Р Е Ш Е Н И Е

№ 240 11.10.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На единадесети септември 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА Д.

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия Д.

въззивно гражданско дело № 218 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството поделото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа жалба рег.№1279/04.04.2017 год. на 1./Я.П.Т., ЕГН********** и2./А.Н.П.,ЕГН**********,*** ,подадена срещу решение № 36 /07.03.2017 год. по гр.д.№299/2015 год. на Районен съд, гр.Балчик,с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу 1./М. Я.Т.,ЕГН **********,2./С.П.П.,ЕГН **********,3./С.Х.П.,ЕГН **********,*** и 4./Ю.П.И.,ЕГН **********,*** за прогласяване на основание чл. 26 ал. 2 пр. І-во от ЗЗД,нищожността на договор за покупко-продажба с невъзможен предмет : недвижим имот, представляващ втори етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 78кв.м. ,с идентификатор № ***по кадастралната карта на гр.Балчик, сключен с н.а. № 26 т.5 вх. рег. 4068 д.692/ 04.09.2006год. на нотариус № 314 Св.И., вх. № 3479 /05.09.2006 год., акт №85 т.7 д.2196/2006год. на Служба по вписванията гр.Балчик, между П. Т. и М.Т., като продавачи и С.П., като купувач в режим на СИО със С.П..

С доводи,че обжалваното решение е неправилно-постановено в отклонение от материалния закон и с недостатъци в съдържанието му по чл. 235 ал.4 от ГПК,се настоява за отмяната му.Повторно са възпроизведени твърденията и правните съображения на страните от първоинстанционното производство по повод извършеното строителство на двуетажната сграда в гр.Балчик-вид,обем и етап на довършеност,респ.съответствието му със строителни правила и норми.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 20.03.2017 год.,жалба рег.№1279/04.04.2017 год.,изпратена по пощата на дата 03.04.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззиваемите страни С.П.П. и С.Х.П.,считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПКотговор рег.№ 1823/22.05.2017 год.Доколко предмета на договора,чиято недействителност се претендирало да бъде установена по делото ,бил фактически или правно невъзможен,следвало да бъдат съобразени влязлото в сила съдебно решение между същите страни и относно същия имот,както и постановките на т.р.№ 3/2014 год. на ОСГК на ВКС.

Претенцията по делото на Я.П. Т. А.Н.П. срещу М. Я.Т., С.П.П., С.Х.П. и Ю.П.И. е по чл.26 ал.2 пр.І-во от ЗЗД за прогласяване недействителността от вида нищожност на договор за продажба с правно невъзможен предмет:втори етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 78кв.м.

Заявена е първоначално с искова молба рег.№ 2190/10.07.2015 год.,в обстоятелствената част на която е възпроизведен цитат от влязло в сила съдебно решение , постановено по спор между същите страни , относно действителността на същия договор за продажба на недвижим имот и също на основанието по чл.26 ал. 2 пр. І-во от ЗЗД предвид несъществуването на описания втори етаж -липсата на реално изграден такъв.Посочено е също така ,че процесния втори етаж не притежава собствен кадастрален идентификатор по причина,че не е самостоятелен обект.Обект без идентификатор бил невъзможен предмет на разпоредителна сделка.В допълнителна молба вх.№ 2303/21.07.2015 год. за отстраняване на нередовности е посочено,че макар физически вещта да съществува,тя не може да бъде предмет на разпоредителна сделка,ако не е самостоятелен жилищен обект и е дадено примерно изброяване на несамостоятелни конкретни части от сграда: “една стая,един етаж,два санитарни възела,коридор,два балкона“.

С определение № 615/01.06.2017 год. по в.гр.д.№ 218/2017 год.,въззивният съд е указал на ищците,че използването на термини от областта на математиката и физиката от рода на “физическо времепространство, интегрална част,безквантово простиране на съсобствеността,частица от субстанцията на обекта в пространство-времето,невъзможна интерпретация за дефиниране на идеална част от сграда“ , буквалното възпроизвеждане на правни доводи на друг съдебен състав,респективно примерно изброяване на видовете несамостоятелни обекти съобразно виждането на страната е лишено от всякаква конкретика и прави исковата молба нередовна по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 от ГПК.На ищците е бил определен срок,в който следва да посочат конкретни опорочаващи факти,съществуващи към момента на постигане на съгласието 04.09.2006год. за продажба на недвижим имот, представляващ втори етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 78кв.м. ,с идентификатор № ***по кадастралната карта на гр.Балчик,съставляващи непреодолима правна пречка,предметът на договора да възникне-да бъде осъществено обособяването му като самостоятелен обект по какъвто и да било начин.

