Р Е Ш Е Н И Е

№ 259

гр.Д. 27.10.**17 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми септември **17 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА П.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №**7 по описа за **17 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В.П. Д. и Д.П. ***,срещу решение №381/26.04.**17 г. по гр.д.№1701/**16 г. на Д.кия районен съд,с което е разпределено ползването на дворно място с площ от 448 кв.м,представляващо поземлен имот с идентификатор №***по кадастралната карта на гр.Д.,намиращо се в гр.Д.,ул.”***” №**/***,както следва:В.П. Д. с ЕГН ********** и Д.П. Д.а с ЕГН **********,***,да ползват 247 кв.м от дворното място (заключени между т.1,2,3,4,5,6,7,12,10 и 11,оцветени в червен щрих на скица-приложение №1 към заключението на вещото лице от 22.12.**16 г.,намираща се на лист 78 от делото на ДРС и представляваща неразделна част от решението по делото);Д.П.Д. с ЕГН ********** ***,В.П.А. с ЕГН ********** *** и П.П.А. с ЕГН ********** *** от дворното място (заключени между т.1,8,7,6,5,4,3,2 и 1,оцветени в син щрих на скица-приложение №1 към заключението на вещото лице от 22.12.**16 г.,намираща се на лист 78 от делото на ДРС и представляваща неразделна част от решението),като е разпределена и отговорността между страните за разноски по делото.Необосновано и незаконосъобразно районният съд възприел първи вариант от заключението на вещото лице В.А.,който съответствал на фактическото положение на терена.Не било съобразено,че този вариант не съблюдава наетата от въззивниците площ и в тази връзка волята на О.-гр.Д. като собственик на терена,че не осигурява на въззивниците равнопоставени с въззиваемите подход и лице към улицата,както и че по този вариант ответниците-въззиваеми ползват повече от притежаваните от тях права върху незастроеното дворно място.Настоява се за отмяна на решението и за определяне начин на ползване съобразно вариант трети от заключението на вещото лице.

В писмен отговор на жалбата въззиваемите Д.Д.,В.А. и П.А. изразяват становище за неоснователност на същата и настояват за потвърждаване на атакуваното решение.Същите поддържат горната си позиция и в хода на въззивното производство.Претендират разноските във въззивното производство.Въззиваемата О.-гр.Д. не е подала отговор на жалбата и не изразява становище по допустимостта и основателността й и в хода на производството.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 09.05.**17 г.,а жалбата е подадена на 16.05.**17 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 23.05.**17 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.Решението на районния съд е и правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1701/**16 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,поправена с молба вх.№11437/30.06.**16 г.,с която са предявени искове на основание чл.32 ал.2 от ЗС от В.П. Д. и Д.П. ***,срещу Д.П.Д. ***,В.П.А. ***,П.П.А. *** за разпределяне ползването на дворно място с площ от 448 кв.м,представляващо поземлен имот с идентификатор №***по кадастралната карта на гр.Д.,намиращо се в гр.Д.,ул.”***” №**/***.

Изложено е в исковата молба,че ищците и ответниците /без О.-гр.Д./ са собственици на две самостоятелни жилища в процесния недвижим имот,разположени в сгради с идентификатори *****.***.****.*и *****.***.****.*по кадастралната карта,като заснетата по кадастрална карта сграда с идентификатор *****.***.****.*вече не съществува на място.Съответно всяка от страните /ищците от една страна и ответниците без О.-гр.Д. от друга/ притежавали и право на строеж върху 73,50 кв.м в идеални части от дворното място,което било общинско.Ищците придобили своята част по силата на сключен по време на брака им договор за покупко-продажба от 23.07.1996 г.,а ответниците-по силата на наследствено правоприемство и договор за доброволна делба от 03.07.1996 г.С договор за наем от 28.11.**02 г. В.П. Д. и Д.П. Д.а наели и 190 кв.м от общинското дворно място.Страните не можели да се разберат доброволно за разпределение ползването на дворното място,тъй като ищците ползвали само около 25 кв.м в северната част на имота,а ответниците ползвали останалата част от дворното място в западната и южната му страна към улица „***“.Настоява се съдът да извърши разпределение,при което В.П. Д. и Д.П. Д.а да ползват и част от двора към улица „***“ на юг от жилищната сграда.

