№ 303
гр.***29.09.2017година
***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито съдебно заседание
на двадесет и девети септември
две хиляди и седмнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: А.КАМЕНСКИ
МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА
Като разгледа докладваното
от съдия Калина Димитрова в.ч.н.д. № 308 по описа за 2017г. на ***ки
окръжен
съд, за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243 ал.6 и ал.7
от НПК.
С постановление от 16.05.2017г.
Районна прокуратура гр.*** е прекратила на осн.
чл.243 ал.1 т.1 вр.
с чл.24 ал.1 т.1 вр.
с чл.199 от НПК наказателното производство по д.п.
№ 9/2016г. по описа на РУ - Шабла,
образувано срещу Б. П. А. от гр.Лъки, с ЕГН - ********** за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради липса на субективен елемент от
състава на престъплението. Това постановление е потвърдено с Определение № 98
от 27.07.2017г. по ч.н.д. № 152
по описа за 2017г.
на Районен
съд гр.***.
Срещу така
постановения съдебен акт
е постъпила жалба от
Н.П.В. ***, с която се навеждат доводи за неправилно тълкуване на фактите и
доказателствата по делото в мотивите на процесното определение на КвРС.
Отправеното до съда искане е
цитираното по-горе определение да бъде
отменено.
***кият окръжен съд като
прецени жалбата и
представените доказателствата,
както и след цялостна
служебна проверка на
постановения съдебен акт,
прие за установено
следното:
Жалбата е
неоснователна.
По делото са събрани всички възможни доказателства които изясняват
релевантните обстоятелства, свързани с неизвършване на деяние по чл.183 ал.1 от
НК от субективна страна и това подробно е
било обсъждано и
в двата акта
както на КвРП, така
и на КвРС.
Както КвРП, така и Районен съд гр.***, въз основа на правилни анализ и преценка на събраните по делото доказателства са приели за
установено от фактическа
страна следното:
Досъдебно производство №
9/2016г. по описа на РУ ***е образувано на 02.02.2016г. срещу Б.П.А. с ЕГН **********
*** за това, че след като е осъдена с Решение № 15 от 12.05.2008г. по
Гражданско дело № 50/2006г. на РС – гр.***, влязло в сила на
31.05.2008г. за определяне на
издръжка, да издържа свой низходящ: син - Н.П.В. с ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител - П.В. А., в общ размер на 60лв. месечно, като съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 93 месечни вноски в размер на 5580 лева за периода 31.05.2008г. до
20.02.2016г. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Н.П.В. е роден в гр.Балчик
на ***г. по време на брака на родителите си, майка –
Б.П.А. и баща – П.В. А..
С Решение № 37
от 15.07.2004г. по бр.д. № 88/2003г. на БчРС, изменено с Решение № 5 от 10.02.2005г. по в.гр.д. № 690/2004г. на ОС – гр.***, потвърдено от ВКС с Решение
№ 722 от 24.10.2005г. по гр.д. № 433/2005г. на ВКС на РБългария /в сила от 24.10.2005г./, брака между Б.А. и П.А. е бил
прекратен по
вина на двамата съпрузи, като упражняването на родителските права по отношение на
детето Н.П.В. е предоставено на майката Б.П.А.,
а П.В. А. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 50лв.
От тези дела
безспорно се установява, че две години преди завеждане на делото, бащата на
детето е започнал работа в друго населено място като кадрови военнослужащ и
трайно се е заселил в гр.***, където работел във военно поделение. Същият нямал
възможност лично да се грижи за детето си и без съгласие на майката, на 18.09.2003г. завел детето
при своите родители в гр.***които
се грижели за него с помощта на другия си син, т.е. брата
на бащата. По този начин, бащата П.В. А. не изпълнил цитираните
по-горе
съдебни решения, не предал детето на
майката, както
и не заплащал никаква издръжка, за което тя си извадила Изпълнителен
лист, също приложен
по делото на
том 2-ри, л. 58.
