Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№        225                                29.09.2017 год.                              гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                   гражданско отделение

На двадесет и девети септември                                                  2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ДИАНА ДЯКОВА         

                                                    ЧЛЕНОВЕ:                  ТЕМЕНУГА СТОЕВА            

                                                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА                                                              

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело       № 410              по   описа  за     2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Н.К.Д.,ЕГН **********,*** жалба рег.№6961/06.07.2017 год. срещу постановление от 23.06.2017 год. на ЧСИ с рег.№ 810 Н.Н.по изп.д.№ 77/2015 год.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление се настоява за отмяната му .Посочено  е,че  акта си ЧСИ е отказал да върне на жалбоподателя и задържал за разпределение сума в размер от 23 258.11 лв.,съставляваща сбор от превеждани по сметката му в „Райфайзенбанк България“АД отпуснати му пенсии в България и Гърция.Всяко от пенсионните плащания било в размер,който не позволявал секвестируемостта им.По сметката му в банката постъпвали само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или върху които не се допуска предварително изпълнение,поради което те не можели да бъдат запорирани, а преведените от банката по сметка на ЧСИ суми следвало да му бъдат възстановени.

         Взискателят“Юробанк България“АД ,счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.Сумата,която била удържана с налагане на запор на банковата сметка на длъжника била в пъти по-голяма от минималната работна заплата за страната,понастоящем възлизаща на сумата от 460 лв.ЧСИ точно приложил разпоредбата на чл. 446 от ГПК,тъй като удържаната сума в размер от 23 258.11 лв. представлявала секвестируем доход на длъжника-негови спестявания.

ЧСИ с рег.№ 810 на КЧСИ Н.Н.е изложил мотиви,че  обжалваното действие е законосъобразно извършено.На основание чл.446 от ГПК и т.3 и т.13 от тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС,наложения запор обхващал само секвестируемата част от вземането и ако третото задължено лице плати на съдебния изпълнител,той е длъжен да върне само несеквестируемата част на длъжника-в случая получаваната от него пенсия,но само за един месец.Секвестируема била наличността по сметката преди постъпване на последното по ред плащане-пенсията за текущия месец,защото тази наличност по правната си природа съставлявала спестявания на длъжника.

         От събраните по делото доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа  страна следното:

         Изп.д.№20158100400077 е образувано  въз основа на изпълнителен лист,издаден на 06.01.2014 год. от СРС  на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК  по ч.гр.д.№ 36079/2013 год. ,с който К.А.Б.-Д.и Н.К.Д. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора “Алфа банк“АД сумата от 5 423.47 лв. евро,просрочена главница ,дължима по договор за кредит от 26.03.2008 год.,ведно със законна лихва за периода от 27.08.2013 год. до изплащане на вземането,просрочена лихва върху главницата в размер на 4986.76 евро за периода от 09.05.2012 год. до 08.08.2013 год.,наказателна лихва в размер на 225.24 евро за периода от 09.06.2012 год. до 21.08.2013 год.,годишни такси за управление на кредита за периода 2011-2013 год. в размер на 1 276.08 евро,разноски за застраховка в размер на 77.29 евро и 468.96 лв. разноски по делото. Жалбоподателят е титуляр на разплащателна индивидуална сметка в „Райфайзенбанк България“АД,считано от 16.10.2014 год.За задълженията на длъжника Н.К.Д.,изчислени към дата 22.06.2017 год.  в  размер от 32 944.37 лв.,от които главница в размер на 10 607.39 лв. ,със законна лихва в размер на 4 115.96 лв. за периода 27.08.2013 год.-22.06.2017 год.,12 840.75 лв. неолихвяеми вземания/мораторни  лихви,обезщетения/,468.96 лв. присъдени разноски,1 498.38 лв. разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя,както и такси и разноски в размер от 3412.93 лв. по ТТР към ЗЧСИ , на основание чл. 450 ал.3,чл. 507,чл. 508 и чл. 446 от ГПК ,ЧСИ с рег.№ 810 е наложил запор върху всички негови сметки  открити в „Райфайзенбанк България“АД.

