Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        № 256

  

                                    гр.Добрич     23.10.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесети септември                                    2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                    ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №229 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са две въззивни жалби /приложени към предходно в.гр.д.№53/2017 г. на ДОС/-въззивна жалба от М.М. /М./ А.,В.Д.М. /В. Д. Б./ и К.Д.М. чрез особения им представител адв.Т.Т. от ДАК и въззивна жалба от ЗК „О.”-с.О.,общ.Добрич срещу решение №1305/27.12.2016 г. по гр.д.№2870/2014 г. на Добричкия районен съд,поправено с решение №389/28.04.2017 г. по същото дело,с което е прогласена относителна недействителност спрямо М.М.А. с ЕГН ********** на договор за покупко-продажба на недвижим имот-нива с площ 49,996 дка,имот №** по плана за земеразделяне на землището на с.Сливенци,общ.Добрич,обл.Добрич,обективиран в нотариален акт №**,том **,дело №**/29.09.2008 г. на помощник-нотариус при нотариус с рег.№** на Нотариалната камара,вписан под №**,том X** от 29.09.2008 г. на СВ-Добрич,сключен между ЗК „О.”-с.О. като купувач и М.М.А. с ЕГН **********,В.Д.М. с ЕГН ********** и К.Д.М. с ЕГН ********** като продавачи,респ. е допусната делба на описаната нива между съделители с квоти:Ф.М.А. с  ЕГН ********** – 1/5 ид.ч.,Б.М.А. с ЕГН **********-1/5 ид.ч.,Н.М.А. с ЕГН **********-1/5 ид.ч.,М.М.А. с ЕГН ********** -1/5 ид.ч.,М.М.А. с ЕГН ********* -1/15 ид.ч.,В.Д.М.  с ЕГН **********-1/15 ид.ч. и К.Д.М. с ЕГН **********-1/15 ид.ч.,като искът за делба спрямо ЗК „О.”-с.О. е отхвърлен.В двете жалби се изразява недоволство от първоинстанционното решение поради незаконосъобразност и необоснованост на изводите на районния съд за основателност на предявените искове по чл.76 от ЗН и за делба на описаната нива.Според въззивниците М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. разпореждането с имота от същите било правомерно,като най-малко разпореждането с 1/5 ид.ч. от имота,равняваща се на наследствената им квота,било напълно законосъобразно и до този размер исковете по чл.76 от ЗН не следвало да се уважават.Нещо повече горните въззивници се легитимирали при продажбата като собственици на целия делбен имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност,която незаконосъобразно и необосновано не била зачетена от първоинстанционния съд.Въззивникът ЗК „О.”-с.О. също оспорва изводите на районния съд,като се позовава на придобити от него права върху делбения имот ако не по силата на цитирания договор за продажба,то по силата на изтекла в негова полза придобивна давност при условията на добросъвестно владение,започнало на 29.09.2008 г. и осъществявано до настоящия момент.Развива доводи за добросъвестност на упражняваното от кооперацията владение и за присъединяване владението на праводателите й.Въззивниците настояват за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковете.

Отговори на горните жалби са подадени от въззиваемия М.М.А.,като в същите се изразява становище за неоснователност на двете жалби и се настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Въззиваемият поддържа горната си позиция и в хода на въззивното производство.Останалите въззиваеми Ф.М.А.,Б.М.А. и Н.М.А. не са подали отговори на жалбите,но в хода на производството изразяват становище за неоснователност на същите и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.

Като постави на разглеждане депозираните въззивни жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Въззивниците М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. са получили препис от първоинстанционното решение чрез особения си представител адв.Т.Т. на 03.01.2017 г.,поради което подадената на 10.01.2017 г. въззивна жалба от същите при изтекъл срок за въззивно обжалване на 17.01.2017 г. е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Въззивникът ЗК „О.”-с.О. е получил препис от атакуваното решение на 09.01.2017 г.,респ. подадената от ЗК на 23.01.2017 г. въззивна жалба е също депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване,изтекъл за страната на 23.01.2017 г.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледани по същество,същите са основателни.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове по чл.76 от ЗН и за делба.Решението обаче е неправилно и следва да бъде отменено,а исковете-отхвърлени,поради следните съображения:

