РЕШЕНИЕ

№234

гр.Добрич, 11.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на единадесети септември през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №202 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по по въззивна жалба вх.№1439/21.04.2017г., подадена от адв.Е.В.-ДАК, като пълномощник на Я.И.С. с ЕГН ********** ***, срещу решение №49/03.04.2017г. по гр.Д.№306/2016г.на ГТРС, с което е отхвърлен иск по чл.227 ал.І, б.”в” от ЗЗД ,предявен от нея срещу И.Т.С. ЕГН ********** *** Тошево, за отмяна на дарението на поземлени имоти до размера на притежаваните от ищцата идеални части, предмет на нотариален акт №158, т.ХІ А, рег.№3663, дело №825/2005г., вписан в СВ Генерал Тошево с вх.№3790/14.07.2005г., акт.№199, т.VІІ, дело №1459/2005г.

Оплакванията са за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и в разрез със събраните доказателства. Повторно се излагат обстоятелства, обосноваващи възникването на правото и да иска отмяна на извършеното от нея в полза на сина и дарение. Подробно се анализира характера на дарението като вид договор и отмяната му като последица от неизпълненото задължение на дарения за издръжка на нуждаещия се дарител. Позовава се на съдебна практика по въпросите към кой момент и как се установява нуждата от издръжка, за значението на исковата молба като покана за даване на издръжка. Излага несъгласие с изводите на съда за неоснователност на претенцията и при лишаване от възможност за установяване недостига и на средства с назначаване на експертиза. Иска отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с писмен отговор по жалбата ,въззиваемата страна е изразила становище за нейната неоснователност. От една страна намира жалбата за бланкетна, от друга страна счита, че оплакванията са неправилни, тъй като събраните доказателства опровергавали твърденията на ищцата. Иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 06.04.2017г. въззивната жалба, изпратена по пощата на 20.04.2017г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№306/2016 г. на ДРС е образувано /съобразно искова молба вх.№2807/17.09.2016г. и уточняваща молба вх.№3318/25.05.2017г./по предявен от Я.И.С. с ЕГН ********** ***.Тошево, чрез процесуалния представител адвокат Е.В.-ДАК, срещу И.Т.С. ЕГН ********** *** Тошево, иск за отмяна на сключения с нотариален акт №158, т.ХІ А, рег.№3663, дело №825/2005г. на нотариус с рег.№313 в НК, вписан в СВ Генерал Тошево с вх.№3790/14.07.2005г., акт.№199, т.VІІ, дело №1459/2005г., между Т. С.С. и Я.И.С. като дарители и И.Т.С. като дарен, договор за дарение на четири недвижими имота: дворно място с площ от 2100кв.м/по скица 2880кв.м./, представляващо УПИ *в кв.57 по ПУП на с.К., общ.ген Тошево, ведно с построената в него жилищна сграда с площ 67кв.м. и лятна кухня с площ 24кв.; дворно място с плащ 1440 кв.м/по скица 1700кв.м/, представляващо *-716кв.м. в кв.66 по ПУП на с.К., общ.Ген Тошево; нива с площ от 4.838дка, имот №** по плана за земеразделяне землището на с.К., общ.ГенТошево; нива с площ от 15.667дка, имот №** по плана за земеразделяне землището на с.К., общ.Ген.тошево, до размера на 1/2 идеални части от имотите.

Обосноваващите иска обстоятелства, изложени в исковата и уточняващата молба са за сключен 2005г. с н.а. №158/2005г. на нотариус №313 договор за дарение, с който ищцата и покойния и вече съпруг, дарили на ответника, техен син, собствените си, придобити в режим на съпружеска общност недвижими имоти. Излага се и, че обемът на правата на ищца в придобитите в режим на съпружеска общност имоти, прекратена със смъртта на съпруга и, възлиза на 1/2ид.части. Излага се, че след смъртта на съпруга и, ответникът и семейството му започнали да се държат лошо с нея-сина и я обиждал и ругаел, снахата и посипала шкафа с посуда с препарат за мравки. Поискала издръжка от сина си, защото като заплатяла лекарствата, тока, водата, телефона и кабелната и оставали много малко средства за препитание. Не можела да си закупува достатъчно храна и по-скъпи животоспасяващи лекарства. Нямала пари за обувки, дрехи и дърва за зимата. Формулирано е искане за отмяна на дарението в обема на 1/2 ид.части .

