитото имущество-така чл. 21 ал.2 от СК от 1985 год. (отм.) . Ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на ЗТСУ, бъде отстъпен друг имот и срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската имуществена общност.

Правото на собственост върху делбения имот е придобито по време на брака на страните и по възмезден начин-отчасти за сумата от 603 лв. срещу отчужден по ЗТСУ (отм.) недвижим имот,съставляващ лична собственост на ищеца по смисъла на чл. 20 ал.1 от СК от 1985 год. (отм.) и отчасти за сумата 9 703 лв.,заплатена разлика в стойностите на предоставен в обезщетение и отчужден имот със средства от отпуснат на страните по време на брака им паричен заем.С влязло в сила съдебно решение е уважен отчасти предявения от В.П. срещу Я.Х. иск по чл. 21 ал.1 от СК (отм.) за преобразуване на негови лични парични средства в размер от 603 лв. в придобия по време на брака им недвижим имот и произтичащото от трансформацията придобито в негово лице право на собственост върху 603/10 306 ид.ч. от делбения имот,а разликата от 9703/10 306 ид.ч. съставлява обект на СИО . По реда на чл.26 ал.1 от СК (отм.) и след развода имуществената общност е била прекратена и при равни дялове на страните по правилото на чл. 27 от СК (отм.),т.е. съсобствена на всяка от тях е по 4 851.50/10 306 ид.ч. При съобразяване на горното , след прекратяване на брака на страните, делбения имот е притежаван от тях в съсобственост при квоти от по 4 851.50/10 306 ид.ч. за ищцата и 5454.50 /10 306 ид.ч. за ответника .

И понастоящем делбения имот се притежава от страните в съсобственост и в частите посочени по-горе,при които следва да бъде допусната съдебната делба.

Правото на собственост не е изгубено от ищцата по реда на чл.99 от ЗС поради придобиването му от ответника на основание чл.79 ал.1 от ЗС по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години в периода след развода им в периода 20.02.1996 год. и до завеждане на делото 18.11.2016 год.Вещни права и фактическа власт върху имота страните са придобили от един и същи момент и по време на брака си съвместно са го владяли и ползвали като обект на СИО. След настъпила трансформация на бездяловата съсобственост в обикновена съсобственост ,като законова последица на развода, упражняването на фактическа власт върху имота е продължено от ответника на основание,което признава такава фактическа власт и на другата съсобственица,т.е прави го държател и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът В.П., който не е техен владелец е следвало да превърне с едностранни действия държането им във владение,изключително за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на Я.Т..Съобразно постановките на тълкувателно решение №1 от 06.08.2012 год. по тълкувателно дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС,щом се позовава на придобивна давност, ответникът трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от апартамента за бившата си съпруга и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на съсобственичката. Ответникът,нито е извършвал подобни действия,нито пък е обективирал спрямо ищцата намерението да владее частите й от делбения имот за себе си. Нещо повече действията и поведението му ясно сочат ,че е със съзнанието за общност на вещните права.Необезпокояваното фактическо ползване на имота по причина,че другия съсобственик задоволява жилищната си нужда в друг ,притежаван от него жилищен имот, не е достатъчно да се приеме за демонстриране на намерение за своене.Заплащането на разходи за жилището е задължение на потребителя на комуналните услуги,а извършените дребни ремонти,условие за нормалното му ползване В отговора си ответникът е заявил,че никога не се е противопоставял ,ищцата да ползва нейната част от жилището,от което имала ключ.Неупражняването от нейна страна на правомощия ,които има като съсобственик и по силата на съдебно решение ,не съставлява отказ от права,нито пък ги погасява в полза на ответника. Липсват по делото доказателства ответникът пряко да е отричал съсобствеността и да не е допускал ищцата до имота. Съответно се установява, че ответникът е бил със съзнанието,че имота се съпритежава от него с ищцата ,поради което и търсел нейното и на свидетели съдействие за съвместната му продажба,а намерението му за своене се изключва и от представените по делото искови молби,подадени от него за съдебна делба на апартамента.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 563/15.06.2017 год. по гр.д.№ 3313/2016 год. на Районен съд,гр.Добрич.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС - при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК и в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.