О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 886 ,26.09.2017 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА Н.

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно част-но гражданско дело номер 415 по описа за 2017 година, намира следното :

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 1792/ 25.07.2017 г. ( изпратена на 24.07.2017 г. ) на адвокат Д.К. *** Търново – пълномощник на ищцата И.М. *** срещу определение № 121 от 3.07.2017 г. на Тервел-ския районен съд по гр.д.№ 118/2014 г. , с което е оставена без уважение нейна молба с вх.№ 329/17.02.2017 г. за изменение и допълнение на реше-нието относно разноските .

В частната жалба се поддържа, че отказът за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение противоречи на член 26,ал.2 от ЗА, разясне-нията по т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 6/ 2012 г. и на липсата на въведени в закона изисквания за форма ( бланка ) на пълномощното и договора за правна помощ. Съдът не е съобразил, че писменият договор за правна защита съставлява разписка за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева. За него и за дру-гите разноски ( в т.ч. разноски за особен представител ) двете ответници отговарят солидарно . Иска се отмяна на определението и постановяване на друго за изменение на решението по разноските .

Отговори от насрещната страна С.Д.Г. ( чрез особения й представител адвокат Х.Х. от ДАК ) и М.Г.М. не са подадени.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с пра-вен интерес да иска отмяна на неизгодното за него, обжалваемо в съгласие с член 248,ал.3 от ГПК , определение по разноските . Правото на частна жалба е упражнено редовно, в едноседмичния срок по член 275,ал.1 от ГПК ( погрешно съдът е определил двуседмичен, по – дълъг от законния срок), считан от 17.07.2017 г.

С обжалваното определение съдът е отказал, по молба на ищцата с вх.№ 329/17.02.2017 г. ( изпратена по куриер на 15.02.2017 г. в срока по член 248,ал.1 от ГПК , считан от 1.02.2017 г. ), да измени и допълни в частта по разноските постановеното решение, с което след уважаване на иска за изкупуване на дял от съсобствени имоти ( сгради ) в град Тервел срещу двете ответници , е осъдил само ответницата С.Д.Г. за разноски : 300 лева – заплатеното възнаграждение за назна-чения й особен представител по член 47,ал.6 от ГПК и 53 лева – заплате-ния пълен размер държавна такса за образуване на делото. Отказът за при-съждане на разноски от още 300 лева ( при поискани по списъка на л.176 от делото още 322 лева ) е мотивиран със съображения, че съставляват ад-вокатско възнаграждение, за което няма съставено „ по бланков образец ” , „ по кочан ” адвокатско пълномощно .

Становището на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Въз-награждението между адвоката и страната се определя с договора за прав-на защита и съдействие ( не с пълномощното ). Упълномощаването е осно-вание за представителната власт на адвоката и не урежда условията, при които се дължи адвокатската услуга . На страните по делото се присъждат разноски в съгласие с член 78,ал. ал.1 – 5 от ГПК , ако са поискани и реал-но извършени. Съобразно разясненията на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС заплащането на адвокатското възнаграждение може да бъде дока-зано с различни писмени доказателства : писмен договор с вписване на направеното плащане , разписка или платежен документ от банка ( ако е уговорено заплащане по банков път ).

В случая с писмения договор ( на л.9 от делото на ТРС ) е доказано, че ищцата е заплатила на пълномощника – адвокат възнаграждение в раз-мер от 300 лева. С представените по делото вносни документи е доказано, че е заплатила ( за вписване на исковата молба и за банкови комисионни ) още 22 лева. Следователно общият размер на разноските й е 675 лева , как-то е посочено в списъка на страната по член 80 от ГПК ( на л.176 от дело-то). Правилно разноските от 300 лева - възнаграждение за особен предста-вител на ответницата Г. са възложени с решението само на нея . Но равни части от всички други разноски ( 53 лева - ДТ + 300 лева – адвокат-ско възнаграждение + 22 лева – банкови комисионни ) , равняващи се на 187,50 лева следва да се възложат на основание член 78,ал.1 от ГПК на вся-ка от ответниците ( тяхната отговорност е разделна, а не солидарна) . Ето защо съдът е следвало да измени решението относно дължимите от ответ-ницата Г. разноски като ги увеличи ( с още 134,50 лева ) от 353 ле-ва на 487,50 лева ( 300 лева + 187,50 лева ) . Съдът е следвало да допълни решението по дължимите от ответницата М. разноски и я осъди за разноски в размер от 187,50 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 121 от 3.07.2017 г. на Тервелския районен съд по гр.д.№ 118/2014 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 4 от 16.01.2017 г. на Тервелския районен съд по гр.д.№ 118/2014 г. в частта относно разноските, които С. Д. Г., ЕГН: ********** ***, с адрес на особения представител – адвокат Х.Х. ***,офис 10 е осъдена да заплати на И.М.Р. , ЕГН: ********** *** като ги УВЕЛИЧАВА от 353 лева на 487,50

( четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки ) лева и

ДОПЪЛВА решението в частта относно дължимите разноски като ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на И.М.Р. , ЕГН: ********** *** сумата от 187,50 ( сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки ) лева .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.