О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 898
гр.Добрич 29.09.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
двадесет и девети септември
2017 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно
частно гражданско дело №413 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от
ГПК.Подадена е частна жалба от Я.Р.К. *** срещу определение №79/27.04.2017 г.
по гр.д.№282/2015 г. на Тервелския районен съд,с което е оставена без уважение
молбата на горната жалбоподателка за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение и в частност на извода,че присъденото в полза на другата страна
адвокатско възнаграждение не било прекомерно.Изтъква се,че районният съд не
съобразил и факта на частично обезсилване на решението му от въззивния
съд,което също водело до редуциране на присъдените в полза на другата страна
разноски.Настоява се за отмяна на обжалваното определение,респ. за уважаване на
молбата по чл.248 ал.1 от ГПК.
Ответниците по частната жалба Г.Р.Г. и К.Р.Г.,***,изразяват
в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата и настояват за
потвърждаване на атакуваното определение.
Като постави на разглеждане депозираната частна
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
За обжалваното определение частната жалбоподателка е
уведомена чрез съобщение,връчено й лично на 03.05.2017 г.,и такова,връчено на
упълномощения й адвокат П.Х. на 09.05.2017 г.Указаният в определението на ТРС
двуседмичен срок за обжалването му е изтекъл спрямо първото връчване на
17.05.2017 г.,а спрямо второто връчване-на 23.05.2017 г.За редовно следва да се
приеме второто връчване чрез упълномощения адвокат,което е в съответствие с
разпоредбата на чл.39 ал.1 от ГПК.Частната жалба е подадена по пощата на
17.05.2017 г.,т.е. в рамките на указания срок,и като изхождаща от активно
легитимирано лице с правен интерес от атакуване на цитираното определение като
неизгодно за него,респ. като насочена срещу определение от категорията по
чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,за което процесуалният
закон предвижда изрично обжалваемост,е процесуално допустима.Разгледана по
същество,частната жалба е неоснователна.
Атакуваното определение е постановено по повод молба
по чл.248 ал.1 от ГПК,подадена от ответницата по делото Я.Р.К.,за изменение на
първоинстанционното решение по гр.д.№282/2015 г. на ТРС в частта за
разноските,присъдени в полза на другата страна-ищците по спора Г.Р.Г. и К.Р.Г..Молбата
е инкорпорирана във въззивна жалба вх.№1440/28.06.2016 г. по описа на ТРС
/приложена към в.гр.д.№542/2016 г. на ДОС/,като с решението си по
в.гр.д.№542/2016 г. ДОС е прекратил производството по жалбата в частта с
характер на молба по чл.248 ал.1 от ГПК и е върнал делото в тази част на ТРС за
произнасяне по искането за изменение на собственото му решение в частта за
разноските.Молбата е подадена в срока за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение,т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.248 ал.1
от ГПК,от активно легитимирано лице-страна по делото,в чиято тежест са
присъдени разноски,като в случай на искане за изменение на решение в частта за
разноските,дължими в полза на другата страна по спора,наличието на депозиран
списък на разноските по чл.80 от ГПК от молителя в производството,касаещ
сторените от самия него разноски,не е необходимо условие за допустимост на
молбата.Като подадена в срок от активно легитимирано лице с правен интерес от
искането молбата е процесуално допустима,т.е. и атакуваното определение е
допустимо.Молбата обаче е неоснователна и правилно е оставена от районния съд
без уважение.
Гр.д.№282/2015 г. на Тервелския районен съд е
образувано по повод искова молба,с която са предявени от Г.Р.Г. и К.Р.Г.,***,срещу
Я.Р.К. *** обективно кумулативно съединени искове,както следва:
1.ревандикационни искове на основание чл.108 от ЗС за
установяване по отношение на ответницата,че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от
нива с площ от 13 дка,представляваща имот №013016 по КВС на землището на
с.Честименско,общ.Тервел,и за осъждане на ответницата К. да им предаде
владението върху горната 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот;
2.искове на основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата К. да заплати на всеки от ищците сума в размер на 701,25
лв,представляваща полагащата им се част от получените от ответницата ренти от
процесната 1/2 ид.ч. от нива през периода 01.10.2009 г.-01.10.2014 г. /т.е. за
стопанските 2009/2010 г.,2010/2011 г.,2011/2012 г.,2012/2013 г. и 2013/2014
г./.
/забел. искането по чл.537 ал.2 от ГПК за частична
отмяна на нотариален акт не е самостоятелен иск/.
С решението на ТРС по гр.д.№282/2015 г. всички
предявени искове са изцяло уважени,като ответницата Я.Р.К. е осъдена да заплати
на ищците Г.Р.Г. и К.Р.Г. сторени в първата инстанция разноски в размер на
1 916,10 лв,включващи 1 800 лв адвокатско възнаграждение;106,10 лв
държавна такса за водене на делото и 10 лв държавна такса за издаване на 2 бр.