В писмен отговор, в срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.И.е оспорил допустимостта и основателността на иска с твърдения за липса на правен интерес от отмяната на дарението в пълен обем тъй като имотите били собственост на баща му, липса на предпоставките за отмяна на дарението, липсата на отправена покана за даване на издръжка, липса на влошени отношения по негова вина. Излага, че ищцата е тази която проявява недоволство от неговото и на семейството му несъгласие с нейни претенции и превръща това в конфликт, обръща се към него и семейството му с грозни обиди и го кълне. Когато имала нужда, винаги и оказвали съдействие. Оспорва твърденията и, че поема всички разходи. Те също заплащали разходи за ток, вода, телефон и кабелна, които били общи. От тази/2016г./година майка му била с отделна кабелна телевизия. От миналата година започнала да изостря отношенията помежду им- на моменти са в добри отношения, на моменти в конфликт.

Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”В”ЗЗД- дарител иска отмяна на дарение на имоти, бивша съпружеска общност, прекратена със смъртта на съпруга, в обем на притежаваните на лично основание права от 1/2 ид.части, поради отказа на дарения да дава на дарителя-ищец издръжка, от която се нуждае.

Не е спорно между страните, установява се и от представения нот.акт №158/2005г.на нотариус с рег.№313 в НК, че ищцата Я.И.С. и съпруга и Т. С.С. даряват на сина си И.Т.С. четири недвижими имота, два от които –урегулираните дворни места в с.К., едно от които застроено, са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, а другите два земеделски имота са индивидуална собственост на съпруга на ищца. В този смисъл изрично съвпадащите изявленията на страните в съдебно заседание от 28.06.2017г./протокол л.49 и сл./, както и представения договор за делба на земеделски имот от 2000г./л.8 от делото на ДРС/.

Безспорно е между страните и, че към датата на предявяване на иска дарителя Т. С. е починал. Факта на настъпилата негова смърт на 19.02.2014г. се установява и от представеното удостоверение за наследници/л.7 от делото на ДРС/. Искът за отмяна на дарение е наследим и ищцата може да иска отмяна и в обема на придобитата по наследство от покойния дарител права/в случая 1/3ид.част, тъй като починалия е оставил наследници ищцата и двама сина/, стига основанието за отмяната да е настъпило преди смъртта на дарителя. В случая обаче нито се твърди, нито се установява предпоставките по чл.227, б.”в”ЗЗД да са били налице към този момент /трайна нужда от издръжка, отправяне такова искане до ответника (негов син) и отказ от негова страна/, което лишава от основателност претенцията на ищцата по отношение на 1/2ид.част от двата земеделски имота- нивата в с.К. и нивата в с.К.. Права в тях ищцата притежава само по наследство от съпруга си /и то в обем на 1/3ид.част, а не на 1/2ид.част/, но не и на лично основание.