През месец март 2006г.
бащата П.В. А.
депозирал искова молба в РС - *** срещу майката Б.А., като помолил да му бъдат предоставени
родителските права и същата да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка на детето.
В РС *** е било образувано Гражданско дело № 50/2006г. По време на
производството Б. П. А. била призовавана неколкократно на различни адреси, като на адреса в гр.***кв.“***“
ул.“***“ № 17 ет.6 ап.17 е била намерена, но е отказала да получи призовката, като това е било
отбелязано в призовката. В последствие по гражданското дело е постъпила молба от Б.А., чрез майка и Геновева
Божидарова П. с която изразявала становище, че по въпроса вече имало влязло в сила решение на ВКС. Твърдяло се, че иска е предявен в
нарушение на правилата на подсъдността и исковата молба не е правилно насочена, като било поискано делото да бъде
прекратено. С Решение № 15/12.05.2008г. по гр.дело № 50/2006г. на РС ***, влязло в сила на
31.05.2008г. съдът изменил мерките относно упражняване на родителските права, като ги предоставил на бащата П.В. А., както и на издръжката, като осъдил Б.П.А. да заплаща на Н.П.В., чрез неговия баща и
законен представител –П.В. А., издръжка в общ размер на 60лв. месечно. Както вече бе
казано по-горе, в процеса на разследването е установено, че бащата упражнявал родителските права, но живеел в гр.***, като оставил грижите за сина
си на родителите си и на брат си. Установено е, че е полагал някакви финансови грижи
за детето си, макар, че в част от обясненията които е давало детето по делото се
установява и друго, а именно: „….. баща ми и майка ми си тръгнаха по своя път,
а за мене никой не помисли. Към настоящия момент живея при чичо ми А.В. А.,
който ме издържа и се грижи за мен. От познати знам, че баща ми живее в гр.***,
а майка ми в гр.Лъки. За изминалите години съм получил единствено 40лв. от баща
ми. Виждам го веднъж годишно и когато го
попитам за пари, все ми отговаря, че нямал пари…..”. Така също, от приложена по
делото жалба до КвРП се установява, че в
нея детето Н.П.В. е поискало проверка, защо не се изпълнява решението на
съда за плащане на постановената издръжка, като е заявило, че за него се грижат
родителите на баща му, както и брата на
баща му. В тази жалба е посочено, че: „…..майка ми не плаща издръжка, а баща ми
когато понякога идва в ***ми
дава дребни суми и заявява, че все няма пари. Не се грижат за мен нито
финансово, нито морално като тяхно дете. За цялостната ми издръжка се грижат
чичо ми и неговите родители…”. Поискана е
проверка която да установи, защо след като е осъдена майката на детето да заплаща
издръжка, не си е изпълнила това задължение повече от две месечни вноски или ако ги е заплащала на баща му, защо той не ги е предавал на
детето за неговото отглеждане и издръжка, а го е изоставил. От тук съдът
приема извода, че бащата също не е полагал необходимите грижи в достатъчна
степен. Така също, не са били предоставени
никакви разписки за заплатена издръжка от страна на майката от
влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 50/2006г., влязло в сила на 31.05.2008г. Установено е, че за процесния период до 20.02.2016г., т.е. до навършване на
пълнолетие на детето Н. П. В. не е заплатена никаква издръжка от страна на майката Б. А..
С постановление от
27.07.2016г. на Б.П.А.
е повдигнато обвинение и същата е била привлечена към наказателна отговорност по чл.183 ал.1 от НК. По време на цялото
разследване, Б. А. твърди, че не е знаела и не е получавала процесното съдебно решение, че е осъдена да заплаща
издръжка за детето си Н.П.В., като научила този факт едва при повдигане на обвинението
срещу нея. Твърди още, че родителите на бившия и съпруг П.А. настройвали детето
срещу нея, че е търсила момчето по телефона, но бабата казвала,
че детето не иска
да говори с нея, както и, че контактите между детето и баба му и дядо му по майчина линия, също са възпрепятствани от родителите на бившия и
съпруг.
