РЕШЕНИЕ

№260

гр.Д.,27.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и седми септември през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

2.ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №304 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въззивна жалба вх.№9274/02.06.2017г., подадена от М.А.А. с ЕГН ********** ***, и К.А.Д. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния им представител адв.Р.И.-ГАК, срещу решение №451/16.05.2017г. по гр.д.№574/2017г. на ДРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от тях срещу А.А.Ю. с ЕГН **********, И.А.М. с ЕГН **********, Д.М.А. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН **********-иск за установяване нищожност на нотариалното удостоверяване при извършването на нот.акт№ ***, том***/2014г. на нотариус рег.№ *** в НК поради това, че не са били налице предпоставките на чл.576 във вр. с чл.579 ал.2 от ГПК, а именно наследодателя не бил недъгав и неграмотен, а освен това изписания текст в нотариалния акт, че дарителя полага подпис не съответствал на извършеното действие по поставяне на палец; евентуален иск за унищожаване на договор за дарение обективиран в нот.акт № ***, том ***, рег.№****, д.№***/2014г. на нотариус рег.№ *** в НК поради това, че е сключен чрез заплахи върху дарителя Х. А.М.;

Считат решението за неправилно и незаконосъобразно. Изразяват съгласие с констатациите на съда относно здравословното състоянието на дарителя и несъгласие с крайния извод на съда, че не е основание за нищожност несъотвествието между изписания текст в нотариалния акт за полагане на подпис от дарителя и извършеното поставяне на отпечатък от палец. Излагат се доводи по съществото на спора за липсата на причина за полагане на отпечатък от палец, обсъждат се доказателства, цитира се съдебна практика и се извежда извод за формална нищожност на нотариалното прехвърляне, прогласяване на която се иска от въззивната инстанция, евентуално да бъде унищожено дарението поради извършването му от дарителя по физическа и психическа принуда. В тази връзка се излага несъгласие с извода на съда, че показанията на съпругата на дарителя не се подкрепят от другите доказателства, поради което не може да се направи извод, че сделката е сключена под въздействие на насилие и страх. Подробно се цитират показанията на същата свидетелка, акцентира се върху факта, че насилието е било извършвано в дома на дарителя и съпругата му е била пряк свидетел. Казаното от нея било потвърдено и от съпруга на ищцата К.Д.. Искат отмяна на решението и уважаване на претенциите им.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с писмен отговор по жалбата, въззиваемата страна М.М.А. е изразила становище за нейната неоснователност, с доводи, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изводите на съда. Липсвало обстоятелство, опорочаващо процедурата по изповядване на сделката. Полагането на отпечатък било алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. Допуснатото нарушение на полагане на отпечатък без да има отразяване на недъг не водело до нищожност. Иска потвърждаване на решението.

В хода на процеса насрещната страна А.А.Ю., чрез процесуалния си представител адв.Д. Д., изразява становище за основателност на жалбата , останалите въззиваеми не изразяват

Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното: При данни, че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е съобщено на 22.05.2017Г., въззивната жалба , изпратена по пощата на 31.05.2017г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПКи е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от М.А.А. с ЕГН ********** ***, и К.А.Д. с ЕГН ********** ***, срещу А.А.Ю. с ЕГН ********** ***, И.А.М. с ЕГН ********** ***, Д.М.А. *** и М.М.А. с ЕГН ********** ***, за обявяване нищожността, на договор за дарение, сключен между наследодателя им Х. А.М. и ответника М.М.А. с нот.акт № ***, том ***, рег.№****, д.№***/2014г. на нотариус рег.№ *** в НК, поради това, че не са били налице предпоставките на чл.576 във вр. с чл.579 ал.2 от ГПК тъй като наследодателя не бил недъгав и неграмотен, както и поради несъответното на положения отпечатък от палец изписване в акта, че дарителя полага подпис, евентуално за унищожаване на същия договор, тъй като е сключен чрез заплаха на дарителя от дарения.

