О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 294

 

            ***КИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение в разпоредително заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета  година в състав :

                                                                       

                                                                                    Председател:  Петър Монев

                                                                                    Членове: Калина Димитрова

                                                                                                     Милена Хараламбиева                                                                       

в присъствието на прокурора 

и секретаря

изслуша докладваното от съдия - докладчик Хараламбиева в.ч.н.д. № 296/2017г. по описа на ***ки окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.  243, ал. 6 от НПК .

            Постъпила е жалба от Е.Ц.Х. ***, срещу Определение № 445 от 17.07.2017г. на Районен съд-гр.*** по н.ч.д. №881/2017г., потвърждаващо постановление на Районна прокуратура-гр.*** за прекратяване на досъдебно производство № 1186/2015г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.***.Съдържанието на жалбата сочи на пълно несъгласие и с акта на РС – гр.***, и с постановеното от РП-гр.***.

            След като прецени събраните по досъдебното производство доказателства,  постановлението на РП–гр.***, атакуваното определение и доводите в жалбата, съдът намери следното :

            Жалбата е допустима, постъпила в срок и от заинтересовано лице и като такава се явява основателна.

            С определение от 17.07.2017г. Районен съд-гр.*** е потвърдил постановление от 22.06.2017г. на РП-гр.***, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1186/2015г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.***, образувано срещу Неизвестен извършител  за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

            За да прекрати предварителното производство РП-*** е намерила, че от обективна и субективна страна липсва осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК спрямо жалбоподателя Х.. Считайки, че е налице липса на доказателства за изначална невъзможност за осъществяване на договорните задължения със св.Х., РП –гр.*** е приела, че е се касае за гражданско-правен спор, респ. и прекратила досъдбеното производство.

            Районният съд, споделяйки изводите на прокурора е потвърдил постановлението.

            Прокуратурата е постановила своя акт при непълнота на доказателствата и без да е проведено пълно, обективно и всестранно разследване.

            Видно от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е, че на 01.02.2016г. св.Х. сключил с „***” ЕООД договор за изработка на метална конструкция ведно с транспорт, монтаж и найлон. Във връзка с договора св.Х. изпратил капаро в размер 1200 лв. Съгласно изрична клауза в договора, вещта е следвало да бъде изработена в срок до 15.04.2016г. Тъй като в уговорения срок поетото задължение от страна на„***” ЕООД не било изпълнено, св.Х. на 17.05.2016г. депозирал жалба в РП-гр.Кюстендил. Едва на 15.11.2016г. по пощенски път получил покана от управителя на „***” ЕООД – св.М.С., от съдържанието на която е видно, че св.С.моли жалбоподателя да определи ден, час и място за доставяне на конструкцията при съответно приспадане на разходите на за монтаж и найлон.

            При горната фактическа обстановка, приемайки, че се касае за случай на гражданско-правен спор, прокурорът прекратил наказателното производство.        

Изцяло в правомощията и компетенциите на прокурора  седи преценката за наличие или липса на престъпление, но такава може да последва единствено след проведено пълно, обективно и всестранно разследване, при което събраните доказателства да водят на извод за осъществяване  или не на деяние  съставляващо престъпление по НК. В разглеждания казус РП-гр.*** е постановила своя акт при непълнота на доказателствата и без да е проведено пълно, обективно и всестранно разследване, поради което и изводът за липса на доказателства за изначална невъзможност за реализиране на договорните задължения от страна на „***” ЕООД в лицето на управителя му – св.С.се явява необоснован. За да се гради подобен извод безусловно е нужно да се установи дали изначално е било налице намерение у св.С.в качеството й на управител на„***” ЕООД да изпълни поетите договорните задължения или пък сключения договор е ползван като способ за измама. Т.е за да се достигне до заключение за изначална липса на подобно намерение е следвало да се проведе разследване в насока развивало ли е дружеството активна производствена дейност и от кой начален момент, разполагало ли е „***” ЕООД с необходимата за дейността техническа /машини, инструменти, оборудване,материали/, финансова и кадрова /имало ли назначени работници/ обезпеченост, нужна за изработване на метални оранжерии. Налице ли са били сключени договори за изработка на подобни вещи и с други лица, различни от свидетелите по досъдебното производство, респ. ако „***” ЕООД е имало сключени и други договори - изпълнило ли е поетите по тях задължения  срочно и в пълен обем. Все в тази връзка е следвало да бъдат установени доставчиците, респ. търговски обекти, от които „***” ЕООД се е снабдявало с необходимите за изработването на оранжериите материали. На следващо място непроверено в хода на разследването е останало твърдението на св.Стоянова, че неспазването на срока по договора със св.Х. се дължи на липса /за период повече от месец и половина/ в търговската мрежа на необходимите материали за изработката. Няма яснота и защо св.Т.Б. се е представял с името Тихомир. Не на последно място следва да получи отговор и  въпроса защо след като на 22.04.2016г. /според показанията на св.Б., л.114 от д.п./ оранжерията на св.Х. е била готова, едва през м.ноември му е изпратена покана писмена покана за доставянето й, както и да се изясни – ако действително е била изработена към сочената дата, къде е била съхранявана за времето от 22.04.2016г. до м.ноември 2016г.

Отделно от гореизложеното в  обстоятелствената част на постановлението отсъства какъвто и да било коментар на доказателствата,  а прокурорът  е бил задължен да ги анализира, като изложи становище кои от тях кредитира и кои - не, респ. съображенията си за това, още повече при констатиране на сериозни противоречия между  показанията на св.Х. от една страна и заявеното от свидетелите М.С. и Т.Б. от друга. Подобен задълбочен анализ и оценка на доказателствата в постановлението отсъства, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 5 НПК, съобразно която всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

В крайна сметка решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление  е сторен  в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 от НПК. Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В конкретния случай това не е сторено, като неизяснената фактическа обстановка по делото, резултат от проведеното формално разследване и в разрез с принципа за разкриване на обективната истина, като последица е довело до формиране на незаконосъобразни и необосновани изводи от страна  на РП- гр.***.

По изложените съображения, Окръжният съд намира, жалбата на св.Х. за основателна, изводите на прокурора за необосновани, поради което постановлението за прекратяване на досъдебното производство следва да бъде отменено, а делото – върнато на РП-гр.*** за извършване на необходимите процесуално–следствени действия. Доколкото първоинстанционния съд е достигнал да противния извод, то и обжалваното определение подлежи на отмяна.

            С оглед изложеното, съдът на осн. чл. 243 , ал. 7 от НПК

 

                                     

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л И  :

 

            ОТМЕНЯ Определение № 445 от 17.07.2017г. на Районен съд-гр.***, постановено по ч.н.д. №881/2017г.

            ОТМЕНЯ постановление на РП-*** от 22.06.2017г. за прекратяване на досъдебно производство № 1186/2015г. по описа на Първо РУ на МВР–гр.***, образувано срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

            ВРЪЩА делото на РП-гр.*** за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест .

За същото да се уведомят заинтересованите страни.

                                                                                                                                   

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

З

 

                                                                                                       2.