Нередовностите са били отстранени с молба уточнение (приложение на молба рег.№ 4030/21.06.2017 год.),както следва:Обектът на продажбата -втори етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м.,с кадастрален №***,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и правото на надстрояване на цялата сграда бил неиндивидуализируем по следните причини: посочения кадастрален номер бил такъв на цялата сграда,а не на прехвърления обект;в сградата никога не били обособявани 2 бр.самостоятелни жилищни обекти,съобразно действащите правила и по одобрен архитектурен (инвестиционен проект),не било възможно определяне на общи части от сградата,отстъпеното право на строеж и право на надстрояване,които да са прилежащи към необособима реална част от сградата;посочения размер на застроената площ на етажа по нотариалния акт,документиращ оспорения договор,не била съответно на действително застроената площ.Евентуално и в случай,че се счете за възможна индивидуализацията на обекта,то се заявява невъзможност втория етаж да бъде обект на прехвърлителна сделка като реално обособена част,тъй като в сградата не можело да се обособят две отделни жилища и полуетажа,находящ се под спорния по делото не разполагал с необходимата височина и ниво и не било възможно самостоятелното му ползване.Освен невъзможността на предмета(неиндивидуализируем и необособим), липсвало и съгласие на прехвърлителите касателно обекта на договора от 2006 год.Видно от осъществената от тях последваща сделка през 2010 год.,те не са били със съзнанието,че имат съсобственик в сградата-първата приобретателка по договора от 2006 год. С.П..

Ищецът следва да посочи в исковата си молба обстоятелствата, на които основава иска си.Съдът разполага с правомощието да се произнесе само по наведения в исковата молба порок на атакуваната сделка. Отстраняването на нередовности ,става с направата на фактически твърдения в пределите на заявеното основание на претенцията и съобразно указанията на съда .По реда на чл.129 от ГПК не могат да бъдат навеждани факти и обстоятелства,които сочат на ново основание,респективно предявяван нов иск или първоначалния иск изменян ,макар и в условията на евентуалност. Недопустимо е също така повторно да се навеждат факти,съставляващи основание на иск ,разрешен с влязло в сила съдебно решение-чл.299 от ГПК.

С оглед на горното,претенцията следва да бъде разгледана в рамките на първоначално посоченото основание и искане ,а именно прогласяване недействителност на договора от 04.09.2006 год. , поради наличието на непреодолима правна пречка предметът му да възникне-да бъде осъществено обособяването му като самостоятелен обект на собственост по какъвто и да било начин,като бъдат съобразени допълнително посочените конкретни опорочаващи факти за това.

Ответникът М. Я.Т. заявява с отговор рег.№ 2627/20.08.2015 год. признание на иска.Къщата ,предмет на настоящия спор се състояла от един единствен жилищен етаж-на нивото на улицата и от сутерен,който е с по-малка площ и наполовина вкопан в земята.С договора от 2006 год.,тя и съпруга й целяли да прехвърлят на дъщеря си С. “въздуха“ над етажа,за а бъде настроен,без да разбират,че такова прехвърляне е невъзможно по причина,че това право не е тяхно,а принадлежи на собственика на терена-общината.Именно горното,обусловило неправилното формулиране на волята им в нотариалния акт за изповядване на сделката.

Ответникът С.П.П. счита иска за недопустим и неоснователен,което свое становище е изразил в отговор рег. 2712/28.08.2015 год.Правоотношение,придобило качество на пресъдено нещо не можело да бъде предмет на повторен спор.Закупен бил реално обособен и съществуващ втори етаж от сграда,а липсата на отреден за него идентификатор в административна процедура,не се отразявал на действителността на сделката.Понастоящем било висящо производство за обжалване отказ на началника на СГКК Добрич,като образуваното по адм.д.№ 353/2015 год. на Административен съд гр.Добрич не било приключило.

