О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 889

гр.Добрич 28.09.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми септември 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА Н.

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №414 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.279 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от И.М.Р. *** срещу разпореждане №933/03.07.2017 г. по гр.д.№118/2014 г. на Тервелския районен съд,с което първоинстанционният съд е „отказал да образува производство по чл.103 и чл.104 от ЗЗД по постъпила молба с вх.№590 от 17.03.2017 година от адвокат Д.К. като пълномощник на И.М.Р.-ищец по гр.дело №118/2014 г. по описа на ТРС,с която моли съдът да приеме по делото,че сумата от 680 лева,представляваща изкупна цена по чл.33 ал.2 от ЗС,е надлежно платена от доверителката й посредством института на прихващане”.Развити са по същество доводи за надлежно осъществено извънсъдебно прихващане на две насрещни вземания,чрез което задължението на частната жалбоподателка Р. по влязлото в сила решение №4/16.01.2017 г. по гр.д.№118/2014 г. на ТРС за заплащане в едномесечен срок от влизането му в сила на изкупната цена от 680 лв за имота,на който е обявена за купувач по реда на чл.33 ал.2 от ЗС,било изпълнено.Настоява се за отмяна на горното разпореждане като незаконосъобразно и за „приемане на молба вх.№590/17.03.2017 г. за основателна и доказваща извършено извънсъдебно прихващане на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях,а именно до размера на сумата от 680 лв,представляваща изкупна цена по чл.33 ал.2 от ЗС по цитираното дело на ТРС”.

Отговор на горната частна жалба не е подаден от ответниците по нея С.Д.Г. *** и М.Г.М. ***,т.е. същите не изразяват становище по нейната допустимост и основателност.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За атакуваното разпореждане частната жалбоподателка Р. е уведомена чрез връчено на пълномощника й адв.К. съобщение на 17.07.2017 г.Частната жалба е подадена чрез куриерска служба на 24.07.2017 г.,т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Същата изхожда от активно легитимирано лице-страна по делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за него разпореждане.Насочена е срещу разпореждане,имащо характер на преграждащо развитието на съдебно производство определение,поради което същото попада в обхвата на актовете по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащи на самостоятелно обжалване.Предвид горното частната жалба е допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№118/2014 г. на ТРС е приключило с влязло в сила решение №4/16.01.2017 г.,с което е уважен иск по чл.33 ал.2 от ЗС на И.М.Р. *** срещу М.Г.М. *** и С.Д.Г. *** за изкупуване от Р. на 1/2 ид.ч. от една жилищна сграда и две селскостопански сгради в гр.Тервел-предмет на договор за продажба от 05.03.2014 г.,обективиран в нотариален акт №145,т.І,рег.№558,д.№115/2014 г. на нотариуса Д.Пъков с район на действие ТРС,сключен между С. Д.Г. като продавач и М. Г.М. като купувач,при условие,че в едномесечен срок от влизане на решението в сила Р. изплати на първоначалната купувачка М. сумата от 680 лв.

С молба вх.№590/17.03.2017 г. И. М.Р. настоява пред районния съд да приеме,че сумата от 680 лв-изкупна цена по горното решение-е надлежно изплатена от Р. на М. чрез извършено извънсъдебно прихващане на насрещни вземания.Към молбата е приложено и писмено изявление за извършване на прихващането,отправено от Р. до М.,респ. доказателства за връчване последното на М. на 13.03.2017 г.

Подадена е последваща молба вх.№1365/07.06.2017 г. от М.Г.М.,с която се заявява,че И. М.Р. не е изпълнила задължението си по влязлото в сила съдебно решение по изплащане на изкупната цена в срок,поради което решението следвало „да се обезсили по право”.Тази молба има характер на такава по чл.33 ал.3 от ЗС за прогласяване на първоинстанционното решение за обезсилено по право.

Атакуваното разпореждане на районния съд,постановено по повод молба вх.№590/17.03.2017 г. на И. М.Р.,като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.То е с характер на определение,преграждащо развитието на претендирано от молителката съдебно производство.Първоинстанционният съд на практика е отказал да разгледа молбата,макар и при непрецизна формулировка.Отказал е да образува производство по чл.103 и чл.104 от ЗЗД,което очевидно според него е някакво незнайно съдебно производство по извършване на прихващане на насрещни вземания по съдебен ред,което счита,че следва да се образува надлежно чрез редовна искова молба,т.е. го схваща като някакво исково производство.Молба вх.№590/17.03.2017 г. на И. М.Р. е всъщност без значение за производството по гр.д.№118/2014 г. на ТРС на настоящия етап от същото.Към датата на подаване на молбата делото е приключило с влязло в сила решение,с което е уважен конститутивен иск по чл.33 ал.2 от ЗС.Въпросът,който се поставя с молбата,а именно дали обявената за купувач И.Р. е изплатила в указания срок от влизане на решението в сила дължимата на М.М. изкупна цена,е относим единствено към производство по чл.33 ал.3 от ЗС,каквото към датата на депозиране на молбата все още не е било инициирано от заинтересована страна.Може да се приеме,че производство по чл.33 ал.3 от ЗС за прогласяване на влязлото в сила първоинстанционно решение за обезсилено по право е провокирано едва с молба вх.№1365/07.06.2017 г. на М.Г.М..Действително молбата от 17.03.2017 г. на И.Р. не подлежи на самостоятелно разглеждане;по нея не следва да се образува самостоятелно съдебно производство.Тя е относима като отговор/становище по молба на заинтересована страна по делото за иницииране на производство по чл.33 ал.3 от ЗС в рамките на същото дело на ТРС за прогласяване на първоинстанционното решение за обезсилено по право.Тази молба,изложените в нея твърдения и доводи и приложените към нея доказателства подлежат на обсъждане от районния съд в мотивите му към бъдещо негово решение по молба по чл.33 ал.3 от ЗС.Те са относими именно в производство по чл.33 ал.3 от ЗС,което следва да се развие в рамките на гр.д.№118/2014 г. на ТРС.По молбата на И.Р. районният съд не дължи образуване на самостоятелно производство,нито дължи самостоятелното й разглеждане и произнасяне по нея с някакъв самостоятелен съдебен акт.В този смисъл разпореждането на ТРС за отказ да образува производство по нея,което е в смисъл,че я оставя без разглеждане,е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №933/03.07.2017 г. по гр.д.№118/2014 г. на Тервелския районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.