Гр.д.№2870/2014 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молби вх.№2051/02.02.2015 г. и вх.№3833/26.02.2015 г.,с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове,както следва:

1.искове на основание чл.76 от ЗН,предявени от М.М.А. срещу ЗК „О.”-с.О.,общ.Добрич,М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим имот-нива с площ 49,996 дка,имот №** по плана за земеразделяне на землището на с.Сливенци,общ.Добрич,обл.Добрич,обективиран в нотариален акт №**,том **,дело №**/29.09.2008 г. на помощник-нотариус при нотариус с рег.№** на Нотариалната камара,вписан под №**,том X** от 29.09.2008 г. на СВ-Добрич,сключен между ЗК „О.”-с.О. като купувач и М.М.А. с ЕГН **********,В.Д.М. с ЕГН ********** и К.Д.М. с ЕГН ********** като продавачи;

2.искове на основание чл.69 и сл. от ЗН,респ. чл.34 от ЗС,за делба на описаната по-горе нива,предявени от М.М.А. срещу ЗК „О.”-с.О.,общ.Добрич,М.М.А.,В.Д.М.,К.Д.М.,Ф.М.А.,Б.М.А. и Н.М.А..

Производството е за делба в първа фаза по допускането й.Изложено е в исковата молба,че процесната нива е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ в полза на всички наследници на М.А. И.,б.ж.на с.Сливенци,общ.Добрич,чийто кръг се изчерпва понастоящем с ищеца М.М.А. и ответниците М.М.А.,В.Д.М.,К.Д.М.,Ф.М.А.,Б.М.А. и Н.М.А..Част от наследниците по закон на общия наследодател,а именно М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М.,са се разпоредили с целия наследствен имот в полза на ЗК „О.”-с.О.,общ.Добрич чрез договор за покупко-продажба от 29.09.2008 г.,обективиран в нотариален акт №**,т.**,рег.№**,д.№**/29.09.2008 г. на с. с.пом.-нотариус по заместване при нотариуса Ю. Д.с район на действие ДРС.Сделката била недействителна спрямо ищеца с оглед извършеното разпореждане от сънаследници с целия наследствен имот.Настоява се за прогласяване на недействителността й и за допускане делба на процесната нива между наследниците на общия наследодател при законоустановените квоти.

В отговора на исковата молба ЗК „О.”-с.О. изразява становище за неоснователност на исковете.Твърди,че е индивидуален собственик на процесната нива по силата на цитирания по-горе договор за покупко-продажба от 29.09.2008 г.,респ. евентуално поради придобиването му на оригинерно основание-изтекла в полза на кооперацията придобивна давност при условията на добросъвестно владение,започнало от 29.09.2008 г.Настоява за отхвърляне на исковете.

В отговора на исковата молба съделителите М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. чрез особения си представител адв.Т.Т. също изразяват становище за неоснователност на исковете.Позовават се на изтекла в тяхна полза придобивна давност.Сочат,че са придобили правото на собственост върху процесната нива чрез непрекъснато,спокойно и необезпокоявано владение в продължение на над 10 години с начало от момента на реституиране на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,за удостоверяване на което са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост №*,т.*с,д.№**г. на нотариуса при ДРС.Към датата на извършеното от тях разпореждане с имота в полза на ЗК „О.”-с.О. същите се легитимирали като собственици на целия имот именно на горното придобивно основание.

Съделителите Ф.М.А.,Б.М.А. и Н.М.А. в писмен отговор,депозиран чрез особения им представител адв.Н.А.,изразяват становище за основателност на предявените искове и настояват за уважаването им.

