Р Е Ш Е Н И Е

№ 238 , гр. Добрич, 11.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 267 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 196 ал. 1 от ГПК /отм./, вр. § 2 от ПЗР на ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1444/ 19.04.2017 г., подадена от ищеца П.Й.П. ***, с ЕГН **********, против решение № 23/ 27.03.2017 г., постановено по гр. д. № 173/ 2003 г. по описа на РС гр. Каварна, с което са били отхвърлени претенциите с правно основание чл. 30 ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС против Е.К. ***, с ЕГН **********, Ц.К.Б.,***, с ЕГН **********, П.С.Б. ***, с ЕГН **********, М.П. ***, с ЕГН **********, и П.П. ***, с ЕГН **********, за осъждането им да заплатят на ищеца следните сумите: Ц.К.Б., за получената от нея рента за нива с площ от 25. 323 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, сума в общ размер на 240. 57 лв.; Е.К.П., за получената от нея рента за нива с площ от 23. 352 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, сума в общ размер на 240. 86 лв.; М.П.П., за получената от нея рента за нива с площ от 25. 198 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, сума в общ размер на 239. 40 лв.; П.П.П., за получената от него рента за нива с площ от 25. 197 дка., съставляваща имот № *** в землището на гр. ***, сума в общ размер на 239. 37 лв.; П.С.Б., лично и чрез наследодателката си ***Б., за получената от него рента за нива с площ от 50. 410 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, сума в общ размер на 478. 61 лв., всички суми представляващи стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени от ползване на имотите от ответниците за времето от 1998 г. до 2003 г., за които имоти е признато с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ (гр. дело 89/1999 г. на Каварненки РС), че към момента на влизане в ТКЗС, са били собствени на общия на страните наследодател – П. *** Б.. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и било необосновано. Доказателствата по делото сочели, че П.Й.П. е наследник на П. *** Б., по отношение на когото имало административни решения за възстановяване правото на собственост. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на ищцовата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемите са представили писмен отговор, в който се настоява да се остави в сила решението като правилно, законосъобразно и обосновано. В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите са релевирали възражения за погасяване ищцовите претенции поради изтичането на кратката 3 – годишна давност. Касаело се за периодични плащания, които се погасявали с изтичането на по – кратък погасителен давностен срок. Настоява се за потвърждаване на решението.

Препис от решението е било връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 03.04.2017 г. Въззивната жалба, подадена на 13.04.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 197 от ГПК /отм./, изхожда от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от П.Й.П. срещу Е.К.П., Ц.К.Б., ***Б. /починала в хода на делото и заличена като страна с разпореждане от 31.03.2004г./, П.С.Б., М.П.П. и П.П.П., с искане за осъждането им да му заплатят сумата общо от 1 400 лева, представляваща обезщетение за ползата от която са го лишили, отдавайки под наем и получавайки рента през периода 1998г. – 2003г., за собствената му 1/ 8 ид. ч. от нива с площ от 151.500 дка. Съобразно изложените в исковата молба и допълнителната уточнителна такава от 26.02.2016 г., ищецът притежава по силата на наследствено правоприемство от П. *** Б. право на собственост върху 1/ 8 ид. части от недвижими имоти, които към момента на обобществяването принадлежали на общия на всички страни наследодател П. *** Б.. В тази връзка ищецът успешно провел иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, като по този начин се легитимирал като собственик върху спорните имоти. През периода 1898 г – 2003 г. Ответниците отдавали под аренда и собствените му идеални части от недвижимите имоти, поради което ищецът настоява всеки от тях да му заплати следните парични суми: от Ц.К.Б., за получаваната от нея рента за нива с площ от 25,323 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр. *** претендира за 2003г. – 47.48 лв.; за 2002г. – 63,31 лв.; за 2001г. – 15,83 лв.; за 2000г. – 47,48 лв.; за 1999г. – 47,48 лв.; за 1998г. – 18.99 лв. или общо сума в размер на 240.57 лв., от Е.К.П., за получаваната от нея рента за нива с площ от 23,352 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр.*** претендира за 2003г. – 47,54 лв.; за 2002г. – 63,38 лв.; за 2001г. – 15,85 лв.; за 2000г. – 47,54 лв.; за 1999г. – 47,54 лв.; за 1998г. – 19,01 лв. или общо сума в размер на 240.86 лв., от М.П.П., за получаваната от нея рента за нива с площ от 25.198 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр.*** претендира за 2003г. – 47,25 лв.; за 2002г. – 63,00 лв.; за 2001г. – 15,75 лв.; за 2000г. – 47,25 лв.; за 1999г. – 47,25 лв.; за 1998г. – 18,90 лв. или общо сума в размер на 239. 40 лв., от П.П.П., за получаваната от него рента за нива с площ от 25.197 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр.*** претендира за 2003г. – 47,24 лв.; за 2002г. – 62,99 лв.; за 2001г. – 15,75 лв.; за 2000г. – 47,25 лв.; за 1999г. – 47,25 лв.; за 1998г. – 18,90 лв. или общо сума в размер на 239,37 лв., от П.С.Б., лично и като наследник на ***Б., за получаваната от него рента за нива с площ от 50.410 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр.*** претендира за 2003г. – 94,52 лв.; за 2002г. – 126,03 лв.; за 2001г. – 31,51 лв.; за 2000г. – 94,52 лв.; за 1999г.– 94,52 лв.; за 1998г.– 37,81 лв. или общо сума в размер на 478,61 лв. Сумите са претендирани ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претндира разноски.

Ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват предявените претенции. Ищецът не се легитимирал като собственик на спорните имоти, тъй като негов титул за собственост представлявало решение от 19.07.2002 г., което нямало обратна сила. Поради липсата на активна материална легитимация ищецът не разполагал и с процесуална такава от заявяване на исковете. Към момента на предявяване на исковете процесните земеделски земи не са били признати за възстановяване на наследниците на общия наследодател П. *** Б.. Това е станало едва с решение на Общинска служба „Земеделие“ гр. *** от 21.02.2003 г., което било обект на съдебен контрол по к. а. д. № 409/ 2007 г. по описа на Административен съд гр. Добрич и което е влязло в законна сила на 21.02.2008 г., от който момент ищецът се легитимирал като собственик на процесните земеделски земи. Освен това исковете били преждевременно предявени, тъй като решението по допускането на делбата на спорните имоти влязло в сила една през 2012 г. Ответниците получавали рентите си на правно основание, защото се легитимирали като собственици на новообразувани имоти, които се получили след доброволна делба и прехвърлителни сделки между съсобствениците. Ищецът не отправил писмена покана сумите да му бъдат заплащани. Релевирали са правопогасяващо възражение за изтичане на предвидената в закона давност за рентните плащания за 1998 г. В тази връзка настояват за отхвърляне на предявените претенции, претендират разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Всички страни по делото са наследници на П. *** Б., б. ж. на гр. ***, починал на 13.01.1950 г.

От представеното решение № 20/ 28.02.2000 г. по гр. д. № 89/ 1999 г. по описа РС гр. Каварна се установява, че П.Й.П. е наследник на дъщерята на П. *** Б. – *** П. ***. Същият е предявил против Ц.К.Б., Е.К.П., ***Б., П.С.Б. и П.П.Б. иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване на установено по отношение на последните, че възстановените по заявление, вх. № 601/ 10.09.1991г. 50. 7 дка. земеделски земи на наследниците на *** П.Б., по заявление, вх. № 602/ 20.09.1991 г. 50. 4 дка. земеделски земи на наследниците на П.П.Б. и по заявление, вх. № 603/ 25.09.1991 г. 50. 4 дка. на наследниците на *** П.Б. земеделски земи, всички находящи се в землището на гр.***, са собственост на общия на страните наследодател П. *** Б., б. ж. на гр. *** и следва да бъдат възстановени в лицето на всички негови наследници. Решението е влязло в сила на 19.07.2002 г.

Във въззивното производство ищецът е представил адресирано до него уведомление по чл. 18 ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ, съгласно което с протоколно решение № 145 – 4/ 21.02.2003 г. ОбСГ е признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. *** Б. върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. *** върху общо 454. 009 дка., които са били възстановени преди това в полза на неговите деца и наследодатели на ответниците *** П.Б., П.П.Б. и *** П.Б..

С решение №73/ 01.08.2008г., постановено по гр. д. №172/ 2003г. на РС гр. Каварна е била допусната делба на наследствени имоти: нива с площ 302. 510 дка., нива с площ 50. 410 дка, нива с площ 23. 352 дка., нива с площ 23. 353 дка., нива с площ 25. 197 дка. и нива с площ от 25. 198 дка., всички находящи се в землището на гр. ***, местността „***” и на лозе с площ 2,001 дка. в местността „***”, при делбени квоти: 1/8 ид. ч. за М.П.П., 1/ 8 ид. ч. за П.П.П., 1/ 8 ид. ч. за Е.К.П., 1/ 8 ид. ч. за Ц.К.П., 2/ 8 ид.ч. за П.С.Б., 1/ 8 ид. ч. за П.Й.П. и 1/ 8 ид. ч. за ***.