съдебни удостоверения.Първоинстанционното решение е обжалвано от ответницата К.
само в частта на т.нар. произнасяне „свръхпетитум”,с която първоинстанционният
съд е уважил и непредявени искове по чл.108 от ЗС за защита право на
собственост на третото лице Д.В.Г..С решението по в.гр.д.№542/2016 г. на ДОС
първоинстанционното решение е обезсилено в обжалваната част.В останалата част на
произнасянето по исковете по чл.108 от ЗС относно ревандикация на притежаваната
от Г.Р.Г. и К.Р.Г. 1/2 ид.ч. от описаната нива,по исковете по чл.59 от ЗЗД и
относно отмяната на цитирания нотариален акт до размер на 1/2 ид.ч. от
признатите с него права върху описаната нива решението на ТРС не е било
обжалвано и е влязло в сила.
На практика всички присъдени от районния съд в полза
на двамата ищци по делото разноски в размер на 1 916,10 лв са сторени от
ищците единствено и само във връзка с предявените от тях искове,а не във връзка
с непредявените искове,по които районният съд се е произнесъл.В този смисъл
частичното обезсилване от ДОС на първоинстанционното решение в частта на
произнасяне „свръхпетитум” не води до редуциране на вече присъдените от ТРС
разноски за уважените искове.При тези съображения въззивният съд с решението си
не е коригирал първоинстанционното решение в частта за разноските,приемайки че
присъдените разноски касаят необжалваната част от решението на районния съд,а
именно частта на уважените искове по чл.108 от ЗС относно 1/2 ид.ч. от
нивата-собственост на ищците и уважените искове по чл.59 от ЗЗД.
При цялостно уважаване на предявените искове на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците по делото Г.Р.Г. и К.Р.Г. имат право на
всички сторени от тях съдебно-деловодни разноски,за чието реално извършване са
депозирани доказателства.В молбата си по чл.248 ал.1 от ГПК молителката К.
сочи,че присъдените разноски били недължими поради липса на представен списък и
липса на доказателства за реално сторени разноски от ищците конкретно под
формата на платено от тях адвокатско възнаграждение.Горните доводи са
неоснователни.Наличието или не на представен от страната списък по чл.80 от ГПК
не е условие за присъждане на разноските,а представлява единствено условие за
допустимост на молба за изменение на решението в частта за разноските,дължими в
полза на страната,която претендира изменението.Независимо дали е представен
такъв списък,разноските се присъждат при поискване,стига да са налице
доказателства реално да са сторени.
Налице са писмени доказателства по делото за сторени
от ищците разноски в първата инстанция в размер на 1 916,10 лв-така
вн.бележка за 10 лв ДТ на лист 33 от делото на ТРС;вн.бел. за 106,10 лв ДТ на
лист 45 от делото на ТРС;договор за правна защита и съдействие на лист 27 от
делото на ТРС,в който е отразено договорено между ищците и адв.Д.П. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лв при изрично отбелязване,че сумата е
изплатена в брой при подписване на договора.Последното отразяване в договора
има характер на разписка за изплащане на сумата от ищците в полза на адвоката.
В хода на първоинстанционното производство ответницата
К. е навела възражение за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение
/така молба на лист 85/88 от делото на ТРС/.Възражението е неоснователно.Исковете
по чл.108 от ЗС са с цена 859,95 лв /половината от данъчната оценка на целия
имот 1 719,90 лв/.Предявени са и два обективно кумулативно съединени иска
от всеки от ищците по чл.59 от ЗЗД с цена от 701,25 лв всеки.Съобразно чл.7
ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в случая размерът на минималното адвокатско възнаграждение по
исковете по чл.108 от ЗС се равнява на 300 лв,респ. и по всеки от останалите
два иска по чл.59 от ЗЗД също на по 300 лв,т.е. общо по всички искове е в
размер на 900 лв.Делото не е елементарно,а все пак се отличава със средна
правна и фактическа сложност.В този смисъл не би могло автоматично да се
присъди минимумът на възнаграждението.Като се имат предвид и усилията на
адвоката по двукратното му явяване в открито съдебно заседание в
гр.Тервел,което е свързано с пътуване от около
При неоснователност на частната жалба и оставянето й
без уважение частната жалбоподателка няма право на разноски за настоящото
производство,каквито е претендирала в размер на 300 лв адвокатско
възнаграждение,15 лв държавна такса по обжалването и 5 лв банкова такса.Право
на разноски има другата страна-ищците по делото,но същите не са претендирали
такива и също не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №79/27.04.2017 г. по
гр.д.№282/2015 г. на Тервелския районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.