Видно от депозираното по делото удостоверение за наследници на М.А. И.,б.ж. на с.Сливенци,общ.Добрич /лист 26 от делото на ДРС/,ищецът М.М.А. и ответниците М.М.А.,В.Д.М.,К.Д.М.,Ф.М.А.,Б.М.А. и Н.М.А. са наследници по закон на горното лице-техен общ наследодател,починал на 14.01.1989 г.Съделителките Ф.М.А.,Б.М.А. и Н.М.А. са негови низходящи-дъщери,респ. съделителят М.М.А. е негов низходящ-син.Съделителите М.М.А. /М. М. А./,В.Д.М. /В. Д. Б./ и К.Д.М. са наследници по закон на починалия след наследодателя на 28.07.1992 г. негов син Д. М. /М./ А.,т.е. като правоприемници на своя пряк наследодател същите се явяват наследници и на общия наследодател М.А. И. /удостоверение за наследници на лист 39 от делото на ДРС/.

Не е спорно по делото,а и видно от решение №62/27 от 14.04.1994 г. на ОПК-Добричка /лист 11 от делото на ДРС/,че в полза на наследници на общия наследодател М.А. И. е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху процесната нива от 50 дка по решението,респ. 49,996 дка по скица,съставляваща имот №** по КВС на с.Сливенци,общ.Добрич.Горното решение има конститутивно действие и по силата на същото е придобито съответното материално право.На 13.05.1996 г. съделителите М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. се снабдяват въз основа на писмени доказателства /в частност въз основа на цитираното решение на ПК и удостоверение за наследници на общия наследодател/ с констативен нотариален акт за собственост върху процесната нива,с който единствено тримата са признати за собственици на имота в равни идеални части за всеки от тях-по 1/3 ид.ч. /така нотариален акт №80,т.ІХс,д.№**г. на нотариуса при ДРС-лист 539 от делото на ДРС/.На 29.09.2008 г. тримата съделители продават процесната нива на ЗК „О.”-с.О.,общ.Добрич,която сделка е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №**,т.**,рег.№**,д.№**/2008 г. на С. С.пом.нотариус по заместване при нотариуса Ю. Д.с район на действие ДРС /лист 12 от делото на ДРС/.

