Р Е Ш Е Н И Е

№ 242 ,12.10.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесети септември две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА Д.

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 285 по описа за 2017 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 4767/20.03.2017 г. ( по регистратурата на ДРС) на съищеца А.А.К. *** срещу Решение № 178 от 27.02.2017 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2753/2015 г. само в частта, с която е отхвърлен искът му за унищожаване на сключен между него и „ Б.Д. ” ЕООД град Добрич с нотариален акт № ***г. по нот.д. № 339/2007 г. на Нотариус, с рег.№ *** на НК, с район на действие – ДРС, договор за продажба до размера на ½ идеална част от прехвърленото на основание член 31,ал.1 от ЗЗД .

С въззивната жалба по оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивния съд ) за необоснованост на фактическите изводи ,че продавачът К. е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи ,се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за уважаване на претенцията и присъждане на разноските .

В отговор на въззиваемото дружество „ Б.Д.” ЕООД, град Добрич жалбата се оспорва със съображения за правилно установени от първоинстанционния съд факти, свързани с психичното състояние на ище-ца и годността му да разбира свойството и значението на извършеното към датата на договарянето. Настоява се решението да се потвърди и разноски-те да се присъдят .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата , доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо , но неправилно .

По иска с правно основание член 31,ал.1 от ЗЗД на А. *** срещу „ Б.Д.” ЕООД, град Добрич за уни-щожаване на договор за продажба от 20.11.2007 г. на нива от 151,004 дка , имот с № 132007 по плана за земеразделяне на землището на село ***, относно прехвърления от него дял от ½ ( относно дела на другия прех-върлител – съпругата З.А.К. договорът е оспорен като нищо-жен на основание член 26,ал.2 от ЗЗД по липса на форма ,но решението в частта за отхвърляне на нейния иск като необжалвано е влязло в сила ) са събрани : доказателства от две съдебно – психиатрични експертизи, пис-мени ( медицински удостоверения ) и гласни доказателства .

Въззивникът е бил дееспособен към сключване на договора на дата 20.11.2007 г. и след това до 22.06.2017 г. , когато влязло в сила Решение № 142 от 31.05.2017 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д.№ 116/2017 г. за поставянето му под пълно запрещение с оглед психично заболяване „ пара-ноидна шизофрения, дълбока личностова промяна ” и невъзможност за грижа за работите си .

От медицинската документация ( медицинско удостоверение амб.№ 429/ 6.07.2015 г.; епикризи от 5.07.1992 г. и 27.07.2015 г. ; експертно реше-ние № 1369 от 29.09.1998 г. на ( специализирана психиатрична ) ТЕЛК, град Варна ; извлечение от ЛАК № 92-108 /25.06.1992 г . на л.145 – 162 от делото на ДРС ) следва, че през месец август 1992 г. ( след хоспитализа-ции в периода 1990 - 1992 г. ) въззивникът е диспансеризиран в Центъра за психично здраве, град Добрич по диагноза „ екзогенна психоза със съдова етиология, параноидно халюцинаторен синдром ” . При нова хоспитализа-ция през 1994 г. ( епикризата на л.143 ) му е поставена окончателна диаг-ноза „ шизофрения – параноидна форма – халюцинаторно параноиден син-дром , вторична алкохолна злоупотреба ” . През 1998 г. съответната ТЕЛК му е определила ІІІ група инвалидност за срок до 1.09.2000 г. при отчетено тогава състояние на непълноценна ремисия, изискващо системно поддър-жащо невролептично лечение и диспансерно наблюдение . Между средата на 1998 г. и 13.12.2000 г. ( както личи от записванията в ЛАК ) той има ре-довни психиатрични консултации и предписвано лечение ( със съответни медикаменти ). Видно от същата ЛАК консултациите прекъсват за период от шест години и четири месеца до 12.04.2007 г. ( или седем месеца преди оспорената сделка ), когато ( според записа в ЛАК на л.160 ) му е извършен преглед ,при който е констатирано ,че „ години наред прекъснал поддържа-щото лечение ” и се „влошил”, че преди три месеца „ посетил д-р Абаджи-ева – ІІ ДКЦ , бил неспокоен , напрегнат , имал налудности от параноидния кръг , постепенно се почувствал по – добре и продължава поддържащото лечение ”. На този преглед е предписано лечение с респиридон – 4 мг/днев-но . Последвала хоспитализация от 6.07.2015 г. до 27.07.2015 г. ( епикриза-та на л.9 от делото ), когато по анамнеза ,че „ провежда системно поддър-жащо лечение ”, има прояви на дезориентация и често говорене сам със се-бе си , било установено, че по време на стационарния престой е „ интензив-но напрегнат, тревожен , суетлив , с активна параноидна ангажираност” ,

„ налице е дълбока личностова промяна” .