В писмения отговор на исковата молба ответниците Д.П.Д.,В.П.А. и П.П.А. изразяват становище за недопустимост на исковете спрямо О.-гр.Д.,респ. за неоснователност на същите спрямо останалите ответници.Наведени са доводи за обвързващото спрямо страните действие на осъществено още през 1996 г. разпределение на ползването с договор за доброволна делба от 03.07.1996 г.,като в тази връзка се навежда и възражение за изтекла 10-годишна давност относно начина на ползване на процесното дворно място.Оспорени са твърденията на ищците,че ответниците ползват по-голямата част от дворното място,респ.че ищците не ползват част от същото откъм ул.”***”.Подчертава се,че ползването е било разпределено досега съобразно разположението на сградите в имота,респ. на жилищата на страните,като границата между двете части следвала естествените линии на сградите.Не следвало да се зачита действието на договора за наем,по силата на който ищците наели 190 кв.м от общинското дворно място,защото срокът му бил изтекъл.Ищците не можели да черпят никакви права от този договор.

Отговор на исковата молба не е подаден от О.-гр.Д.,която не е изразила никакво становище по допустимостта и основателността на исковете и в хода на производството по делото.

Безспорно е установено по делото,че ищците В.П. Д. и Д.П. Д.а,двамата съпрузи от гр.Д.,и ответниците Д.П.Д. ***,В.П.А. от гр.Ст.З. и П.П.А. *** са собственици на жилища в процесния имот,разположени в сгради с идентификатори *****.***.****.*и *****.***.****.*по кадастралната карта,като заснетата по кадастрална карта сграда с идентификатор *****.***.****.*вече не съществува на място /в тази връзка и скица на лист 10 от делото на ДРС/.Ищците са собственици на обособеното в северната част жилище,а ответниците на жилището в южната част,като всички имат отстъпено право на строеж върху дворното място,което е общинско.Правата им са възникнали,както следва:

Съгласно типов договор от 1960 г.,сключен между Т.ски градски народен съвет и Х.А.П.,в полза на втория е отстъпено от ГНС право на строеж върху държавно място от 147 кв.м,съставляващо 1/2 ид.ч. от парцел ****,кв.*** по плана на гр.Т. /сега Д./.Не е спорна между страните идентичността между горния парцел и процесния поземлен имот.В реализация на горното право П. е построил жилищна сграда със застроена площ от 102 кв.м,върху която му е признато право на собственост с констативен нотариален акт №**,том ****,д.№****/1975 г. на Т.ски районен съдия.На 03.07.1996 г. между наследници на Х. Ал.П.,починал през 1990 г.,е сключен договор за доброволна делба на жилищната сграда,описана със застроена площ от 115 кв.м,построена в тогава парцел *-****,кв.** по действащия към 1996 г. план на града,при отстъпено върху този парцел /идентичен с парцел ****,кв.*** по плана към 1960 г./ право на строеж върху 147 кв.м в идеални части от целия парцел с площ от 430 кв.м.По силата на този договор наследници на П. Х.в П. /Д.Б.П.а,К. П. П.а-А. и Д.П.Д./ получават в дял обособено жилище със застроена площ от 60 кв.м в южната част на сградата заедно с право на строеж върху 73,50 кв.м в ид.ч. от парцела,а наследникът Р. Х.в П. получава в дял жилище със застроена площ от 55 кв.м в северната част на сградата заедно с право на строеж върху 73,50 кв.м в ид.ч. от парцела.В договора е упоменато,че двата дяла са оцветени съответно първият с червен,а вторият със син цвят на приложена скица.На 23.07.1996 г. Р. Х.в П. и съпругата му М.Г.П.а продават на ищеца по делото В.П. Д. по време на брака му с Д.П. Д.а своето жилище в северната част на сградата заедно с описаното по-горе право на строеж /така нотариален акт №***,т.****,д.№****/1996 г. на ДРС на лист 7 от делото на ДРС/.