         Банката  е удостоверила на дата 12.06.2017 год.,че е получила запорно съобщение изх.№100035/08.06.2017 год. по изп.д.№20158100400077 и на дата 14.06.2017 год.  е превела по сметка на ЧСИ сумата от 23 751.16 лв.

Видно от извлечението от сметката на длъжника  ,на дата 09.05.2017 год. е постъпил превод с наредител НОИ в размер на 281.27 лв. с основание на плащането-пенсия за месец май 2017 год.,а на дата 30.05.2017 год. превод в размер на 211.78 лв.-пенсионно плащане  от Гърция,т.е. пенсионни плащания в общ размер от 493.05 лв.

Жалбоподателят  е депозирал заявление рег.№ 5951/15.06.2017 год.,с което е уведомил ЧСИ, че всички постъпления по сметката му в тази банка съставляват единствено месечните пенсии,отпуснати му в България и Гърция  в размер,който не позволява секвестируемостта им.Поискал е вдигане на запора и възстановяване на всички преведени по сметка на ЧСИ суми . 

ЧСИ е изпратил на банката съобщение  изх.№ 10635/16.06.2017 год. за вдигане на наложения запор върху сметката на длъжника.

На дата 23.06.2017 год.,ЧСИ е постановил връщане на сума в размер от 493.05 лв.,представляваща несеквестируема част от дохода на длъжника Н.К.Д. по банковата сметка ,от която е преведена от третото задължено лице.Сумата в размер от 23 258.11 лв., представляваща секвестируема част от дохода на длъжника-спестявания  е била задържана за разпределение по реда на чл. 460 от ГПК  и погасяване на дълга по изпълнителното дело.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Жалбоподателят като длъжник е легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител, изчерпателно посочени в нормата на чл. 435 ГПК. И тъй като основното твърдение за порочност на атакуваното действие е, че същото е насочено срещу несеквестируемо имущество, то жалбата се явява процесуално допустима-чл.435 ал.2 предложение ІІ-ро от ГПК.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе,секвестируем ли е имуществения обект за събирането на предявеното по изпълнителното дело вземане.

 Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство .

Трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. С разпоредбата на чл. 446 ал.1 от ГПК процесуалния закон регламентира изцяло несеквестириуемост на  пенсията,която е до размер на минималната работна заплата за страната/към датата на налагане на запора в размер на  460 лв. съобразно ПМС №141/13.07.2017 год. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната/-така т.3 от тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС .В случая пълния размер на получаваните от длъжника месечни пенсии-българска и чуждестранна  е под размера от 460 лв.

Към момента на налагане на запора от ЧСК,по сметката му в банката е  била натрупана от   преведени пенсионни плащания сума в общ размер от  23 751.16 лв.Когато   длъжникът  получава пенсията си  по банкова сметка, ***е прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане  е тази в размера на минималната работна заплата за страната- така т.13 от тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС .    

         

Тъй като длъжникът  ежемесечно не е  усвоявал  несеквестируемия  си   доход ,  наложения от ЧСИ запор е върху секвестируеми негови спестявания  в размер от 23 258.11 лв. След уведомяване,съдебния изпълнител е  изпълнил задължението си незабавно да върне на длъжника несеквестриуемата част от средствата по банковата му сметка –последното по ред постъпило месечно плащане на пенсията му за месец май 2017 год. в размер от 493.05 лв.

         Горното води до извод,че обжалваните действия на ЧСИ са законосъобразно извършени от него,т.е. жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, подадена от Н.К.Д.,ЕГН **********,*** жалба рег.№6961/06.07.2017 год. срещу постановление от 23.06.2017 год. на ЧСИ с рег.№ 810 Н.Н.,постановено по изп.д.№ 77/2015 год.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                             2.