Р Е Ш Е Н И Е

№ 227 , гр. Добрич, 05.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 319 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 9220/ 01.06.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответника Ж.И.П. ***, с ЕГН **********, против решение № 492/ 29.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2739/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, в частта му, с която е било съден да заплаща издръжка в полза на детето *** в размер на 130 лв. за периода от за периода от 10.11.2015 г. до 09.11.2016 г., както и за осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за разликата над претендирания от бащата размер от 115 лв., съобразно допълнителна молба, подадена от въззивника. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е незаконосъобразно и неправилно. В разрез с гласните доказателства, съдът приемал, че родителите не са живели съвместно, игнорирал факта, че майката на детето била по майчинство, а единственият работещ бил бащата, който плащал издръжката на детето. Доброволното плащане на издръжката за минал период водел на неоснователност на тази претенция. Освен недължима, претенцията била и завишена като размер, като не били съобразени възрастта и нуждите на детето и податните възможности на всеки от родителите.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника чрез пълномощника му на 19.06.2017 г. Въззивната жалба, подадена на 01.06.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С допълнително молба въззивникът е посочил, че оттегля жалбата си против решението в частите му относно дълбокото и непоправимо разстройство на разстройство на брака и упражняването на родителските права по отношение на детето ***, поради което в тази му част производството е прекратено. Въззивната жалба се поддържа в частите и относно издръжката за минал период и занапред. В съдебно заседание процесуалният му представител изразява становище за неправилност на решението в обжалваната му част, тъй като липсвало основание за присъждане на издръжка за минал период, а присъдената от подаване на исковата молба издръжка била твърде завишена по размер и несъобразена с нуждите на детето и с податните възможности на родителите.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от Ж.И.П. против М.Г.Т. – П. искове, както следва: за прекратяване на сключения между тях брак с развод поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпругата; на нея да бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на родителите и; на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете Ж.Ж.П., като на бащата бъде определен подходящ режим на лични отношения и последният следва да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 105 лв., платими на 25 – то число всеки месец; да се постанови, че съпрузите няма да дължат издръжка един на друг и че след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име. Претендирани са съдебно – деловодни разноски.

Ответницата М.Г.Т. депозирала писмен отговор, с който е предявила и насрещни искове против първоначалния ищец за прекратяване на сключения помежду им брак с развод по вина на съпруга; претендирано е предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака им дете *** на нея, като на бащата бъде определен подходящ режим на лични отношения, като последният бъде осъден и да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., за период една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със следващата се законна лихва.

Първоначалният ищец – ответник по насрещните искове, депозирал писмен отговор по реда и при условията на чл. 131 ал. 1 от ГПК, в който се противопоставил на основателността на заявените претенции.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

С първоинстанционното решение в необжалваната му част бракът, сключен на 28.04.2012 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при Община гр. Добрич между Ж.И.П. и М.Г.Т. – П., е бил прекратен с развод поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Постановено е било роденото от брака на страните дете Ж.Ж.П., ЕГН **********, да живее съвместно с майката М.Г.Т. – П., ЕГН ********** на адрес ***, на нея е било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, като е бил определен режим на лични контакти с бащата Ж.И.П., всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден, с преспиване при бащата; една седмица през зимата, с преспиване при бащата, когато майката не е в платен годишен отпуск; двадесет дни през лятото, с преспиване при бащата, когато майката не е в платен годишен отпуск; по време на коледните, новогодишните и великденските празници през дните обявени за почивни за страната, от 10.00ч. на втория почивен ден до 17.00ч. На следващия ден, с преспиване при бащата, като детето се взема и връща от дома на майката.

В тази му част решението не подлежи на въззивен контрол.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Детето *** е родено на *** г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че през 2015 г. страните са се разделили. В тази връзка са и изявленията на самите родители, че фактически живеят разделени.

От приложените справки от ТД на НАП относно регистрираните трудови договори става ясно, че Ж. Д. П. е бил ангажиран като съдружник в „М. 83“ ООД и е бил регистриран като земеделски произсводител до 11.03.2016 г., когато е прекъснал дейност. М.Г.Т. е започнала работа по трудово правоотношение на 24.03.2017 г.

Ответникът, в подкрепа на твърденията си, че е плащал необходимата издръжка на детето, е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетелите ***и ***.

Св. ***, сестра на въззивника, е заявила, че страните притежавали магазин за цветя, в който работили съвместно, включително и след раздялата си. До месец юни 2016 г. бащата полагал грижи за детето, пазарувал, носил покупки и дрехи на детето. В този смисъл са и показанията на св. Неделчев, съпруг на св. ***, който е потвърдил, че Ж.П., през времето, през което не е живял заедно с детето и неговата майка, купувал всеки ден храна на детето.

Ищцата също е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

В показанията си св. *** И.Г., майка на ищцата е посочила, че през времето, през което страните били разделени, Ж.П. не издържал семейството. Родителите на ицщата изпращали пари от Англия, където работели. Започнал да плаща издръжка едва през м. 12. 2016 г. - м. 01. 2017 г.

Ответникът притежава т. а. м. „Ситроен Берлинго“ с ДК№ **. Притежава и право на собственост върху недвижим имот със степен на завършеност „груб строеж“, а именно жилище № 3 в триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Добрич, ул. „**“ № 13, с идентификатор ** по кад. карта на гр. Добрич, ведно с 1/ 6 ид. Част от земята, върху която е построена. Притежава също така право на собственост върху недвижим имот – жилище № 13, състоящо се от две стаи, столова, кухненска ниша, сервизни помещения и тераси със застроена площ от 115. 98 кв. м., ведно с прилежащите му таванско и избено помещение, находящо се в ЖСК „**“, ул. „**“ № 2.