Изложените в исковата и уточняващата молба твърдения са за принадлежността на ищците и ответниците към кръга от наследници на Х. А.М., п.на 09.04.2015г., за права на собственост на същия приживе върху НИВА с площ от 36,07дка, имот№ ****** по КВС на с.Б., О. К., за извършено разпореждане от наслододетеля с договор за дарение от 16.05.2014г., сключен нот.акт № ***, том ***/2014г. на нотариус рег.№ *** в НК, в полза на ответника М.М.А., негов внук, с 16дка от същия имот под заплаха-ежедневен психически и физически тормоз, че ще пребие и убие наследодателя ако не му препише нивата или част от нея, показване на ножа, с който ще бъде убит ако упорства. Сочи се и, че свидетели на осъществения върху наследодателя им тормоз били неговата съпруга, разпоредила се с наследствените си права в полза на ищцата М.А.А., при която отишла да живее след смъртта на наследодателя за да избегне тормоза от М.А., както и жители на селото. Заплашването било възприето реално от дарителя, който поради възрастта си /88годишен тогава/не е имал сили да се съпротивлява и да противостои на заплахите. Пред нотариуса бил заведен от внука си и паради страха от него вместо подпис върху нотариалния акт бил сложен отпечатък от палец. Дарителят не бил недъгав, нито неграмотен. До този момент бил подписвал договори за аренда и покупко-продажба на общински имот-лозе. Вписването в акта, че е подписан от дарителя без да е положен подпис също сочат като порок, водещ до нищожност на нотариалното производство по съставяне на акта и до нищожност на сделката.

Ответникът М.М.А. оспорва твърденията на ищците относно отправяни заплахи и осъществяван психически и физически тормоз от него над дарителя. Излага, че се грижел за дядо си и точно затова последния се съгласил да го дари с част от имота си. Сам снабдил нужните документи/скици, оценки/ и посетил нотариуса доброволно, доброволно изразил волята си. Близо година след смъртта на дядо му, баба му живяла с него, после около три месеца при сина си И.А.М.. Недоволна от престоя при сина си пак се върнала при него на село. Отишла при дъщеря си едва, когато той решил да замине за гр.Д. да си търси работа. Пред нотариуса дядо му изразил волята си чрез подпис и отпечатък поради невъзможност да изпише трите си имена. Ако имало нарушение в процедурата, то обуславяло единствено отговорността на нотариуса, но не влечало порочност на нотариалното производство. Полагането на отпечатък било предвидено за да се гаранитра автентичността на изявлението и защитавало интересите на лицето, което полага подпис.

Ответницата А.А. Юсюф признава твърденията изложени в исковата молба за извършване на дарението под въздействие на заплахи от страна на надарения спрямо дарителя – баща и, за които тя била чувала от последния и от майка си, както и от други хора в селото. Нямало причина и дарителя да не подпише нотариалния акт, а да постави отпечатък от палец. Не бил нито неграмотен, нито недъгав, нямал прояви на старческа немощ, нарушени двигателни реакции и хватателна способност, бил в състояние да се подпише и изпише името си. Никъде в нотариалния акт не било записано поради каква причина наследодателя не се е подписал и не е изписал трите си имена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно/така и удостоверение за наследници №**-**-***/07.11.2016г. на О. К./, че страните са наследници на Х. А.М.,***, починал на 09.04.2015г., като ищците и ответниците А.Ю. и И.А. са негови низходящи-дъщери и син, а ответниците Д.М. и М.М.-низходящи, синове на починалия преди него, а именно на 08.04.2010г. негов син М. А.А.. Извършената от преживялата общия наследодател съпруга Ю.М.М. с договор от 04.11.2016г. продажба на цялото полагащо и се наследство от съпруга и Х. А.М. в полза на дъщеря и М.А.А./л.14 от делото на ДРС/ я лишава от легитимация за участие в спора.

Не е спорно, че наследодателя Х. М. е бил собственик на недвижим имот - НИВА с площ от 36,07дка, имот№ ****** по КВС на с.Б., О. К. /в този смисъл и решение №**** от 08.11.94г.на ПК О. К. към нот.дело/. На 16.05.2014 г. между наследодателя и неговия внук М.М.А., с нот.акт № ***, том ***, рег.№****, д.№***/2014г. на нотариус рег.№ *** в НК, е сключен договор, с който първият дарява на втория 16дка в иделни части от същата нива. В нотариалния акт, вместо трите имена и подпис, дарителя Х. М. е положил отпечатък от палец. Полагането на отпечатък от десен палец е законово установена алтернатива на невъзможността да се положи подпис и изпишат имената поради неграмотност или недъгавост /чл.579,ал2 от ГПК/. В случая не е спорно, че пръстовият отпечетък е положен от Х. М.. Спорен е въпроса бил ли е същият в невъзможност да положи подпис и изпише имената си по причина на недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК или поради неграмотност.

