Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          № 134

                                        Гр.Д.  21.09.2017г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 2017г.в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.АНГЕЛОВА                           ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА                                                   

                                                                                            ЕВА ИВАНОВА

 

  При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф  като разгледа докладваното от съдия-докладчика  Ева Иванова вз.т.д.№ 157/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от адв.О.Б.,в качеството му на процесуален представител на ищцата по гр.д.№ 2404/2016г.по описа на Д.ки районен съд-Г.С.Д.,ЕГН:**********,***,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 370/24.04.2017г.в отхвърлителната му част.Като твърди,че в тази част решението е неправилно,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от въззивната инстанция,с което претендираните като главница,лихви,разноски по обезпечението на иска и съдебно-деловодни разноски суми бъдат уважени в пълен размер,съответно да бъде отхвърлено искането на ответника за присъждане на разноски.

  В жалбата се твърди,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че обезщетение за вреди от неоснователното задържане на процесните арендувани обекти се дължи само за периода от 12.07.2013г. до 01.10.2013г.,т.е от момента на узнаване за прекратяване на арендното правоотношение,до приключване на стопанската година.Като е приел,че обезщетение се дължи само за този период,ДРС е  присъдил само ¼ част от дължимото годишно  плащане,като не е съобразил факта,че ответникът е ожънал и реализирал  цялата реколта и е получил цялата стойност на ожънатото.Присъждането на обезщетение за пропуснати ползи в размер на ¼ от претендираното би било основателно,ако се касае за ползване на имоти,за които се извършват ежемесечни плащания.В  процесния случай обаче се касае за доход от земеделска земя,който не се реализира всеки месец,а веднъж годишно – след жътвата на продукцията и нейната реализация на пазара,поради което според въззивника арендаторът дължи обезщетение за ползване без правно основание в размер,съпоставим на изплащаната годишна рента.Като е присъдил обезщетение за пропуснати ползи в размер само на ¼ от  претендираното,първоинстанционният съд е  допуснал неоснователно обогатяване на ответника с ¾ части от арендното възнаграждение,което би било дължимо,ако отношенията между страните се регулираха договорно.

  Неправилно ДРС е определил и размера на дължимото обезщетение,като е  приел,че база за определянето му не е изплащаната от ответника рента на арендодателите му – по 70 лв./дка,нито заплащаната от съседни производители – по 95 лв./дка,респ. по 103 лв./дка,а данните на О. Д. З.“,гр.Д. – 60 лв./дка за стопанската 2012/2013г.

  В допълнение към жалбата въззивникът счита,че обезщетението следва да обхване периода до 12.05.2014г.,до който момент според него имотите са държани от въззиваемата страна,което се доказвало от решението по вз.гр.д.№ 204/2016г.по описа на ДОС.

  В депозиран по делото отговор въззиваемата страна,чрез пълномощника й-адв.М.П.,ДАК,по подробно изложени съображения оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли,като правилно обжалваното решение да бъде потвърдено.Прави искане за присъждане и на сторените по настоящото дело разноски.

  Според въззиваемата страна,неоснователни са твърденията на въззивника,че присъденото обезщетение е неправилно определено.

  Неоснователно е твърдението,че обезщетение се дължи за цялата стопанска 2012/2013г.Договорът е прекратен,считано от 12.07.2013г.,поради което правилно ДРС е определил,че обезщетение се дължи само за периода от 12.07.2013г.до 01.10.2013г.в присъдените по решението суми за съответните имоти.

  Твърдението на въззивника,че имотите са държани от въззиваемата страна до 12.05.2014г. не е било предмет на спора и е въведено за първи път в допълнението към въззивната жалба.

  Неоснователна е и  претенцията за определяне размера на обезщетението като за сравнение се ползват изплащани от съседни земеделски  производители ренти.Касае се за различни правни субекти,които не обработват земи в процесното землище,поради което не може да се прави сравнение между изплащаното от тях рентно възнаграждение и дължимото в случая обезщетение.

  В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и оплаквания на страните.

  По въпроса за правилността на обжалваното решение,като взе предвид постъпилата въззивна жалба,изразените становища на страните по нея и прецени събраните по делото доказателства,Д.кият окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна,а атакувания съдебен акт в обжалваната му част за  законосъобразен,постановен при спазване на материалния и процесуалния закони и с оглед събрания  по делото доказателствен материал.

  Ищцата по гр.д.№ 2404/2016г.по описа на ДРС е  предявила главни искове с  правно основание чл.30,ал.3 от ЗАЗ и акцесорни с правно основание чл.86 ЗЗД.

  Съгласно поправената искова молба,като главници се претендират  суми,представляващи обезщетение за  пропуснати ползи за периода от 01.10.2012г. до 01.10.2013г.Твърди се,че в този период и след прекратяване на сключените между страните два договора за аренда на земеделска земя,ответникът е отказал да върне нивите на ищцата,продължил е да ползва имотите,предмет на договорите след тяхното прекратяване,в резултат на което ищцата е  пропуснала ползи в размер на средната рента,изплащана от арендаторите на земеделски земи в региона на с.Пряспа,община Балчик през процесната 2012/2013г.стопанска година. Претендира се и обезщетение за забава в плащането на главните парични задължения за периода от 05.03.2014г.,до 23.08.2016г.,както и сторените в производството по обезпечаване на иска и по исковото производство разноски.

