Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              №235

                                             гр. Добрич, 11.10.2017г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                 гражданско отделение

На тринадесети септември                               година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                            ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 321         по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби на А.Й.Т. и Ж.И. ***, чрез упълномощените им адвокати, срещу решение №435/12.05.2017г. по гр.д.№3821/2017г. на Добричкия районен съд, с което на основание чл. 128 ал.1 СК са определени  мерки на лични отношения между Ж.И.П. и нейната внучка -  Ж.И.Т., а именно: две седмици през лятото и три дни по време на пролетната ваканция.

В жалбата на А.Й.Т. се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че е в интерес на детето да се определи режим за лични отношения между него и баба му Ж.И.П.. Изводът бил несъобразен с конкретната обстановка - личните отношения между бабата и внучето можело да продължат да се осъществяват в режима на лични отношения на детето с бащата, както и поради лоша преценка на обстоятелствата и недобро здраве бабата не можела да се грижи адекватно за детето. Не било съобразено още, че така, както били постановени, мерките за лични отношения между бабата и детето ограничавали възможностите на детето да бъде с майка си. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата, по повод която е образувано производството.

В  жалбата на Ж.И.П. се възразява срещу постановения от първоинстанционния съд режим като твърде ограничен. ИзлоЖ. са доводи в подкрепа на становище, че с оглед интереса на детето и конкретната обстановка е възможно личните отношения на детето и бабата да се осъществяват по-широко и съответно на поисканото с молбата на П..

Жалбите са редовни, подадени в срок и са допустими.

Всяка от страните е представила отговор, в който оспорва жалбата на другата страна като неоснователна с настояване за оставянето й без уваЖ.е.

Съдът обсъди съобраЖ.ята на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Ж.И.Т. е родена на ***г. от родители А.Й.Т. и И.П.Т.. С влязло в сила решение №578/13.05.2016г. по гр.д.№693/2016г. на ДРС бракът между родителите е прекратен; родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, при която е постановено и местоживеенето на детето, и е определен режим на лични отношения на детето с бащата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, тридесет дни през лятото, разпределени на два пъти по петнадесет дни, когато майката не е в платен годишен отпуск, и по три дни от всяка от ученическите ваканции.

Молителката Ж.И.П. е баба на детето Ж. по бащина линия. Молбата й по чл.128 ал.1 от СК, по повод която е образувано производството, е мотивирана с това, че майката ограничава контактите между детето и баба му. Между детето и баба му имало изградена връзка и прекъсването й не било в интерес на детето. Молителката била емоционално привързана към внучката си и, тъй като синът на молителката живеел в отделно жилище, времето за контакт между детето и баба му в рамките на режима на лични отношения на детето с баща му било твърде ограничено. Иска да бъде определен режим на лични отношения с внучката й, както следва: всеки първи и трети петъчен ден с преспиване, всяка сряда от 16.00 часа до 19.00 часа и една седмица през лятото.

Бащата И.П.Т. поддържа становище за основателност на молбата по съобраЖ.я, че детето би имало полза да контактува с баба си.

Майката А.Й.Т. се противопоставя да се постанови самостоятелен режим на лични отношения на детето с баба му. Поддържа, че бабата не е в състояние да се грижи и да отговори на нуждите на детето, докато то е при нея, че всъщност тя не се интересува от него и по никакъв начин не би му била полезна.

Спорът преди всичко е за правото на молителката да получи мерки за лични отношения с внучката си Ж., като спорът следва да се разреши изключително с оглед интересите на детето. По въпроса за необходимостта на децата да контактуват със своите баба и дядо, и значението на този контакт, който е качествено различен от контакта между родители и деца, за правилното емоционално, умствено, нравствено и психично израстване на децата в първоинстанционното решение са излоЖ. подробни съобраЖ.я, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Касае се за принципно полоЖ.е, от което, разбира се, са възможни и изключения, но настоящият случай не е такъв.

Обратно поддържаното от майката А.Й.Т. е подкрепено с твърдяни множество факти от ежедневието, които обаче са недоказани.  Ангажираните от майката свидетелки дават показания в подкрепа на твърдяното от нея, че бабата дала на детето семки; веднъж, като било оставено на грижите й и се разболяло, не го завела на лекар, а го лекувала по свое усмотрение; оставяла го на грижите на своя баща и прадядо на детето. Противоречието между твърдяното от майката и данните в гласните доказателства /според майката – семките били дадени, когато детето било на около две годинки, според свидетелката – семките били намерени в количката на четиримесечното бебе/, и свидетелстването не по преки впечатления, а по разказаното им от майката, не дава основание тези свидетелски показания да се възприемат и въз основа на тях да се формират изводи, съобразно твърдяното от майката. Не могат да се възприемат и твърденията, че бабата не знае каква храна да приготви на детето, че, след като е било при нея се връща неизмито, непреоблечено и с неизрязани нокти. Свидетелите на майката не изнасят такива свои впечатления, напротив – твърденията се опровергават от данните за добрата пряка грижа, която бабата дава на детето, когато е при нея, съдържащи се в показанията на нейните свидетели. Отделно че, твърденията са и житейски необосновани. При безспорно редките и краткотрайно контакти с детето естествено е бабата да не е запозната в дълбочина с хранителните и вкусовите му навици и да не намира за необходимо точно в тези моменти да му реже ноктите. Следва да се посочи, че, противно на твърдяното от майката, контаките на детето с бабата са редки и краткотрайни не по причина на незаинтересованост от страна на бабата. Последната признава, че се въздържа да иска от майката да й разреши на говори и да се среща с детето, за да се избегнат допълнителни проблеми и докато се разреши настоящият спор. Поведението е обяснимо, като се има предвид очевидното и явно изразено несъгласие от страна на майката бабата и детето да контактуват помежду си; обяснимо е и с оглед несъмнено отрицателното отношение на майката спрямо бабата, предпоставено от убеждението, че последната е причина за раздялата със съпруга й /бащата на детето/. Т.е. лошите отношения между майката и бабата, както и между родителите на детето /бащата упражнил домашно насилие/, а не незаинтересоваността на бабата е причина за редките й срещи с детето и за въздържанието й да контактува с майката, за да иска информация или срещи с него. Самият факт на сега подадената молба е израз на заинтересованост от страна на бабата и не следва да се възприема, като способ за удължаване на времето за лични отношения на бащата с детето, както необосновано се поддържа от майката.