Еднопосочни относно грамотността на дарителя са показанията на свидетелите, които са от кръга на лицата по чл.172 от ГПК- св. Ю. М., съпруга на дарителя, понастоящем живуща при ищцата М.А., на окято е продала и наследствените си права; Д.Щ.Д., съпруг на ищцата К.Д. ; Х. Р.Н., съпруг на ответницата А.Ю., чиято теза е за основателност на претенциите; св.Г.А.А., дъщеря на ищцата М.А.. Така св. Ю. М. твърди съпругът и да е знаел да чете и пише на български, като изнася и, че към датата на сделката не се чувствал добре-имал бронхит, запек, проблеми със сърцето, херния, ръцето му треперели, хранел се сам но много бавно и рядко. Свидетелят Д.Д.е категоричен, че дарителят е можел да се подписва, но не може да каже дали е можел да чете и пише, да изпише трите си имена, както и, че имал проблеми със сърцето, ръцете му малко треперели. Според св. Х. Ю. възрастните хора/дарителя и съпругата му/ били незрящи- бабата не виждала изобщо, дядото не виждал с едното око, можел да чете и пише. И според св.Г.А., дядо и знаел да четете и пише.

В обратния смисъл са показанията на свидетелката М.Х.А./без родство със страните, живуща ***/ която твърди дарителят да не е можел да чете и пише на български. Свидетелят Т.И.Н./съселянин на страните по сделката и приятел на ответника М.А./ разговарял с дарителя само на турски, не знае дали е можел да чете и пише на български. Свидетелят С.А.И., действащ кмет на с. Б., общ. К. от 2007г предполага, че не е можел да чете и пише защото пред него не се е случвало това. Бил с едно око, самостоятелен, но като стар човек бавно се придвижвал.

Категоричен извод за грамотността на дарителя като способност за четене и писане, въз основа на гласните доказателства, ценени в съвкупност и с представените от ищците писмени доказателства– договор за обработка на земя от 1993г., договор за покупка на общински имот от 1998г., по които дарителя е страна, при съобразяване и на факта, че съдържанието на нито един от тях не е изпълнено от дарителя, не може да се направи.

От събраните по делото доказателства обаче се установява, че към датата на сделката 16.05.2014г. дарителят е бил в напреднала възраст -на 88 години, с едно око, самообслужващ се, но с бавни движения. Според описаното от съпругата му- св.Ю. М. здравословно състояние в деня на сделката, е имал и допълнителен дискомфорт от заболяванията си. Слепотата с едното око дори и да не е лишила дарителя от зрение на 100%, е недъг, който съвкупно с напредналата възраст и съпроводена старческа немощ/треперене на ръцете/, общото му здравословно състояние, рефлектират върху писмената му дейност. Следователно, дори и да беше доказана грамотността му, само по себе си обективното физическо състояние на дарителя, лишаващо го от способността му да се подписва и изписва текст, придава правилност на преценката на нотариуса за наличието на законовите основания за полагане на пръстов отпечатък вместо подпис. Нещо повече, данните от самия документ/нотариалния акт/ сочат на предприети от дарителя неуспешни действия по подписване и изписване на имената си- положен е графичен знак с непрецизна кръгла форма, трудно идентифицируем дори с просто око като подпис на лицето, подписало договорите от 1993 и 1998г. Подобен графичен знак е положен и в декларацията по чл.264, ал. от ДОПК, и в сезиращата нотариуса молба. Изслушан по делото като свидетел, нотариуса Р.Г.споделя, че няма конкретен спомен от сделката, но обичайната му практика най-вече при възрастни хора е първо да изиска полагане на подпис и изписване на трите имена и едва при установена невъзможност за това да пристъпи към полагане на отпечатък от палец. В случая събраните по делото доказателства не оборват констатираната от нотариуса, към момента на извършване на сделката, невъзможност на лицето да положи подпис под договор. Налице е хипотезата на чл.579, ал.2 от ГПК-участващия в нотариалното производство дарител не може да се подпише поради неграмотност и недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК /всяко физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис или не може да положи идентифицируем такъв в който смисъл решение №220/24.10.2014 г. по гр.д. № 505/2014 г. по описа на ВКС, І г.о./, изискваща приложението на чл. 189, ал. 1 ГПК- вместо подпис, документа да носи отпечатък от десния палец. Законът не изисва посочване на причината, поради която се полага отпечатък . Само ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да бъде посочена причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък.

Поради изложено и настоящата инстанция намира, че е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на волеизявлението за даряване. Ето защо нотариалното удостоверяване не е нищожно и не е налице нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД -поради липса на форма предвид допуснато нарушение на нормата на чл.579, ал.2 от ЗЗД. Вписването в нотариалния акт, че дарителя полага подпис също не би могло да валидира нищожност, тъй като не е предвидено изрично от закона основание/чл.576 от ГПК/,и защото пръстовия отпечатък в хипотезата на чл.579, ал.2 от ГПК е алтернатива на подпис.

