Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

  233                               11.10. 2017 год.                                гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                       гражданско отделение

На единадесети   септември                                                              2017 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА       

                                                     ЧЛЕНОВЕ:                         ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                              ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА

въззивно гражданско дело          305          по    описа    за     2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на жалба,подадена от    В.С.Д., ЕГН **********,***  ,чрез пълномощника й адв.Г.Т. срещу решение № 460/18.05.2017  год. по гр.д.№3671 /2017 год. на  Районен съд гр.Добрич ,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея против И.Й.Й., ЕГН **********,*** иск по чл. 34 ал.1 от ЗС за  съдебна делба на гараж със застроена площ от 17 кв.м, с идентификатор ***.*, изграден в сграда с административен адрес: гр. Д., находяща се в имот с идентификатор ***, при съседи: имот идентификатор ***.***, имот с идентификатор ***.*и имот с идентификатор ***.*.

С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора ,с който делбата на съсобствения на страните гараж бъде допусната.От събраните по делото доказателства за датите на сключване и прекратяване на гражданския брак между страните ,съответно 24.09.1983 год. и 09.04.2015 год.,за приемането на 14.12.1994 год. на ответника за член –кооператор за процесния имот в ЖСК,непрекратена понастоящем,съвместно владение на обекта от страните по делото след този момент,следвал извод ,че срокът по чл.79 ал.1 от ЗС бил изтекъл по време на брака ,обуславящ приложение на правилата относно съпружеската имуществена общност.След като ответникът не претендирал собствеността  върху делбения имот да е придобита от него въз основа на членственото му  правоотношение,неоснователно възразявал,че бившата му съпруга не е предявила иска по чл. 15 от ЗЖСК .

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 23.05.2017 год., жалба рег.№9358/05.06.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима

                Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по  реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№10259/19.06.2017 год.Ищецът не бил ангажирал твърдения и доказателства относно факта на упражняване на съвместно владение от бившите съпрузи за определен период от време,отпочнал и изтекъл по време на брака им,т.е. имотът не се притежавал от тях в режим на СИО,данни за което се съдържали и в споразумението за прекратяване на брака.

         Предявеният от В.С. Диимитрова срещу И.Й.Й. иск е за делба на недвижим имот-гараж със застроена площ от 17 кв.м.

Изложени са обстоятелства,че страните по делото са бивши съпрузи,бракът на който е сключен на дата 24.09.1983 год. и прекратен с развод на дата 09.04.2014 год.През 1992 год. страните закупили делбения имот от техен съсед с неформален устен договор.На 14.11.2016 год. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на гаража.При съобразяване,че давностния срок по чл.79 от ЗС е десетгодишен,течението му е отпочнало по време на брака им ,поради което имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

Настоява  делбата на съсобствения на страните гараж ,да бъде допусната при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от страните.

С отговор рег.№ 2464/13.02.2017 год.,подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,ответникът  И.Й.Й.  е оспорил основателността на исковата претенция. Само той членувал в ЖСК  за придобиване в собственост на гараж,а членственото правоотношение не се включвало в съпружеската имуществена общност. По повод на развода,страните уредили окончателно със споразумение всички имуществени отношения помежду си,а ищцата не заявила правата си по чл.15 от ЗЖСК.По време на брака им,нито една от тях не се била позовала на  изтекла давност,което да обуслови включването на гаража като обект на съпружеска имуществена общност.След прекратяването на брака,ищцата изобщо  не била държала или владяла недвижимия имот .Правото на собственост върху делбения обект било възникнало с издаването на нотариален акт  за него и след прекратяване на брака .

Настоява за отхвърляне на иска.

         От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         Страните по делото са сключили граждански брак на дата 24.09.1983 год.

         С решение № 555/04.05.1990 год. по ф.д.№541/1990 год. на Толбухинския окръжен съд  е регистрирана новоучредена ЖСК”Балик 41”-гаражи,на която със заповед №793/01.06.1990 год. на ИК на ОбНС гр.Толбухин ,на основание чл.103 от НДИ и чл.125 от ЗТСУ е отстъпено право на строеж за построяване на 80 бр.гаражи до блок 41 върху площ от 2 206 кв.С молба от 16.06.1994 год.,член кооператора Петър И. Банчев е поискал да бъде освободен от членство в ЖСК  ,удовлетворена с решение на Общото събрание от 29.11.1994 год.  по протокол № 15.Ответникът И.Й. е подал молба за членство в кооперацията на дата 21.06.1994 год. и с решение на Общото събрание от 14.12.1994 год. по протокол № 16,същият е бил приет за член-кооператор.