Нотариусът ***, изповядал оспорената сделка, е свидетелствала, че никой от продавачите не е имал странно пове-дение . Съответни показания , че не видял „ нищо странно в поведението, реакцията, в движенията и в погледа му ” ( на въззивника А. ) при друга сделка, сключена в близко време на 16.08.2011 г. ( с нот. акт № 132 по нот. д.№ 1045/2011 г. ) , са дадени от нотариус **. Разпитаните още двама нотариуси Драгостин Бойчев и Радослав Георгиев са посочили почти същото за сделките от 27.04.2015 г. и от 28.09.2007 г.,които са изпо-вядали с личното участие на А. ( като продавач ) с нотариалните актове, приложените на л. 70 и 63 от делото.

В заключението си вещото лице д-р ** ( психиатър от град Добрич ) е аргументирало становище , че у въззивника е налице трайна личностова промяна от шизофренно естество с голяма давност, още от 1994 г. Заболяването му е протичало хронично, прогредиентно , без ре-мисии . Сключил е сделката в състояние на нарушена от шизофренното за-боляване възможност да осмисли значението и последиците й и да ръково-ди поведението си .

В заключението на състав от вещи лица – психиатри : доц. д-р **, д-р ** и д-р ** е защитено станови-ще, че въззиваемият страда от хронично заболяване – психоза, протекло с периоди на ремисия на позитивните симптоми само ( налудности и халю-цинации ), без повлияване на останалите персистиращи симптоми ( невро-когнитивни , емоционални и негативни ), което обуславя „ значително ко-личествено намалени базисни психични годности ”. Според вещите лица въззиваемият е бил към месец ноември 2011 г. в „ частична ремисия ” , но при влошената неврокогниция – в състояние на силно ограничена годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи . Освен болестта отражение върху концентрацията и екзекутивните функции е оказало антипсихотичното лечение с „ доста активен антипсихотичен ме-дикамент ” - респиридон „ в една сериозна доза ” от 4 мг./ дневно , според разясненията на вещото лице доц. д-р ** при изслушване в съдебно заседание от 24.11.2016 г. Пак при това изслушване е уточнено, че „ огра-ничената годност ” за разбиране и ръководене на действията се отнася до

„ сложни житейски ситуации ” ,свързани с прогнозиране на последиците от взетите решения , каквато е сделката за продажба на имота – нива от 151, 004 дка с данъчна оценка тогава от 13 600 лева .

По иска за унищожаване на една сделка , като сключена от лице при порок на волята му по член 31,ал.1 от ЗЗД , няма значение дали то е извър-швало в друго време други сделки. Има значение дали по причина на пси-хична болест по член 5 от ЗЛС то е било при сключването на оспорената сделка неспособно да разбира или ръководи постъпките си. В случая е не-съмнено, че въззивниът е диагностициран в 1992 г. с психоза, уточнена в 1994 г. като „ шизофрения – параноидна форма – халюцинаторно паранои-ден синдром ”. Заключенията и по двете експертизи са изготвени въз ос-нова на хронологията на боледуването и медицинските свидетелства ( за-писите по ЛАК от 12.04.2007 г. и след това ) в най - близко спрямо сделка-та време.