Съделителите М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. не изчерпват кръга от наследници на общия наследодател М.А. И.,но по какъв начин са удостоверили обратното пред нотариуса при ДРС при снабдяването им с цитирания констативен нотариален акт по писмени доказателства през 1996 г. не е ясно,доколкото преписката по съставяне на акта не е съхранена и приложена по делото.Факт е обаче,че именно горните трима наследници са отправили молба за снабдяването им с цитирания нотариален акт и са поискали да им се признаят,респ. са признати единствено в тяхна полза права върху процесната нива.Те са били напълно наясно с кръга от наследници на общия наследодател,но по някакъв начин вероятно чрез непълно удостоверение за наследници са успели да се снабдят с цитирания констативен нотариален акт.Действията им по снабдяване с такъв нотариален акт единствено на тяхно име чрез непълно удостоверение за наследници,макар и актът да не е за установяване на придобито право на собственост по давност,в случая свидетелстват категорично,че към 13.05.1996 г. същите са променили субективното си отношение към дяловете на останалите наследници на общия наследодател в наследствения имот,т.е. са трансформирали държането на частите на останалите сънаследници във владение върху тях,осъществявано от тримата наследници на сина на общия наследодател Д. М. /М./ А..От представените по делото ведомости на ЗК „О.” за изплатени ренти през периода 2002-2008 г. и РКО от същия период /листи 516-538 от делото на ДРС/ е видно,че рентата,респ. наемната цена,за процесните земеделски земи е изплащана единствено на сънаследницата М.М. А.,респ. и договорите за наем на процесната нива са сключени с посочената ЗК като наемател именно от М. М.А. в качеството на наемодател /така договори от 2000 г.,2006 г. и 2007 г. на листи 569-573 от делото на ДРС/.Сключването на договори за отдаване на процесните земи под наем и получаването на наемната цена от един от сънаследниците само по себе си не обосновава извод за осъществявано владение от сънаследника,осъществил горните облигационни правоотношения,спрямо дяловете на останалите негови сънаследници в общия имот.Това са действия на обикновено управление на общия имот.В случая обаче предвид предхождащото горните действия снабдяване на посочените трима сънаследници с констативен нотариален акт от 1996 г. за собственост единствено в тяхно лице върху процесната нива при очевидно умишлено пренебрегване правата на още четирима наследника по закон следва да се приеме,че още през май 1996 г. същите са променили субективното си отношение към дяловете на останалите си сънаследници и са трансформирали държането на тези дялове във владение върху тях,т.е. са демонстрирали намерение за своене на тези дялове.За да придобият собствеността върху дяловете на останалите наследници на общия наследодател по давност обаче,тримата съделители е следвало да манифестират горните си действия по снабдяване с нотариален акт,отдаване на земите под наем от свое име и събиране на гражданските плодове от тях единствено за себе си пред останалите сънаследници-в частност е следвало да ги доведат до знанието на М.М.А.,Ф.М.А.,Б.М.А. и Н.М.А..Доказателства тези сънаследници да са узнали през периода 1996 г.-2008 г. за действията на посочените трима техни сънаследници липсват по делото.Ищецът М.М.А. твърди в исковата молба,че е научил за продажбата на нивата в полза на ЗК „О.” едва през 2013 г.В тежест на съделителите М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. е да докажат,че намеренията им за своене частите на останалите съделители в процесната нива са били надлежно манифестирани пред последните и са стигнали до знанието им.В тази насока доказателства не са събрани.Така свидетелят И. М. Б.,без родство със страните,познат на ищеца М.А.,потвърждава,че едва преди две години /т.е. през 2014 г./ той и М. ходили по инстанции и установили,че наследствената нива е продадена без знанието на последния.Свидетелките Д. К. М.и М. Х. П.,без родство с физическите лица-страни по делото,служителки на ЗК „О.” от 1998 г.-първата счетоводител,а втората касиер и впоследствие домакин,споделят еднопосочно,че освен М.А. никой друг от наследниците не е ходил в кооперацията и не е получавал „рента” през годините,което е индиция,че информация за действията и намеренията на М.,В. и К. спрямо процесната нива останалите сънаследници не са получавали от кооперацията.Липсват доказателства да са узнали за тези им действия и от някакъв друг източник,вкл. да са били изрично уведомени от самите сънаследници М.,В. и К. за това.Във връзка с възражение на ЗК „О.”-с.О.,че констативният нотариален акт от 1996 г. е бил вписан и така е станал публично достояние на всички трети лица,вкл. и сънаследниците са имали възможността да се уведомят за действията на М.,В. и К. чрез справка в публичния имотен регистър,следва да се посочи,че това възражение е неоснователно.Актовете,с които се констатира/признава право на собственост върху недвижим имот,не са подлежали на вписване към 1996 г. според редакцията на чл.112 ал.1 б.”а” от ЗС към този момент.За тях е предвидено вписване едва с редакцията на горната разпоредба от ДВ,бр.34 от 2000 г.,т.е. сънаследниците са могли евентуално да узнаят от вписването на акта за действията на горните лица едва след 2000 г.,а период на явно владение от 2000 г. до септември 2008 г. не е достатъчен да се придобие имота по давност от горните сънаследници,които са недобросъвестни владелци и им е нужен период от 10 години за придобиване на собствеността по давност.Освен това публичността на имотния регистър,който е създаден след 01.01.2001 г.,когато влиза в сила ЗКИР,и оповестителното действие на вписването по правило не освобождават владелеца-сънаследник от задължението да доведе до знанието на останалите сънаследници намерението си за своене на техните дялове,респ. вписването на нотариален акт за установяване на материалното право върху недвижим имот не може да се третира като годна форма на манифестиране на владение.Завладяването частите на останалите съсобственици трябва да се осъществи и манифестира чрез фактически действия,отблъскващи владението на останалите и установяващи своене /в този смисъл ТР 1/2012 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.Не може да се иска от гражданите и те не са длъжни непрекъснато и без повод да извършват справки по партидата на имота в СВ,за да се осведомят за предприети действия и промени относно собствеността им.Задължение на владелеца е да доведе своите действия и намерения спрямо имота до знанието на собственика.За да е явно владението,то трябва да се демонстрира,т.е. фактическата власт с намерение за своене да се упражнява така,че всеки заинтересован да може да научи за нея.С оглед характера на имота на земеделски такъв,което обикновено не предполага лично обработване на нивата от владелеца,а осъществяване на владението чрез трето лице-наемател или арендатор,сънаследниците М.,В. и К. е следвало да предприемат действия,с които да доведат до знанието на останалите сънаследници,че се считат за единствени собственици на нивата и че при сключване на договорите за наем са действали единствено от свое име,но липсват доказателства да са го сторили.Отдаването на нивата под наем/аренда и получаването на наем/рента от нея не е демонстрация на намерение за своене,а са по правило действия на обикновено управление на имота от името на всички съсобственици.Извършването на такива действия не е равнозначно на демонстриране на упражнявано владение.Всеки съсобственик е оправомощен да получава изцяло естествените и гражданските плодове от общия имот,като в този случай между него и останалите съсобственици възникват облигационни правоотношения по този повод.Такива действия не са проява на своене,а пораждат само имуществени спорове по повод експлоатацията на общата вещ и разпределението на добивите от нея.Предвид изложеното съдът намира,че владението на посочените трима сънаследници не е довело до придобиване от тях на частите на останалите сънаследници от имота по давност през периода от 22.11.1997 г. /забел. от тази дата следва да се брои началото на давността предвид разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ в редакция от ДВ,бр.107/18.11.1997 г.,според която изтеклата придобивна давност за имоти,подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ,не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила,т.е. от 22.11.1997 г./ до септември 2008 г. и същите не са се легитимирали като собственици по давност на частите на останалите съсобственици към датата на разпоредителната сделка от 29.09.2008 г.Към последната дата продавачите М.,В. и К. са се легитимирали като собственици единствено на полагащите им се по наследяване идеални части от имота,а именно на по 1/15 ид.ч. или общо на 1/5 ид.ч. от имота,което означава,че сделката е имала транслативен ефект в полза на купувача ЗК „О.” само досежно 1/5 ид.ч. от процесната нива.Така по силата на договора за продажба от 2008 г. кооперацията се легитимира като собственик на 1/5 ид.ч. от делбения имот.