Предявеният иск, черпещ правното си основание от разпоребата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, вр.с чл.576 и чл.579, ал.2 от ГПК е неоснователен и правилно отхвърлен, респ. решението в тази част подлежи на повърждаване.

Поради отхвърляне на главния иск, е налице вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл.27 във вр. с чл.30 ЗЗД- сключване на договора при упражнено от дарения спрямо дарителя физическо и психическо въздействие, изразяващо се според ищците в ежедневни заплахи, че ще пребие и ще го убие ако не му препише нивата или част от нея, показване на ножа, с който ще бъде убит ако упорства.

Показанията на св.Д.Д.и св.Х. Ю., не могат да бъдат източник на информация за отправяни към дарителя заплахи от естество да му внушат страх за неговия или на съпругата му живот и здраве/доколкото се изнасят такива сведения , ако и да не се твърдят от ищците/, тъй като същите не са очевидци на такива действия и събития в дома на възрастните хора. Свидетелят Дафин Дафинов, според собствените му и на свидетелите Ю. М. и Г.А. твърдения, живял със съпругата си/ищцата К.Д./ в дома на възрастните хора около 9/девет/ месеца в периода от лятото на 2013г., т.е. в периода преди датата на сделката. Тръгнали си към м.март. Той бил за дърва, „те” се били скарали със съпругата му, тя била събрала багажа и така си тръгнали. Твърди да е бил свидител на скандали между възрастните хора и М.А. заради нивата без да ги конкретизирана като събития или действия. Въпреки, че е живял със страните по сделката в периода преди извършването и, не споделя лични възприяти за отправяни заплахи за убийство, показване на нож. Твърденията му за опитите на М.А. да бие баба си и дядо си са опосредени от чутото от някой друг, за поливане с вряла вода чул от бабата/св.Ю. М./. Опосредени от чутото от съпругата му, която също не била ставала свидетел на конкретни действия на М.А. спрямо дарителя, както и от чутото от К./ищцата Д./ и мъжа и/св.Дафинов/, са и показанията на св. Х. Ю., който твърди и, че рядко е посещавал дома на тъста си.

Трудно могат да се приемат за достоверни и обективни показанията на св.Ю. М. и св. Г.А.А.предвид отношенията им с ищците, обуславящи заинтересованост, противоречието помежду им и с останалите гласни доказателства, вътрешна непоследователност и житейска нелогичност на собственото им поведение предвид характера на втърдяните действия от страна на дарения.

Според св.Ю. М. внук им М.А. е израстнал в дома им. Неговият баща се е грижел за тях до смъртта си през 2010г. М.А. живял с тях непрекъснато около година преди сделката като се е грижел за тях. Той им готвел , перял ги, пазарувал им, хапчета им купувал. Гледал ги, но те нищо не му били обещали. Прехвърлили само 16дка, защото той така им казал. Съпругът и се съгласил, защото бил принуден. Не ги оставял на мира, заливал ги с вряла вода, хвърлял храна върху им, заплашвал ги, че ще ги заколи, обиждал ги, карал им се, крещял, опирал нож в гърлата им, искъл да ги гърми с пушка или пистолет/тя не виждала и не можела да каже с какво/. Това се случвало всеки ден и само в къщи. Навън само крещял, че ще запали къщата. Нямало свидетели на насилието. Веднъж твърди, че няколко пъти викали кмета С. да се оплакват, веднъж, че миналата година/разпита на свидетелката е проведен на 30.03.2017г./ му разказала всичко. Преди това и още отначало разказвала на дъщерите и сина си, че М. ги тормози и заплашва.

Достоверността на показанията на св.Ю. се разколебава и от обяснения пред съда на ответника И.А.М., с права в наследството на дарителя, дадени по реда на чл.176 от ГПК след разпита и. Същият не споделя знание за твърдяното от свидетелката отношение на М. към нея и баща му. Няколко месеца след смъртта на баща му/последния е починал на 09.04.2015г./, през зимата, майка му пожелала да живее при него в гр.Д.. Нямало причина за това, нищо не му е казала. Сама поискала, изкарала зимата при него и пролетта пак сама пожелала да се върне на село. М. дошъл и я взел. По време на престоя в дома му казала, че дали на М. 16дка, но не е разказвала за скандали, да е била заплашвана да я коли, да я беси. Споделила само, че М. и се карал.