От обясненията на страните и събраните по делото доказателства, в това число показанията на свидетелите Р.И.М.- сестра на ищцата и леля на ответника, С.И.П.- племенник на ищцата и братовчед на ответника, М.С.Н.–без родство със страните, М.И.Ч.-без родство със страните, се установява, че както към момента на дарението, така и след това, ищцата и съпруга и, до смъртта на последния, са живели съвместно с ответника и семейството му в дарения застроен имот в с.К.. В двора имало построена къща, в която живеел ответника със семейството си, и пристройка, в която живеели ищцата и съпруга и. До смъртта на последния двете семейства имали общо домакинство, заедно готвели и се хранели, нямали проблеми. Отношенията им се влошили след смъртта на съпруга на ищцата откакто тя спряла да плаща сметките според св.Р.М., а според св.С.П.и св.М.Н.-откакто съпругата на ответника поръсила в кухнята препарат против мравки. И според св.М.Ч.след смъртта на съпруга на ищцата отношения между страните са влошени поради конфликти между ищцата и снахата/съпругата на ответника/. Ищцата започнала да тормози снаха си и да се оплаква от нея. Наричала я калпазанка, не можела да работи и да гледа децата, пред свидетелката я обвинила, че и откраднала пари, че искала да я отрови като посипала прах против мравки в кухнята/такъв бил посипан според свидетелката и в къщата на ответника/. Свидетелят М.Н. споделя, че кълняла децата му, че мъж не можели да завъртят. Пред св. Р.М. ищцата се оплаквала, че синът и не и „отваря вратата да види дали е жива”. Според същата свидетелка ищцата не е търсила издръжка от сина си, защото той нямал от къде да и даде. Тя била тази, която дава. Тя пазарувала, плащала разноските докато се скарат. Ответникът и съпругата му не работели. Ответникът гледал животни, работел на повикване/св.Стойо Петров, св.М.Н., св.м.ч./. Съпругата му ходела да копае /св.м.ч./. И двете страни са заплащали консумативните разходи за общия им бит. Ответникът водел майка си на лекар в с.К., в гр.Ген Тошево, като се случвало когато е зает да се обади на съсед да я закара до болницата/св.М.Н., св.м.ч./. Помагал за храна, за дърва. Като заколел животно и давал месо. Вземал и дърва, подреждал ги. Миналата година тя си ги купила сама, а ответника със съседи ги пренесъл/св.м.ч./. Орял целия двор.

От 11.03.2017г., т.е. в хода на първоинстанционното производство, ответникът и семейството му са се изнесли и не живеят в дарения имот за да не стават „дразги” заради отношенията между ищцата и снаха и/св.М.Н., св.м.ч./. Съпругата на ответника си продала нивите и си купили жилищен имот на същата улица. Както преди, така и понастоящем ищцата живее в пристройката към къщата. Ползва и дворното място „отпред”, в което според обясненията и сее за лична употреба „картофи, лук, пипер, всичко”, а лозето в същия двор стопанисвал ответника, но не и давал и чаша вино .

Ищцата е пенсионер с месечна пенсия от общо 257.27лева съгласно удостоверение изх.№1021-24-760/17.12.2015г. на НОС ТП-Добрич. Няма данни за други доходи. Няма данни за вещни права на собственост върху недвижимо имущество/по обясненията и имала ниви, които продала/. Не е спорно между страните, установява се и от представените писмени доказателства- амбулаторни листи от 2012г., епикриза от МБАЛ-Добрич за хоспитализация от 06.06.2012 до 07.06.2012., епикриза от СБАЛ по кардиология гр. Варна за хоспитализация от 11.11.2014г.до 12.11.2014г./ че ищцата страда от хипертонична болест, стенокардия. По данни от амбулаторни листи от 2011г.- 2012г. провеждала е терапия и на „рецидивиращо депресивно разстройство”. Посочила е , че изпитва недостиг на средства да покрие нуждите си от храна и по-скъпи животоспасяващи лекарства, обувки, дрехи и дърва за зимата, но не е установила твърдяната нужда от по-скъпи животоспасяващи лекарства, от специален режим на хранене, изискващ допълнително средства.

При това положение преценката относно ежедневните и потребности следва да се извърши на базата на обичайните такива – за храна, облекло, консумативни разходи за лице на нейната възраст и единствено конкретните потребности от лекарства съобразно данните от представената рецептурна книжка. Размерът на необходимите средства за съществуване следва да бъде определен на база данните на НСИ при съобразяване на показателя ”Общ разход на домакинствата по групи разходи с данни средно на едно лице” по пера, отнесени към конкретните потребности на дарителя, при изключване на неприсъщите разходи и при включване на действителните разходи в случая за конкретните лекарства, вписани в рецептурната книжка. Според вещото лице по изслушаната съдебна експертиза В.П., неоспорена от страните, сумата на необходимите разходи за един месец, определена на база данните на НСИ и действителните разходи за лекарства на ищеца, към датата на исковата молба, имаща характер на покана/до този момент ищцата не е искала издръжка от ответника/, възлиза на 345.79лева./305.57лева средства за съществуване по статистически данни и 40.22лева действителни разходи за лекарства/. В средствата за съществуване според статистиката вещото лице е включило и такива за свободно време, културен отдих и образование- 17.99лева при липсата на каквито и да е данни относно стандарт на живот и социална среда на ищеца, обуславящ нуждата от такива средства. Дали е налице състояние на нужда не следва да се преценява абстрактно дори и на базата на статистиката, а с оглед конкретно установените обстоятелства във връзка с индивидуалните особености на дарителя и начина му на живот. В средствата за съществуване са включени и 14.96лева „влог” при липса на данни за каквито и да е отношения на ищцата с кредитни институции. В статистическата месечна сума са включени и разходи за жилище при категоричното установяване, че ищцата няма разходи за осигуряване на жилище тъй като живее в дареното жилище. Общите към момента на исковата молба разходи за консумативи са заплащани и от ответника. Няма данни да не може да се самообслужва. Работи половината от дареното дворно място и отглежда зеленчуци за лична употреба, което рефлектира и върху размера на статистическите разходи за храна.