От изложеното следва, че твърдяните от майката на детето факти, показващи занижена грижа, лоша преценка, незаинтересованост и като цяло невъзможност на бабата да отговори адекватно на нуждите на детето, не са налице. Не съществува и обстоятелство, което обективно да я поставя в такава невъзможност. Наистина бабата страда от диабет. Тя обаче е жизнена, грижи се за себе си и за своя баща /гласните доказателства/ и заболяването й не е от такъв вид и степен, че да й отнема възможността за кратки периоди от време да се грижи и за внучката си. Изводът е включително при отчитане на необходимостта от лечение в болнично заведение понякога, в което време очевидно контакти между бабата и детето няма да се провеждат.

В обобщение на изложеното може да се посочи, че по делото не се установява причина, която да изключва полезността и необходимостта на детето да контактува с баба си. Възможно е поради редките контакти помежду им, следствие раздялата на родителите и лошо сложилите се отношения в семейството, връзката на детето с молителката да е накърнена. Това обаче също е причина да се осигури и регулира възможността за контакти помежду им, а не причина такава възможност да бъде отказана.

Горното може да бъде постигнато с нарочно определен режим за лични отношения  на детето с бабата, а не в рамките на този за лични отношения с бащата. Последният не може се квалифицира като широк; той е стандартен и продължителността му не е достатъчна, за да осигури пълноценен контакт на детето с бащата и с бабата по отделно, особено при полоЖ.е, че двамата не живеят в едно жилище /изричното изявление в съдебно заседание не е оспорено/.

Необходимостта да се определи отделен режим за лични отношения на детето с бабата следва да бъде съобразена и с необходимостта от стабилност и без прекомерни промени в ежедневието на детето, както и с необходимостта то да прекарва достатъчно време и с майка си.

От тази гледна точка, според въззивния съд, удачно е личните отношения на детето с бабата да се осъществяват в петъците преди личните отношения с бащата; от 17.00 часа в петък с преспиване в дома на бабата. По този начин детето естествено ще прекарва две денонощия с тази част от семейството си. Възможно е на практика общото време на режима на лични отношения с бабата и на този с бащата да бъде проведено съвместно в едното от двете жилища /и, както счита майката, да се удължи времето на бащата с детето/. Това обаче е само една възможност, която не е задължително наистина да се осъществи, а дори и да се осъществи, то не е укоримо и не злепоставя интереса на детето.  

Други контакти между детето и бабата през месеца не следва да се регламентират. Няма пречка при наличие на добра воля и обща заинтересованост за детето от страна на възрастните такива да се осъществяват, но понастоящем не следва да бъдат задължително постановени. Възрастта на детето изисква стабилност и спокойствие и изключва исканото от молителката – всяка сряда за по няколко часа детето да бъде водено между детската градина, дома на баба си и дома на майка си.

Възрастта на детето изключва на този етап релевантността на ученическите ваканции в ежедневието му. Поради това, а и, защото ваканциите в течение на учебната година са твърде кратки и времето в тях детето следва прекара с родителите си, режим за лични отношения с бабата не следва да се определя.

Летният период от м.юни до края на м.август обаче е достатъчно продължителен и дава възможност детето да прекара с баща си два пъти по петнадесет дни /определеният режим на лични отношения с бащата/ и, без да се засяга прекомерно и излишно времето с майката, да прекара една седмица и с бабата.

От изложеното се установява, че правилно първоинстанциионният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.128 ал.1 от СК да бъде определен режим на лични отношения на детето Ж. с баба й Ж.И.П.. Същият обаче е определен неправилно и при недостатъчно съобразяване най-добрия интерес на детето с оглед неговата възраст, ежедневие, режима на личните му отношения с бащата и необходимото време да бъде с майка си. Поради това решението следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което режимът на лични отношения между детето и бабата се определи съответно на гореизложеното.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №435/12.05.2017г. по гр.д.№3821/2017г. на Добричкия районен съд, като вместо него

ОПРЕДЕЛЯ мерки за лични отношения между Ж.И.П. с ЕГН ********** *** и нейната внучка Ж.И.Т. с ЕГН **********, с родители А.Й.Т. с ЕГН ********** *** и И.П.Т. с ЕГН ********** ***, както следва:

- всеки първи и трети петъчен ден в месеца - от 17.00 часа в петък до 9.00 часа в събота, с преспиване в дома на бабата и

- една седмица през лятото в периода юни – август, когато майката не е в платен годишен отпуск и не се осъществява определеният режим на лични отношения с бащата.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на стрните при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.