Според удостоверенията за наследници на листи 17-** от делото на ДРС съделителката по договора за доброволна делба Д.Б. /Б./ П.а е починала през **15 г. и е оставила свои наследници по закон в лицето на ответницата по делото Д.П.Д. /нейна дъщеря/ и низходящите на починалата преди нея през **09 г. нейна дъщеря К. П.А.-ответниците В.П.А. и П.П.А..Преди смъртта си на 12.11.**13 г. Д.Б. П.а дарява на дъщеря си Д.П.Д. собствената си 1/3 ид.ч. от процесния имот /така нотариален акт за дарение №**,т.*,рег.№***,д.№**/**13 г. на нотариуса П.М.с район на действие ДРС-лист 44 от делото на ДРС/.Както вече бе посочено,съделителката К. П. П.а-А. също е починала през **09 г. и нейни наследници по закон се явяват низходящите й В. и П..Така по силата на договора за доброволна делба от 1996 г.,договора за дарение от **13 г. и наследствено правоприемство от К. П.А. ответниците Д. П.Д.,В. Пл.А. и П. Пл.А. се легитимират като собственици на жилището в южната част на сградата ведно с описаното право на строеж.

Ищците и визираните по-горе ответници са суперфициарни собственици в процесното дворно място и то с равни ограничени вещни права /право на строеж/ върху него.Дворното място е собственост на О.-гр.Д. съгласно неоспорения Акт за частна общинска собственост №****/03.02.**06 г. на лист 21 от делото на ДРС.

При така очертаната фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими.Производството по чл.32 ал.2 от ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците,които не могат да сформират мнозинство,за да разпределят ползването на съсобствения имот.По делото не се касае за класически случай на съсобственост върху дворното място,а за сътитулярство между страните на право на строеж върху дворното място при равно участие в идеални части от това право в полза на страните.Константната съдебна практика е приела,че разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС е приложима и при разпределяне ползване на недвижим имот,върху който е учредено право на строеж в полза на различни лица,респ. последните са собственици на самостоятелни сгради или на самостоятелни жилища в сграда,построени върху мястото.По силата на закона /чл.64 от ЗС/ всеки собственик на постройка върху чужд имот може да ползва земята,доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение.В този смисъл искането за разпределяне ползването на процесния терен между суперфициарните собственици е законообосновано.Участието на собственика на терена О.-гр.Д. като страна в процеса е резонно,доколкото същата би могла също да претендира да се включи в разпределение ползването на дворното място при възражение от нейна страна за наличие на свободна площ извън необходимата за обслужване на жилищната сграда от суперфициарните собственици.Друг е въпросът,че О.та не е заявила такива възражения и не е отправила искане да участва в разпределението,което е нейна позиция по същество на спора,довела до изключването й от разпределението.В този смисъл и с оглед пасивното поведение на О.-гр.Д. следва да се приеме за безспорно установено,че цялото процесно дворно място е необходимо прилежащо за обслужване на жилищата в него,т.е. целият терен подлежи на разпределение между суперфициарните собственици.