От представената служебна бележка, изх. № 1538 23.03.2016 г., е видно, че за нива с площ от 25. 323 дка, имот № ***, собственост на Ц.К.Б.; за нива с площ от 25. 352 дка, имот № ***, собственост на Е.К. ***; за нива с площ от 25. 198 дка, имот № ***, собственост на М.П.П.; нива с площ от 25. 197 дка, имот № ***, собственост на П.П.П. и за нива с площ от 50. 410 дка, имот № ***, собственост на Н.П.С., другеството, обработвало същите „***“ ООД е изплатило за периода 1998 г. - 2003 г. Следните ренти: за 1998 г. - по 6 лв. на дка; за 1999 г. - по 5 лв. на дка; за 2000 г. -по 15 лв. На дка; за 2001 г. - по 5 лв. на дка; за 2002 г. - по 20 лв. на дка и за 2003 г. - по 15 лв. на дка.

От заключението на вещото лице по назначената от първостепенния съд СИЕ се установява, че за гореописаните недвижими имоти ответниците са получавали следните рентни плащания:

Ц.К.Б. е получавала за имот № *** суми в размер на 151. 94 лв. За 1998 г., от която 1/ 8 ид. ч. възлиза на 18. 99 лв.; за 1999 г. и за 2000 г. - в размер на по 379. 85 лв. годишно, от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 47. 48 лв.; за 2001 г. - 126. 62 лв., от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 15. 83 лв.; за 2002 г. - 506. 46 лв., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 63. 31 лв. иза 2003 г. - в размер на 379. 85 лв., от която 1/ 8 ид. ч. възлиза на 47. 48 лв. Общият размер на 1/ 8 ид. част от получените от Ц.К.Б. суми за рента за процесния период от порядъка на 240. 57 лв.

Е.К.П. е получавала за имот № *** суми в размер на 152. 11 лв. за 1998 г., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 19. 01 лв.; за 1999 г. и за 2000 г. - в размер на по 380. 28 лв. годишно, от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 47. 54 лв.; за 2001 г. - 126. 76 лв., от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 15. 85 лв.; за 2002 г. - 507. 04 лв. от която 1/ 8 ид. част възлиза на 63. 38 лв. и за 2003 г. - в размер на 380. 28 лв., от която 1/ 8 ид. ч. възлиза на 47. 54 лв. Общият размер на 1/ 8 ид. част от получените от *** К.П. рента за процесния период е в размер на 240. 84 лв.

На М.П.П. са били изплащани следните парични суми за имот № ***: в размер на 151. 19 лв. за 1998 г., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 18. 90лв.; за 1999 г. и за 2000 г. - в размер на по 377. 97 лв. годишно, от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 47. 25 лв.; за 2001 г. - 125. 99 лв., от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 15. 75 лв.; за 2002 г. - 503. 96 лв. От която 1/ 8 ид. Част възлиза на 63 лв. И за 2003 г. - в размер на 377. 96 лв., от която 1/ 8 ид. ч. Възлиза на 47. 25 лв. общият размер на 1/ 8 ид. част от получените от М.П.П. суми за рента за процесния период възлиза на 239. 38 лв.

П.П.П. е получил следните парични суми за имот № ***: в размер на 151. 18 лв. за 1998 г., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 18. 90лв.; за 1999 г. и за 2000 г. - в размер на по 377. 96 лв. годишно, от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 47. 25 лв.; за 2001 г. - 125. 99 лв., от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 15. 75 лв.; за 2002 г. - 503. 96 лв., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 62. 99 лв. и за 2003 г. - в размер на 377. 96 лв., от която 1/ 8 ид. ч. възлиза на 47. 25 лв. Общият размер на 1/ 8 ид. част от получената от П.П.П. рента за процесния период е от порядъка на 239. 37 лв.

На Н.П.С. са били изплатени следните парични суми за имот № 087018: в размер на 302. 46 лв. За 1998 г., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 37.81плв.; за 1999 г. и за 2000 г. - в размер на по 756. 15 лв. годишно, от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 94. 52 лв.; за 2001 г. - 252. 05 лв., от която 1/ 8 ид. ч. Е в размер на 31. 51 лв.; за 2002 г. - 1 008. 20 лв. От която 1/ 8 ид. част възлиза на 126. 03 лв. И за 2003 г. - в размер на 756. 15 лв., от която 1/ 8 ид. ч. възлиза на 94. 52 лв. Общият размер на 1/ 8 ид. част от получените от Н.П.С. суми за рента за процесния период от порядъка на 478. 90 лв.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от П.Й.П. против Ц.К.Б., Е.К.П., М.П.П., П.П.П. и Н.П.С. иск черпи правното си основание от нормата на чл. 30 ал. 3 от СК. Съгласно чл. 93 от ЗС добивите от вещта, представляващи наем за използването й, принадлежат на собственика. Същите права имат и съсобствениците за своята част от общата вещ. Плодовете се дължат на собственика/съсобственика и без покана. Това са хипотези, основани на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Когато ответниците ползват сами целия имот като получават добивите от него, включително плодовете от частта на ищеца, и искът е основан на тези обстоятелства, ответниците му дължи обезщетение до размер на тяхната стойност – в този смисъл Решение № 290 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., III г. о.