Ищцата няма данни да притежава недвижими имоти или МПС.

При така изложените данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от М.Г.Т. против Ж. Д. П. претенция за заплащане на месечна издръжка на детето ***, черпи правното си основание от нормата на чл. 143 ал. 2 и чл. 149 от СК и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Същото е правилно по обстойните и задълбочени мотиви, изложени от първоинстанционния съд, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и към които въззивният съд препраща своите мотиви и на основание чл. 272 от ГПК.

Независимо от горното, въззивната инстанция следва да провери правилността на обжалваното решение относно възведените от жалбоподателя и на основание чл. 269 от ГПК оплаквания.

По отношение претенцията за издръжка за минало време:

В жалбата си Ж.П. сочи, че изводите на съда, че не е полагал грижи за детето и в период от една година преди завеждане на исковата молба били в колизия с изводите му, че до м. 06. 2016 г. Бившите съпрузи имали общо домакинство, майката била в отпуск по майчинство и фактически въззивникът бил единственият, който привнасял доходи в семейството.

Така релевираните оплаквания въззивната инстанция намира за неоснователни.

Гласните доказателства по делото, особено ангажираните от страна на ответника свидетели * *** – негова сестра и * – нейн съпруг и зет на Ж.П., са посочили, че страните са се разделили две години преди датата, на която са дали показания в съдебно заседание на 09.02.2017 г. В тази връзка са и показанията на свидетелите на ищцата, поради което може да се приеме, че родителите на детето *** са във фактическа раздяла от 2015 г. Исковата молба е предявена в съда на 10.11.2016 г. и с нея е претендирана издръжка за минал момент за период от една година преди предявяването и в съда. Страните не отричат, че след фактическата им раздяла грижите по детето *** са били поети от неговата майка М.Г.Т.. По силата на общата разпоредба на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В хипотезата на претендиране издръжка за минал период по реда на чл.149 от СК, нуждата при търсене на съдебната закрила е налице, като нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване на издръжката преди да предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцата не носи тежестта да докаже нуждата си за претендирания период. Ответната страна следва да докаже, че такава нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката. Твърденията на ответника, че е плащал издръжка на детето не са подкрепени от писмени доказателства. В показанията си свидетелите Н. твърдят, че той е закупувал храна на детето ***, но издръжката включва не само разходи за храна, но и за отопление, дрехи, лекарства и т. н. Закупуването на подаръци не представлява способ за заплащане на дължимата издръжка. В тази връзка правилно първостепенният съд е приел, че е дължима издръжка за минал период.

Както по отношение размера на издръжката за периода преди предявяване на исковата молба в съда, така и по отношение издръжката занапред ответникът, сега въззивник е възразявал, че не е в състояние да плаща повече от минимално установения за страната размер на месечна издръжка, определяема съгласно чл. 142 ал. 2 от СК. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата /от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. 1/ 4 от 420 лв. е била 105 лв.; а от 01.01.2017г. 1/ 4 от 460 лв. е 115 лв./.

Претенцията на ищцата за заплащане на месечна издръжка на детето *** е в размер около минималния, предвиден от законодателя и надвишава същия с 25 лв. повече за минал период и 35 лв. над минимума занапред.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Детето *** е на три години, не страда от заболявания, които да налагат допълнителни средства за лечение. Възрастта на детето и неговите потребности, които са в рамките на нормалните за възрастта - храна, облекло, отопление и пр., обуславят определяне месечен размер на издръжката в размер на 250 лв., както правилно и в съгласие със закона и събраните по делото доказателства е определил първоинстанционния съд. Правилни са и изводите му, че податните възможности на бащата позволяват той да осигурява месечна издръжка в размер на 150 лв. и може да плати такава в размер на 130 лв. за минал период. Въззивникът е пълнолетен, в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболяване, което да препятства възможността му да полага труд. Прекъсването на дейността като съдружник, съответно като земеделски производител няколко месеца преди предявяване на иска за развод не означава, че трайно е бил лишен от възможността да реализира доходи. Притежава МПС и недвижимо имущество, от което също може да реализира доходи. Най – сетне без значение е факта, че изплаща задължения към кредитни институции, тъй като кредитната задлъжнялост не води до намаляване или отпадане на задължението за издръжка. При тези съображения и предвид невисокия размер на претендираната издръжка изобщо, то въззивната инстанция намира за напълно законосъобразен извода на Районния съд, че размер на дължимата издръжка в размер на 150 лв., с начална дата на дължимост - датата на подаване на насрещната исковата молба – 10.11.2016 г. По отношение на претенцията по чл. 149 от СК, правилно е определено, че същата се дължи за период от 09.11.2015 г. И в размер, близък до минималния, от 130 лв.

При така изложените данни въззивната инстанция намира, че в обжалваната му част първоинстанционното решение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, а като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

В съответствие с изхода на спора Районният съд е разпределил разноските съобразно уважената част от насрещните искове. При настоящото разглеждане на делото въззиваемата е претендирала разноски. Съобразно приложения договор за правна защита и съдействие такива са сторени в размер на 400 лв., които следва да и бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 271 и чл. 272 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА pешение № 492/ 29.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2739/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, в частта му, с която Ж.И.П. ***, с ЕГН **********, е бил съден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Ж.Ж.П., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.Т. ***, с ЕГН **********, в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ за периода от 10.11.2015 г. до 09.11.2016 г., както и за осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или отменяване.

ОСЪЖДА Ж.И.П., ЕГН **********, да заплати на М.Г.Т., ЕГН **********, сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на четиристотин лева платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 280 ал. 2 т. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.