С отговор рег.№ 2711/28.08.2015 год.ответникът С.Х.П. е изразил становище,че искът е недопустим и неоснователен.Между същите страни ,на същото основание и за същото искане вече било разгледано гражданско производство,приключило с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 813/2013 год. на Добричкия окръжен съд.Сделка с невъзможен предмет по смисъла на чл. 26 ал.2 пр.І-во от ЗЗД,била този с фактическа или правна невъзможност на престацията. Оспорената сделка била позволена от закона и с предмет реална част от недвижим имот-съществуващ жилищен етаж,с характер на самостоятелен жилищен обект,т.е. годен обект на правото на собственост и на разпореждането с него.Понастоящем било висящо производство за обжалване отказ на началника на СГКК Добрич,като образуваното адм.д.№ 353/2015 год.на Административен съд гр.Добрич било с предмет именно отреждане на самостоятелен идентификатор на отделните етажи и понастоящем не било приключило.

Ответникът Ю.П.И. счита,че претенцията не следва да бъде насочвана срещу нея,тъй като не е страна по сделките с недвижимия имот,не притежава права в недвижимия имот,не изявява претенции за такива и не желае да се намесва в спора между нейните брат и сестра.Настоява поради липса на процесуална легитимация,производството по делото да бъде прекратено спрямо нея.В условията на евентуалност заявява становище за неоснователност на иска,тъй като волята на родителите й била ясно-първия етаж от къщата да остане на брат й Я.,а втория на сестра й С.-така подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 2586/17.08.2015 год.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците Я. и А. Т. са съпрузи,сключили граждански брак на дата 10.12.2009 год.-така удостоверение,издадено въз основа на акт за граждански брак № 0096/10.12.2009 год. на Община гр.Балчик. Ответниците С. и С. Т. са съпрузи,сключили граждански брак на дата 04.04.1982 год.-така удостоверение,издадено въз основа на акт за граждански брак № 0033/04.04.1982 год. Ищецът Я.П.Т. и ответниците М. Я.Т.,С.П.П. и Ю.П.И. са наследници по закон (низходящи от първа степен и съпруга) на починалия на дата 18.08.2012 год. П. Т.П.-така удостоверение за наследници изх.№ 303/09.07.2015 год. на Община гр.Балчик.

С договор от дата 04.09.2006 год.,сключен с н.а. № 26 т.V вх. рег. 4068 д.692/ 04.09.2006 год. на нотариус № 314 Св.Илчев, вписан в Службата по вписванията гр.Балчик с вх. рег. № 3479/05.09.2006 год., Акт № 85 т.VІІ д. №2196/2006год. ,съпрузите П. и М. Т. са продали за сумата от 6 000 лв. на С.П. собствения си недвижим имот: втори етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м.,с кадастрален №***,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и правото на надстрояване на цялата сграда,построена върху общинско и собствено място с кадастрален №***с площ от 755 кв.м.

С договор от дата 25.10.2010 год.,сключен с н.а.№ 118 т.І рег.№1636 д.№ 96/2010 год. на нотариус Г.Ч.,с район на действие-БРС и рег.№ 623 на НК,вписан в Службата по вписванията гр.Балчик с вх.рег.№ 2341/26.10.2010 год.,Акт № 179 т.VІІ д.№ 1269/2010 год. ,съпрузите П. и М. Т. са продали на Я.Т. за сумата от 16 460 лв. собствените си недвижими имоти:еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***,на един етаж и със застроена площ от 75 кв.м.;селскостопанска сграда с идентификатор ***,на един етаж и със застроена площ от 11 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор ***,на един етаж и със застроена площ от 23 кв.м.,ведно с отстъпеното право на строеж върху общинска земя с договор от 08.06.1962 год. в поземлен имот с площ от 758 кв.м. ,собственост на община гр.Балчик с идентификатор ***по ККР на гр.Балчик.Продавачите са запазили за себе си заедно и поотделно правото на пожизнено безвъзмездно ползване върху описаните по-горе имоти.