В първоинстанционното производство не е бил спорен факта, че всички страни по делото са наследници на общ на страните наследодател П. *** Б.. Не е бил спорен също така факта, че притежаваните последния преди обобществяването земеделски земи са били възстановени по реда на земеделска реституция на наследниците на неговите синове *** П.Б., *** П.Б. и П.П.Б.. Факт е, че ищецът, син на дъщерята на П. *** Б. – Е.П. ***, е провел успешно иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. По делото е представено влязло в сила на 19.07.2002 г. решение № 20/ 28.02.2000 г. по гр. д. № 89/ 1999 г. по описа РС гр. Каварна, с което е признато на установено по отношение на последните, че възстановените по заявление, вх. № 601/ 10.09.1991г. 50. 7 дка. земеделски земи на наследниците на *** П.Б., по заявление, вх. № 602/ 20.09.1991 г. 50. 4 дка. земеделски земи на наследниците на П.П.Б. и по заявление, вх. № 603/ 25.09.1991 г. 50. 4 дка. на наследниците на *** П.Б. земеделски земи, всички находящи се в землището на гр.***, са собственост на общия на страните наследодател П. *** Б., б. ж. на гр. *** и следва да бъдат възстановени в лицето на всички негови наследници.

За да отхвърли ищцовите претенции, Районният съд е приел, че независимо от съдебното решение по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ предвид липсата на решение на органа на поземлената собственост по чл. 14, вр. чл. 27 от ЗСПЗЗ, чието конститутивно действие да възстановява правото на собственост и в полза на ищеца като наследник на П. *** Б.. Причината за това произнасяне е, че по делото ищецът не е представил такова решение, независимо че, както самият първоинстанционен съд е отбелязал, че в мотивите по гр. д. № 172/ 2003 г. на КРС, по което е било постановено съдебно решение за допускане делба на горните имоти между наследниците на П. *** Б., сред които е и ищецът, се обсъжда наличието на протоколно решение № 145 – 4/ 21.02.2003 г. на ОСЗГ гр. ***. В хода на въззивното производство е представено уведомление по чл. 18 ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в което е било обективирано протоколно решение № 145 – 4/ 21.02.2003 г. ОбСГ е признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. *** Б. върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. *** върху общо 454. 009 дка., които са били възстановени преди това в полза на неговите деца и наследодатели на ответниците *** П.Б., П.П.Б. и *** П.Б..

Основателността на претенцията за присъждане на част от ползите (плодовете), получени от съсобствена вещ, е свързано с доказване факта на съсобственост, факта на получаване на плодове и тяхната стойност и факта, че те са придобити единствено от страна на ответниците. Наличието на решение по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, признаващо правата на общия наследодател към момента на влизане в ТКЗС, е само едно основание за ОСЗГ да се произнесе по няколкото заявления, изхождащи от различни лица и имащи за предмет едни и същи земеделски земи. Решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари възстановими реални граници (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) или в нови реални граници, определени с план за земеразделяне (чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ), има конститутивно действие. С него се извършва индивидуализацията ни земеделската земя, която е притежавана до този момент върху земи, определени само по площ и по качество, затова, то създава ново правно положение - възстановява право на собственост върху конкретно опред*** земя в пълен обем. Това конститутивно действие се отнася, както по отношение на обекта - възстановената земеделска земя, така и по отношение на субекти на правото на собственост. Решението по иска по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ не създава ново правно положение и не индивидуализира земята в сегашните й граници, защото единственият орган, оправомощен от закона да се произнася по възстановяването на земеделските земи, е Поземлената комисия. Дори при постановеното решение от съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, е необходимо Поземлената комисия да се произнесе с решение по чл. 18ж или по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, с което да възстанови собствеността, съобразно признатите права по спора за материално право от съда, защото самото решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ няма конститутивно действие – в този смисъл Решение № 897 от 23.12.2004 г. на ВКС по д. № 421/2004 г., I г. о.

