О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 295

гр.***, 26.09.2017г.

***ки окръжен съд, наказателно отделение, закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Калина Димитрова,

Членове: Десислава Николова и Атанас Каменски,

в.н.ч.д.№320/2017г. на ОС-гр.***, докладвано от съдия Каменски

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.6 от НПК, по протест на РП-гр.***срещу определение №107/08.08.2017г. по н.ч.д.№198/2017г. на РС-гр.***.

С атакувания съдебен акт, на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК, по жалба на К.М.К., първата инстанция е отменила постановление от 19.07.2017г. на РП-гр.***за прекратяване на наказателното производство по ДП №270/2015г. на РУП-гр.***, водено срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.213а, ал.1 от НК, за това, че на 04.12.2015г. в с.***, общ.***, посредством писмено изложение, с цел да принуди К.М.К. да поеме имуществено задължение в размер на 500000евро, заплашил него и внуците му с насилие.

Представителят на обвинението пледира за отмяна на първоинстанционния акт. По същество оплакванията касаят обосновката на определението, както и необходимостта от разпореденото извършване на неопределени допълнителни следствени действия.

Относно фактите:

К.М.К. е председател на кооперация „Асен I” в с.***, общ.***. На 04.12.2016г. получил писмо, адресирано лично до него и с подател „***”ЕООД-гр.***, бул.”***” №9. Върху стандартния бял плик чрез принтер били отпечатани имената и адресите на кореспондиращите, като в него имало лист-формат А4-с дословно следното съдържание :” Здравей ние сме фирма продаваща спокойствие и влияние оставихми те през годините да откраднеш и натрупаш достатъчно богатство настъпи момента в който трябва да ни се издължиш със сумата от 500 000 евра във едри употребявани банкноти пакетирани неподозиращо сумата ще носиш постоянно в джипа си за което знаем само аз и ти за да ни известиш че си подготвил това което ни дължиш накарай работниците си да започнат да боядисват порталите на стопанството ти с червена боя след което ще получиш допънителни указания Преди да предприемеш нещо мисли много правилно не го споделяй с никого да не виниш след това другиго ако остане не получен подарък под елхата Не обичаме да губим не прощаваме както ти си добър в земеделието така и ние си разбира ме от нашата работа ДОКТОРЕ не изпращаме писмото на ***адрес да не безспокоим семейството ти това е сделка между бизнесмени БЪДИ РАЗУМЕН имаме наблюдение върху всичко твое Наш куриер щете посети на неопределено място час и ден за да предадеш пакета Имаш много сладки внучета”

Съдържаните на писмото разтревожило К., който го възприел като изнудване и заплаха за собствените му живот и здраве, както и тези на близките му, поради което на 05.12.2016г. сигнализирал в РУП –гр.***и предал писмото.

На 26.12.2015г. в 19:26ч. К. получил на мобилния си телефон кратко съобщение от номер „***“ със следното съдържание: „*** ЕООД Ви пожелава Весели празници”. На 04.01.2016г. в 14:51ч. второ текстово съобщение, този път от номер „***“, със съдържание „Да тие честита новата 2016г желая здраве много пари и да ги харчи с ***”.

В хода на разследването е установено, че писмото и кратките съобщения са били изпратени от Б.Б.С.от с.***, бивш кмет. При разпита същият заявил, че целта му не била да се облагодетелства материално посредством изнудване, а искал да направи така, че на К. „да му е гадно” и да го „приземи”, защото си бил „вирнал носа”, „летял в облаците”, „говорил надменно” и „мачкал хората. Писмото изготвил на компютър и отпечатал на принтер на Читалище „***”-с.***. Абонатен номер „***“ бил с титуляр А.П.Д.от гр.***, а номер „***“ –„***”-гр.Лом. SIM-картата с първия номер С.закупил от И.Л.И., а тази с втория номер, заедно с мобилен телефон „NOKIA” модел „RM-969”, купил от преминаващ през селото търговец на орехи. С.използвал и двете карти-за лични разговори, както за разговори на свои съселяни-срещу предплатени ваучери.

Направена е и справка в Търговския регистър, въз основа на която се установява, че ЕООД с наименование „***” и седалище и адрес на управление в гр.***, бул.”***” №9, не съществува.

Приобщени са и разпитите на свидетелките Я.Ж., М.Й.и Г.А., които сочат, че К. и С.са били в нормални отношения до случилото се и до този момент между тях не е имало конфликти.

При така установената фактическа обстановка представителят на обвинението за трети път е прекратил наказателното производство, приемайки, че извършеното деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което не съставлява престъпление нито по чл.213а, нито по чл.214 или чл.144 от НК. Застъпва се становището, че в писмото и кратките съобщения не се съдържат конкретни и ясно формулирани заплахи спрямо К. или негови ближни, както и че липсва обективирано намерение за извършване посегателство срещу личността, доколкото се касае до общи изявления, лишени от всякаква конкретика относно намеренията на дееца. Наред с това, позовавайки се на показанията на С.и бездействието му след процесната кореспонденция, прокурорът е приел, че липсва изискуемата от закона користта цел в извършеното.