          Гражданския брак на страните е прекратен с развод с влязло в сила на дата 09.04.2015 год. решение № 41/2015 год. по гр.д.№ 3143/2014 год. на Добричкия районен съд.Съобразно утвърденото от съда споразумение по чл.51 от СК-т.2,ползването на семейното жилище в гр.Д.е предоставено на И.Й.,срещу обезщетение в размер на 50 лв.,което ще заплаща на В.С. ,считано от датата на прекратяване на брака и до продажбата на общото жилище,като сумата ще бъде спадната от припадащата му се ½ ид.ч. от продажната цена.На И.Й. е бил възложен в дял и изключителна собственост лек автомобил „Фолксваген пасат”,като останалите движими вещи са били поделени от страните извънсъдебно-т.3.Съобразно т.4,страните нямат имуществени претенции по уравнение на дяловете за движимите вещи или относно вземания на всеки от съпрузите,които остават титуляри по тях.Банковите влогове и застраховки също остават  в изключителна собственост на титуляра на съответното вземане-т.6.Недвижимите имоти,собствеността върху които е възникнала по време на брака и притежавани в СИО,остават в обикновена съсобственост  при равни дялове на страните-т.5.Страните са декларирали,че със споразумението са уредени всички лични въпроси по повод раздялата им.

         С нотариален акт № 142 т.I рег. № 5924  н.д.№145/2016 год. на вписания в НК под № * нотариус М.С.,с район на действие-районът на Добричкия районен съд,вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№10534/14.11.2016 год.,АКТ № 48 т.ХХIV н.д.№4511,на основание постановление от 14.11.2016 год.,издадено въз основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587 ал.2 от ГПК,И.Й.Й. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: гараж със застроена площ от 17 кв.м, с идентификатор ***.*, изграден в сграда с административен адрес: гр. Д..

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предявеният иск  по чл.34 от ЗС  за делба е основан на съсобственост,възникнала на основание чл.28 от СК при равни дялове  по силата на прекратената имуществена общност между страните поради развод по реда на чл.27 ал.1 от СК,обект на която е бил гараж,придобит по време на брака им и по давност .

Реализирането на потърсената искова защита в случая  следва да бъде съобразено с настъпването на конкретни юридически факти, обуславящи фактическия състав  на чл.19 ал.1 от СК от 1985 год.,респективно чл.21 ал.1 от СК от 2009 год. ,във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС,т.е. че вещното право на собственост върху делбения имот е придобито по време на брака в резултат на съвместен принос и по давност,поради което към момента на развода е съвместно притежание на двете страни по делото.

Недвижимите вещи принадлежат общо на двамата съпрузи,ако придобиването е станало ,докато трае бракът.Моментът на придобиването следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владението, т. е. на фактическото господство върху вещта с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило. Когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака,имотът се включва в съпружеската имуществена общност.

След като ищцата е тази,която твърди,че делбения имот е бил обект на съпружеска имуществена общност   , установяване  настъпването на посочените юридически факти е възложено в нейна доказателствена тежест.