Твърди се от ЗК „О.”,че е придобила собствеността върху останалите идеални части от имота по давност и то при изтичане на кратката 5-годишна придобивна давност вследствие осъществявано добросъвестно владение,считано от датата на сключване на договора-29.09.2008 г.,до настоящия момент.Налице са всички предпоставки на добросъвестното владение по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС по отношение на кооперацията.Същата е придобила владението върху цялата нива на правно основание,годно да я направи собственик-договор за покупко-продажба,сключен в предписаната от закона нотариална форма,без да знае,че праводателите й /продавачите по сделката/ не са собственици на целия имот,а само на 1/5 ид.ч. от него.Фактът,че кооперацията не е знаела,че правата на продавачите не се разпростират върху целия имот,се установява от депозирането пред нея още преди продажбата при сключване на договорите за наем единствено на цитирания констативен нотариален акт от 1996 г.,който легитимира като собственици единствено продавачите М.,В. и К..Не се доказва по делото кооперацията да е разполагала с препис от решението на ПК за реституиране на имота в полза на всички наследници на М.А. И.,както и с пълно удостоверение за наследници на този наследодател,от които би могла да узнае,че продавачите не изчерпват кръга от наследници.Следва да се цитират в тази насока и показанията на свидетелите Д. К. М.и М. Х. П.,служителки на ЗК „О.” от 1998 г.-първата счетоводител,а втората касиер и впоследствие домакин,които споделят,че освен М.А. никой друг от наследниците не се е интересувал от процесната нива и не е ходил в кооперацията,за да създаде у последната знание,че и други лица участват в съсобствеността върху продадената й нива,а не само продавачите по договора.Кооперацията не е и била длъжна да извършва справка за кръга на наследниците на наследодателя,в чиято полза е била реституирана процесната нива.Констативният нотариален акт от 1996 г. е по правило достатъчен легитимиращ документ,който не е създал у кооперацията-купувач съмнения за правата на продавачите /в тази насока решение №189 от 19.12.2013 г. по гр.д.№933/2012 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС/.Договорът за продажба от 29.09.2008 г. е действително правно основание по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС.Продажбата на чужда вещ не води до нищожност на сделката.Не е нищожна и продажба,извършена в нарушение на разпоредбата на чл.76 от ЗН.Такава продажба е относително недействителна спрямо сънаследника,позовал се на горното нарушение,но в отношенията между страните по договора последният е валиден и поражда целяното правно действие.Ако продажбата бъде обявена за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН спрямо сънаследника,позовал се на тази недействителност,владението,основано на тази продажба,няма да бъде добросъвестно,респ. приобретателят по тази сделка не може да се позове на кратката придобивна давност спрямо този сънаследник /така решение №221 от 13.01.2014 г. по гр.д.№2033/2013 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.Следва да се отбележи обаче,че процесният договор не е и относително недействителен по смисъла на чл.76 от ЗН.По силата на закона /чл.76 от ЗН/ актът на разпореждане със сънаследствена вещ е непротивопоставим на останалите сънаследници,освен ако с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае за хипотеза на разпореждане по чл.212 от ЗЗД или на извършени разпореждания на всички сънаследници със сънаследствения им дял или разпореждането е между тях /така и т.3 от Тълкувателно решение №72/09.04.19** г. по гр.д.№36/1985 г. на ОСГК на ВС,която не е загубила сила/.Последните хипотези изключват приложението на чл.76 от ЗН.Следва да се отбележи,че предявените искове по чл.76 от ЗН-предмет на настоящото дело са допустими като предявени от активно легитимирано лице-сънаследник,който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участвуват само сънаследници,а не третото лице-приобретател.Исковете обаче са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,тъй като процесният делбен имот е единствен и изчерпва наследството от М.А. И..Още в исковата молба самият ищец М.М.А. заявява,че процесната нива е единственият останал от наследодателя имот.В съдебно заседание на 20.09.2017 г. пред ДОС процесуалните представители на страните по делото изразяват единодушие по въпроса,че действително делбеният имот е единствен в наследствената маса,останала от общия наследодател.Предвид горното в случая е налице хипотеза на продажба на наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД,при която сънаследниците-прехвърлители М.,В. и К. са се разпоредили с целия си наследствен дял от останалото в наследство имущество.Разпоредбата на чл.76 от ЗН е неприложима в случая,което обуславя отхвърляне на исковете на посоченото основание като неоснователни.