С решение № 5/07.01.2014 год. по в.гр.д.№ 813/2013 год. на Добричкия окръжен съд ,недопуснато до касационно обжалване с определение № 1023/07.10.2014 год. по гр.д.№ 234182014 год. на ІІІ г.о. на ВКС е отменено решение №106/09.07.2013 год.,поправено и изменено в частта за разноските с решение №126/12.09.2013 год.,по гр.д.№778/2011 год. на Балчишкия районен съд ,като са били отхвърлени исковете,предявени от Я.П.Т. и А.Н.П. срещу М.Я.Т.,С.П.П., С.Х.П. и Ю.П.И. за прогласяване на основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт №26,т.V,вх.рег.№4068,д.№692/2006 год. на нотариуса С.И.с район на действие БРС,сключен между съпрузите П. Т.Т. и М.Я.Т. в качеството на продавачи и С.П.П. в качеството на купувач по време на брака й със С.Х.П.,по силата на който първите продават на втората втори етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м и с идентификатор ***ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и правото на надстрояване над цялата сграда,построена върху поземлен имот с идентификатор ***с площ от 758 кв.м по кадастралната карта на гр.Балчик,поради невъзможен предмет /липса на предмет/ предвид несъществуването на описания втори етаж /липсата на реално изграден такъв/ към датата на продажбата.Прието е за безспорно,че съпрузите П. Т.Т. и М.Я.Т. са придобили по време на брака си в режим на СИО право на строеж върху тогава държавно дворно място по силата на договор от 08.06.1962 год.,сключен между П. Т.Т. ***.Правото на строеж е отстъпено върху имот, идентичен на процесния поземлен имот с идентификатор ***.В реализация на отстъпеното право на строеж и въз основа на строително разрешение №59/09.07.1963 год. П. и М. Т. са получили разрешение да построят в горния имот „полумасивна едноетажна 1/2 жилищна сграда с кубатура 490 куб.м върху 78 кв.м от дворното място”.Според обяснителната записка към проекта за горната сграда последната е следвало да се изгради като „двуетажна еднофамилна” сграда.Първият етаж следвало да бъде с 51 см цокъл,да се изгради от балчишки камък и тухлен зид и да се състои от дневна,кухненска ниша,антре,склад,килер,тераса и стълбище за етажа.Този първи етаж е наречен в обяснителната записка „приземен”,не е подземен или полуподземен,тъй като е подчертано,че изба под нивото на терена не се предвижда,поради което едната от стаите на приземния етаж ще служи за склад.Той е и с характер на жилищен етаж,тъй като включва жилищни помещения.Т.нар.”етаж” е всъщност според описанието втори жилищен етаж,състоящ се от две стаи,антре,тоалетна-баня,изол.антре и тераса.По проект приземният етаж,който очевидно според описанието е над нивото на терена,и следващият етаж са свързани със стълбище. .Според съда обаче,описанието в обяснителната записка към проекта сочела на проектирани два жилищни етажа-първи приземен на нивото на терена и втори етаж.И на двата етажа е предвидено изграждане на стаи за живеене /на приземния дневна,кухненска ниша,антре,килер,склад,които са жилищни и помощни помещения към жилищните,а на втория жилищен етаж-две стаи,антре,баня и тоалетна,тераса/.Къщата е проектирана като еднофамилна-двата етажа не са самостоятелни жилища по проект-свързани са функционално с общо стълбище,достъпът е чрез един общ вход,на приземния етаж няма сервизно помещение/баня и тоалетна/,а на втория не е предвиден склад-такъв има само на приземния.Двата етажа съставляват съобразно проекта едно единствено жилище. В резултат на природни сили сградата е била полуразрушена и негодна за обитаване.През 1984 год. е издадено ново строително разрешение №182 за извършване на укрепване и основен ремонт на сградата ,за която строителна дейност обаче не е запазена документация.Като резултат и съобразно събраните свидетелски показания, към 2006 год. сградата се е състояла от приземен или първи етаж със застроена площ от 48 кв.м с отделен вход,втори жилищен етаж със застроена площ от 78-85 кв.м и самостоятелен вход нов етаж/ откъм улицата къщата е изглеждала на един етаж,а при влизане в нея имало стълбище надолу,което водело към долен приземен етаж от две стаи и коридорче. При съобразяване на горното ,съдът е заключил ,че с оспорения договор е прехвърлено възмездно правото на собственост върху съществуващ обект-самостоятелен жилищен етаж,който е съответствал на първи жилищен етаж по проекта от 1963 год.,но на място според изграденото е представлявал фактически втори жилищен етаж от сградата,а първи такъв е бил т.нар по проекта приземен етаж ,поради което и не е нищожен. Съдът не е обсъждал въпроса, дали вторият етаж е със статут на самостоятелно жилище по смисъла на чл.40 ал.1 от ЗУТ и в частност дали разполага със складово помещение ,поради незаявено изрично от ищците своевременно с исковата молба основание на исковете им по чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД.