В случая ответникът твърди, правото на собственост върху делбения имот в негово лице  да е  възникнало с издаването на нотариалния акт по чл.587 от ГПК,т.е. че изтичането на срока  по чл.79 ал.1 от ЗС ,съвпада с позоваването на последиците на придобивната давност и  съобразно удостовереното в нотариалния акт по чл. 587 от ГПК  е последващо на  прекратяването на брака на страните.С оглед на горното , формално правото на собственост е придобито от ответника  след развода, поради което правилото на чл.19 ал.1 от СК от 1985 год./чл.21 ал.1 от СК от 2009 год. ,че за включването на даден обект в съпружеската имуществена общност е без значение,на чие име е придобиването е неприложимо. Ищцата е тази,която твърди,че нейно субективно  материално право е било нарушено от ответника ,снабдил се с нотариален акт за придобиването му на негово име .Ответникът е бил признат в производство по чл. 587 от ГПК  за собственик по давност на недвижим имот: гараж  въз основа на извършена от нотариус обстоятелствена проверка.Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК  притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда ,като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2 пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,т.е. ищцата-така тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013 год. по тълкувателно дело №11/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Установяването на изгодни за ищцата  правни последици  по правилото на чл. 154 от ГПК не е възможно  при зачитане  ,че давността като придобивен способ вече е  удостоверена с приложения по делото нотариален акт ,а след прилагане на математическо изчисление и съпоставка на продължителността на брака на страните с продължителността на срока  по чл.79 ал.1 от ЗС направен извод,че  притежанието на вещното право  е  съвместно на страните.Събрани в хода на производството  са само представени от страните  писмени доказателства. В проведеното от първоинстанционния съд единствено съдебно заседание   ,ищцата не е заявила искане за събиране на гласни доказателства  по реда на чл.146 ал.3 от ГПК,напротив заявила е,че няма такива.Събирането на гласни доказателства  е отказано от въззивния съд с определението по чл. 267 от ГПК.

 

         При съобразяване на горното и пред вид събраните по делото  писмени доказателства  ,следва да бъде направен извод,че съсобственост върху делбения имот,за придобиването на който в ЖСК е членувал само единия съпруг ,не е възникнала по силата на изтекла в полза на двамата съпрузи и по време на брака им давност по следните съображения :

Делбеният имот е изграден чрез ЖСК през време на брака на страните.

Членуването  в ЖСК като комплекс от права и задължения не се включва в съпружеската имуществена общност по смисъла на чл.19 ал.1 от СК от 1985 год.,респективно чл.21 ал.1 от СК от  2009 год.

Правната възможност за получаване на дял от имоти,изградени чрез ЖСК през време на прекратената имуществена общност е тази по чл.15 от ЗЖСК,респективно чл. 29 от СК от 1985 год./чл.30 от СК от 2009 год. –така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 415/08.09.2010 год. по гр.д.№ 513/2009 год. на ВКС,І г.о.

ЖСК се образува за снабдяване на членовете си с обекти на собственост - жилища, ателиета, гаражи и т. н. Тя е юридическо лице  и правото на собственост възниква първоначално в нейния патримониум, а член- кооператорите имат само членствено правоотношение с нея.Докато ЖСК съществува, тя е собственик на всички имоти и правото на отделния член-кооператор да държи разпределения му имот, след като е построен, съществува по отношение на ЖСК.Вън от горното,на член-кооператора е предоставен специфичния пряк  владелчески иск  по чл. 38а ЗЖСК за защита  правата,черпени от отношенията му с ЖСК относно отредения му обект срещу всяко трето лице.

Правото на собственост върху вещ,собственост на жилищностроителна кооперация  може да се придобива по давност,вкл. при действието на забраната,установена с чл.31 ал.3 от Закона за кооперациите от 1991 год.,отменен със Закона за кооперациите от 1999 год.-така тълкувателно решение № 5/2014 от 24.06.2016 год. по тълкувателно дело № 5/2014 год. на ОСГК на ВКС.    Член-кооператор може  да придобие по давност обекта, който е определен за него едва след обособяването на обекта на собственост и приемането в експлоатация на сградата. Към този  момент вече е възникнал обекта на собственост, а  целта на ЖСК е постигната.  Макар членственото правоотношение да  не е прекратено, щом за обекта не е издаден нотариален  акт по чл. 35 ал. 2 от ЗЖСК,  след постигане целта на кооперацията, то е изпразнено от съдържание . Ако единствено бездействието на органите на ЖСК за снабдяване на членовете й с нотариални  актове е причина да не възникне правото на собственост върху обектите за тези, за които са определени от общото събрание, то няма пречка тези обекти да се придобият по давност от тях, ако са доказани елементите на владението по отношение на юридическото лице ЖСК. В този случай правното очакване за придобиване на обект чрез членство в ЖСК следва да е променено в намерение за придобиване на обекта по давност, т. е. независимо и въпреки бездействието на органите на ЖСК-така постановеното по реда на чл.290 от ГПК  решение № 527/16.06.2010 год. по гр.д.№ 1136/2009 год. на ВКС, I г.о.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.Фактическа власт върху една вещ може да се упражнява от повече от едно лице и тогава е налице съвладение.Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието,на което е започнало ,докато не бъде променено. Когато един недвижим имот се владее като собствен от двамата съпрузи,т.е. две лица осъществяват съвладение на този недвижим имот ,по време на брака им,то правото на собственост също се придобива общо.В случай обаче,че някой от съпрузите не е владял недвижимия имот от самото начало,  конкретно се преценява дали и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт и са изявявали намерение за своене,т.е.дали съпругът,който не е владял от самото начало е допринесъл за придобиване правото на собственост-така постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 319/14.10.2011 год. по гр.д.№ 1125/2010 год. на ВКС, I г.о