Първото постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.06.2016г. е било отменено по жалба на К. ведно с първоинстанционния акт по в.н.ч.д.№337/2016г.на ОС-гр.***. Акцентирайки върху съдържащите се във въпросното писмо фрази: „мисли много правилно не го споделяй с никого да не виниш след това другиго ако остане не получен подарък под елхата ”, „не обичаме да губим”, „не прощаваме” „ние си разбираме от нашата работа”, „..ние сме фирма продаваща спокойствие и внимание..”, „имаш много сладки внучета”, „имаме наблюдение върху всичко твое”, въз основа на собствена смислова и логическа интерпретация на обръщението, въззивният състав е приел за необосновани изводите на прокурора досежно обективната и субективна съставомерност на извършеното и освен това е разпоредил след връщането на делото обвинението да вземе становище по приложимостта на разпоредбите на чл.214 и чл.214а от НК.

Второто постановление от 20.12.2016г. е било отменено след двуинстанционен съдебен контрол поради допуснати в хода на разследването съществени процесуални нарушения, ограничили правата на жалбоподателя.

Процесното трето постановление е отменено от първоинстанционния съд напълно формално. Твърди се, че обвинението е допуснало нарушения на процесуалния закон в резултат на избирателно и превратно тълкуване на доказателствения материал, липса на обосновка относно приетите за установени факти, както и неизпълнение на указанията на въззивния съд. Допълнително се сочи, че неправилно е приложен материалния закон при преценяване съставомерността на извършеното и доколко същото не съставлява друго престъпление. Така по същество поднадзорното определение преповтаря съдържанието на съдебния акт по в.н.ч.д.№337/2016г. на ОС-гр.***.

След като обсъди и прецени наличната доказателствена съвкупност, както и изложените по-горе аргументи, настоящият състав счете процесния протест за основателен:

След двукратното връщане на делото за доразследване обвинението добросъвестно е изпълнило всички възложени от съда конкретни и практически възможни следствени действия, макар това по никакъв начин да не е променило изложената по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на обстоен и прецизен анализ на доказателствения материал прокурорът изрично е посочил приетите за установени факти и процесуалните средства за тяхното установяване, като за разлика от първата инстанция настоящият състав не констатира каквито и да било съществени противоречия или избирателно и превратно тълкуване на източниците. В частност, няма никакви основания да се оспорва кредитирането на тезата на Станев, доколкото липсват обективни данни, които да дискредитират или оборят твърденията му. Отричаното съществуване на изискуемата користна цел в действията му пряко кореспондира с последващото му бездействие, произтичащо от изпълненото реално намерение-да разтревожи и държи в напрежение К., посредством анонимни обръщения, така, както е издевателствал и над друго лице-Димчо Димов.

По приложението на материалния закон:

Елемент от състава на обсъжданите форми на изнудване е противоправното мотивиране на пострадалия чрез използване на заплахи за упражняване на насилие или за извършване на друго противозаконно действие с тежки последици. В конкретния казус би следвало да се касае за оказано чрез писменото изложение и мобилните текстови съобщения психическо въздействие върху К., което да застрашава правнозащитимата му сфера. Заплахата би следвало да се съдържа във фразите: „мисли много правилно не го споделяй с никого да не виниш след това другиго ако остане не получен подарък под елхата ”, „не обичаме да губим”, „не прощаваме” „ние си разбираме от нашата работа”, „..ние сме фирма продаваща спокойствие и внимание..”, „имаш много сладки внучета”, „имаме наблюдение върху всичко твое”. Както първоинстанционният съд, така и въззивният състав по в.н.ч.д.№337/2016г. на ОС-гр.*** напълно субективно са натоварили цитираните изявления със застрашителен потенциал, какъвто обективно същите не съдържат. Следва да се подчертае, че предмет на заканата могат да бъдат само твърдения, които са с конкретно съдържание и които се отнасят до точно определено обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде обективно съобщено, а не да се извежда чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност. Деецът трябва да застрашава жертвата с конкретно или определимо бъдещо деяние, което да е от естество да изложи на опасност живота и здравето на заплашения или на друго някое лице, към което пострадалият има положителни чувства. Освен това въпросното деяние следва и да бъде годно да задейства причинно-следствения процес на заявеното увреждане. Доколкото в случая са налице единствено най-общи, неопределени и неграмотно представени внушения за евентуално бъдещо неблагополучие, както и с оглед изложените по горе съображения относно действителната цел на дееца, настоящият състав изцяло застъпва отстояваното от обвинението становище за обективна и субективна несъставомерност на извършеното по отношение инкриминираните от разпоредбите на чл.213а-чл.214а от НК престъпни състави, както и по отношение на заканата по чл.144 от НК. Безспорно е, че процесното деяние е противоправно и обществено опасно с оглед засягането на душевния и психически комфорт на жертвата, но същото не съставлява престъпление и неимуществени вреди от него могат бъдат обезщетени единствено по общия исков ред.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав счете протестът за основателен. Атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл.243, ал.7 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя определение №107/08.08.2017г. по н.ч.д.№198/2017г. на РС-гр.***, като потвърждава постановление с изх.№798/2015г. от 19.07.2017г. на РП-гр.***, с което и на основание 243, ал.1, т.1, във в-ка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено ДП №270/2015г. на РУП-гр.***, водено срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.213а, ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: ……… Членове:............... ...............