Твърди се от ответниците Д. П.Д.,В. Пл.А. и П. Пл.А.,че е било осъществено разпределение на ползването още по договора за доброволна делба от 1996 г.,което оттогава не е променяно.Следва да се отбележи,че възражението на горните ответници за т.нар. придобивна давност спрямо начина на разпределение на ползването е правно неиздържано и неотносимо,доколкото по давност могат да се придобиват само вещни права.С извършване разпределението на ползването между суперфициарните собственици не се учредява вещно право на ползване върху терена,а се касае за обикновено служене с дворното място,което следва от правото на суперфициарите да си служат с терена с оглед ползване на жилищата им върху него по предназначение.Ако веднъж е разпределено ползването между съсобствениците/суперфициарите,това ползване не е неизменно и завинаги.По правило при промяна на обстоятелствата всеки от съсобствениците може да претендира да се преуреди този въпрос по реда на чл.32 ал.2 от ЗС,ако липсва взаимно съгласие между тях.Горното важи и когато в миналото съсобствениците са разпределили ползването на общия имот дори с договор помежду си.В случая се твърди,че е било осъществено такова разпределение с договора за доброволна делба от 1996 г.В този договор обаче липсват уговорки за конкретно и реално разпределение ползването на дворното място.Посоченото,че дяловете са оцветени в червен и син цвят,не е ясно дали касае само обособените жилища в двата дяла или включва и части от дворното място.Дори и да включва части от дворното място,то уговорката е толкова неясна,че като се добави и липсата на цитираната в договора скица,е невъзможно да се установи какви реални части от процесното дворно място е уговорено да ползват собствениците на двата дяла по делбата,така че тази уговорка да обвързва и последващите приобретатели на дяловете.За осъществено разпределение още през 1996 г.,когато ищците закупили жилището в северната част,при което дори била поставена ограда между двете части на дворното място,споделят свидетелите Б.Д.С.и И.Г.С.,които са преки очевидци,съседи на имота през годините.Последните твърдят,че оградата е поставена през 1996 г. и повече не е местена.Свидетелите Р. П. Д.,брат на ищеца,и Т.Т.Т.,съжителстващ с дъщерята на ищците,пък заявяват,че ищецът Д. бил отстъпил през годините на починалата Донка П.а временно ползването на част от дворното място от южната страна към ул.”***”,а сега ответниците отказвали да му я върнат.При тези противоречиви показания за уговорен в миналото начин на разпределение на ползването и при липса на ясни уговорки в цитирания договор за делба относно ползването на дворното място исковете по чл.32 ал.2 от ЗС се явяват допустими.Няма пречка за разглеждането им по същество и без да е необходимо обосноваване настъпването на нови обстоятелства,налагащи друго разпределение,различно от преждеуговорено такова /така решение №1** от 19.04.**10 г. по гр.д.№652/**09 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС/.Освен това дори и да е имало предходно конкретно разпределение на ползването,въпросът дали са настъпили последващи нови обстоятелства,които са променили фактическата обстановка по време на първоначалното разпределение,е въпрос по същество на спора,а не по допустимостта на иска по чл.32 ал.2 от ЗС /така решение №25 от 22.04.**14 г. по гр.д.№3985/**13 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС/.Предвид изложеното исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Поставя се въпросът дали при разпределяне на ползването следва да се съобрази договорът за наем на 190 кв.м от процесното дворно място,сключен от ищеца Д. в качеството на наемател с „Ж.И.” ЕООД-гр.Д. /дружество с едноличен собственик на капитала О.-гр.Д.,в чийто предмет се включва управление и в това число отдаване под наем на общински имоти/ в качеството на наемодател.Правилото е,че ползването се разпределя според обема на вещните права на страните върху имота,а в случая според обема на притежаваното от тях право на строеж.В този смисъл,тъй като страните имат равно участие в правото на строеж върху процесното дворно място,на същите се полага и равно участие в ползването на дворното място,обслужващо жилищната сграда.

Ищецът Д. е сключил първоначално договор за наем на 190 кв.м от дворното място през 1997 г. /договор на лист 104 от делото на ДРС/ със срок на действие 3 години.Впоследствие е сключен втори договор от 28.11.**02 г. също за срок от 3 години.В хода на първоинстанционното производство е депозиран и трети договор за наем от 28.06.**16 г. със срок на действие 5 години,т.е. действащ и понастоящем.Наемното правоотношение е ирелевантно за настоящия спор.Ищците Д.и получават право на временно и възмездно ползване на част от процесното дворно място на облигационно основание по волята на собственика на имота О.-гр.Д.,доколкото дружеството-наемодател е оправомощено да осъществява действия на управление на общински имоти по волята на титуляра на правото на собственост.Доколкото в договорите не е очертана определена реална част от дворното място с площ от 190 кв.м,следва да се приеме,че се отдават под наем 190 кв.м в идеални части от имота.При разпределяне ползването на имота съдът следва да съобрази трайните вещни права на страните върху него,а не временните права на ползване,породени от облигационни правоотношения.Освен това наемното правоотношение между ищеца Д. и собственика на терена О.-Д. е създадено в нарушение на закона-в противоречие на разпоредбата на чл.64 от ЗС,която регламентира право на всеки от суперфициарите в един имот да ползва земята с оглед осигуряване ползването на сградата по предназначение само по силата на учреденото от собственика на терена право на строеж,без да е необходимо създаване на някакви допълнителни възмездни при това облигационни правоотношения по повод това ползване.При данни,че поземленият имот е с площ от 448 кв.м по кадастрална карта,а застроената площ на двете жилища е от 141 кв.м /70 кв.м е жилището на ищците и ** кв.м жилището на ответниците според първоначалното заключение на вещото лице В.А. по допуснатата СТЕ/,при приспадане на застроената площ остава за разпределяне незастроена площ от 307 кв.м.При равни по обем права на строеж на суперфициарите и почти равни застроени площи на жилищата им съответно ищците и ответниците по делото имат право да ползват-154 кв.м от незастроеното дворно място ищците и 153 кв.м ответниците или едните и другите по 224 кв.м застроено и незастроено дворно място.Отдавайки под наем на ищците Д.и 190 кв.м от незастроеното дворно място О.та като собственик на терена лишава или ограничава правото на другите суперфициари,следващо им се по закон,да ползват земята,за да обслужват сградата си,в нарушение на равните им по обем права на строеж върху поземления имот.Предвид нищожността на наемното правоотношение,породена от горното противоречие на същото със закона,това правоотношение изначално не е породило целените с него правни последици-получаване на по-голяма за ползване площ от ищците Д.и за сметка на останалите суперфициарни собственици.

