Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 236 ,11.10.2017 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесети септември две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 225 по описа за 2017 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 6735/21.04.2017 г. ( по регистратурата на ДРС ) на Х.Т.Х. *** срещу Решение № 318 от 7.04.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1925/2016 г. в частта на уважения срещу него, предявен като насрещен, негаторен осъдителен иск и осъждането му за разноски и държавна такса .
В жалбата ( по оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд ) се иска обезсилване на решението по липса на правен интерес от провеждането на иска, в алтернатива - отмяна на същото поради неправил-но приложение на материалния закон към правилните констатации за осъществяване на фактите от придобивното основание на въззивника ( относно самостоятелния обект с № ***по КК на град Добрич ) и доказателствата по оспорване валидността на сделката – основание за пра-вото на собственост на ищеца върху другите обекти в сградата – поради нарушение по член 66,ал.1 от ЗС , заобикаляне на закона и привидност.
В отговор на въззиваемия Д.Т.Х. *** жалбата се оспорва с довод, че решението е постановено в съответствие с установеното от техническата експертиза нарушение ( поставяне на врата на стълбищната площадка на третия етаж ) на правото му на собственост. Прави възражение за прекомерност присъдените на противната страна 1 000 лева - адвокатско възнаграждение и с отговора иска намаляването му до 300 лева. Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за това производство.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въз-зивният съд намира, че то е валидно и процесуално допустимо . За правния интерес от осъдителния ( петиторен ) иск по член 109,ал.1 от ЗС е доста-тъчно да се твърди, че ответникът извършил и поддържа нарушение на правото на собственост на ищеца при използване не по предназначение на обща част ( стълби и покрив ) от една сграда. Няма значение, че ищецът не използва ( за задоволяване на жилищни нужди ) притежавания обект в нея и дали към момента , в който заявява иска си , за него е възникнала нужда да използва съответната обща част ( за почистване на комина ). Обжалва-ното решение е и правилно.
Въззиваемият
Д.Т.Х. , като собственик по договор за продажба , изповядан с нот. акт № 112 от
28.05.2008 г. по нот.дело № 156/2008 г. , на жилищна сграда – тип мезонет ,
заснета по кадастралната карта на град Добрич като два самостоятелни жилищни
обекта – обект с идентификатор № ***на първия етаж и с обект с идентификатор
№ ***на втория етаж , е предявил срещу Х.
Т. Х. ( негов брат ) насрещен иск по член 109,ал.1 от ЗС за осъжда-нето му да
премахне изградената и заключвана от него врата на стълбищната площадка на
третия етаж, която пречи на достъпа му до покрива . Същото по вид нарушение (
поставяне на врата и заключването й ) в друга част на сградата ( на стълбищната
площадка на втория етаж ) е основание на негаторния иск на Х.Т.Х. . С този иск
той защитава правото си на собственост върху изградения ( въз основа на
извършено в
Първоначалният иск е уважен с влязлото в сила, необжалвано решение .При възприемане на тезата ,че съдебното решение по негаторен иск има сила на присъдено нещо по основанието на правото на собственост, което ищецът защитава, следва, че въззивникът е собственик на самостоя-телния обект, изграден при реконструкцията на подпокривното пространство на жилището – мезонет , обекта с идентификатор № ***. И тъй като, е несъмнено, че първоначално изграденото ( сградата – мезонет) е също самостоятелен обект ( макар да е заснет в КК като две жилища с идентификатори № ***и № **) и че на основание член 35,ал.2 от ЗЖСК ,с издаване на констативен нот. акт № 38 от 1.02.1985 г. по нот.д.№ 118/1985 г. е придобит в съпружеска имуществена общност от Т. Х. А. ( член – кооператор в ЖСК „ Строи-тел” ) и съпругата му ( родители на страните ), то сградата е етажна соб-ственост, а стълбите, покривът и комините са общи по естеството си части- член 38,ал.1 от ЗС.