В тази насока са и събраните по настоящото дело доказателства-повторно представените писмени и заключения на вещите лица арх. А.Е.В.и инж.С.Р.И.. Вещото лице арх.А.Е.В.,изготвила назначената по делото съдебно-техническа експертиза е проверила цялата документация във връзка с извършеното строителство на сградата-архитектурен проект,разрешение за строеж и пр. и е направила констатации,идентични на отразените в мотивите на решение № 5/07.01.2014 год. по в.гр.д.№ 813/2013 год. на Добричкия окръжен съд .Дала е заключение рег.№ 3367/20.09.2016 год., че първият етаж (в източната му част,където има помещения),съпоставен с нивото на терена на юг и на изток,както и изцяло вторият (процесният) и таванския етажи от сградата,отговарят напълно на определението за надземен етаж.В процесната еднофамилна сграда е възможно обособяването на повече от една жилищни единици,въз основа на нов инвестиционен проект,с който ще бъде осигурено съответствие с основните изисквания към строежите съгласно чл. 169 от ЗУТ.На първия етаж съществува техническа възможност за обособяване на жилище с вход от юг и преустройство,а на втория етаж с вход от запад-вече обособено и налично.За жилищата следва да се осигурят складови помещения извън тях и в допълващо застрояване в същия УПИ.

С решение № 9552/18.08.2016 год. по адм.д.№ 13899/2015 год. на ВАС,ІІ о. е било оставено в сила решение № 131/23.10.2015 год. по адм.д.№ 353/2015 год. на Административен съд гр.Добрич,с което е бил отменен отказ на Началника на СГКК гр.Добрич за изменение на КККР,състоящо се в обособяване на самостоятелни обекти на първи и втори етажи от сграда с идентификатор №***и преписката върната на административния орган за ново произнасяне.Решението е преценено като правилно,тъй като случая попада в хипотезата на чл. 53 ал.1 т.1 от ЗКИР-изменения в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при възникване на нови или промяна на данните,подлежащи на вписване.При наличие на документи след издаването на н.а.№ 26/2006 год.,удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост на втория етаж от сградата, , въпросът има ли два етажа в сградата и кои са действителните им собственици следвало да бъде решен в исково производство ,след което данните променени по реда на чл. 53 ал.2 от с.з.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

При служебната проверка на решението ,съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,поради което е валидно.Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,обуславя неговата допустимост.За да е налице сделка, страните трябва да постигнали съгласие по нейния предмет.Ако към момента на постигане на съгласието,предметът е фактически или правно невъзможен,сделката е нищожна поради невъзможен предмет.След като в тълкувателно решение №3/2014 от 28.06.2016 год. по тълкувателно дело № 3/2014 год. на ОСГК е направено посоченото по-горе разграничение на видовете невъзможност, с решение № 5/07.01.2014 год. по в.гр.д.№ 813/2013 год. на Добричкия окръжен съд е отхвърлена претенция за недействителност на същия договор основана на фактическата невъзможност на предмета му,а по настоящото дело се разглежда претенция за недействителност на договора,основана на правната му невъзможност,разпоредбата на чл.299 от ГПК не намира приложение,т.е.обжалваното решение е допустимо.