След като по настоящото производство ищецът е представил не само решението по спора за материално право, воден с ответниците, но и констутивното решение, с което административният орган е възстановил правото на собственост върху процесните земи в полза на всички наследници на П. *** Б., то последният е установил собственическите си права върху последните, които, с оглед данните за квотата му в съсобствеността, образувана въз основа на наследяване, възлиза на 1/ 8 ид. част.

Тук следва да се отбележи, че всъщност първоинстанционният съд не е съобразил силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 73/ 01.08.2008г., постановено по гр. д. №172/ 2003г. на РС гр. Каварна, с което е била допусната делба на наследствените имоти между наследниците на П. *** Б., сред които и ищецът. Дори само на това основание първоинстанционният съд е следвало да установи, че исковата претенция е доказана по основание и следва да бъде уважена.

Представените по делото писмени доказателства установяват, че ответниците са реализирали плодове от съсобствените между всички страни, включително и ищеца земеделски земи. Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на  чл. 30 ал. 3 от ЗС , а не по чл. 31 ал. 2 от ЗС, поради това за възникване на вземането няма значение дали неполучилият доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до реализиралия тези доходи съсобственик. Във всеки случай

последният дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от реализираните доходи – в тази връзка Решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г., IV г. о.

От неоспореното от страните и прието като обективно и компетентно изготвено заключение по СИЕ, основано на ангажираните по делото писмени доказателства относно получаваните от ответниците граждански плодове /рентни плащания/ в резултат на едноличното ползване на съсобствените земеделски земи, се установява точната парична сума, която всеки от ответниците следва да заплати на ищеца за ползването на съсобствената му 1/ 8 ид. част от имотите.

Окръжният съд не споделя за основателно възражението за погасяване ищцовите претенции поради изтичане на предвидената в чл. 111 б. В от ЗЗД тригодишна погасителна давност. Същата се отнася за вземанията за периодични плащания. Такива са вземанията за рента от ответниците – арендодателя към арендатора. Исковата претенция обаче не представлява такава за периодични плащания, а е иск от един от съсобствениците против останалите за получаване на плодовете от съсобствената вещ, която последните са ползвали изцяло, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите относно съсобствената вещ съобразно правата си в съсобствеността. Този иск се претендира в най – ранен период за 1998 г. Рентните възнаграждения се изплащат обичайно към момента на приключване на стопанската година, т.е. 01.10, от който момент до датата на предявяване на исковата молба в съда. Последната е заведена на 25.06.2003 г., поради което исковата претенция не се явява неоснователна поради погасяването и с изтичането на погасенител давностен срок

В този смисъл исковете на П.Й.П. се явяват доказани по снование и размер и следва да бъдат уважени. Първоинстанционният съд е постановил решение в противната насока, което, като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено, като въззивният съд се произнесе по същество на спора.

Районният съд е възложил на ищеца сторените от ответниците разноски. С оглед изхода на спора, нему следва да бъдат присъдени претендираните разноски, включително адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, от които 514. 75 лв. в първоинстанционното и 329. 19 лв. във въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл. 208 и сл. от ГПК /Отм./, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 23/ 27.03.2017 г., постановено по гр. д. № 173/ 2003 г. по описа на РС гр. Каварна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на П.Й.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 240. 86 лв. /двеста и четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща получената рента за нива с площ от 23. 352 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, равна на стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 1998 г. до 2003 г.; както и сумата от 168. 79 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар в две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Ц.К.Б.,***, с ЕГН **********, да заплати на П.Й.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 240. 57 лв. /двеста и четиридесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща получената рента за нива с площ от 25. 323 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, равна на стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 1998 г. до 2003 г.; както и сумата от 168. 79 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар в две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА П.С.Б. ***, с ЕГН **********, да заплати на П.Й.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 478. 61 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща получената рента за нива с площ от 50. 410 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, равна на стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени от него и от наследодателката си ***Б. за ползване имота за периода от 1998 г. до 2003 г.; както и сумата от 168. 79 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар в две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА М.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на П.Й.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 239. 40 лв. /двеста и тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща получената рента за нива с площ от 25. 198 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, равна на стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 1998 г. до 2003 г.; както и сумата от 168. 79 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар в две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА П.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на П.Й.П. ***, с ЕГН **********, сумата от на 239. 37 лв. /двеста тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща получената рента за нива с площ от 25. 197 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, равна на стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 1998 г. до 2003 г.; както и сумата от 168. 79 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар в две съдебни инстанции.

На основание чл. 280 ал. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.