По делото е установено, че действително
разписката с която решението е било изпратено на Б.А. е получена на
19.05.2008г. на адрес гр.***ж.к.“Тракия“ бл.282 вх.Б ет.7 ап.19 от лице на име Т.Ч., като е изписано, че е свекърва. От приложена по делото справка се
установява, че Т.К.Ч.е починала на 13.03.2012г.
Проучването на горните факти установило, че Б.А. живеела на посочения в разписката адрес с К.Стоянов Тенев, от когото също имала
дете. Т.К.Ч.била майка на Кр.Тенев. Същият знаел, че А. имала и
друго дете /Н./ и бил свидетел на срещи между нея и бившия и съпруг П.А., но не могъл
да посочи и не знаел за какво са говорили. Не е виждал и не знаел за получената разписка за изготвеното решение на съда получена от майка му, но предполага, че щом е получена от майка му, то тя е дадена на Б.
А.. Разпитан е и Т.Д.Ч./съпруг на Т.Ч./, в жилището
на когото, К.Т./негов доведен син/ живеел на семейни начала с Б. А.. Същият потвърдил, че не е знаел или чувал за писма и решения на съда да са пристигали в тях за Б.А., като от неговия разпит не
е установено и дали Б. А. е знаела
за решението на КвРС. От всичко изложено по-горе настоящата съдебна инстанция
приема, че по делото няма събрани категорични доказателства, че Б.А. е знаела, че е осъдена
с процесното решение на КвРС да плаща издръжка на детето си Н., както и, че
съзнателно не е изпълнявала това си задължение. Това се твърди единствено от
бившия и съпруг П.А., с когото обаче са били с влошени отношения от дълги
години, даже и по
време на брака им, както и частично от казаното от Кр.Тенев, който предполагал,
че разписката е дадена от майка му на Б.А.. В наказателния процес обаче не
може да се борави с предположения, а само с категорични доказателства.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че фактическите положения са били правилно установени от
наблюдаващия прокурор, тъй като същите се основават на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и, че са били налице
достатъчно доказателства, които са дали възможност на представителя на
обвинението да оформи правилно
вътрешно убеждение.
С разпоредбата на чл.183
ал.1 от НК законодателят е предвидил, че се държи наказателно отговорен този, който след като е осъден
да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски.
Правилно
решаващият съд е приел, че от субективна страна деянието се извършва умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така защото деецът
по чл.183 ал.1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от
противоправното си поведение, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните последици. За да е налице умисъл на дееца при
осъществяване на престъпното деяние, същият следва да е имал съзнанието, че извършва
престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици. Ето защо, в процесния случай, независимо от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не е доказано по безспорен и несъмнен
начин, че Б.П.А. е осъзнавала факта на влязлото в сила на
31.05.2008г., Решение № 15/12.05.2008г. по гр.д. № 50/2006г. на РС ***, както и произтичащите от него задължения за изплащане на издръжка. По ДП № 9/2016г. по описа на РУ ***са приложени материали по
гражданско дело № 50/2006г. по описа на ***Районен съд, с ответник Б.П.А. ЕГН **********
от които се установява, че ответника Б. А. не е участвала в нито едно съдебно заседание по делото и не се
представлява. С постановеното решение по това дело, същата е осъдена да плаща
издръжка на сина си и видно от
връченото съобщение на РС ***, не го е получила лично. Както вече бе
коментирано по-горе, видно от приложената по д.п. разписка, с която решението е било
изпратено на Б.А. е получена на 19.05.2008г. на адрес гр.***ж.к.“Тракия“ бл.282
вх.Б ет.7 ап.19 от лице на име Т.Ч., като е изписано, че е свекърва. Проверката установила, че Т.Ч. е починала на
13.03.2012г. По този начин липсват категорични доказателства, че съобщението за
решението на КвРС е било предадено от Т.Ч., съответно получено от Б.А.. Ето
защо правилно е прието, че Б. А. не е уведомена, че има влязло в сила решение по гр. дело № 50/2006г. по описа на