Принцип в гражданското  законодателство  е,  вещните права да  се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена воля за това в две хипотези - при приращението по чл. 92 ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл. 21 ал. 1 СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправния ефект настъпва и за другия съпруг. Действието на придобивната давност не е ex lege.Правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79  ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС-така тълкувателно решение № 4/17.12.2012 год. по тълкувателно дело № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Давностното владение,като юридическо основание по смисъла на чл.77 от ЗС за придобиване собствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност,изисква срокът за придобиване на имущество по давност и позоваването на давността от страна на някой от съпрузите ,да е настъпило в рамките на брака-така постановеното по реда на чл.290-293 от ГПК решение № 336/05.07.2010 год. по гр.д.№ 699/2009 год. на ВКС, II г.о.

 

 

 

Членственото правоотношение на И.Й.Й.,***-гаражи на дата 14.12.1994 год.  е извън обхвата на съпружеската имуществена общност и от него  В.С.Д. не може да черпи каквито и да е права.

Ищцата,която  не е била член-кооператор на ЖСК не е реализирала правата си да получи дял от вземането на  съпруга - кооператор,което той има във връзка  с членството си ,а именно от правото да получи в собственост отредения му обект или вложената сума при напускане на ЖСК.Нещо повече в  т.4 от споразумението по чл.51 от СК,страните са заявили,че нямат взаимни имуществени претенции относно вземания си и всеки от съпрузите  остава титуляр по тях.

Основанието ,на което е отпочнала давността не е без значение,като в случая е такова,което изключва приноса на ищцата.Владението като  фактическо състояние върху процесния гараж в полза на ответника е възникнало   въз основа на правопораждащ факт-членство в ЖСК,т.е. на основание,което не признава фактическа власт на неговата съпруга-ищцата ,поради което   изначално е изключено съвладението на съпрузите.Не е доказано по делото, упражняването на фактическата власт да е започнало и за другиго- съпруга ,който не е кооператор или съвместно.Държания имот не е с жилищно предназначението,а след прекратяване на брака,ползването на гаража продължава от ответника,получил по споразумението в дял лек автомобил.  Липсват данни ,правното очакване на ответника за придобиване на обект в лична собственост  чрез членство в ЖСК да е променено в намерение за придобиване  на обекта в съвместна собственост с ищцата  и по давност .

В заключение,не  е установено по делото,да е било  налице  съвместно владение на страните с намерение за своене ,с начало на отпочване и  краен момент,конкретно установени  и с продължителност на срок от 10 години, изцяло изтекъл по време на брака на страните,както и извършено позоваване на последиците от давността от някой от съпрузите по време на брака им.

След като по правилото на чл. 154 от ГПК,ищцата не е доказала настъпването на конкретни юридически факти, обуславящи фактическия състав  на чл.19 ал.1 от СК от 1985 год.,респективно чл.21 ал.1 от СК от 2009 год. ,във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС,респективно не е опровергала легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост , право и задължение на съда е  да приеме за ненастъпили  правните последици на недоказаните факти, както и  че посоченото в акта лице е собственик на имота.

Горното обуславя извод, че собствеността на недвижимия имот не е придобита в режим на съпружеска имуществена общност,респективно след прекратяване на брака не е съсобствена на страните при равни дялове ,а лично притежание на ответника.

Липсата на съсобственост ,налага искът  за делба да бъде отхвърлен като неоснователен,а обжалваното решение потвърдено като законосъобразно постановено.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,съдът

 

Р  Е Ш  И  :

 

ПОТВЪЖДАВА решение № 460/18.05.2017  год. по гр.д.№ 3671/2017 год. на  Районен съд гр.Добрич.

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.Й., ЕГН **********,*** сторените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                               2.