Р Е Ш Е Н И Е

№ 255 , гр. Добрич, 23.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 254 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 7764/09.05.2017 г., подадена от пълномощника на ищеца Х.Г. ***, с ЕГН **********, против решение № 345/ **.04.2017 г. по гр. д. № 367/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, в частта му, с която е била отхвърлена претенцията му против „А.** *“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.” **, с ЕИК ***, претенция за заплащане на сума в размер на 907. 37 лв., представлявакща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода м.11.2013 г. – м.11.2015 г. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било неправилно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните правила. Необоснован бил изводът на РС относно непрекъснатостта на работния процес. Ответникът не представил доказателства, от които да е видно, че работникът по време на почивка е бил на място, различно от работното. Още повече, че периодът, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд е за период от две години, при наличие на забрана за сумиране на работното време за период, по – голям от шест месеца. Настоява се за отмяна на решението и за уважаване ищцовата претенция. В съдебно заседание релевира възражение за нищожност на Заповед № */ 07.01.2014 г., издадена от изпълнителен директор на дружеството – ответник К.А., с твърдението, че последната не е била изпълнителен директор на същото. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

С решението ищцовите претенции за осъждане на дружеството – работодател за осъждането му да заплати сума в размер на 1 8** лв., представляваща разлика между дължимо обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и изплатено обещетение за безработица, за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 80,13 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащане на горното обезщетение, са били отхвърлени. В тази му част решението не е било обжалвано, влязло е в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ищеца на 24.04.2017 г. Въззивната жалба е подадена на 09.05.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от лице, разполагащо с правен интерес да атакува неизгоден за него съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Х.Г. ***, с ЕГН **********, с която против „А.** *” АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.” **, с ЕИК ***, следните обективно кумулативно съединени искове:

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е получавал при „А.** *” АД и обезщетението за безработица, което ищецът е получил за период от 6 месеца, а именно: за м. 09.2015 г. – 363,00 лева, за м.10.2015 г. – 267,00 лева, за м. 11.2015 г. – 291,00 лева, за м.12.2015 г. – 291,00 лева, за м. 01.2016 г. – 315,00 лева, за м.02.2016 г. – 291,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава върху разликата между полагащото се на ищеца трудово възнаграждение включващо и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и изплатеното му обезщетение за безработица от датата на изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба, в размер на 80.13 лева, както следва: за м. 09.2015 г. – 23,50 лева, за м.10.2015 г. – 10,57 лева, за м. 11.2015 г. – 12,47 лева, за м.12.2015 г. – 11,49 лева, за м. 01.2016 г. – 10,50 лева, за м.02.2016 г. – 11,60 лева;

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, за периода от м.11.2013 г. до м.11.2015 г. вкл., общо в размер на 907. 37 лева.

Предвид влизане в сила на първоинстанционното решение касателно първите два иска, то предмет на въззивното решение е единствено претенцията относно възнаграждението за положен извънреден труд. Претендирани са суми за всеки конкретен месец, които според ищеца и по представените графици за дежурства и отчетни форми за работата на хладилни техници установяват, че ищецът е положил извънреден труд във всеки от месеците за период от две години. Настоява за уважаване на исковете, претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „А.** *“ АД гр. В., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявената претенция с възражението, че в предприятието на работодателя е било въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане – един месец. При тази форма на отчитане на работното време работодателят е въвел работно време на смени с продължителност до 12 часа дневно и 56 часа седмично, при спазване на 12 – часове междудневна и 24 – часова междуседмична почивка. Според ответника, при този начин на отчитане, отработените от всеки отделен работник часове, съобразно графика на смените, не надвишава общия брой часове, изчислени съобразно работните дни в месеца по календар, съответно не е налице полагане на извънреден труд и не се дължи допълнително възнаграждение за същия. Настоява се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Между Х.Г.Г. и „А.** *” АД е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед № **/ 04.08.2015 г. на Изпълнителния директор на дружеството – работодател. С решение № **6/ 12.02.2016 г. по гр. д. № 3471/ 2015 г. по описа на ДРС, уволнението на ищеца е признато за незаконно, а уволнителната заповед е отменена, а ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност - „техник - механик хладилни инсталации“. Първоинстанционното решение е било потвърдено с решение № 140/ 01.**.2016 г. по в. гр. д. № 201/ 2016 г. по описа на ДОС.