КРС, тъй като от всички протоколи по гражданското дело се установява, че А. не е взела участие в него и не знае как е приключило то. По досъдебното производство не
са събрани доказателства
и няма приложени материали, от които да е видно, че има образувано изпълнително дело, на основание влязло в сила решение по гр.дело № 50/2006г. по описа на КвРС. Липсват и доказателства, че са изпращани призовки
за доброволно изпълнение, че Б.А. е търсена от сина си или
баща му в тази връзка. От тези фактически данни правилно е
прието, че няма как Б.А. да е запозната с факта на влязлото в сила процесно съдебно решение, че е осъдена да изплаща издръжка, в какъв размер и по коя
сметка да преведе пари. Не са били налице, както писмени така и гласни доказателства които да формират категоричния
извод, че Б.П.А. ЕГН ********** е знаела, че е осъдена със съдебно решение № 15 от 12.05.2008г. по гр.д. № 50/2006г. по описа на ***Районен
съд да плаща издръжка на сина си, поради което и не може да се приеме, че същата съзнателно не е изпълнявала задължението си.
С оглед
преценка на изложената
фактическа обстановка констатацията, че няма осъществено деяние
по чл.183 ал.1 от НК, поради липса на
субективен елемент от състава на престъплението се споделя от настоящия съдебен състав, имайки предвид изложеното вече
по-горе. Предвид факта, че процесното деяние
не е било доказано по безспорен и категоричен
начин, че не са събрани достатъчни и убедителни доказателства, то изводите на Районна прокуратура гр.***, а в последствие
и Районен съд гр.*** в тази насока са законосъобразни.
Тези фактически положения
са установени въз основа на преценката на всички
доказателства, събрани по реда предвиден
в НПК и при спазване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК. Установени са всички обстоятелства, имащи значение
за предмета на доказване, съобразно чл.102 от НПК. Изложени са
подробни съображения на направените доводи, като не се установява по делото процесуалните права на участниците в
наказателното производство да са
нарушени с факта на прекратяване на същото. Ето защо, ***ки
окръжен съд намира, че
правомощията по чл.243 ал.1 от НПК, които
в рамките на приключилото разследване се ограничават до посочените
оценка на
конкретизираното по време, място
и начин на
извършване на
деянието, както и до
точната индивидуализация на
дееца, във връзка с
обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, са правилно осъществени. По въпроси, свързани с
възникване на основания за започване на разследване по отношение на извършени деяния и съответно
повдигане на обвинение
за тях, съдът не
може да измества
прокурора. И това е
така, защото при съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение, с които се прекратява наказателното производство, следва да се държи сметка освен за
правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по
чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и за
конституционно установените
правомощия на прокурора да предприеме
или да откаже
наказателно преследване срещу дадено лице. От това следва извода, че
в производството по чл.243 от НПК, съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора, чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в
досъдебната фаза.
Районният съд е
развил подробно своите съображения със своя съдебен акт, с които настоящата
съдебна инстанция е изцяло съгласна, споделят се, поради и което счита, че не
следва да бъдат преповтаряни.
След като липсват безспорни
и категорични доказателства, не може да бъде вменено във
вина на Б.П.А. извършването на процесното
деяние.
Гореизложеното
указва на всестранно
и обосновано разследване
по смисъла на чл.13 и чл.14 от НПК
от прокуратурата, поради което определението на КвРС, предмет на
настоящия процес следва
да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.7 от НПК
***КИ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 98 от 27.07.2017г., постановено по ч.н.д. № 152/2017г. на Районен
съд - ***.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.