Така с оглед горните констатации,че процесната продажба от 2008 г. не е нищожна,нито относително недействителна спрямо ищеца по делото,както и че при сключване на договора кооперацията не е знаела,че придобива част от нивата от несобственици,следва да се приеме,че кооперацията е придобила собствеността върху останалите 4/5 ид.ч. от имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност и то чрез кратката петгодишна давност предвид добросъвестността на владението й.Не е спорно по делото,че от датата на сключване на договора за продажба-29.09.2008 г.-именно ЗК „О.” е във владение на цялата процесна нива и упражнява фактическата власт върху нея с намерение за своене,което се предполага от съзнанието за придобиване на собствеността върху цялата нива още чрез договора за продажба.До септември 2008 г. кооперацията е била наемател на нивата,след което е продължила да я обработва вече със съзнание на неин собственик.До предявяване на настоящите искове на 02.10.2014 г. са изтекли повече от пет години добросъвестно владение в полза на кооперацията /петгодишният срок изтича на 29.09.2013 г./.Така ЗК „О.” се легитимира понастоящем като собственик на цялата процесна нива-същата е придобила собствеността върху 1/5 ид.ч. от нивата по силата на договора за продажба,а останалите 4/5 ид.ч.-по силата на изтекла придобивна давност.След като делбеният имот не е съсобствен между страните,а е изключителна собственост на ЗК „О.,исковете за делба се явяват неоснователни и също подлежат на отхвърляне.