  С обжалваното решение ДРС частично е отхвърлил главните исковете,като е приел,че същите са основателни само за  периода от 12.07.2013г. до 01.10.2013г.За да стигне до този резултат,първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗАЗ и събраните по делото доказателства,установяващи,че  процесните договори за аренда са прекратени на 11.07.2013г.Въпросът кога е настъпило прекратяването на сключените между страните два договора за аренда е релевантен за спора,предвид съдържанието на чл.30,ал.3 от ЗАЗ,съгласно която разпоредба,ако арендаторът не върне обекта на договора след прекратяването му,арендодателят има право на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи за времето на задържането.За  периода до прекратяването на договорите между страните съществуват валидни арендни правоотношения,поради което арендодателят не може да претендира обезщетение по чл.30,ал.3 от ЗАЗ.В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника,че му се дължи обезщетение по чл.30,ал.3 от ЗАЗ за цялата стопанска 2012/2013г.,като изложените в жалбата доводи,че ДРС не е съобразил,че в случая се касае за доход от земеделска земя,който не се реализира всеки месец,а веднъж годишно,се явяват ирелевантни за спора,поради което не следва да се обсъждат от настоящата инстанция.Не следва да се  коментира като процесуално недопустимо,тъй като не е надлежно въведено като  предмет на спора до приключване на разглеждането му в първата инстанция и твърдението във допълнението към въззивната жалба,че имотите са задържани от въззиваемата страна  до 12.05.2014г.Изменение на главните претенции досежно периода,за който се претендира обезщетение,не е  правено от ищцата,съответно допускано от съда.

  Неоснователно е и възражението във въззивната жалба за неправилно определен от страна на първоинстанционния съд размер на обезщетението за реално пропуснати ползи.Твърдението,че като база за определянето му ДРС е имал предвид данните на О. Д. З.“,гр.Д. относно средно годишно арендно плащане от 60 лв./дка за стопанската 2012/2013г.за землището на с.Пряспа,не кореспондира с мотивите на атакувания съдебен акт,видно от които решаващият съд е приел,че при определяне на претендираното обезщетение следва да има предвид размера на арендното възнаграждение - 70 лв./дка,изплатено от ответника през същата стопанска година.Именно в размер на 70 лв./дка е първоначалната  претенция на ищеца,която същият сочи в молбата си уточнение на исковата молба,вх.рег.№ 16584/10.10.2016г.,като твърди,че съгласно ССЕ по гр.д.№ 2932/2014г.на ДРС това е средната рента,изплащана от арендаторите за дка земеделска земя в региона на с.Пряспа за стопанската 2012/2013г.Увеличаването от страна на ищеца на главните искове със по 25 лв.е на основание депозираното по гр.д.№ 2404/2016г.по описа на ДРС допълнително заключение на ССЕ от 13.02.2017г.,съгласно което  през стопанската 2012/2013г. ЗК „ В.“,с.Сенокос е изплатила рента в размер на 95.00 лв./дка.Не са налице основанията обаче в този размер на ищеца да се присъди обезщетение за пропуснати ползи,тъй като изплатеното такова в размер на 95.00 лв./дка не представлява средната рента,изплащана от арендаторите през стопанската 2012/2013г.за дка земеделска земя в землището на с.Пряспа.С доклада по делото,по отношение на който страните не са направили възражения,първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца,че в негова доказателствена тежест е да установи,че е пропуснал ползи в претендирания размер.Подобно доказване не е налице.Въпреки изготвяните на няколко пъти заключения по назначената по делото ССЕ,ищецът не е поставил въпрос на ВЛ да отговори какъв е средния размер на изплатената рента от арендаторите на земеделска земя в землището на с.Пряспа през стопанската 2012/2013г.При това положение,изводът на  ДРС,че пропуснатите от ищцата ползи са стойностно съпоставими с размера на изплатеното от ответника през процесната стопанска година арендно възнаграждение,е  обоснован с оглед доказателствата и правилен.По делото не са събрани доказателства,представляващи опора за извода на въззивника,че рента в размер на 95.00 лв./дка представлява средна такава,изплащана от арендаторите през стопанската 2012/2013г.за  земеделска земя в землището на с.Пряспа.Напротив,данните сочат,че една кооперация е изплатила рента в този размер,а  съгласно изисканите от ВЛ и представени от О. Д. З.“,гр.Д. данни,размерът на средното годишно рентно плащане в землището на с.Пряспа,община Балчик за стопанската 2012/2013г.е 60 лв./дка.В този смисъл,присъдените от съда в полза на ищеца 70 лв./дка  превишават средното плащане от 60 лв.,като охраняват максимално интереса на ищцата,присъждайки й възнаграждение в по-висок размер,а именно- на изплатеното от ответника през същата стопанска година.

  Правилно е обжалваното решение и в частта му,с която изцяло са отхвърлени акцесорните претенции за лихви за забава в плащането на главните парични задължения,претендирани за периода 05.03.2014г.до 23.08.2016г.Предвид нормата на чл.84,ал.2 ЗЗД и липсата на отправена покана до ответника преди предявяване на иска за заплащане на главните задължения,върху присъдените главници се дължи само законна лихва,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателното им изплащане.

  Съобразно уважената част от претенциите,правилно са  присъдени от ДРС и сторените от страните разноски.

  По гореизложените мотиви,решението в обжалваната част следва да се потвърди.

  Съобразно този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна  сторените по настоящото дело  разноски,в размер на общата сума от  500 лв.-платено адвокатско възнаграждение.

  Воден от горното,Д.кият окръжен съд

 

                                              Р    Е     Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 2404/2016г.по описа на Д.ки районен съд Решение № 370/24.04.2017г.в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му ЧАСТ.

  В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

  ОСЪЖДА  Г.С.Д.,ЕГН:**********,***,да заплати на ЕООД „ Д.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул. „М.“№*,вх.*,ет.*,ап.*,представлявано от управителя Д. К. Д.,ЕГН:**********,сторените по вз.т.д.№ 157/2017г.по описа на Д.ки окръжен съд разноски,в размер на  500.00лв./петстотин лева/-  платено адвокатско възнаграждение.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.