Предявените субективно съединени искове за прогласяване недействителност на договор от 04.09.2006 год. , поради наличието на непреодолима правна пречка предметът му да възникне-да бъде осъществено обособяването му като самостоятелен обект на собственост по какъвто и да било начин,черпещи правното си основание в разпоредбата на чл. 26 ал.1 пр.І-во от ЗЗД.Правният интерес от заявяването им е предпоставен от обстоятелството,че спорещите страни се легитимират за собственици на втория етаж от жилищна сграда с договори ,сключени последователно във времето и във формата на нотариален акт.

Исковете са неоснователни.

Сочените от ищци пороци във връзка с площта на имота и липсата на кадастрален идентификатор по пункт 1а и 1с от подадената пред въззивния съд молбата – уточнение на исковата претенция не обуславят извод за правно невъзможен предмет.

Идентификаторът и площта са основни кадастрални данни за поземлените имоти, за сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, както и за самостоятелните обекти в сградите и съоръженията на техническата инфраструктура-така чл.26 и чл. 27 ал.1 т.1-3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Липсата на основни кадастрални данни, не може да бъде приравнена на липса на имот,т.е. и на липса на предмет на договора .ЗКИР урежда кадастралните карти и кадастрални регистри като технически категории, чрез които се индивидуализира конкретната териториална единица като физическа величина. Евентуалните промени в тези основни данни, които могат да настъпят в резултат на установени непълноти, грешки или другите предвидени в разпоредбата закона основания, могат да засегнат само физическите компоненти на териториалната единица "поземлен имот", но не влияят на юридическата категория "право на собственост",респективно могат да бъдат допълнително отразени. Описанието на реалната част от недвижимия имот по договора е достатъчно ясно и конкретно и с индивидуализиращи белези,от които по несъмнен начин може да бъде направен извод,кой е предмета,по отношение на който страните са постигнали съгласие за продажба.

Сочената невъзможност по пункт 1в ,изразяваща се в затруднения в определянето на припадащи се части от общите части на сградата,правото на строеж и надстрояване ,също не е основание за недействителност на договора,доколкото правилата за изчисляването им са посочени в глава ІV от ЗС“Етажна собственост“.

Когато предмет на прехвърляне е реално определена част от недвижим имот (сграда,жилище или други обекти),договорът има предмет,ако страните са постигнали съгласие,коя част се прехвърля-в случая съгласието на страните относно втория етаж на сградата е несъмнено установено.Закупен е имот във вида, който е бил изграден ,макар и с отклонение от проектната документация .Към момента на сключване на договора,двата етажа на сградата са функционирали самостоятелно,без свързване помежду им и са били с идентично жилищно предназначение.Етажите са били фактически обособени като отделни жилищни обекти,ползвали са се като такива –до момента на сделката от прехвърлителите,а след това :първия етаж от прехвърлителите (така вещото лице арх.Василева),а втория от приобретателите.Горното води до извод,че към 2006 год. учреденото право на строеж е било реализирано,сградата построена като състояща се от самостоятелни обекти на собственост,разположени на всеки от етажите и с отделен достъп ,т.е. отделните жилища на етажите са създадени още с построяването й.Сочените изискванията на строителните правила и норми за светла височина на част от помещенията на първия етаж,разположението спрямо прилежащото ниво на улицата,не подлежат на абсолютно съблюдаване при данните за значителната денивелация на терена и извършено от самите прехвърлители преустройство с цел предварително обособяване на повече от един самостоятелен обект. След като изначално обектите са изградени и ползвани като самостоятелни и не съществува непреодолима пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяването на отделни обекти съобразно постигнатото от страните съгласие към момента на сключване на сделката, то тя не е нищожна.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по спора ,на С.П. и С.П. следва да бъдат присъдени съобразно отправеното искане и представени договори за правна защита и съдействие (л.21 и л.22 от делото),суми от по 1000 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 /07.03.2017 год. по гр.д.№299 /2015 год. на Районен съд, гр.Балчик.

ОСЪЖДА Я.П.Т., ЕГН********** и А.Н.П., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.П.П.,ЕГН **********,*** сумата от 1000 лв.,съставляващи размер на сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Я.П.Т., ЕГН********** и А.Н.П., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ наСлавчо Х.П.,ЕГН **********,*** от 1000 лв.,съставляващи размер на сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК и в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.