РЕШЕНИЕ

№263

гр.Добрич,30.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на втори октомври през 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №323 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№5999/07.04.2017г. от Г.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв.В.К.-ДАК, срещу решение №236/14.03.2017г. по гр.д.№213/2016г.на ДРС, с което е отхвърлен предявения от него срещу М.А.К. ЕГН ********** ***, иск за установяване на вземания-предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.дело N 4084/2015г. по описа на ДРС в размер на 7980 лв., представляващата половината от изплатената от ищеца сума по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот,сключен между банкова институция и съпрузите М. и Г. *** като кредитополучатели заедно със законната лихва от 17.11.2015г. до окончателното плащане.

Намира решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. В хронология се описват процесуалните действия предприети от страните и съда и се акцентира върху не извършени от страна на съда действия по отстраняване нередовност на исковата в частта на установителното искане за лихвите, разглеждане на делото в отсъствие на страните и представителите им без да го отложи за второ четене, допуснато процесуално нарушение във връзка събирането като доказателство на договор за банков кредит от 31.07.2007г., като събирането му е било допуснато с определение по чл.140 от ГПК от 14.02.2017г., но с определение от 14.06.2016г. е отказано приемането на документа по причина, че не е оформен като препис. Нарушението на процесуалните правила довели до постановяването на неправилно и незаконосъобразно решение, чиято отмяна и връщане на делото за ново разглеждане се иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна, която счита, че не са налице процесуални нарушения довели до порочност на решението. По делото не бил представен заверен от страна или представителя и препис от договора. Въпреки дадени указания ищеца не представил и доказателства за плащане на сумата, кога и по какъв начин е извършено плащането, че кредита е ползван за нуждите на семейството. Иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 24.03.2017Г..,жалбата, депозирана в дероводството на ДРС на 07.04.2017г. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№213/2016г. на ДРС е образувано по искова молба вх.№1606/28.01.2016г. от Г.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв.В.К.-ДАК, уточнена с молба вх.№9960/07.06.2016г. с която срещу М.А.К. ЕГН ********** ***, е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.32, ал.2 от СК, за установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер на сумата от 7980лева., представляваща сбор от дължимата от ответницата 1/2 част от поети от него като кредитополучател задължения по сключен по време на брака им договор за ипотечен кредит от 31.07.2007г. с банка „ОББ” АД за закупуване на жилище, изпълнени от ищеца включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата му се част чрез плащане на погасителни вноски в периода от фактическата им раздяла 09.03.2011г. до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 26.11.2015г., ведно със законната лихва, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №389/27.11.2015г. по ч.гр.д.№4084/2015г.на ДРС.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са за сключен от ищеца по време на брака му с ответницата на договор за банков кредит за закупуване на недвижим имот; използване на кредитните средства за закупуване в режим на съпружеска общност на жилището в гр.Добрич, жк”Б.” бл.68, вх.Б, ет.2, ап.6; фактическа раздяла на съпрузите от 09.03.2011г. и прекратяване на брака с решение №57/03.11.2007г. по гр.д.№975/2011г.на ДРС; погасяване само с от него с лични средства на вноските по кредита от момента на фактическата раздяла; извършена съдебна делба чрез възлагане в негов дял на жилището и парично уравняване дела на бившата му съпруга ; инициирано от него заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение за ½ от платената от него за погасяване на кредита сума от 15 960лева, а именно 7980лева, ведно с обезщетение за забава .

Заявено е искане за установява на вземането му в този размер.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответницата противопоставя възражение за липсата на идентичност на вземането, заявено в заповедното производство и в исковото производство; недопустимост на заповедното производство тъй като вземането не било ликвидно и изискуемо; придобиване на жилището, за който е теглен кредита от ищеца ведно с тежестите върху него; липсата на извършени плащания от ищеца в посочения размер. Заявява и възражение за прихващане със сумата от 12 960лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот, евентуално със сумата от 24 475лева -парично уравняване дела и в съсобствеността.