Вещото лице В.А. в заключението си по допуснатата СТЕ на листи 75 и сл. от делото на ДРС е предложило три варианта за ползване на терена.Първият вариант отразява настоящото разпределение на ползването /скица на лист 78/,при което ищците ползват застроена и незастроена площ от 281 кв.м,а ответниците застроена и незастроена площ от **1 кв.м.От ползваната от ищците площ следва да се приспаднат 34 кв.м,оцветени в зелен цвят на скицата,които са част от съседен поземлен имот.На разпределение подлежи процесният имот в рамките на заснетите му кадастрални граници.Така по първи вариант и по настоящо фактическо положение ищците ползват площ от 247 кв.м при полагащи им се 224 кв.м.Ответниците ползват площ от **1 кв.м при полагаща им се площ от 224 кв.м.Очевидно ищците ползват по-голяма площ от дворното място.Този вариант съобразява разположението на жилищните сгради и достъпа до тях.Освен това по него ищците имат достъп към имота си откъм ул.”***” в противовес на твърдяното от тях.Вторият вариант е напълно неприемлив /скица на лист 79/,тъй като по него цялата незастроена площ е предвидена за ползване от собственика на терена О.-гр.Д.,което противоречи на закона /чл.64 от ЗС/ и на правата на суперфициарните собственици.Третият вариант предвижда да се намали драстично ползваната от ответниците част от дворното място /застроено и незастроено/ на 158 кв.м,респ. да се увеличи още ползваната от ищците част с предоставяне на още 43 кв.м площ в южната част на имота откъм ул.”***” и така те да ползват застроено и незастроено дворно място от 290 кв.м.Такова неравновесие в правата на страните,каквото се предлага при разбираемо предпочитания от Д.и трети вариант,не е оправдано и не може да се допусне.Този вариант драстично не съблюдава вещните права на страните и ще генерира занапред нови спорове,доколкото по него ищците Д.и ще получат и ползването на по-голямата част от лицето на поземления имот откъм улицата,респ. ще има спорове при нужда на ответниците да извършват поддръжка на жилището си,доколкото при този вариант от две страни жилището им ще е обградено с ползвано от ищците дворно място,а това би ограничило достъпа на ответниците до тези части от имота им.Най-приемлив е първият вариант,предложен от вещото лице и възприет и от районния съд,който съвпада с настоящото фактическо положение.Този вариант максимално се приближава до правата на страните,осигурява и на двете страни достъп до имота откъм улицата,поради което следва да бъде предпочетен.

Предвид изложеното първоинстанционното решение се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

И двете страни /без О.-гр.Д./ са претендирали сторените от тях разноски във въззивното производство.При обжалване в производството по спорна съдебна администрация отговорността за разноските се разпределя по общите правила /така решение №275/30.10.**12 г. по гр.д.№444/**12 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС/,което означава,че въззивниците Д.и,чиято жалба се отхвърля,нямат право на разноски и такива не следва да им се присъждат,а въззиваемите Д. П.Д.,В. Пл.А. и П. Пл.А. имат право на разноски за настоящата инстанция.Същите са сторили разноски в размер на 900 лв изплатено адвокатско възнаграждение съобразно договора за правна защита и съдействие на лист ** от делото на ДОС.Наведено е възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от въззивниците за прекомерност на горното възнаграждение,което е основателно.Минималното възнаграждение по чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.**04 г. е в размер на 300 лв по неоценяеми искове.Делото се отличава със средна правна и фактическа сложност,поради което платеното възнаграждение от 900 лв следва да се намали на 500 лв.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №381/26.04.**17 г. по гр.д.№1701/2016 г. на Д.кия районен съд.

ОСЪЖДА В.П. Д. с ЕГН ********** и Д.П. Д.а с ЕГН **********,***,да заплатят на Д.П.Д. с ЕГН ********** ***,В.П.А. с ЕГН ********** *** и П.П.А. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.