Противно на твърденията на св. Ю. М. за липса на свидетели на упражненото спрямо тях насилие, за гостувания в периода, когато М. ги е гледал само от дъщерите и сина им, св. Г.А.А., нейна внучка, твърди, че от 2013г., във времето когато и леля и К. и М. са живеели в дома на възрастните хора, често ходела при баба си и дядо си. Стояла по 2-3 седмици, чистела им, готвела. Виждала М. да посяга на баба и и дядо и да ги души, да хвърля вряла вода върху тях, обръщал масите като обядвали или вечеряли, посягал и на нея. Свидетелката искала да подаде жалба до полицията, но баба и я спряла. Ходила при кмета С. да подаде жалба, но той я спрял.

Такива обстоятелства не се установяват от показанията на св.С. И. в достоверността на които съдът няма основание да се съмнява предвид липса на данни за каквато и да е заинтересованост от изхода на спора, потвърждаването им от показанията на св. М.Х.А., св.Т.И.Н., също без данни за тяхната заинтересованост. Св. С. И. споделя, че всеки месец от 2008г насам е посещавал дома на възрастните хора за да им носи пенсията, данни за което има и в показанията на св.Ю. М.. Според неговите наблюдения отношенията между възрастните хора и внука им били добри. Пред него не се е случвало внукът им да ги изнудва или заплашва. Нито те, нито техни близки са се оплаквали от М.. М. бил назначен по социална програма за техен социален асистет. Този факт се установява и от показанията на св. М.Х.А./съседка, без родство със страните/ и св.Т.И.Н./без родство със страните,живущ ***/. И Св. А. и св.Н. твърдят по повод назначаването на М. за социален асистент, дома на старите хора да е посещаван и от контролиращи органи от О. К.. Свидетелката не е чувала да са намирали някакви нарушения. Не е чувала за проблеми между старите хора и М., да ги заплашва, обижда. Селото било малко и всичко се знаело. Разположението на тяхната и нейната къща било такова, че ако имало скандал би могла да чуе. Посещавала ги по празниците. Старите хора изглеждали доволни от грижите, които М. полага за тях. Казвали, че М. заслужава да му прехвърлят нивите, защото само той ги гледа. Бабата/св. М./ споделила с нея, че К. и мъжа и си заминали защото се разсърдили за нивата. Дядото казвал, че лелите ревнуват, заради земята, която са прехвърлили на момчето, затова не могат да се разберат помежду си.

Св.Н. много пъти посещавал дома им, обикновено вечер, да си говорят с М.. Питал старите хора как са, разговарял с дядото. Не е имало случай да се оплакват от М., имало уважение между него и тях. М. му споделил, че дядо му иска да му прехвърли нивата от благодарност, зарадвал се когато му я прехвърлили.

Св.Ю.М.М./без родство със страните, познат на ответника М.А. с когото си правели взаимно услуги срещу заплащане/ споделя, че бил помолен от М. да заведе със собствената си кола него, баба му и дядо му до гр.Д.. За услугата му платила бабата на М., която от благодарност му дала и десет лева повече. М. ги придружил до колата, настанил ги да седнат. Свидетелят ги завел зад кантората на нотариус Д.Б.. При нотариуса чакал в предверието заедно с бабата/св.М./. Докато пътували дядото мълчал, но бабата през цялото време говорела. Все повтаряла и, че всичко ще даде на М. ,защото е сирак и ги гледа, на другите нищо няма да даде. Свидетелят не забелязал в отношенията между М. и възрастните хора да има някакво напрежение, даже отношенията им му се сторили много добри.

За да се уважи иска с правно основание чл.27, вр.чл. 30 от ЗЗД в случая следва да бъде установено че договорът за дарение е сключен при наличие на действия на дарения, които са предизвикали у дарителя страхови представи, под въздействието на които същия е подписал договора. Страхът трябва да е свързан с предстояща беда за него, за неговата съпруга, за имуществото им. От събраните по делото гласни доказателства не се установява дарителят да е бил заплашван по какъвто и да е начин от дарения, да е сключил договора под въздействието на каквито и да е страхови представи. Предявеният иск е недоказан, подлежи на отхвърляне, респ.решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото пред въззвината инстанция право на разноски има въззиваемата страна. Единствено въззиваемият М.А., чрез процесуалния си представител адв.И.М. е заявил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, представил е списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски от 1200лева адвокатско възнаграждение, но не и доказателства за реалното плащане на такава сума като адвокатско възнаграждение, поради което и не му се следват.

С оглед гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №451/16.05.2017г. по гр.д.№574/2017г. на Д.ки районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл280, ол.2, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.