Правната квалификация на претенциите като такъва по чл.415 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.32, ал.2 от СК и чл.86, ал.1 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения с уточняващата молба установителен петитум. Касае се за облигационни отношения между бивши съпрузи, които намират правната си уредба в правилата на чл.127 от ЗЗД във вр.с чл.32 от СК. Претенцията на ищеца е за парично вземане в размер на сумата от 7980лева., представляваща сбор от дължимата от ответницата 1/2 част от поети от него като кредитополучател задължения по сключен по време на брака им договор за ипотечен кредит от 31.07.2007г. с банка „ОББ” АД, за закупуване на жилище, изпълнени от ищеца включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата му се част чрез плащане на погасителни вноски в периода от фактическата им раздяла 09.03.2011г. до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от 27.11.2015г. Неоснователно е оплакването от страна на самия ищец, заел позицията на въззивник в настоящия процес, за пороци в сезирането на съда и допуснати от съда процесуални нарушения предвид липсата на предприети действия за отстраняването им.

Данните по делото сочат, че въз основа на подадено от ищеца на 26.11.2015г. заявление по чл.410 от ГПК е образувано по ч.гр.д.№4084/2015г. на ДРС, по което в полза на заявителя и против бившата му съпруга М.А.К. е издадена заповед по чл. 410 №389/27.11.2015г.. за сумата от 7980 лв., представляващата половината от изплатената от ищеца сума по договора за банков кредит за закупуване на недвижим имот, ведно с лихва за забава от датата на подаване на заявлението .

Против заповедта е подадено и прието възражение от длъжника М.А.К. по чл.415 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК. С исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Правният интерес за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В случая предмет на предявения установителен иск е вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и възраженията на ответницата за липса на такава идентичност са неоснователни.

Не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства- договор от 31.07.2007г., сключен между ищеца като кредитополучател и „ОББ”АД, за предоставяне на кредит в размер на 35 000лева за закупуване на недвижим имот- жилище в гр.Добрич, жк”Б.” бл.68, вх.Б, ет.2, ап.6 и гараж, със срок за погасяване 10.08.2033г. Договорът съдържа изрична клауза за усвояване на кредита чрез превеждане на сумата от банката по сметка на продавача на имота. Не е спорно/предвид липсата на възражения от страна на ответницата във връзка с разходването на средствата/ и, че средствата по кредита са използвани така както са заявени от ищеца -за закупуване на семейното жилище на страните/ апартамента, описан в договора, и гаража/, респ. в равна полза на двамата вече бивши съпрузи. Придобитите с кредита в режим на съпружеска имуществена общност жилище и гараж, прекратена с развода на страните, са и предмет на съдебна делба между тях, извършена чрез разпределяне, като гаражът е поставен в дял на ответницата, а апартамента – в дял на ищеца, с парично уравняване дела на ответницата.

Изплащането на кредита от единия съпруг със средства, негова индивидуална собственост, поражда облигационно вземане срещу другия съпруг, но не рефлектира върху вече възникналата собственост в режим на семейна имуществена общност върху закупените по време на брака недвижими имоти. Придобиването при съдебната делба в дял закупения с кредита имот от изплатилия кредита съпруг не рефлектира пък върху облигационното му вземане срещу другия.

В случая обаче ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за възникване на облигационното му вземане при тези обстоятелства- да е платил със свои лични средства в периода след фактическата раздяла със съпругата си и след прекратяване на брака им, до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , сумата от 15 960лева, в резултат на което е възникнало регресното му право по чл. 127, ал. 2 ЗЗД да иска от същата изплащането на половината от платеното , а именно сумата от 7980лева.

След като такова доказване не е проведено от ищеца въпреки възложената му с доклада от първостепенния съд доказателствена тежест за тези факти , при липсата и на допуснати от същия съд процесуални нарушения във връзка със събирането на поискани доказателства, обосноваващо доказване в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК, нито пък ангажиране на доказателства в хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК,предявеният иск подлежи на отхвърляне, респ. решението на потвърждаване.

Въззиваемата страна е заявила искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, но не е удостоверила реалното извършване на такива и отговорност за разноски не следва да се разпределя.

По тия съображения ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №236/14.03.2017г. по гр.д.№213/2016г.на Добрички районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.