Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 130

 

                                Гр.Добрич   21.09.2017г.

                          

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                         Председател: Таня Ангелова

 

                                                              1.Теменуга Стоева 

                                         Членове:

                                                              2.Ева И.

 

При секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова в.т.д.№ 164 от 2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

       Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.      

       Образувано е по постъпила  въззивна жалба от Л.Д.П. *** чрез адв.М.И. - ищец по гр.д.№ 228/2016г. на  РС-гр.Генерал Тошево   против решение № 62/28.04.2017г. по същото дело в частта,с която е отхвърлен предявения иск  за заплащане на сумата от 3400 лв. представляващи частично неизплатена рента за стопанската 2014/2015г.ведно със законна лихва и съдебно-деловодни разноски. Жалбата е допустима,своевременно предявена от легитимирано лице.В  жалбата се твърди,че решението е необосновано,неправилно,немотивирано и незаконосъобразно .Въззивникът твърди,че неправилно съдът частично е възприел съдебно-счетоводната експертиза и е присъдил неизплатена рента от 8.82 лв.,т.е. по 50 лв. на декар,вместо по 70 лв.,колкото са претендирани.Не е съобразил данните по експертизата,че на други собственици са изплащани по 80 лв. на декар.В заключението се сочело,че няма системно счетоводно отчитане на целия процес по арендуване. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част,като се уважи изцяло иска  и му се присъдят сторените разноски.

      Въззиваемата страна чрез адв.М.В. -ДАК  в подадения в срока по ГПК писмен отговор оспорва изцяло наведените твърдения в жалбата.Твърди,че в жалбата не се сочат пороци на обжалваното решение.Възраженията на въззивника по отношение съдебно-счетоводната експертиза били неоснователни,тъй като експертизата не е оспорена в първата инстанция.Не ставало ясно на какво основание ищцата обсъжда договори с други арендатори,след като е сключила индивидуален договор.Същата била неизправна страна по двустранния договор като е уведомила управителя,че е продала имота си,а вместо това е сключила аренден договор с друг арендатор,като е лишила виновно дружеството от правото на ползване на процесния имот.С оглед неизпълнение на договора арендаторът е удържал от дължимата й рента по 8.82 лв. на декар.Моли да се потвърди решението като претендира направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

       За да се произнесе по спора ,съдът съобрази следното:

      Обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт,тъй като е постановен при наличност на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.Извън проверката за валидност и допустимост  съгл. чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

       Предявен от въззивника  е иск по чл.8  ал.1 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 4 900 лв. като неизплатен остатък от дължима рента за стопанската 2014/2015г.по договор за аренда от 2010г. на 170 дка земеделска земя в землището на с.Василево,по който въззивникът е арендодател,а въззиваемата страна-арендатор.С обжалваното решение ГТРС е уважил иска за сумата от 1500 лв.,като е отхвърлил иска за разликата до 4900 лв. ,както и направеното възражение за прихващане от ответника по делото.Решението се обжалва в отхвърлителната част за 3 400 лв.,поради което като необжалвано в останалата част е влязло в законна сила.

        В жалбата не се сочат пороци на решението,единственото възражение е относно неправилно възприемане от съда на заключението на вещото лице по депозираната съдебно-счетоводна експертиза.

        Безспорно е установено по делото наличието на облигационна връзка между страните по силата на сключен Договор за аренда на земеделска земя от 170 дка, на 22.06.2010г. за срок от 5 стопански години,начиная от стопанската 2010/2011г.Също безспорно е ,че за стопанската 2014/2015г. дружеството-арендатор е изплатило на арендодателя рента от 7000 лв.От заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза и възприета от първоинстанционния съд ,се установява,че за стопанската 2014/2015г. дружеството-арендатор е начислявало дължима рента по счетоводни данни от 50 лв. на декар.При предоставени от въззивника 170 дка за обработка рентата на процесната година е в размер на 8 500 лв./стр.67/.Заключението на вещото лице е съобразено с договореността между страните-чл.3 от арендния договор,съгласно който  арендното възнаграждение е в размер на 35 % от паричната стойност на продукцията,като е взета предвид произведената и реализирана продукция от арендатора по култури.Неотносими по спора са данните за извършени плащания от други арендатори в района ,няма данни какви култури са произвеждани от тях и как са реализирани като количества и цени,поради което възраженията на въззивника в тази насока за заплащане на арендни възнаграждения от 80 лв.на други арендодатели са неоснователни.Дължима на арендодателя в случая е сумата от 1500 лв.- разликата от заплатените 7000 лв. до дължимите 8 500 лв.,за която сума искът е основателен.

      Така мотивиран ,съдът намира,че решението на ГТРС следва да бъде потвърдено изцяло.Не са представени доказателства за направени разноски във втората инстанция,поради което не следва да се присъждат.

      Воден от гореизложеното Окръжният съд

                     Р    Е    Ш    И   :

      ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/28.04.2017г. по гр.д.№ 00228/2016г. по описа на Районен съд гр.Генерал Тошево.

      Решението не подлежи на обжалване.

 

  Председател:                              Членове: 1.                2.