Месечните средства, които ищцата има на разположение са в размер на 257.27лева и при установеното по горе не е налице състояние на трайна нужда. Но дори и с оглед на формалната разлика като математическа величина между разполагаеми и необходими статистически средства да се приеме наличие на такава, то не е налице високо укорима непризнателност от страна на ответника като една от необходимите предпоставки за отмяна на дарението. Не е спорно между страните/така и данните от регистрационна карта на АЗ-ДБТ/,че ответникът е безработен както към момента на поискването на издръжка/връчване на исковата молба/, така и към настоящия момент и, че разчита за собствената си издръжка от личното си стопанство, селскостопанска работа на повикване и рента. По негови твърдения/с.з.от 28.06.2017г./, неоспорени от ответната страна, по-голямата част от рентата за двете дарени ниви получава в натура под формата на зърно, което използва за прехрана на животните от личното си стопанство, и само за 7дка получава по 80лева/дка или 560лева за стопанска година. Съпругата му също е безработна. Според св.С.П.има две дъщери, които учат. Очевидно при тези доходи, с предоставянето на издръжка в какъвто и да е размер, ответника би поставил себе си в по-тежко положение от това на ищцата. Вън от това възможността на надарения да предоставя издръжка на дарителя не следва да се преценява абстрактно, на база на евентуално финансово състояние, тъй като задължението на надарения да предоставя на дарителя издръжка, когато той е в състояние на нужда, не е безусловно и не във всички случаи отказът на дарения да предоставя издръжка на нуждаещия се дарител е основание за отмяна на дарението. Основание за отмяна е само отказът, който е израз на непризнателност във смисъла на разрешението дадено с ТР №1/21.10.2013 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОСГК на ВКС – възможност на дарения да осигури издръжка на дарителя без да накърнява своите минимални нужди и обичайните на лицата, които издържа по закон, и въпреки това не я дава. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ, е прието, че систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението. Не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности. Отмяната на дарението от една страна е възможност за дарителя да получи средства, от които се нуждае, но от друга страна е санкция за непризнателност на дарения и като такава тя следва да се прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение.

В разглеждания случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при не даване на издръжка при възможност за предоставянето й. Вън от това следва да се отбележи и факта, че в случая към датата на поканата/исковата молба е връчена на ответника на 24.11.2016г./ответникът е предоставял на ищцата грижи и издръжка в натура –осигурил и е подслон/ищцата живее в дарената къща/, ползване на дворното място, давал и месо от личното си стопанство, водел я до болница, плащал е консумативни разходи, плащал такива според представените от него разписки за м.юли и юли 2017г. и след като се изнесъл от дарената къща. Очевидно не нуждата от издръжка, а разколебаването в дарствения акт е мотивирало искането за отмяна на дарението предвид факта, че появата на нуждата от издръжка у ищцата съвпада по време с влошените отношения с ответника и съпругата му по повод битови недоразумения и конфликти.

Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. В този смисъл и на основание чл.272 ГПК атакуваното решение следва да бъде потвърдено .

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна И.Т.С. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 1032лева адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №49/03.04.2017г. по гр.Д.№306/2016г.на Генералтошевски районен съд.

ОСЪЖДА Я.И.С. с ЕГН ********** ***.Тошево, ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.С. ЕГН ********** *** Тошево съдебно-деловодни разноски в размер на 1032лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.