Р Е Ш Е Н И Е

№, 69/19.09.2017г.; гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Добричкият окръжен съд, наказателно отделение

На деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател  Атанас Каменски

Членове: Деница Петрова

Милена Хараламбиева

Секретар  Нели Бъчварова

Прокурор  Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова ч.н.д. № 312 по описа за 2017година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал. І от ЗПИИРКОРНФС / Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган – решение за налагане на финансова санкция издадено от Магистрат на град Бремерхафен, Германия, засягащо българския гражданин Д.П. , роден на ***г***, с последен известен адрес с.Карапелит, ул.14-та №8 .

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище уважаване на искането.

От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че се касае за българския гражданин Д. *** П., с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, роден на ***г***, ЕГН **********.

Засегнатото лице не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано / призовката по постоянен адрес е върната в цялост с отбелязване, че адресатът не е открит и по данни от близките от 1г. е в Германия, а по информация от Кметство с.Безмер Д.П. ***, но не живее и никога не е живял там/ и не се явява. Предвид разпоредбата на чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС на лицето бе назначен служебен защитник и съдът даде ход на делото.

Защитникът на засегнатото лице изразява становище за признаване на финансовата санкция.

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение наказателно постановление, постановено на 12.04.2016г., влязло в сила на 03.05.2016г. по преписка № 0567.02.379549.9 на Служба по граждански въпроси и обществен ред в Морски град Бремерхафен, издадено от Магистрат на град Бремерхафен, Германия, с което на българския гражданин Д. З. П., роден на ***г***, ЕГН ********** е наложена финансова санкция –глоба в размер на 500 евро за това, че на 16.12.2015г. в 19:45ч. е управлявал автомобил с регистрационен №*** в гр. Бремерхафен на ул.”Щромщрасе” под въздействието на упойващи средства /THC-марихуана/-нарушение по чл.25 ал.2а от Закона за движение по пътищата, чл.24а ал.2 ,3,242 от Федерален каталог за финансови санкции и чл.4 ал.3 от Правилника за приложение на Федерален каталог за финансови санкции на Германия.

Съгласно удостоверението общия размер на финансовата санкция е за сумата от 849,92 евро , представляваща размера на наложената глоба в размер на 500 евро и 349.92 евро разходи по производството, довели до постановяване на процесния акт.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен несъдебен орган за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, по смисъла на нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая- акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .

Деянието, осъществени от засегнатото лице Д. *** П. попада сред изброените в чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС – а именно –чл.30 ал.2 т.1 – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се прави проверка за двойна наказуемост.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС и отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. Срещу Д.П. за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция –няма данни за такова. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението е повече от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност / съответно административнонаказателна/ отговорност за деянието, предмет на решението. Производството срещу Д.П. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като П. е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение , предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентния орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение. Тъй като се касае до несъдебен орган изрично в удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.

Както вече се посочи не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.

С оглед на обстоятелството, че Д. *** П., роден на ***г***, ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** т.е. местоживеенето му е на територията на Р България, съдът намира че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро/ , или 849,92 евро /общия размер на финансовата санкция/ са равностойни на 1662,30 лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция -12.04.2016г. т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата от 1662,30 лв.

По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция – наказателно постановление, постановено на 12.04.2016г., влязло в сила на 03.05.2016г. по преписка № 0567.02.379549.9 на Служба по граждански въпроси и обществен ред в Морски град Бремерхафен, издадено от Магистрат на град Бремерхафен, Германия, с което на българския гражданин Д. *** П., роден на ***г***, ЕГН ********** е наложена финансова санкция парична сума- глоба в размер на 500 евро за извършено нарушение – управление на автомобил под въздействие на упойващи средства, както и 349.92 евро разходи по производството, довели до постановяване на акта или общо 849,92 евро, равностойни на 1662,30 лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция -12.04.2016г.

Препис от настоящото решение, ведно с решение за налагане на финансова санкция, наказателно постановление, постановено на 12.04.2016г., влязло в сила на 03.05.2016г. по преписка № 0567.02.379549.9 на Служба по граждански въпроси и обществен ред в Морски град Бремерхафен, издадено от Магистрат на град Бремерхафен, Германия да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от днес.

Председател: Членове: 1.

2.