О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 293, 19.09.2017г.,град ***

***кият окръжен съд, наказателен състав

На деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател : Атанас Каменски Членове: Деница Петрова

Милена Хараламбиева

като разгледа докладваното от съдия Петрова ВЧНД № 288 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по чл.243 ал.6-.7 от НПК

Образувано е по жалба от Л.Б.А. и Р.П.А., и двамата от с.***,обл.*** срещу определение №423/03.07.2017г. по ч.н.д.№842/2017г. на Районен съд ***.

С процесното определение е потвърдено постановление от 18.05.2017г. на Районна прокуратура –*** за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №47/2015г. по описа на Второ РУ гр.***, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, изводите в същото са необосновани и не кореспондират с фактическата обстановка, която била останала неизяснена. Съдът не е взел предвид оплакванията на жалбоподателите, необяснимо било на базата на какво съдът приел, че жалбоподателите не са оспорвали правото на ползване на обработващите процесни имоти. Искането е за отмяна на определението и възобновяване на досъдебното производство, за да бъде разкрита обективната истина.

***кият окръжен съд, като прецени жалбата, обжалваното определение, събраните доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срок , от легитимирани лица и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка:

Спорният имот пл.№23 по плана на с.***с площ от 2670 кв.м. /състоящ се от четири дворни места/ на 02.04.2014г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том ІІ, рег. № 1795, дело № 215 от 2014г. е бил продаден от И.К.В.на Т.Д.И..

Преди продажбата на имота, както и след това същият се ползвал и обработвал от сина и снахата на И.К.В.–К.В. и К.В..

На 14.05.2014г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том ІІ, рег. № 2095, дело № 164 от 2014г. Т.Д.И. и Т.С.И. продали на Р.П.А. закупените на 02.04.2014г. от И.В.недвижими имоти.

С решение №250 /07.07.2014г. по гр. д. № 290/2014г. на ДОС, влязло в сила на 24.07.2014г. И.К.В.е поставена под пълно запрещение.

На 14.07.2014г. в ДРС е подадена Искова молба от И.К.В., за обявяване за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 134, том ІІ, рег. № 1795, дело № 215 от 2014г. гр. ***, сключен между И.К.В.и Т.Д.И., като сключен от лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си с оглед психическото му състояние. Образувано е гр.д. № 2034/2014г. на ДРС, като с невлязло в сила решение е постановено унищожаване на договора за покупко-продажба, обективиран в посочения по-горе нотариален акт.

От момента на придобиване на имота жалбоподателите А. са сезирали ДРП с множество жалби, молби и др., че не могат да влязат във владение на спорния имот, че К.В. и К.В. го владеният и обработват, както и за поставена от А. ограда, която била съборена от В..

Всъщност от изложеното действително е видно, че жалбоподателите никога не са влизали във владение на имота и от момента на закупуването му /както и преди това/ този имот се е ползвал и обработвал от К.и К.В. /син и снаха на И.В./. Видно от показанията при разпитите им и двамата жалбоподатели са били наясно към момента на закупуване на имота , че продавачът им /К.Д./ не е бил влязъл във владение на имота и не е можел да влезе във владение, защото както вече се посочи имота се е обработвал и ползвал от К.В. и К.В.. Т.е. предаване на владение не е имало, тъй като владението през цялото време е било упражнявано от семейство В. и както правилно е отбелязал районният съд, жалбоподателите не са оспорили това по гражданскоправен път – напр. с иск по чл.108 или 109 от ЗС. Напротив иск за унищожаване на договора за покупко-продажба с продавач И.В.и купувач –приобритателя на жалбоподателите е заведен от И.В.чрез настойника й К.В., като с невлязлото в сила съдебно решение договора, обективиран в посочения по-горе нотариален акт е унищожен . Или към момента на закупуване на имота от семейство А., същите са били наясно, че имота се ползва, стопанисва, обработва ,съответно владее от семейство В., т.е. такова е било съществуващото фактическо положение, което не е променено и до момента на настоящата жалба. Предвид изложеното трудно би могло да се твърди, че е налице изпълнителното деяние на престъплението самоуправство, доколкото отказът на сем.В. да предадат владението на имота, който са владеели и преди промяната на собствеността му / преди прехвърлянето му на жалбоподателите от св.К.Д./, не би могъл да осъществи състава на престъплението самоуправство, тъй като изпълнителното деяние на самоуправството не може да се осъществи чрез бездействие. /вж. в т.см. и решение № 297 от 28.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1547/2011 г., III н. о./

Що се касае за поставяна от семейство А. ограда на имота , която била премахната от семейство В. въззивната инстанция изцяло споделя изводите на районният съд, че показанията на жалбоподателите досежно датата на която е била поставена въпросната ограда на имота и датата на която била премахната са противоречиви, като противоречие е налице и досежно това какъв е бил конкретния вид на оградата.

Поради всичко изложено жалбата е неоснователна, а постановеното определение-правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл.243 ал.7 от НПК , ***кият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №423/03.07.2017г. по ч.н.д.№842/2017г. на Районен съд ***, с което е потвърдено постановление от 18.05.2017г. на Районна прокуратура –*** за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №47/2015г. по описа на Второ РУ гр.***, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:1

2.