Въззивникът е въвел с първоначалната си искова молба реплика сре-щу правното действие на договора за продажба от 28.05.2008 г. между родителите А. и въззиваемия Д.Х. при твърдения, че отказът на Община град Добрич ( като собственик на терена ) да закупи сгра-дата не е по отправено до нея предложение ( защото документът за него от 20.05.2008 г. е неавтентичен ) от продавача А.. Тя е неоснователна , защото евентуално нарушение по член 66,ал.1 от ЗС никога не обуславя нищожност на договора, а има значение за правото на собственика на терена да изкупи непредложената му или предложената му не по действително уговорената цена сграда. Питанията в отговора по насрещния иск ( „ дали това не е нищожна сделка ”. „ дали не е налице заобикаляне на закона и това е прикрита сделка на дарение, а не покупко – продажба ” ) не съставляват правоизключващи възражения и правилно първоинстанционният съд не е изложил никакви съображения по тях. Следователно въззиваемият Д. Х. се легитимира с нотариалния акт за продажбата от дата 28.05.2008 г. като собственик на жилището ( съставено от помещения на първия и втория етаж ). Страните – въззивник и въззиваем - са съсобстве-ници и на всички общи части в сградата , в т.ч. стълбите и покрива с коми-ните.
В съгласие със задължителната съдебна практика, част от която е Ре-шение № 217 от 11.11.2013 г. по гр.д.№ 2809/2013 г. на ІІ, г.о. ,ГК на ВКС, неоснователно въздействие по член 109,ал.1 от ГПК съставлява използва-нето от друг етажен собственик на обща по естеството си част не по нейно-то предназначение . Възззивникът Х.Х. е поставил врати на стълбищната площадка на третия етаж и така е изключил общото ползване на стълбището и достъпа на другия етажен собственик до останалите общи части – покрива с комините . Правилно първоинстанционният съд е приел, че това е нарушение на правото на собственост на въззиваемия и е поста-новил по насрещния иск осъждане на въззивника Х.Х. да премахне изградените в съответния участък на общото стълбище врати. Обжалваното решение в частта по насрещния иск следва да потвърди .
Правилно с оглед изхода по този иск е възлагането на ответника по него Х.Х. на разноските , които насрещният ищец е сторил в първоинстанционното производство , а те са 50 лева – платена ДТ и ½ от разходите за вещо лице ( защото експертизата е назначена за изясняване на факти и по двата иска ) в размер от 50 лева. Незаконосъобразно е осъжда-нето му за разноски за горницата над 100 лева до 150 лева. Незаконосъоб-разно е осъждането на въззивника да заплати по сметка на ДРС „ неплатен остатък ” от държавната такса по насрещния иск в размер от 85 лева, защо-то таксата по този иск е изцяло внесена ( в размера , който съдът е опреде-лил с разпореждането от 21.09.2016 г. ) от задълженото лице – насрещния ищец .
Решението в частта по разноските, които се дължат на ищеца по пър-вочаналния иск ( в това число заради прекомерност на адвокатското въз-награждение ), не е предмет на въззивен контрол, още по – малко по ис-кане в отговора на въззивната жалба. Обжалваем е актът на първоинстан-ционния съд по член 248,ал.3 от ГПК, но въззиваемият ( ответник по пър-воначалния иск ) не е упражнил правото си на изменение на решението по разноските по този иск .
За въззивното производство разноски има право да получи въззивае-мият, но не е доказал да е сторил такива .
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 318 от 7.04.2017 г. на Добричкия ра-йонен съд по гр.д.№ 1925/2016 г. в частите, с които Х.Т.Х., ЕГН: ********** *** е осъден да премахне вратите, изградени на стълбището между третия етаж и тавана / покрива в жилищна сграда с идентификатор № ** по кадастралната карта на град Добрич ,на адрес : ЖК „ Строител” № 38. ,по насрещния иск по член 109,ал.1 от ЗС на Д.Т.Х., ЕГН : ********** *** и е осъден да за-плати на Д.Т.Х., ЕГН : ********** разноски по насрещния иск в размера на сумата от 100 ( сто ) лева , включваща 50 лева – платена държавна такса и 50 лева –част от заплатени разноски за експертиза .
ОТМЕНЯ решението в частите, с които Х.Т.Х., ЕГН: ********** *** е осъден да заплати на Д.Т.Х.,ЕГН : ********** разноски по насрещния иск в размера на горницата над 100 до 150 лева , съставляващи половината от заплатените разноски за експертиза и по сметка на ДРС сумата от 85 лева,съставляваща неплатен остатък от държавната такса по заявения срещу него насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.