Неправилно първоинстанционният съд е интепретирал различията между експертните заключенията за : наличието на ремисии , вкл. към мо-мента на сделката; за неспособност ( според вещото лице д-р **) и ограничена способност ( според състава от трите вещи лица ) на въззивника да разбира и ръководи действията като дискредитиращи заклю-чение на еденичната експертиза. Неправилно е надценил значението на по-соченото от тримата експерти състояние на непълна ремисия. Не е съобра-зил обясненията им ,че това е стабилизиране ( „ а не пълно здраве ” ) ; ов-ладяване на позитивните симптоми на шизофренната болест , но без по-влияване на другите симптомни области ,в т.ч. на влошената ( допълнител-но от започналото прилагане на антипсихотични медикаменти ) невроког-нитация . Следвало е да съобрази посоченото от вещото лице д-р ** ( при изслушването му в съдебен протокол на л.124 от заседа-нието на 21.04.2016 г.), че при липса на психотична продукция , въззивни-кът създава впечатление ,че е спокоен и приличен . Това обяснява нормал-ното протичане на действията от нотариалното производство. Заключение-то на тройната съдебно – психиатрична експертиза е , че въззивникът не е бил към 20.11.2007 г. психически годен самостоятелно да взима решения в сложни житейски ситуации, когато се налага прогнозиране резултата ( из-вън сключването на дребни сделки за текущи нужди ). Следователно той е сключил сделката в причинено от психичната си болест състояние на не-възможност да разбира действията си. Това са елементи от състава на член 31,ал.1 от ЗЗД , поради което сделката подлежи на унищожаване . Въззив-ният съд отменя неправилно решение за отхвърляне на иска и в частта на осъждането на въззивника за разноски от 2 135 лева ( ½ от възнагражде-нието за адвоката, 600 лева – разноски за вещи лица и 35 лева – разноски за свидетел ) като част от общата дължима от съищците сума от 3 635 лева, постановява унищожаване на договора до размера на ½ от прехвърленото и осъжда въззиваемия за сторените по този иск разноски за двете производ-ства, съответно за първото : 1 302,26 лева ( 1 000 лева - ½ от възнагражде-нието за адвоката ; 102,26 лева – ½ от държавната такса и 200 лева – раз-носки за експертиза ) и 2 051,28 лева ( 2 000 лева адвокатско възнагражде-ние и ½ от държавната такса от 102,56 лева ) .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 178 от 27.02.2017 година на Добричкия райо-нен съд по гр.д.№ 2753/2015 г. в частта, с която е отхвърлен искът на А.А.К., ЕГН: ********** *** за унищожаване на сключения с „ Б.Д. ” ЕООД град Добрич с но-тариален акт № ***г. по нот.д. № 339/2007 г. на Нотариус, с рег.№ *** на НК, с район на действие – ДРС, договор за продажба до размера на ½ идеална част от прехвърленото на основание член 31,ал.1 от ЗЗД , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

УНИЩОЖАВА договора за продажба, сключен на 20.11.2007 годи-на между А.А.К., ЕГН: **********, представляван от настой-ника Ф.А. А., ЕГН : ********** с адрес *** и „Б.Д.”ЕООД,град Добрич,ул. „ ***”№ 8 ,ЕИК *** , с нот. акт ** г. на Нотариус , с рег. № *** по регистъра на НК, с ра-йон на действие – ДРС, вписан под № 157988 от 20.11.2007 г., акт № 7,том ХХVІІ, дело № 8752/2007 г. на СВ, град Добрич до размера на ½ идеална част от прехвърления имот – нива с площ от 151,004 дка, представляваща имот с № 132007 в землището на село ***, община Добричка поради това че при сключването му продавачът А.А.К., ЕГН: ********** не е могъл да разбира действията си, на основание по член 31, ал.1 от ЗЗД .

ОТМЕНЯ решението в частта, с която А.А.К., ЕГН: ********** *** е осъден да заплати на

„ Б.Д. ” ЕООД град Добрич сумата от 2 135 ( две хиляди сто тридесет и пет ) лева, разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Б.Д.”ЕООД,град Добрич,ул. „ ***”№ 8, ЕИК *** да заплати на А.А.К., ЕГН: **********, представляван от настойника Ф.А. А., ЕГН : ********** с адрес *** сумите от 1 302,26 ( хиляда триста и два лева и двадесет и шест стотинки ) лева и 2 051,28 ( две хиляди петдесет и един лева и двадесет и осем стотинки ) ле-ва, разноски по уважения иск за първоинстанционното и въззивното произ-водство .

ОПРЕДЕЛЯ на въззивника ( ищец ) шестмесечен срок от влизане на решението в сила за отбелязването му на основание член 115,ал.1 от ЗС.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.