О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 462

 

 

                      Гр.Добрич    28.09.2017г.

 

                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Добричкият окръжен съд търговско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

 

                                                                              1.ЕВА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                              2.ГЕОРГИ ПАВЛОВ

 

При секретаря             като разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова в.ч.т.д.№ 246/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

        Постъпила е частна жалба от „***”АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна,***чрез адв.Н.Г.-ВАК срещу определение № 1337/18.07.2017г. по гр.д.№ 602/2017г. по описа на Районен съд гр.Добрич,с което е отхвърлено възражението му за неподведомственост на спора.

        В жалбата се твърди,че е налице споразумение за разглеждане на спора от Арбитражен съд  гр.Варна при сдружение „ППМ” с подписване на Искане вх.№ 4084368 от 01.03.2016г.,с което управителят на ищеца е уведомил дружеството за причинени материали и финансови загуби.Позовава се на решение на ВКС,че арбитражната клауза като самостоятелен договор с предмет постигнато съгласие за отнасяне на спора за решаване пред арбитраж може да бъде предвидена и в документ,различен от този,материализиращ облигационния източник на материалното правоотношение.Ищецът е имал възможността да изрази воля дали приема или не арбитражната клауза.Твърди,че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 ДРЗЗП и сочи,че спорът е арбитруем.

         В писмения си отговор ответникът по частната жалба твърди,че същата е неоснователна.Сочи,че в Общите условия за доставка и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „***”АД,одобрени с решение на ДКЕВР не се предвижда възможност за отнасяне на евентуален спор пред арбитражен съд.Искането представлявало уведомяване на ищеца във връзка с неправомерно прекъсване на електрозахранването и не може да представлява арбитражно споразумение по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК.Позовава се на т.41б от ДР на ЗЕ,която препраща към т.41а от ДР на ЗЕ,с които е дадено легално определение на понятието”потребител” на ел.енергия от физическо или юридическо лице,като твърди,че е потребител и за него се прилага разпоредбата на чл.113 от ГПК.

        Окръжният съд като се запозна с мотивите на обжалваното определение и доводите на страните ,намира за установено следното:

         Предявен е иск от „***”ООД с.***,Добричка община срещу  жалбоподателя за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 лв. като обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на електрозахранването на посочени дати.

         Ответникът е направил възражение по отношение местната подсъдност на спора,както и за неподведомственост,тъй като е договорено разглеждане на възникнали спорове от арбитражен съд. С влязло в сила определение № 304/19.06.2017г. по ч.т.д.№ 159/2017г. ДОС е приел за безспорно,че ищецът „Бул Аква Фиш” ООД е потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1 т.41б от Доп.разпоредби на Закона за енергетиката,както и че възможността за изборна подсъдност по чл.113 от ГПК не е предвидена само за потребителски спорове,произтичащи от правата по ЗЗП,а следва да намери приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги.

         Безспорно ищецът по делото е потребител на енергийни услуги  по смисъла на пар.1 т.41б от ДП на Закона за енергетиката,поради което и предвид разпоредбата на чл.19 от ГПК/Д.в.бр.8/2017г./възникналия имуществен спор не може да бъде решаван от арбитражен съд.Разпоредбата на чл.19 от ГПК изключва от компетенциите на арбитражни съдилища разглеждане на имуществени спорове,по които една от страните е потребител,като не може да се приеме ограничение ,че касае само спорове,възникнали с потребители по ЗЗП,а следва да намери приложение за всички спорове,между потребите и доставчици на услуги. По тези съображения възражението за неподведомственост на спора е неоснователно,жалбата следва да се остави без уважение като се потвърди определението на ДРС.

          Воден от горното съдът

          О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 1337/18.07.2017г. по гр.д.№ 602/2017г. на Районен съд гр.Добрич.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                  Членове: 1.                      2.