Предвид изложеното първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено,като предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Искания за присъждане на разноски са отправени от въззиваемия М.М.  А. и от въззивника ЗК „О.”-с.О..Въззиваемият и ищец по делото М.М.  А. няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат поради отхвърляне на исковете му.На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника по исковете и въззивник ЗК „О.” следва да се присъдят всички сторени от него разноски в двете инстанции до момента.В първата инстанция ЗК „О.” е сторила разноски в размер на 850 лв адвокатско възнаграждение,което е реално изплатено съгласно договорите за правна защита и съдействие на листи 563 и 564 от делото на ДРС.Така за първата инстанция на ЗК следва да се присъдят разноски в размер на 850 лв.Във въззивната инстанция са сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв /така договор на лист 15 от в.гр.д.№229/2017 г. на ДОС/.Освен това кооперацията е внесла държавни такси по обжалването в размер на 25 лв и 34,91 лв /листи 49 и 94 от в.гр.д.№53/2017 г./,както и 3 лв банкови такси.Така за въззивното производство на кооперацията се следват разноски в общ размер от 492,91 лв.

Останалите ответници по исковете не са претендирали разноски и такива не следва да им се присъждат.

Ищецът по делото М.М.А. следва да бъде осъден да заплати и дължимата по въззивната жалба на М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. държавна такса в размер на 59,91 лв по сметка на Добричкия окръжен съд,тъй като по тази жалба такса не е внесена първоначално поради подаването й от особен представител на въззивниците,назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК.

Ищецът М. М.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДОС в полза на особените представители,назначени по делото на основание чл.47 ал.6 от ГПК,а именно на адв.Т.Т. и адв.Н.А.,първия особен представител на М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М.,а втората на Ф.М.А.,Б.М.А. и Н.М.А.,възнаграждение за въззивната инстанция,което по правилото на чл.7 ал.4 изр.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. се равнява на по 300 лв за всеки от двамата представители или общо в размер на 600 лв.

Ищецът М. М.А. следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по делото по исковете за делба на основание чл.9 от ТДТКССГПК в размер на* лв.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

                                    

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №1305/27.12.2016 г. по гр.д.№2870/2014 г. на Добричкия районен съд,поправено с решение №389/28.04.2017 г. по същото дело на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.76 от ЗН,предявени от М.М.А. с ЕГН ********** срещу ЗК „О.”-с.О.,общ.Добрич,М.М.А. с ЕГН **********,В.Д.М. с ЕГН ********** и К.Д.М. с ЕГН **********,с които се настоява за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца М.М.А. на договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ нива с площ от 49,996 дка,съставляваща имот №** по КВС на землището на с.Сливенци,общ.Добрич,обл.Добрич,обективиран в нотариален акт №**,том **,рег.№**,дело №**/29.09.2008 г. на помощник-нотариус с. с.по заместване при нотариуса Ю. Д.с район на действие ДРС,сключен между ЗК „О.”-с.О. като купувач и М.М.А. с ЕГН **********,В.Д.М. с ЕГН ********** и К.Д.М. с ЕГН ********** като продавачи.

ОТХВЪРЛЯ исковете за делба на недвижим имот,представляващ нива с площ от 49,996 дка,съставляваща имот №** по КВС на землището на с.Сливенци,общ.Добрич,обл.Добрич,предявени от М.М.А. с ЕГН ********** срещу ЗК „О.”-с.О.,общ.Добрич,М.М.А. с ЕГН **********,В.Д.М. с ЕГН **********,К.Д.М. с ЕГН **********,Ф.М.А. с  ЕГН **********,Б.М.А. с ЕГН ********** и Н.М.А. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „О.”-с.О.,общ.Добрич сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 850 лв /осемстотин и петдесет лева/ и сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 492,91 лв /четиристотин деветдесет и два лева и 91 стотинки/.

ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса по подадената чрез особен представител жалба на М.М.А.,В.Д.М. и К.Д.М. в размер на 59,91 лв /петдесет и девет лева и 91 стотинки/.

ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд възнаграждение за особения представител адв.Т.А.Т. от ДАК за въззивната инстанция в размер на 300 лв /триста лева/.

ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд възнаграждение за особения представител адв.Н.Р.А. от ДАК за въззивната инстанция в размер на 300 лв /триста лева/.

ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса за водене на делото по исковете за делба в размер на* лв /осемдесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                      2.