Като доказателство по делото е представена Заповед № **/ 07.01.2014 г., с която е установено сумарно изчисляване на работното време с календарен период на отчитане един месец за определени структури и звена в предприятието на работодателя, включително и за техници – механици. Продължителността на работното време при сумирано изчисляване е била установена на две 12 – часови работни смени: дневна – от 07 ч. до 19 ч., и нощна – от 19 ч. до 07 ч. Приложени са и отчетни форми за работата на хладилните техници за всеки месец от релевантния период.

Първостепенният съд е назначил съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че с утвърден от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред за 2014 г. и 2015 г., раздел III – Работно време, почивки и отпуски, за работещите на длъжност хладилни техници е определено работно време на четири смени: дневна, нощна редовна и междинна, с продължителност на работното време и физиологични почивки, конкретизирани от вещото лице. За периода от м. 01.2014 г. до м. 07.2015 г., съобразно представените присъствени форми, при положен от ищеца труд по 12 часа за дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време в рамките на всеки месечен период са отчетени по 11 часа отработени за дневни и за нощни смени, а за работа при редовна смяна – 7 или 8 часа, т. е. без включване на работното време, при което от ищеца не е положен извънреден труд за всеки един месечен период.

Вещото лице е дало и втори вариант на заключението съобразно това, дали при сумираното изчисляване на работното време от ответното дружество е бил организиран непрекъсваем процес на смени (дежурства) от по 12 часа за дневни и нощни смени,а за редовна смята от по 7. 5 часа, изчислени като разлика между работното време от 9 часа и ползването на две почивки от 15 минути и едно от 1 час, т.е. с включване на почивките в работното време. В този случай, според вещото лице, за всеки от конкретните месеци ищецът ще е изработил следните часове извънреден труд: за м. 01.2014 г. – 13 часа; за м. 02.2014 г. – 12 часа; за м. 03. 2014 г. – 11 часа; за м. 04.2014 г. – 12 часа; за м. 05.2014 г. – 13 часа; за м. **.2014 г. – 9 часа; за м. 07. и м. 08. 2014 г. няма положен извънреден труд; за м. 09.2014 г. – 5 часа; за м. 10.2014 г. – 4 часа; за м. 11.2014 - 13 часа; за м.12.2014 г. – 6 часа; за м.01.2015 г. – 8 часа; за м.02.2015 г. – 12 часа; за м.03.2015 г. – 9 часа; за м.04.2015 г. – 12 часа; за м.05.2015 г. -12 часа; за м.**.2015 г. – 13 часа и за м.07.2015 г. не е налице отработен извънреден труд. В тази връзка вещото лице е дало заключение относно дължимия размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд. Вещото лице е посочило, че само въз основа на отчетните форми не може да даде заключение дали се касае за непрекъсваем работен процес.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от Х.Г.Г. против „А.** *” АД иск, черпещ правното си основание от нормата на чл. 262 ал. 1 от КТ е процесуално допустима и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира решението за валидно и допустимо.

Относно правилността му, въззивната инстанция намира следното:

Страните по делото не спорят, че ищецът е полагал труд съобразно представените присъствени форми и отчетни форми. От представените такива, както и в съответствие със Заповед №*/ 07.01.2014 г., която не е нищожна, тъй като от справка с Търговския регистър става ясно, че на 27.12.2013 г. до 31.07.2014 г. К.А. А. е била член на Съвета на директорите и е, става ясно, че ищецът е полагал труд на смени, определени в съответствие с разпоредбата на чл. 141 от КТ. Работата на смени не означава, че работният процес в предприятието е непрекъсваем, по аргумент на чл. 141 ал. 6 от КТ. Трудовият процес е непрекъсваем, когато е организиран като такъв или когато естеството на самата работа налага подчиняването и на императивните норми на КТ, регламентиращи непрекъсваемия работен процес.

Работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане – един месец, като е въвел работно време на смени с продължителност до 12 часа дневно и 56 часа седмично, при спазване на 12 – часове междудневна и 24 – часова междуседмична почивка, а според Правилника за вътрешния трудов ред е определил работно време на четири смени: дневна, нощна редовна и междинна. Настоящият съдебен състав не счита, че работодателят е допуснал нарушение на материалния закон, предприемайки сумарно изчисление на работното време за период по – голям от шест месеца. Всъщност този период, видно от разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от КТ, се отнася за периода на сумирането на работното време, а не на продължителността, през която работодателят ще изчислява работното време на своите работници и служители сумирано. Противното е нелогично, тъй като в предприятия с непрекъсваем процес на работа не е възможен друг ред на отчитане на работното време. При всички положения обаче, в настоящия случай работодателят е приел, че ще изчислява сумираното работно време за период от един месец, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от КТ.

Спорът в настоящото производство е дали ищецът е полагал извънреден труд, което обстоятелство и съобразно заключението на вещото лице зависи от това дали в отчетните форми на работното му време са включени физиологичните и за хранене почивки или не. Това е така, тъй като постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 8/ от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/ 2013 г., ОСГК, при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Именно поради тази причина и горепосочената Заповед № */ 07.02.2014 г. е без значение дали е действителна или не. С нея работният процес в предприятието не се организира като непрекъсваем, а се определят смените на работа и се въвежда сумарно отчитане на работното време, които от своя страна се определят и с Правилника за вътрешния трудов ред.

В исковата молба Х.Г.Г. не е твърдял, че работният процес, в който е работил, е непрекъсваем. В хода на производството пред Районния съд не са излагани такива твърдения и не са представяни доказателства за това, включително не е ангажирал доказателства, че е бил задължен, т. е. била е налична надлежно издадена от работодателя заповед, да присъства физически на място, определено от работодателя по време на нормативното му определено време за хранене. Няма ангажирани и други доказателства, които да установяват такава фактическа организация на работния процес като непрекъсваем. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК нему е тежала доказателствената тежест да установи тези факти, а не обратното – работодателят да трябва да установява, че ищецът е бил на място, различно от работното, по време на нормативно определеното му време за хранене.

Гореизложеното следва да се прецени в светлината на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че единствено от наличието на определени 12 – часови смени не може да се приеме, че процесът е бил организиран от работодателя като непрекъсваем, още повече, че са били определени и две допълнителни смени – редовна и междинна. Липсва както представена от работодателя заповед за непрекъсваемо организиране на работния процес, така също и доказателства за създаването на практика на такъв.

Горното, съобразено в светлината на т. 1 от Тълкувателно решение № 8/ от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК, сочи, че в работното време на ищеца не са били включени физиологичните и почивките за хранене.В този случай и съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, за периода от м. 01.2014 г. до м. 07.2015 г., съобразно представените присъствени форми, при положен от ищеца труд по 12 часа за дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време в рамките на всеки месечен период са отчетени по 11 часа отработени за дневни и за нощни смени, а за работа при редовна смяна – 7 или 8 часа, при което се налага извода, че от ищеца не е положен извънреден труд за всеки един месечен период. Исковата му претенция за заплащане на извънреден труд е неоснователна и правилно е била отхвърлена от първостепенния съд. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, първоинстанционният съд е възложил в тежест на ищеца сторените от ответника разноски. Във въззивната инстанция въззиваемото дружество претендира разноски, каквито, в размер на 300 лв. платено адвокатско възнаграждение, следва да му бъде присъдено.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/ **.04.2017 г. по гр. д. № 367/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, в обжалваната му част, с която е била отхвърлена претенцията на Х.Г. ***, с ЕГН ********** против „А.** *“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.” **, с ЕИК ***, за осъждането му да заплати сума в размер на 907. 37 лв. /деветстотин и седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода м.11.2013 г. – м.11.2015 г.

ОСЪЖДА Х.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на „А.** *“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.” **, с ЕИК ***, сторени от него разноски във въззивното производство в размер на триста лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от обявяването му на 23.10.2017 г. пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.